Р Е Ш Е Н И Е № 134
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 22.12.2021г.
Видинският районен съд, пети граждански
състав, в публично заседание на единадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова,
като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 3122 по описа за 2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба с правно основание чл.422,
ал.1
във вр. с чл.415 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД, от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, р-н Оборище, бул.”Княз
Александър Дондуков” № 19, ет.2, представлявано от И.Д.М.и Е.К., против Н.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***.
Предявен
е установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните от ищеца права са: че е налице договор за цесия от 07.08.2017г.,
по силата на който ищцовото дружество е придобило права от „Банка ДСК” ЕАД –
София, върху вземане срещу ответника Н.И.Н., по договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физически лице, сключен на 18.09.2013г.
между „Банка ДСК” ЕАД – София, като заемодател и Н.И.Н. като заемополучател,
като крайният срок на задължението е бил 18.09.2017г. Поддържа се, че
праводателят на ищеца е изправна страна по договора за паричен заем, тъй като е
изпълнил задължението си да издаде на ответника кредитна карта и да му
предостави договорената сума в размер на 1000 лева, а ответникът е неизправна
страна, тъй като е допуснал забава в плащанията повече от 90 дни, не е погасил
7 вноски, поради което с нотариална покана от 03.02.2017г. е уведомен, че целият
кредит е предсрочно изискуем. Посочва се, че старият кредитор е подал заявление
по реда на чл.417 и сл. от ГПК и в реализираното заповедно производство по
ч.гр.Д. № 1231/2017г. по описа на РС – Видин, му е издадена заповед за
изпълнение срещу ответника за дължимите се главница, лихви и заемни такси по
договора за банкова карта, но тъй като заповедта за изпълнение е връчена на
ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, заявителят има правен интерес от
предявяване на иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането си. Посочва се
също, че на ответника му е изпратено уведомление за извършената цесия от новия кредитор, упълномощен от стария
кредитор. А в случай, че уведомяването се окаже нередовно, то връчването на
книжата по делото исковата молба, съставлява надлежно връчване.
Иска се от ищеца, съдът да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му
дължи на изпълнение на парично задължение за следните суми: 639.09 лева –
главница, представляваща неизпълнено задължение договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физическо лице, сключен на 18.09.2013г.
между „Банка ДСК” ЕАД – София, като заемодател и Н.И.Н. като заемополучател,
което вземане е прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.08.2017г.,
по силата на който ищцовото дружество е придобило права от „Банка ДСК” ЕАД –
София, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417
от ГПК – 04.05.2017г. до изплащане на вземането, 150.65 лева – заемни такси,
325.96 лева – договорна лихва за забава върху главницата за периода от 20.10.2016г.
до 03.05.2017г., 2.52 лева – наказателна лихва за периода от 06.04.2017г. до
03.05.2017г. При евентуалност предявява осъдителен иск, с искане за осъждане на
ответника да заплати: главница в размер на 639.09 лева, санкционираща лихва за
забава върху главницата в размер на 62.11 лева и непогасена по давност
наказателна лихва за забава върху главницата на основание чл.30, ал.3 от Общите
условия към договора в размер на 28.30 лева.
Претендират се направените разноски в
настоящото и заповедното производства. Ищецът ангажира писмени доказателства и
съдебно – счетоводна експертиза.
Ответникът, в срока за отговор на
исковата молба, чрез назначения си особен представител, е взел становище по
иска, с който го оспорва като недопустим и неоснователен и поддържа от своя
страна, че: липсват доказателства че ищецът е правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД;
че договорът е сключен след като вземането е било погасено по давност, поради
което то е нищожно поради липса на предмет; че ответникът не е уведомен
надлежно за извършената цесия чрез извършените връчвания, както и че исковата
молба също не може да се приеме за надлежно връчване, тъй като ответникът се
представлява от особен представител; че клаузите на ОУ уреждащи лихвените
проценти, настъпването на предсрочна изискуемост, такси и разноски са нищожни на
основание чл.146 от ЗЗП, тъй като договорът е изготвен предварително, без да
може потребителя да влияе върху съдържанието му, което води до явно
неравновесие между правата и задълженията на двете страни. Оспорва разноските
за юрисконсултско възнаграждение на ищеца поради прекомерност.
Иска
се от ответната страна, съдът отхвърли предявените искове като недопустими и неоснователни.
Не са налице обстоятелства, които се
признават от ответницка и които не се нуждаят от доказване.
Доказателствената
тежест е както следва: в тежест на ищеца е да докаже, че:
- са налице
договорни отношения по договор за паричен заем между страните „Банка ДСК” ЕАД –
София като заемодател и ответникът, в качеството му на заемател по договор за
кредитна карта за посочената парична сума.
- е налице
проведено заповедно съдебно производство по реда на чл.417 и сл. от ГПК, по
което в полза „Банка ДСК“ ЕАД – София е издадена заповед за незабавно изпълнение
против ответника за претендираните парични суми – главница, заемни такси и
лихви за забава;
- е налице договор
за цесия, сключен между „Банка ДСК” ЕАД – София в качеството му на цедент и ищеца
„ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД като цесионер, по силата на който му е прехвърлено
вземането на първоначалния кредитор спрямо ответника;
- че праводателят
на ищеца „Банка ДСК” ЕАД – София е изправна страна по договора за банков
кредит;
- че предишния
кредитор „ДСК” ЕАД – София е съобщил на ответника, в качеството му на трето
лице, за прехвърлянето на вземането;
- с оглед
направеното оспорване – да докаже, че ОУ към договора не са връчени на ответника
и че същият не е имал възможност да се запознае с тях;
- да установи
размера на претендираното вземане от ответницка.
По
делото са ангажирани писмени доказателства. Назначена, изслушана и приета е по
делото съдебно – счетоводна експертиза.
Съдът,
като разгледа предявения иск и взе предвид в съвкупност и по отделно
представените по делото писмени доказателства, приема за установено следното по
допустимостта на иска, от фактическа и правна страна:
Ищцовото дружество е предявило иск за установяване на
твърдяното вземане в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК,
като е довнесло дължимата държавна такса, поради което предявеният с
молбата иск е допустим.
Не се
спори между страните и се установява от представените писмени доказателства: договор
за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физически
лица, сключен на 18.09.2013г., че между „Банка ДСК” ЕАД – София, като
заемодател и Н.И.Н. като заемополучател, е било налице облигационно
правоотношение, ведно с Общи условия /ОУ/ към договора, които представляват
неразделна част от него и се приемат с подписването му /чл.1 от Договора/, по
силата на който договор „Банка ДСК” ЕАД – София e
отпуснало заем на ответника в размер на 1000.00 лева. Годишния лихвен процент е
26,46. Видно от погасителния план, кредитът следва да се върне на 12 месечни
вноски за периода 18.09.2013г. до 18.09.2014г. с размер на месечната вноска
93.57 лева и първоначална такса в размер на 9.00 лева Не се спори също и се
установява от назначената, изслушана и приета по делото съдебно – икономическа
експертиза /т.2 от заключението/, че ответникът е усвоил за периода
06.01.2014г. – 12.09.2015г. общо сумата в размер на 1897.48 лева, поради което кредиторът
„Банка ДСК” ЕАД – София е изправна страна по договора. Ответникът не поддържа
от своя страна, че е заплатил дължимите се суми по договора в срок и не
ангажира доказателства в тази насока – обстоятелство, което ако е налице е в
негова тежест да го твърди и установи.
Неоснователно
е възражението на ответника, че клаузите на ОУ, уреждащи лихвените проценти,
настъпването на предсрочна изискуемост, такси и разноски са нищожни на
основание чл.146 от ЗЗП, тъй като договорът е изготвен предварително, без да
може потребителя да влияе върху съдържанието му. От една страна, липсва
твърдение от страна на ответника, че е направил възражение към ищеца за това, а
от друга - ищецът е представил заверен препис от ОУ, всяка страница от който носи
подпис на ответника /лист 34 - 42 от първоначално образуваното гражданско дело
№ 3539/19г. по описа на РС – Плевен, преди изпращането му по подсъдност на ВРС/,
поради което следва да се приеме, че ОУ са връчени на кредитополучателя и че той
се е запознал с условията по кредита, тъй като ги е приел с подпис върху всяка
страница.
От
приложеното към делото ч.гр.Д. № 1231/2017г. по описа на РС – Видин се
установява, че на праводателя на ищеца му е издадена заповед за изпълнение
срещу ответника за претендираните главница, разходи и лихви по договора за
паричен заем, но тъй като заповедта за изпълнение е връчена на ответника по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК, заявителят има правен интерес от предявяване на иск
по чл.422 от ГПК за установяване на вземането си.
Видно
от договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.08.2017г. „Банка ДСК”
ЕАД – София е прехвърлило на ищцовото дружество пакет от вземания, ведно с
всички привилегии, обезпечения и приндлежности и вземането, възникнало от
сключения между „Банка ДСК” ЕАД – София като кредитор и Н.И.Н., като
кредитополучател договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит на физически лица, сключен на 18.09.2013г. Това обстоятелство
се установява от приложения заверен препис от Извлечение от Приемо –
предавателен протокол към Договора за цесия от 07.08.2017г. Видно от
представения към исковата молба заверен препис от потвърждение от „Банка ДСК”
ЕАД – София до „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД за прехвърлянето на вземанията
съгласно договора за цесия от 07.08.2017г., същият е влязъл в сила и е произвел
действие.
Неоснователно
е и възражението на ответника, че не е уведомен надлежно за извършената цесия.
Видно представените писмени доказателства, на базата на изрично пълномощно,
предоставено от на ищеца от стария кредитор „Банка ДСК” ЕАД, новия кредитор е
изпратил от името на цедента уведомително писмо за прехвърляне на вземането -
до кредитополучателя. Уведомлението за цесията е изпратено до ответника на
адреса, деклариран от него в договор за издаване и обслужване на кредитна карта
с револвиращ кредит на физически лица, сключен на 18.09.2013г., видно от
приложените към делото обратна разписка с баркод, съвпадащ с идентификационния
код на пратката, отбелязан върху самото уведомление, до ответника Н.И.Н., с
което и двамата кредитори са положили дължимата се грижа да уведомят длъжника
по договора за кредит за извършеното цедиране на вземането. Съгласно чл.47 от
ОУ към договора, комуникацията между страните във връзка с договора се
осъществява лично или по пощата на хартиен носител, като клиентът
/кредитополучателят/ е длъжен в седемдневен срок да информира Банката за
настъпили промени в първоначалните данни, предоставени от него при подписване
на договора. В противен случай, всички уведомления, покани и други съобщения,
изпратени на последния известен на Банката адрес, се считат за връчени, какъвто
е и настоящия случай.
Неоснователно
е и възражението на ответника за погасени по давност искови претенции. Видно от
заключението на вещото лице, кредитополучателят е продължил да ползва кредитната
карта и след срока на договора – до 12.09.2015г., а съгласно чл.74, т.2, б.а и
б.б, договорът се прекратява от клиента с изтичане валидността на кредитната
карта и подадено от клиента писмено искане за прекратяване или с еднодневно
предизвестие, които обстоятелства не са налице. Поради това, договорът е
продължил своето действие до
едностранното му прекратяване от страна на банката поради забава на
кредитополучателя с нотариална покана от 03.02.2017г. Кредиторът е предявил
правата си пред съда по заповедното производство на 04.05.2017г., а връчването
на заповедта за изпълнение е осъществено чрез съдебен изпълнител през
м.08.2018г. при което положение не е изтекла и минималната тригодишна
погасителна давност.
Предвид
изложеното, съдът намира от правна страна следното: ищецът е изправна страна
като търговско дружество по договора, сключен между праводателя му и ответника,
а последния е останал задължен за заплащане на парични суми – главница, лихви и
банкови такси, начислени поради забавата на кредитополучателя, в размера,
установен от вещото лице, които съвпадат напълно с размера на исковите
претенции. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, всички месечни вноски по кредита са били изискуеми. Ответникът не
ангажира доказателства, че е изплатил задължението си, което обстоятелство, ако
е налице, е в негова тежест да установи. Предвид изложеното искът е изцяло
основателен и доказан.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе направените и
претендирани от ищеца разноски в настоящото и в заповедното производство
съразмерно уважената част от иска.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, че
дължи на ищеца „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр.София 1000, р-н Оборище, бул.”Княз Александър Дондуков” № 19,
ет.2, представлявано от И.Д.М.и Е.К., заплащане на парично задължение за
следните суми: 639.09 лева – главница, представляваща
неизпълнено задължение договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит на физическо лице, сключен на 18.09.2013г. между „Банка ДСК”
ЕАД – София, като заемодател и Н.И.Н. като заемополучател, което вземане е
прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.08.2017г., по
силата на който ищцовото дружество е придобило правага от „Банка ДСК” ЕАД –
София, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417
от ГПК – 04.05.2017г. до изплащане на вземането, 150.65 лева – заемни
такси, 325.96 лева – договорна лихва за забава върху главницата за периода от 20.10.2016г.
до 03.05.2017г., 2.52 лева – наказателна лихва за периода от
06.04.2017г. до 03.05.2017г.
ОСЪЖДА Н.И.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000,
р-н Оборище, бул.”Княз Александър Дондуков” № 19, ет.2, представлявано от И.Д.М.и
Е.К., направените от ищеца разноски по делото
за платена държавна такса, депозит за особен представител на ответника, за
възнаграждение на вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение съразмерно
уважената част от иска – общо в размер на 883.27
лева, а в заповедното производство по чл.417 от ГПК по ч.гр.Д. № 1231/2017г.
по описа на РС – Видин - за дължима се държавна такса и юрисконсултско
възнаграждание - общо в размер на 325 лева.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/ П/
Вярно с оригинала
Секретар: