Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 25.10.2021
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в открито съдебно заседание на първи октомври, през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл.с. ЯНА
ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Владимирова в.гр.д. № 794 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Подадена
е въззивна жалба от частен съдебен изпълнител С.Б.Я., чрез процесуалния му
представител адв. А.Т., срещу решение № 162398 от 10.07.2019 г., постановено по
гр. дело № 20634/2018 г. по описа на Софийския районен съд, Гражданско
отделени, 90 състав, в частта, с която е осъден ответникът С.Б.Я. да заплати на
ищеца Е.Г.С. сумата от 576,01 лв., с която сума ответникът неоснователно се е
обогатил за сметка на ищеца, без наличието на основание за това, след като
ищецът е превел тази сума на 29.03.2013 г. по сметка на ЧСИ С.Я.за погасяване
на задължение за начислена пропорционална такса по чл. 26 ТТР към ЗЧСИ върху
вземане на държавата като присъединен взискател за дължими осигурителни вноски,
сумата от 72 лв., представляваща заплатена и недължима обикновена такса по
Тарифата към ЗЧСИ по изп.д. № 3877/2010 г., съгласно описа на ЧСИ Я.и сумата от
175,63 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 576,01 лв. за
периода от 28.03.2015 г. до 28.03.2018 г., ведно със законната лихва върху
главниците в общ размер на 648,01 лв., считано от 28.03.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението. В частта, с която е отхвърлен иска по
чл. 86 ЗЗД за горницата над 175,63 лв. до пълния предявен размер от 292,54 лв.,
решението на първоинстанционния съд е влязло в сила. Съдът е присъдил разноски
по делото и на двете страни, съобразно с уважената и отхвърлена част от
исковете.
Във
въззивната жалба се излагат доводи за нередовност на исковата молба, тъй като
не ставало ясно на какво основание се претендира посочената от ищеца сума,
поради което ответникът не можел да организира адекватно своята защита. На
следващо място се сочи, че не ставало ясно по отношение на кои публични
задължения ищецът твърди, че е начислена такса от ЧСИ Я.. Сочи, че начислените
от него такси са за публични задължения, изискуеми към 18.04.2011 г., а от
представените с исковата молба доказателства – удостоверение № 220201300083242/18.03.2013
г. е видно, че справката относно наличието или липсата на публични задължения е
за съвсем друг период – близо две години по-късно. В производството не били
представени доказателства за липса на задължения към 18.04.2011 г. Сочи се още, че правилно ЧСИ Я.бил
присъединил държавата като взискател по образуваното изпълнително дело, с оглед
наличието на публични вземания към длъжника, за които му станало известно от удостоверение с изх.№ 2203711003696779 от
18.04.2011 г. Било правилно приетото в първоинстанционното решение, че когато
се касае за конкуренция между публично и изпълнително производство по ГПК, на
основание чл. 458 и сл. ГПК и чл. 191, ал. 4 ДОПК, ЧСИ е длъжен по силата на
закона да присъедини държавата в изпълнителното производство като взискател за
дължимите от длъжника вземания, размерът на които е бил съобщен на ЧСИ до
извършване на разпределението. Неправилно обаче било приетото, че длъжникът
нямал публични задължения в размер от 5760,14 лв. Според жалбоподателя към
датата на първото удостоверение от НАП – 18.04.2011 г., публичните задължения
на длъжника не са били погасени, а са били изискуеми. В тази връзка се позовава
на становище с изх. № 13-44-00-893/4.05.2012 г. от НАП, в което също се сочело,
че към датата на издаване на удостоверение с изх.№ 2203711003696779 от
18.04.2011 г. данъчно-осигурителните задължения на Е.С. са били изискуеми.
Представените от длъжника удостоверения по изпълнителното дело, от които било
видно, че няма публични задължения, били от последваща дата, поради което
следвало да се приеме, че погасяването е станало след образуването на
изпълнителното производство, поради което разноските били за сметка на
длъжника, включително процесните такси. Било без значение как е станало
погасяването на публичните задължения на длъжника – дали чрез плащане или чрез
„прехвърляне на осигурителни вноски от Булстат по ЕГН“ и „коригиране на
данъчно-осигурителната сметка“. Излага подробни съображения, че не е налице
виновно противоправно поведение, което да послужи като основание за ангажиране
на отговорността на ЧСИ.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от въззиваемия Е.С., чрез
процесуалния представител адв. И.М. – починал в хода на производството пред
въззивната инстанция. Оспорва се въззивната жалба и се прави искане да бъде
потвърдено първоинстанционното решение.
Не
са постъпили становища от третите лица – подпомагащи страни, конституирани на
страната на ответника – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, З. „А.Б.“ АД, З. „Е.“
АД.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. По направените с въззивната жалба оплаквания за
нередовност на исковата молба и
във връзка със съображенията, изложени в писмената защита на въззивника,
въззивният съд приема следното:
В
проведеното на 1.10.2021 г. открито съдебно заседание по делото се явиха процесуалните
представители на въззивника, въззиваемия и на третото лице З. „А.Б.“. Съдът на
основание приетото в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в изпълнение на служебните си задължения да следи
за редовността на исковата молба констатира, че е налице противоречие между
обстоятелствената част и петитума на исковата молба – в обстоятелствената част
ищецът е посочил извършените от ответника противоправни действия, в резултат на
които е претърпял имуществени вреди, индивидуализирани по имуществени пера.
Същевременно е формулирал петитум, че със сумата, съставляваща имуществени
вреди, неоснователно се е обогатил ответникът по делото. Тази нередовност не е
констатирана своевременно от първоинстанционния съд и съответно не е била
отстранена. Видно от Решение № 174 от 22.06.2016 г. по гр.д. № 319/2016 г. на
ВКС, IV г.о.,
върховният съд се е произнесъл по сходен случай, като е приел, че неправилно е
било прието от съдилищата въз основа на изрично заявеното в исковата молба
виждане на ищеца, че получената от ответника главница е получена от него без
основание като неправилно начислена сума за такси на съдебния изпълнител.
Поддържаните оплаквания в исковата молба обаче сочели твърдения за нанесени
върху ищеца вреди от неправомерно осъществяване на изпълнението на дейността на
частния съдебен изпълнител при начисляването на пропорционална такса по т. 26
от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ върху задължението на касатора към
НАП, което той не е събрал чрез способите на принудителния изпълнителен процес,
тъй като липсва действие, извършено от съдебния изпълнител по смисъла на чл.
78, ал. 1 ЗЧСИ, за което да му се дължи плащане. Затова ВКС е приел, че
наведените от ищеца фактически обстоятелства са в противоречие с изрично
заявеното искане за съдебна защита, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 441 ГПК за вредите, причинени от незаконосъобразното принудително изпълнение
(каквито са твърденията при излагане на обстоятелствата, на които се основава
искът) частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД, а
съдилищата са приели изрично посочената в петитума на исковата молба правна
квалификация за неоснователното обогатяване на ответника, при неправилно дадена
правна квалификация на претенцията от първоинстанционния съд и липса на
указания за подлежащите на установяване обстоятелства и доказателствената
тежест по иска по чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ.
С
оглед дадената му възможност в откритото съдебно заседание, процесуалният
представител на ищеца, адв. С.С., с представено по делото пълномощно, е
направил уточнение, че претендираните от ищеца суми съставляват имуществена
щета за него, която е настъпила в резултат на противоправните действия, описани
в исковата молба, като се претендира обезщетение за тях в размер на заявената
сума. Въззивникът не се е противопоставил на допуснатото уточнение, с оглед на
което въззивният съд е дал правна квалификация на иска по чл. 441 ГПК, във вр.
с чл. 74 ЗЧСИ, във вр. с чл. 45 ЗЗД и е разпределил доказателствената тежест по
иска, съгласно възприетата правна квалификация.
Предвид
изложеното, нередовността на исковата молба е отстранена, с оглед на което първоинстанционното
решение не е недопустимо, и доколкото в случая първоинстанционният съд се е
произнесъл по предявените от ищеца факти, макар да е квалифицирал иска като
такъв по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вместо по чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 74 ЗЧСИ, във
вр. с чл. 45 ЗЗД. Съгласно Решение № 94 от 13.09.2016 г. по т. д. № 3768/2014
г. на ВКС, II т.о.,
съдът не е обвързан от дадената от ищеца правна квалификация на спорното
материално право – предмет на делото, а следва сам да квалифицира предявения
иск, въз основа на изложените в исковата молба основание и петитум, като част
от дейността му по приложение на закона, то дори и когато се е произнесъл по
заявените факти, но ги е подвел под неприложима правна норма, невярната правна
квалификация, резултат от допуснато нарушение на материалния закон, касае
правилността на постановеното съдебно решение, а не неговата допустимост. В
този смисъл погрешната правна квалификация на иска е свързана с допустимостта
на постановеното решение само тогава, когато е нарушен принципът на
диспозитивното начало – решаващият съд е извел правната квалификация въз основа
на обстоятелства, които не са въведени от ищеца, подменяйки по този начин
определения с исковата молба предмет на спора и обхвата на търсената защита,
какъвто по изложените по-горе съображения не е разглежданият случай.
Въззивният съд, въз основа на
приетите по делото доказателства, и във връзка с оплакванията във въззивната
жалба и становищата на страните, приема за установено следното:
Срещу
ищеца в качеството му на длъжник е било образувано изпълнително дело №
20108440403877 по описа на ответника ЧСИ С.Я.по молба от „Обединена българска
банка“ АД въз основа на представен изпълнителен лист по гр.д. № 47973/2010 г. на 11.04.2011 г.
ищецът Е.С. лично е получил поканата за доброволно изпълнение в кантората на
ответника. С писмо с изх. № 14971/31.03.2011 г. е изпратено уведомление до НАП
за образуваното изпълнително дело на основание чл. 458 ГПК. На 21.04.2011 г. е
постъпило удостоверение от НАП с изх.№ 2203711003696779 от 18.04.2011 г.,
съгласно което Е.С. има публични задължения в размер от 5 760,14 лв. На
основание чл. 458 ГПК ЧСИ Я.е конституирал държавата като присъединен
взискател. Видно от разписка от 18.01.2012 г. и от съставения протокол от
същата дата, Е.С. е бил уведомен на тази дата за присъединените към
изпълнителното дело задължения към НАП, дължими от него, както и за
присъединяването на „Уникредит Булбанк“ АД като взискател. С молба от 6.03.2012
г. Е.С. заявява пред ЧСИ С.Я., че няма задължения към НАП, като в тази връзка
прилага копие на документ от НАП, удостоверяващ липсата на задължения – справка
за задълженията на задължените лица към дата 1.03.2012 г. В тази връзка ЧСИ С.Я.изисква
становище от НАП, като към искането прилага и издаденото от НАП удостоверение с
изх.№ 2203711003696779 от 18.04.2011 г. С писмо от 4.05.2012 г. на НАП се сочи,
че към датата на издаване на удостоверение с изх.№ 2203711003696779 от
18.04.2011 г. данъчно-осигурителните задължения на Е.С. „са били изискуеми“. На
23.01.2012 г. лицето е подало молба в офис „Надежда“ при ТД на НАП София с вх. №
13-53-06-86 за прехвърляне на осигурителни вноски от БУЛСТАТ на ЕГН и корекция
на декларация образец 6. Изготвен бил протокол № 1200076/26.01.2012 г. за
предприетите действия от страна на органа по приходите. На 5.03.2012 г. Е.С.
поискал издаване на удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК, като такова било
издадено на 12.03.2012 г. с посочване, че лицето няма задължения. С молба от
26.03.2013 г. до ЧСИ С.Я.Е.С. съобщава на частния съдебен изпълнител, че е
постигнал споразумения, по които е превел договорените суми по банков път.
Всички взискатели са получили договорените вземания и са удовлетворени.
Оставало да заплати пропорционалните и обикновените такси, дължими на ЧСИ С.Я..
В молбата се сочи, че сумата от 586,97 лв. пропорционална такса, ведно със
сумата от 72 лв. обикновени такси, е некоректно изчислена и недължима. Посочените
суми били изчислени върху т.нар. „дължими“ от Е.С. публични задължения в размер
от 5760,14 лв. към дата 18.04.2011 г. В тази връзка към молбата е приложено
писмо от директора на офис „Надежда“ при ТД на НАП от 25.03.2013 г., в което са
посочени фактите и обстоятелствата по случая. В молбата се сочи, че посочените
суми не били дължими от Е.С. в качеството му на физическо лице към дата
18.04.2011 г. Приложено е и удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК, от което се
установява, че длъжникът няма публични задължения към 18.03.2013 г. Същото е
представено от ищеца с исковата молба.
В
писмото от директора на офис „Надежда“ при ТД на НАП, приложено към молбата на Е.С.
от 26.03.2013 г. до ЧСИ Я., се сочи, че ищецът, като собственик на ЕООД, се е
осигурявал чрез дружеството „Н.“ ЕООД. Сочи се, че според действащата към
31.12.2009 г. нормативна уредба, осигурителните вноски за ищеца по фондове ДОО,
ДЗПО и ЗО са внасяни чрез ЕИК по БУЛСТАТ на дружеството, на което ищецът е бил
собственик. Посочва се, че за да бъде извършено прехвърляне на внесените чрез
дружеството осигурителни вноски от идентификатора на дружеството към ЕГН на ищеца
е необходимо предварително подаване на заявление от името на ЕООД, тъй като
преведените суми за осигурителните вноски на ищеца са постъпили по сметката на
дружеството. Сочи се, че с молба от 23.01.2012 г. от името на „Н.“ ЕООД е
поискано прехвърляне на осигурителните вноски от Булстат на дружеството на ЕГН
на ищеца. Посочва се, че е изготвен протокол № 1200076/26.01.2012 г. за
проверка на фактите и обстоятелствата по случая и са описани предприетите
действия от органите по приходите по коригиране на данъчно-осигурителната
сметка. На 5.03.2012 г. е било издадено удостоверение, че ищецът няма
задължения.
С
удостоверение от 28.03.2013 г., издадено от ЧСИ С.Я., е посочено, че дължимите
такси по изпълнително дело № 20108440403877 възлизат на 1523,81 лв., като в
сумата са включени и 576,01 лв. – пропорционална такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ и
72 лв. обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ, като е посочено, че тези суми
представляват дължими такси върху размера на публичните задължения, изискуеми
към 18.04.2011 г. С вносна бележка от 29.03.2013 г. в полза на ЧСИ С.Я.е
внесена сумата от 1525,00 лв. от Е.С..
При така приетата фактическа
обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:
За
да възникне отговорността на съдебния изпълнител за причинените от него на
страните по изпълнителното дело вреди, следва да са налице кумулативно предвидените
в закона предпоставки, а именно неправомерно действие/бездействие на съдебния
изпълнител, причинена вреда, която е в причинна връзка с тях, както и вина,
която съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното – в
този смисъл вж. решение № 120 от 03.12.2020 г. по гр. д. № 2097/2019 г. на ВКС,
IV г.о.
В
случая се установява, че действително ЧСИ Я.е получил удостоверение от НАП за
наличие на публични задължения на длъжника в изпълнителното производство.
Правомерно е конституирал държавата като присъединен взискател на основание чл.
458 ГПК. Длъжникът е бил уведомен за това на 18.01.2012 г., видно от съставения
протокол от тази дата. Няколко дни по-късно, на 23.01.2012 г., с нарочна молба
от името на „Н.“ ЕООД е поискано прехвърляне на внесените осигурителни вноски
от Булстат на дружеството на ЕГН на ищеца. Както молбата, така и протоколите на
НАП за извършената корекция, са представени по делото. Ищецът уведомява ЧСИ Я.за
липсата на публични задължения на 6.03.2012 г., като прилага справка от НАП. На
4.05.2012 г. ЧСИ Я.е уведомен от НАП за извършената корекция и прехвърлянето на
предходно внесените осигурителни вноски от БУЛСТАТ на ЕГН на ищеца. С
повторната молба от 26.03.2013 г. длъжникът отново излага позицията си и
прилага подробно описаното по-горе писмо от директора на офис „Надежда“ при ТД
на НАП.
Спорно
между страните е дали ЧСИ Я.е имал право да начисли таксите върху размера на
публичните задължения, за наличието на които се позовава на удостоверението от
18.04.2011 г. от НАП, съответно извършил ли е нарушение като не е уважил
възраженията на ищеца за недължимостта им. По този въпрос въззивният съд
приема, че въпреки че ЧСИ Я.правомерно е конституирал държавата като взискател с
оглед полученото удостоверение, впоследствие са му станали известни факти, въз
основа на които е бил длъжен да преизчисли дължимите такси, начислени във връзка
с публичните задължения на длъжника, доколкото е установено още в рамките на
изпълнителния процес, че длъжникът няма публични задължения и не са налице
данни, че е имал такива към датата на образуване на изпълнителното дело. ЧСИ Я.е
бил уведомен за извършена корекция и прехвърляне на предходно внесените
осигурителни вноски от БУЛСТАТ на притежаваното от длъжника дружество на ЕГН на
длъжника. Противно на наведените във въззивната жалба оплаквания, не може да се
приеме, че извършената корекция и прехвърляне на вноските по ЕГН на ищеца
представлява погасяване или плащане на задължението след образуване на
изпълнителното производство, като мотивите на първоинстанционния съд в този
смисъл са правилни. Напротив, погасителният ефект е настъпил с плащане на
вноските от задълженото дружество, като извършената корекция и прехвърляне по
ЕГН на ищеца отстраняват допусната грешка при отразяване на плащанията. Частният
съдебен изпълнител е длъжен да съобрази заявените двукратно от длъжника факти и
направените възражения, като сам направи преценка за обстоятелството дали към
момента на образуване на изпълнителното производство и получаване на
удостоверението от НАП длъжникът е имал публични задължения. В случая частният
съдебен изпълнител не е изпълнил това задължение и в това се изразява неговото
виновно и противоправно поведение. Видно от доказателствата по делото, същият
се е позовал на полученото на 4.05.2012 г. писмо от НАП, в което са описани
предприетите действия по корекция и прехвърляне на вноските от БУЛСТАТ на
осигурителя по ЕГН на осигуреното лице, но е посочено, че „към датата на
издаване на удостоверението с изх. № 220371100369679/18.04.2011 г.
данъчно-осигурителните задължения на лицето Е.Г.С. са били изискуеми“. Тази
констатация на органите по приходите не е обвързваща за частния съдебен
изпълнител, като в случая не се прави преценка за наличие или липса на публични
задължения, за съществуването на които частният съдебен изпълнител е длъжен да
съобрази удостоверението от НАП, а за момента на тяхното погасяване. Ответникът
е бил длъжен да съобрази, че публичните задължения са били погасени преди
образуване на изпълнителното дело, с извършване на плащане от осигурителя – „Н.“
ЕООД, а корекцията и прехвърлянето на вноските по ЕГН на осигуреното лице имат
за предмет привеждане на отразената в НАП информация по повод осигуряването на Е.С.
в съответствие с действителното положение.
Доколкото
длъжникът два пъти е депозирал молби в тази връзка и ЧСИ Я.е разполагал с писма
и удостоверения от НАП, които са били достатъчни, за да извърши необходимата
корекция в дължимите по изпълнителното производство такси, но той не е сторил
това, а е изискал плащане и на сумите, начислени във връзка с публичните
задължения на длъжника, съществуването на които не се установява към момента на
образуване на изпълнителното дело, налице е фактическият състав по чл. 441 ГПК,
във вр. с чл. 74 ЗЧСИ, във вр. с чл. 45 ЗЗД. В този смисъл е и посоченото
по-горе решение № 174 от 22.06.2016 г. по гр.д. № 319/2016 г. на ВКС, IV г.о. С
оглед изложеното, въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанцинното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено при посочване на правилната
правна квалификация на иска.
При
направения извод за основателност на главния иск, основателна е и претенцията
за присъждане на лихва върху сумата от 576,01 лв. за периода от 28.03.2015 г.
до 28.03.2018 г. В частта, с която е отхвърлен иска по чл. 86 ЗЗД за горницата
над 175,63 лв. до пълния предявен размер от 292,54 лв., решението на
първоинстанционния съд не е било обжалвано и е влязло в сила. В тази връзка
следва да се отбележи, че при вземания, произтичащи от непозволено увреждане,
присъждането на лихвата за забава е законна последица от решението, а не
отделен иск, съответно не е необходимо същият да е уточнен по размер с оглед
претендирания период и върху него не се дължи държавна такса. В случая доколкото
квалификацията на иска е дадена за първи път във въззивната инстанция,
първоинстанционният съд се е произнесъл по претенцията по чл. 86 ЗЗД, предявена
като самостоятелен иск. Решението му не е недопустимо, тъй като се е произнесъл
в съответствие с петутима на исковата молба – в този смисъл вж. Решение № 123
от 21.06.2019 г. по гр. д. № 3405/2018 г. на ВКС, IV г.о.
С
оглед изхода на делото, разноски се дължат на въззиваемия Е.С.. В откритото
съдебно заседание, проведено на 1.10.2021 г., е представен списък на разноските
по чл. 80 ГПК, съгласно който въззиваемият е заплатил 200 лв. адвокатско
възнаграждение на адв. Савов, заплащаното на което се доказва с представения
договор за правна защита и съдействие, съдържащ и разписка за платената сума,
както и 350 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, заплатено на адв. М.,
починал в хода на въззивното производство. Заплащането на възнаграждението се
доказва с договор за правна защита и съдействие, съдържащ разписка за платената
сума, и представен с писмения отговор, депозиран от адв. М..
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 162398 от 10.07.2019 г., постановено по гр. дело № 20634/2018
г. по описа на Софийския районен съд, Гражданско отделение, 90 състав, с което
е осъден частен съдебен изпълнител С.Б.Я., с ЕГН **********
и рег. № 844, съгласно регистъра на КЧСИ, да заплати на ищеца Е.Г.С., с ЕГН **********,
сумата от 576,01 лв., която представлява обезщетение за претърпени имуществени
вреди, вследствие на незаконосъобразни действия на ЧСИ С.Я.при начисляване на
пропорционална такса по чл. 26 ТТР към ЗЧСИ върху вземане на държавата като
присъединен взискател за осигурителни вноски по изп.д. № 38877/2010 г. по описа
на ЧСИ С.Я.; сумата от 72 лв., която представлява обезщетение за претърпени
имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия на ЧСИ С.Я.при
начисляване на обикновена такса по ТТР към ЗЧСИ по изп.д. № 38877/2010 г. по
описа на ЧСИ С.Я., ведно със законната лихва върху главницата в общ размер от
648,01 лв., считано от 28.03.2018 г. до окончателното плащане на задължението, както
и сумата от 175,63 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 576,01
лв. за периода от 28.03.2015 г. до 28.03.2018 г., при вярна правна квалификация на иска по чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 74 ЗЧСИ, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника С.Б.Я.,
ЕГН **********, да заплати на Е.Г.С., ЕГН **********, сумата от 550 лева – съдебни разноски пред
въззивната инстанция.
В частта, с която е отхвърлен иска по чл. 86 ЗЗД за
горницата над 175,63 лв. до пълния предявен размер от 292,54 лв., решението на
първоинстанционния съд не е било обжалвано и е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на трети
лица З. „А.Б.“ АД, З. „ДЗИ – О. з.“ ЕАД и „Застрахователно дружество Е.“ АД
като подпомагащи страни на страната на ответника ЧСИ С.Б.Я..
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.