Решение по дело №26/2022 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 300
Дата: 15 август 2022 г.
Съдия: Миглена Раденкова
Дело: 20227080700026
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 300

 

гр. Враца,  15.08.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,  V състав, в публично заседание на 13.07.2022 г. /тринадесети юли две хиляди и двадесет и втора година/ в състав:

 

АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

 

при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм.  исково дело № 26 по описа на АдмС – Враца за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във вр. с чл. 284, ал. 1, вр. с чл. 285, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба от Д.Н.А.,***, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева за периода от 20.01.2020 г. до 10.01.2022 г., произтичащи от неизпълнение на задълженията на Администрацията на Затвора – Враца по  чл. 150 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Претендира се присъждане на законна лихва от 20.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В исковата молба са изложени доводи, че неизпълнението на задълженията на администрацията по чл. 150 от ППЗИНЗС - (Изм. – ДВ, бр. 20 от 2014 г., отм., бр. 14 от 2017 г.) в посочения период е оказало негативно влияние върху физическото и психическото състояние на ищеца, значителен дискомфорт, накърняване на човешкото достойнство, притеснение относно здравословното му състояние както и неизпълнение на задачите и целите, заложени в плана на изпълнение на присъдата. Уведомява съда, че е депозирал жалба в Комисията за защита от дискриминацията относно дискриминационното му третиране, основано на „етнос“, „сексуална ориентация“  и тормоз.

В с.з. на 23.03.2022 г. ищецът се явява лично и с адв. В.К. от АК – Благоевград, с пълномощно по делото, като поддържа исковата молба по изложените в нея съображения. В с.з на 10.05.2022 г. и на 13.07.2022 г. ищецът се явява лично.

Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Г.Х. в представен по делото писмен отговор (л.39) оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Поддържа, че не е установено по несъмнен начин наличието на фактическия състав на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на ГД „ИН“. Излага подробни съображения, че от събраните по делото писмени доказателства не се установява ищецът да е поставен в неблагоприятни условия, които да са довели до страдание и унижаване на човешкото достойнство, с оглед на което презумпцията за настъпили вреди съгласно чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е неприложима. Отправено е искане към съда да остави отхвърли предявения иск, като неосновател и недоказан. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура - Враца, конституирана като страна по делото на основание на основание чл. 286, ал. 1 от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Поддържа, че исковата претенция е допустима, но неоснователна и за претендираният период е отменена разпоредбата на чл.150 от ППЗИНЗС, сочеща конкретни задължения свързани със социалната дейност, за които се претендират настъпилите вреди. Не са представени доказателства, от които да се установява, че ищецът е претърпял неимуществени вреди вследствие бездействие на органите на ГД „ИН“. Моли предявената искова претенция да бъде отхвърлена.

Административният съд, анализирайки събраните по делото  писмени и гласни доказателства и като се запозна с доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С писмо рег. № 990/22.02.2022 г. на Началника на Затвора – Враца, по делото е представена справка (л.31.), от която се установява, че ищецът е постъпил в Затвора – Враца на 20.01.2020 г. за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 9 месеца с присъда по НОХД № 161/2017 г. на Районен съд – Ботевград и НОХД №1810/2017 г. по описа на РС – Варна, при първоначален „строг“ режим. Наказанието е приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК с постановената по НОХД №101/2019 г. по описа на РС – Мездра присъда в размер на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода. На 10.07.2020 г. е получена за изпълнение присъда по НОХД №394/2019 г. на РС – Мездра, влязла в сила на 1.07.2020 г. в размер на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим. На 29.09.2020 г. е получено определение по НЧД №278/2020 г. по описа на РС – Мездра, с което на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал.1 от НК е определено едно общо наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим, поради което Д.А., от 15.09.2020 г. търпи определеното му общо наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим.

Представена е и Справка за лишения от свобода и индивидуален план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от  ЗИНЗС (л.32 и 33.). От изготвената справка е видно, че при последното изготвено препланиране на л.св. А., същият е участвал активно в изготвяне на заложените цели и задачи, с оглед тяхното инвидуализиране, като планът е съобразен с постигнатите до момента резултати при водената корекционна, възпитателна и образователна работа с него и същият е подписал, че е съгласен с него. За времето на престой на л.св. А. са наложени три дисциплинарни наказания за извършени дисциплинарни нарушения, основание чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС,  със Заповеди №№ Л-1225.8/05.06.2020г. – за открит мобилен апарат, Л-544/05.03.2021г.– за участие в хазартни игри и Л-870/19.04.2021г. – за употреба на алкохол. Тези дисциплинарни нарушения индикират неизпълнение на заложените цели и задачи в плана на присъдата. Отразено е, че същият провежда регулярно свиждания с близки и познати, има осигурена възможност за провеждане на свиждане, чрез осигурена видеоконферентна връзка skype, съгласно утвърден график.

Представени са и докладни записки (л.34 и 35) от директора на СУ „Мито Орозов“, от които е видно, че същият редовно е посещавал учебните занятия и е постигнал много добри резултати през първия срок на учебната 2021/2022 г. Получил е и две грамоти (л.36 и 37.) – второ място за представяне есе на тема: Книгата на моя живот“, както и първо място в конкурса „Моето Коледно пожелание“.

По делото допълнително е изискано и са представени като доказателства: План на присъдата на л.св. А., с дата 05.02.2020 г., препланиране, с дата 03.02.2021 г., план на присъдата, с дата 27.01.2022 г., първоначален и текущ доклади, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 от  ЗИНЗС, дневник на инвидуалната работа и становище до ОС–Враца (л.72-86). Представена е изисканата от Комисията за защита от дискриминация Преписка №428/2021 г., образувана по жалба на л.св. Д. Н.А. (л.88-122).

В откритото с.з., на 10.05.2022 г. са разпитани са като свидетели по делото Л.С.Г. ***, както и Н.Р.Л., Ц.В.Ц. и И.М.М. – тримата изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Враца.    

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Според чл. 205 от АПК, приложим на осн. препратката от чл. 285, ал.1 вр.  чл. 284 от ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В конкретния случай ищецът твърди настъпване на неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на ГД  „Изпълнение на наказанията“ и като ответник се сочи Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода, т.е. предявения иск е допустим, като предявен от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК, във чл. 284, ал. 1 във вр. с чл. 285, ал. 1 и ал .2 от ЗИНЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС) държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Съгласно чл. 152 от ЗИНЗС, социалната дейност и възпитателната работа са основни средства за ресоциализация на лишените от свобода и са насочени към подпомагане на личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в обществото. Социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода включват диагностична и индивидуална корекционна дейност; програми за въздействие, за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди; образование, обучение и квалификация на лишените от свобода; творчески, културни и спортни дейности и религиозна подкрепа. Съгласно алинея трета, с лишените от свобода се осъществява групова и индивидуална социална дейност и възпитателна работа. Съгласно чл. 163 от ЗИНЗС, в местата за лишаване от свобода се създават условия за творчески и културни дейности и за развитие на физическата култура на лишените от свобода. Член 149 от ППЗИНЗС предвижда, че творческите и културните дейности на лишените от свобода включват: 1. самодейни изяви чрез представяне на театрални постановки, художествени програми, музикални концерти, спектакли, свързани с празници или други важни събития, и др.; 2. организиране на художествени и приложни изложби както от творчески изяви на лишени от свобода, така и на външни представители; 3. организирана клубна дейност по интереси; 4. организирани посещения на културни и религиозни мероприятия, спортни прояви, музеи, изложбени зали, исторически и други забележителности извън местата за лишаване от свобода; 5. провеждане на разнообразни културни програми от външни представители.

От събраните по делото доказателства се установява, че на ищеца обективно е била предоставяна възможност, както за обучение, така и за участие в културно-информационни мероприятия, в които той се е включвал, когато е искал, поради което не може да се приеме, че за исковия период е било налице незаконосъобразно поведение на администрацията, в смисъла, който се твърди в исковата молба.

В случая не е налице неизпълнение на законовото задължение, установено в разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ППЗИНЗС (отм.) от страна на ответника. Във визирания в исковата молба период - от 20.01.2020 г. до 10.01.2022 г. цитираната разпоредба не е действаща поради отмяната й с ДВ бр. 14 от 10.02.2017 г.

По делото не са ангажирани и доказателства за реално претърпени вреди от ищеца от твърдяното бездействие на ответника.

Въз основа на гореизложеното съдът счита предявеният иск за неоснователен и недоказан, с оглед на което следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лева при прилагане на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, която сума следва да се заплати от ищеца.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК вр. чл. 285, ал. 1 от  ЗИНЗС, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Д.Н.А.,***, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева за периода от 20.01.2020 г. до 10.01.2022 г., произтичащи от неизпълнение на задълженията на Администрацията на Затвора – Враца по  чл. 150 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

 

ОСЪЖДА Д.Н.А., с ЕГН-********** ДА  ЗАПЛАТИ на  ГДИН - София разноски  по  делото  в  размер  100.00 /сто/ лева за юрисконсултско  възнаграждение.

 

Решението подлежи на оспорване, чрез АдмС - Враца пред тричленен състав на АдмС - Враца в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

            На страните да се изпрати препис от решението.

 

 

 

АДМ. СЪДИЯ: