Мотиви към присъда по НОХД № 541 по описа
за 2011г. на ШРС
Подсъдимият Д.М.Б. е предаден на съд по обвинение по
чл.343, ал.1, б.”б”, предл.2, вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 08.03.2010г., на път
ІV-70031, на км.0+800 в посока от гр.Шумен към с.Мараш, при управление на
МПС-лек автомобил марка “Фолксваген Каравел” с ДК № Н **** АН, нарушил
правилата за движение по пътищата, установени с чл.20, ал.1 от ЗДвП („Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват”), чл.20, ал.2 от ЗДвП („Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”) и чл.139, ал.1,
т.1 от ЗДвП („Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат
технически изправни”) и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на П.В.
***, изразяваща се в счупване на големия туберкул на дясната мишнична кост,
довела до трайно затруднение на движението на горния десен крайник.
Преди даване ход на съдебното следствие подсъдимият Б.
прави искане да се проведе предварително изслушване и на основание чл.371, т.2
от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за
тези факти. Съдът прецени, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, поради
което с протоколно определение обяви, че при постановяването на присъдата ще
ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това в хода на съдебното
следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия
за деянието, описано в обвинителния акт.
Пострадалото лице – П.В.П. предявява
граждански иск против подсъдимия в размер на 83,30 лв, за причинени имуществени
вреди и граждански иск в размер на 3000 лв. за причинени неимуществени вреди,
резултат от инкриминираното в обвинителния акт деяние. Исковете са предявени
своевременно и от легитимирано за целта лице, поради което същите са приети за
съвместно разглеждане в наказателното производство, като пострадалото лице е
конституирано като граждански ищец.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и
предлага на съда да определи наказание ”лишаване от свобода”, в размер малко
над минималния, предвиден в закона, изтърпяването на което да бъде отложено по
реда на чл.66 от НК.
В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че
разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците
от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: На 08.03.2010г.
подсъдимият управлявал лек автомобил марка „Фолксваген Каравел” по път ІV-70031
в посока от гр.Шумен към с.Мараш. Същият бил придружен от съпругата си- св.А.Б.,
двете си деца и две жени с неустановена по делото самоличност. Метеорологичните
условия били неблагоприятни- облачно време, с обилен снеговалеж, със заснежени
и заледени участъци. Същевременно в насрещното платно се движел товарен
автомобил „Деу Дамас”, управляван от св.П.Н.П.. В посочения автомобил пътувал и
пострадалия П., на мястото до водача. При приближаването на двата автомобила
задната част на управлявания от подсъдимия микробус поднесла и същият навлязъл
в платното за насрещно движение. За да избегне опасността, св.П. насочил
товарния автомобил към дясната част на платното, в което се движел и частично
излязъл от него. Въпреки това обаче
управляваният от подсъдимия автомобил ударил с предната си лява част лявата
странична част на товарния автомобил, при което последният се обърнал на
дясната си страна и отново се изправил на гумите си. От удара предната дясна
врата се отворила и от автомобила изпаднал пострадалия П.П.. Същият бил откаран
за оказване на медицинска помощ в МБАЛ- гр.Шумен, където било установено
счупване на дясната мишнична кост.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия Б. в хода на съкратеното
съдебно следствие на основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът намира, че
самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на
чл.283 от НПК- от показанията на свидетелите П.В.П., П.Н.П., С.М.К. и Г.П.В. и
особено -от заключенията на назначените на досъдебното производство експертизи.
Така от заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в
резултат от възникналото ПТП на пострадалия П. е причинено трайно затруднение в
движението на десния горен крайник, обусловено от счупването на големия
туберкул на дясната мишнична кост. Видно от заключението на автотехническата
експертиза, основната причина за произшествието е обстоятелството, че
управлявания от подсъдимия автомобил е бил със силно износени задни гуми, както
и движението със скорост, несъобразена със състоянието на автомобила и
конкретната пътна обстановка.
От приложената справка за съдимост на подсъдимия се
установява, че същият не е бил осъждан както към момента на извършване на
деянието, така и при постановяването на присъдата.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът
намира, че с деянието си подсъдимият действително е осъществил състава на
престъплението, в което е обвинен, тъй като при управляване на моторно превозно
средство- лек автомобил марка “Фолксваген Каравел” с ДК № Н **** АН, нарушил правилата за движение по пътищата -чл.20, ал.1(не е
контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал и е
допуснал същото да навлезе в насрещната лента за движение), чл.20, ал.2 (не е
съобразил скоростта на движение с атмосферните условия, със състоянието на пътя
и на превозното средство) и чл.139, ал.1, т.1 от ЗДП (управлявал е технически
неизправно превозно средство- със силно износени задни гуми) и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на П.П., изразяваща се в трайно
(за около 45-60 дни) затруднение на движението на горния десен крайник поради
счупване на големия туберкул на дясната мишнична кост.
От субективна страна деянието е извършено по
непредпазливост.
При определяне на наказанието на подсъдимия Б. съдът отчете
като смекчаващи обстоятелства ниската степен на обществена опасност на дееца, с
оглед липсата на други противообществени прояви, добрите характеристични данни,
оказаното съдействие на разследването и демонстрирано разкаяние. Като
отегчаващи обстоятелства съдът отчете настъпилите сериозни вредни последици –от
една страна за пострадалия П., който е трябвало да се лекува продължително
време, а от друга- причинените щети по двата автомобила- тотална щета на
товарния автомобил, равна по стойност на стойността на автомобила и щети на
стойност 956,20 лева за управлявания от подсъдимия микробус, както и
обстоятелството, че са нарушени няколко разпоредби от ЗДвП. По изложените
съображения, при превес на отегчаващите обстоятелства, съдът наложи наказание
по първата алтернатива, а именно лишаване от свобода, но за срок малко над минималния-
шест месеца. С оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, вр. с
чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали определеното наказание с една трета, до размер
от четири месеца. Предвид липсата на други осъждания и с оглед като цяло
ниската степен на обществена опасност на извършителя, съдът прие, че за
постигане целите на наказанието не е необходимо така наложеното наказание да
бъде изтърпяно изцяло, поради което отложи същото по реда на чл.66 от НК за
срок от три години. На основание чл.343г, във връзка с чл.37 т.7 от НК, съдът лиши подсъдимия Б. от право да управлява моторно превозно средство за
срок над минималния, предвид констатираните отегчаващи обстоятелства, а именно-
за шест месеца.
По отношение
приетия в съдебно заседание граждански иск за имуществени вреди, съдът
намери същият за основателен и доказан, поради което го уважи изцяло, съобразно
безспорно установения размер на нанесените щети, намиращи се в пряка причинно-
следствена връзка с инкриминираното деяние, за които са представени доказателства
в съдебно заседание -разходи за лечение в размер на 83,30 лева. По отношение
предявеният в съдебно заседание граждански иск за неимуществени вреди, съдът
намери същият за основателен, тъй като ищецът безспорно е претърпял значителна
болка и неудобства в резултат от увреждането, за които има данни, че
продължават и към момента. По тези съображения, в съответствие с разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД, съдът счете за справедливо да уважи изцяло предявеният
граждански иск, като осъди подсъдимия да заплати на ищеца сумата от 3000 лв.
Следва да се отбележи обаче, че граждански иск в по-голям размер би бил
неоснователен, предвид наличието на известно съпричиняване от страна на
пострадалия, тъй като последният не е бил поставил предпазния си колан.
На основание чл.2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия
Б. да заплати държавна такса в размер на 50,00 лева за иска за имуществени
вреди и държавна такса в размер на 120 лева за иска за неимуществени вреди.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът възложи на
подсъдимия направените деловодни разноски в размер на 274,68 лева, както и 5
лева такса за издаване на изпълнителен лист. Съдът също така осъди подсъдимия
да заплати на пострадалия направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: