Решение по дело №976/2023 на Административен съд - Хасково

Производство е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.220, ал.1 от Закона за митниците и е образувано е по жалба от Т.И.Л. *** срещу Решение рег.№32-508780/09.08.2023г. на Директор на Териториална дирекция Митница Русе по Митническа декларация с МРН ***. Счита се, че решението е постановено в несъответствие с материалноправните норми и целта на закона. В хода на административното производство било установено, че процесният автомобил бил закупен от търговско дружество на проведен аукцион на територията на САЩ на цена от 8750 щ.д. и тази информация била постъпила при българските митнически органи чрез Електронната износна информация от системата на Американската служба Митници и гранична охрана за превозни средства, декларирани за износ от САЩ. На 13.12.2019г. жалбоподателят закупил автомобила от дружеството на цена от 2300 щ.д., което се установявало от МД и фактура. Така единствено на предположения било прието от органа, че продажната цена била по-висока от декларираната в МД. В случая обаче административният орган пренебрегнал разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, с която било дадено право на страните свободно да определят съдържанието на договора. Митническите органи не били обосновали и наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140 от Регламент /ЕС/ 2015/2447, а била приложена разпоредбата на чл.70 от Регламента. Това било допустимо единствено ако се прилагали вторичните методи и резервния метод на остойностяване на стоката за митнически цели. Отделно – оспорващият бил предоставил всички документи, като въз основа на тях можел да бъде направен извод относно декларираната митническа стойност. Съгласно чл.145 от Регламента фактурата се изисквала като придружаващ документ и била представена като издадена от дружеството – продавач. Извършената предходна продажба не опровергавала собствеността към датата на продажбата по посочената фактура. В решението не били изложени мотиви във връзка с предоставените документи по вноса. Непредставянето на договор между страните, а само фактура, не водело до формирания от органа извод. Фактурата замествала договора и не можела да бъде основание за неприемане на посочената в нея стойност. Иска се отмяна на оспореното Решение, като се претендират и направените по делото разноски.

Ответната страна – Директор на Териториална дирекция Митница Русе към Агенция Митници, изразява становище за неоснователност на жалбата, като претендира юрк.възнаграждение, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на жалбоподателя.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 06.03.2020г. жалбоподателят – като вносител, регистрира МД с МРН ***, с която е поставен под режим допускане за свободно обращение, стока внос от Съединени американски щати - употребяван лек автомобил, марка – Мерцедес, модел – ***, тип – бензин, с декларирана митническа стойност – 5070,67 лева, при цена съгласно приложена фактура – 2300,00 USD, и разходи за транспорт – 500,00 USD. При приемане на МД размерът на митническата стойност е определен и заплатеното мито е 507,07 лева и ДДС – 1165,55 лева..

На основание 48 от МК и чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ след идентифициран риск на декларирани на занижени стойности употребявани ППС, изнесени от САЩ и допуснати за свободно обращение в България, е осъществена последваща проверка по линия на международното сътрудничество със съдействие на Департамента на САЩ по вътрешно сигурност. С получено в ЦМУ писмо рег.№32-392442 от 15.11.2022г. – л.55 - 60 от делото, били представени сканирани документи, представляващи електронна информация за системата на Американската служба Митници и гранична охрана, съдържащи данни за превозните средства. С писмо №32-411079/28.11.2022г. на Директор Дирекция МРР – л.38, е уведомен Директор ТД Митница Русе за представените данни относно процесния автомобил, като е представена информация, че е деклариран за 8750 щ.д.

До оспорващия е било адресирано писмо със съобщение по смисъла на член 22, пар.6 от Регламент /ЕС/ №952/2013, рег.№32-181253/15.05.2023г. – л.21, в което се посочва, че предстои издаване на решение на Директор ТД Митница Русе, с което ще се определи нов размер на митническата стойност за стоката по процесната митническа декларация, както и са изложени мотивите, на който ще се основава решението и е указана възможност за изразяване на становище. Видно от приложеното Съобщение по чл.18а, ал.9 от АПК Т.Л. е бил уведомен, че може да се запознае със съдържанието на посоченото писмо, тъй като не е можело това писмо да бъде връчено лично – л.45.

С процесното Решение рег.№32-508780/09.08.2023г. и на основание чл.29 във вр. с чл.22, чл.48, чл.70, чл.77, пар.1 във вр. с чл.85, пар.1, чл.101, пар.1 във вр. с чл.102 от МКС чл.138, пар.3 и чл.140 от РИ, чл.19, ал.1 от ЗМ, чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗЗД и чл.59 от АПК Директор ТД Митница Русе отказва да приеме декларираната митническа стойност в процесната декларация относно употребяван лек автомобил, марка – Мерцедес, модел – *** и определя нова митническа стойност на стоката в размер на 16 751,29 лева, като коригира изрично посочени елементи по МД и задължава Т.Л. да доплати определените нови задължения – мито 1168,06 лева и ДДС – 2569,73 лева, ведно с лихва за забава от 06.03.2020г.

Видно от представените Известие за доставяне – л.20, решението е доставено/връчено на 16.08.2023г., а жалбата против него е подадена до ТД Митница Русе на 23.08.2023г.

За изясняване на делото от фактическа страна са представени Електронна информация за износ относно декларирана при експорт от САЩ стойност за процесния автомобил, като декларираната стойност на износа, съгласно посочената EEI бил в размер 8750 щ.д. – по т.2; фактура за презокоански превоз – 500,00 щ.д.; фактура от 13.12.2019г. с купувач Т.Л. и описание на закупения автомобил, с посочена стойност 2 300, 00 щ.д.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, намира от правна страна следното:

Настоящото оспорване е против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на Решение рег.№32-508780/09.08.2023г. на Директор на Териториална дирекция Митница Русе, като правата на заявителя са засегнати от акта. Жалбата е подадена на 23.08.2023г. – в деловодството на АМитници, при дата на съобщаване на акта на 16.08.2023г., а така е спазен установеният по чл.149, ал.1 от АПК срок. Поради изложеното жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Оспореният акт е издаден от Директор ТД Митница Русе към Агенция Митници, който притежава качеството „митнически орган“ по смисъла на чл.5, т.1 от Регламент 952/2013, както и е част от митническата администрация, която отговаря за прилагането на митническото законодателство, и има качеството на орган, оправомощен съгласно националното законодателство да прилага определени митнически законодателни разпоредби. В чл.19, ал.1 от ЗМ изрично е предвидено, че решенията по прилагане на митническото законодателство се издават от Директор АМ или от Директор ТД, а според ал.7 на същия член, решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. С оспореното решение се извършва промяна на обстоятелства в ЕАД във връзка с последваща проверка, от което възникват задължения за дружеството жалбоподател и се определя размера на възникнало митническо и данъчно задължение. Тъй като съгласно чл.56 от ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл.16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение, и предвид безспорния факт на деклариране в МП Пристанище Лом, то актът е издаден от материално и териториално компетентен административен орган.

Решението е валидно, издадено по прилагане на митническите разпоредби, поражда правни последици за адресата си и представлява административен акт, който на основание чл.220, ал.1 от ЗМ подлежи на обжалване по реда на АПК.

Актът е обективиран в писмена форма и в него са посочени фактически и правни основания за издаването му.

В хода на административното производството, приключило с издаване на оспореното решение, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Спазена е разпоредба на чл.22, пар.6 от Регламент (ЕС) №952/2013 за уведомяване на лицето относно мотивите, на които ще се основава решението, и е предоставена възможност да се изрази становище.

Решението е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Процесният автомобил, предмет на митническо остойностяване, е поставен под режим "допускане за свободно обращение" на 06.03.2020г. при действието на Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МК). Митническия кодекс и Регламента за изпълнение (ЕС) №2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение), въвеждат редица правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи, както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения. В правомощията на митническите органи съгласно чл.48 от Регламента е извършването на последващ контрол, за целите на който митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведо**ение за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки.

Съгласно чл.70, пар.1 от МК митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно: действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно пар.2 действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача, за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. В чл.74 от Регламент (ЕС) №952/2013 са предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност, като те имат субсидиарен характер по отношение на метода, регламентиран в чл.70, от една страна, а от друга - по отношение на посочените в самия чл.74 методи. За да се премине към субсидиарния метод за определяне на митническата стойност на стоката е необходимо да са налице основателни съмнения по отношение на декларираната в митническата декларация митническа стойност на въвеждащата се на територията на Съюза стока. Тези съмнения следва да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоката и ако не бъдат разяснени, едва тогава ще е налице възможност за определяне на митническата стойност на стоката, но по някои от предвидените субсидиарни методи. Терминът "основателни съмнения" е дефиниран в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, като неговото проявление следва да се установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установените факти и обстоятелства. Следователно, за да се пристъпи към вторичните методи за определяне на митническата стойност, административният орган трябва да изложи аргументи защо не могат да намерят приложение правилата на чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013г. В този смисъл, точно и ясно трябва да бъдат разписани основанията, поради които митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл.70, пар.1 от Регламент (ЕС) 952/2013г., както и основанията за избор на съответния заместващ метод, по който се определя митническата стойност. В тази връзка в чл.140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2915/2447 на Комисията от 24.11.2015г. е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70, пар.1 от Регламент (ЕС) №952/2013г., и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности и когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74, пар.2, б. А-Г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74, пар.2, митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74, пар.3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза.

В настоящия случай митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл.140 от Регламент (ЕС) 2915/2447. Според дадената там регламентация, именно в тежест на митническия орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска. В хода на административното и в съдебното производство от страна на ответника не са представени доказателства, които да оборят представените от жалбоподателя с МД доказателства за състоянието, в което е закупил автомобила, както и за стойността му, платена от него. По делото е приета като доказателство фактура от 13.12.2019г., издадена от Global Auto Exchange с получател жалбоподателя за закупуване на л.а. Мерцедес, модел – **, на стойност 2300 щ.д. Административният орган без да оспорва автентичността на представената фактура за придобиване на стоката, е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност в същата. От страна на административния орган не е посочена причина за незачитане на данните за платената сума по нея, при условие, че не се отрича автентичността. Доколкото административният орган не е оспорил фактурата, то настоящият състав приема, че по делото не е спорно извършването на сделка с предмет процесния автомобил, не са спорни и страните по сделката в качеството им на продавач и купувач, а единственият спорен елемент е продажната цена на автомобила. Безспорно митническата стойност е договорната стойност на стоките, поради което е необходимо да се изследва само и единствено действителната воля на страните по покупко-продажбата, още повече, че оспорващият е представил своевременно на митническите органи документи, които доказват цената на стоката.

Органът се позовава на представената информация от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, чрез аташе към Службата на САЩ по митници и гранична защита, а именно електронна информация за износ /Electronic Export Information/ - еквивалент на европейска митническа декларация за износ, но посочената декларация не представлява официален документ по смисъла на чл. 84д от ЗМ. В този смисъл не могат да бъдат споделени изводите на ответника за наличието на основателни съмнения във връзка с декларираната договорна стойност по чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на автомобила, посочен в МД. В решението на директора на ТД Митница Русе не са изложени мотиви, които да са свързани с предоставените във връзка с вноса документи, от който анализ да е видно, че въпреки положеното от двете страни по спора усилие, да е възникнало в действителност съмнение на посочената от жалбоподателя декларирана митническа стойност на вносната стока. Поради изложеното може да се направи извод, че декларираната митническа стойност е договорната стойност, т. е. тази която е действително платена и подлежаща на плащане, а това е така, защото декларираната митническа стойност на внесените стоки съответства на всички предоставени търговски, транспортни и други документи, които касаят съответната доставка. Още повече, че автентичността на представените документи не е била поставена под съмнение и от страна на митническите органи. Именно върху митническият орган пада доказателствената тежест да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по – ниска от други сходни стоки, които са внесени в приблизително същото време.

С оглед изложеното, съдът намира, че в случая е бил постановен отказ за приемане на митническата стойност по декларацията на жалбоподателя и е определена нова такава, без това да е обосновано по категоричен начин.

Предвид незаконосъобразното определяне на митническата стойност на стоката, при неправилно прилагане на материалния закон са определени с оспореното решение и сочените като възникнали задължения за мито и ДДС.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски общ размер на 910,00 лева, от които 10,00 лева платена държавна такса и 900,00 лева платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение рег.№32-508780/09.08.2023г. на Директор на Териториална дирекция Митница Русе по Митническа декларация с МРН ***., с което е определен нов размер на митническата стойност и са установени за досъбиране съответстващите до размера на митническото задължение и ДДС дължими държавни вземания, както следва: Мито – 1168,06 лева и ДДС – 2569,73 лева.

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на Т.И.Л., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 910,00 лева

Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: