О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………/23.07.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТА ПАВЛОВА
Мл.
с. ФИЛИП РАДИНОВ
като разгледа докладваното от младши съдия
Филип Радинов
в. ч. т.
д. №
841 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава двадесет и първа от
ГПК.
Образувано
е по частна жалба с вх. № 31787/28.05.2020 г. (рег. Районен съд - Варна) от Е.Н.М.
чрез адв. К.Т., срещу Определение № 5686/29.04.2020
г. по гражданско дело № 1021/2019 г. на РС Варна, с което е оставена без уважение
молба по чл. 248 ал. 1 от ГПК за изменение и допълване на Решение №
5165/26.11.2019 г. по гражданско дело № 1021/2019 г. на РС Варна в частта за
разноските.
Навеждат
се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното
определение. Твърди се, че с решението съдът е присъдил разноски единствено за
исковото, но не и за заповедното производство независимо, че с възражение по
чл. 414 от ГПК е направено искане в тази насока, представен е списък по чл. 80
от ГПК и договор за правна помощ. Излага се и че разноските за исковото
производство са присъдени в полза на ответника вместо в полза на адвоката,
предоставил безплатна правна помощ при условията на чл. 38 от Закона за
адвокатурата (ЗА).
Направено
е искане за присъждане на разноски за заповедното производство и изменение на
посоченото по-горе решение, като разноските за исковото производство бъдат
присъдени на адв. К.Т., вместо на Е.М..
Претендират
се съдебно-деловодни разноски за настоящото производство.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД чрез юрк. М.И., в което е изразено становище, че
разноски за заповедното производство действително следва да се присъдят, но при
условията на чл. 6 ал. 1 параграф 1 от ДР към Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочено е, че в първоинстанционното производство е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Претендират
се съдебно-деловодни разноски за настоящото производство.
Като
съобрази доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема
следното от фактическа страна:
В хода на ч.г.д. №
11849/2018 г. на РС Варна е подадено възражение по чл. 414 от ГПК от Е.Н.М.
чрез адв. К.Т., срещу Заповед за изпълнение на
парично задължение издадена в същото производство. С възражението е направено
искане за присъждане на разноски в заповедното производство, като е представен
списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна помощ, осъществявана в условията на
чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.
По
повод възражението по чл. 414 от ГПК е предявен иск относно вземането предмет
на заповедта. В подадения от Е.Н.М. чрез адв. К.Т.
отговор на исковата молба е направено искане за присъждане на разноски в
исковото производство и е представен списък по чл. 80 от ГПК само относно
сторените в същото производство съдебно-деловодни разноски.
С
Решение № 5165/26.11.2019 г. по гражданско дело № 1021/2019 г. на РС Варна в
полза на Е.Н.М. са присъдени сторените в исковото производство
съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
От
така установената фактическа обстановка, следват следните правни изводи:
Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, от легитимирано лице, при наличие на
правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Фактическият състав, който поражда правото на ответника
за присъждане на съдебно-деловодни разноски е уреден в чл. 78 ал. 3 от ГПК и
включва следните елементи – 1) искане за присъждане на разноски, 2) направени
разноски, удостоверение със съответно доказателство и 3) отхвърляне на исковата
претенция изцяло или отчасти. Според т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2014 г. по
т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422, респ. чл. 415 ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В
случая длъжникът, е направил искане за присъждане на разноски в заповедното
производство, представил е списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна помощ,
осъществена на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА. В исковото производство е
представен списък за разноските сторени на тази инстанция и е направено искане
за присъждането им съобразно списъка. Настоящият състав приема, че в тази
хипотеза следва да се присъдят разноски за двете производства, доколкото не е
необходимо при веднъж направено искане за присъждане на разноски в заповедното
производство, това искане да бъде заявявано във всяка следваща инстанция от
развитието на заповедното производство. Исковото производство е продължение на
заповедното, поради което сезирането за разноски в заповедното производство,
обвързва и исковия съд да се произнесе по въпроса за разноските в заповедното
производство, съобразно изхода на спора.
В
случаите на осъществено в полза на ответника процесуално представителство при
условията на чл. 38 ал. 1 от ЗА и отхвърляне на исковата претенция изцяло или
отчасти определеното от съда адвокатско възнаграждение, респ. съдебните
разноски се присъждат на адвоката, съобразно установеното в чл. 38 ал. 2 изр. 1 от ЗА.
Предвид
изложеното, частната жалба е основателна, поради което обжалваното определение
следва да бъде отменено.
Решение №
5165/26.11.2019 г. по гражданско дело № 1021/2019 г. на РС Варна следва да бъде
допълнено, като в полза на процесуалния представител на ответника следва да
бъде определено и присъдено възнаграждение за заповедното производство по
правилата на чл. 38 ал. 2 изр. 2 от ЗА, според който
съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36 ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда правила за
определяне на минимален размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на заявителя в производствата за издаване на заповед за изпълнение,
но липсват такива за определяне на възнаграждението на процесуалния
представител на длъжника в производството по подаване на възражение по чл. 414
от ГПК. Наредба № 6 от 2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за
изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във
връзка със заповедното производство (отм.), предвижда утвърдени образци както
за заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и за възражението по
чл. 414 от ГПК. За разлика от заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
в което следва да бъдат посочени фактически и правни основания, от които
произтича претендираното вземане, за възражението
обосновка не се изисква. На този етап от развитието на процеса възможностите за
защита на длъжника са ограничени. Единственото действие, което може да бъде
извършено от неговия процесуалнен представител е
подаването на възражение по чл. 414 от ГПК, въз основа на което чрез
предявяване на иск относно вземането, процеса да бъде пренесен в неговата
искова фаза, където правата на длъжника могат да бъдат защитени в пълен обем.
Това действие на процесуалния представител на длъжника, настоящият състав
отнася към описаните такива в чл. 6 т. 5
Наредба № 1/2004 год. - съставяне на нотариални покани, за молба за
приемане или отказ от наследство, за изготвяне на книжа за нотариално вписване,
за молба за опрощаване на дължими суми и за други молби, за които се дължи
възнаграждение в размер на 50 лева. Изчислено по правилата на чл. 78 ал. 3 от ГПК адвокатското възнаграждение, което следва да бъде присъдено в полза на
процесуалния представител на ответника за осъществената от него безплатна
правна помощ в заповедното производство е в размер от 29,32 лева.
Решение
№ 5165/26.11.2019 г. по гражданско дело № 1021/2019 г. на РС Варна следва да
бъде изменено в частта за разноските сторени в исковото производство. В
съдебното заседание от 23.10.2019 г. проведено в първоинстанционното
производство процесуалният представител на ищеца е направил възражение за
прекомерност на възнаграждението на адвоката на ответника. Това възражение
следва да бъде съобразено при разпределяне отговорността за разноските,
доколкото в договора за правна помощ сключен между ответника и адвоката му е
уговорено адвокатско възнаграждение в размер от 500 лева, независимо, че
правното основание, на което е предоставена правната помощ е чл. 38 ал. 1 т. 2
от ЗА. Съдът съобрази, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност надвишаваща типичната за този вид дела, въпросите
от предмета на производството не са противоречиво решавани в съдебната
практика, в производството не са събирани многобройни доказателства и същото е
приключило в рамките на две съдебно заседание. Предвид изложеното,
възнаграждението следва да бъде определено по реда на чл. 38 ал. 2 изр. 2 от ЗА в минималния размер предвиден в Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който изчислен
съобразно правилото на чл. 7 ал. 2 т. 2 от същата е 399,21 лева. Изчислено по
правилата на чл. 78 ал. 3 от ГПК адвокатското възнаграждение, което следва да
бъде присъдено в полза на адвоката на ответника за осъщественото процесуално
представителство в исковото производство е в размер от 234,06 лева.
В настоящото
производство разноски не се дължат, доколкото то не е самостоятелно
производство, а продължение на исковото.
Воден от изложеното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение №
5686/29.04.2020 г. по гражданско дело № 1021/2019 г. на РС Варна, като ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ДОПЪЛВА Решение №
5165/26.11.2019 г. по гражданско дело № 1021/2019 г. на РС Варна в частта за
разноските, като
ОСЪЖДА „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25 да заплати на адв.
К.Т. с личен № **********, АК Варна сумата от 29,32 лева – разноски за ч.г.д №
11849/2018 г. на РС Варна, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, определено по реда
на чл. 38 ал. 2 изр. 2 от ЗА, вр.
чл. 6 ал. 5, от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ИЗМЕНЯ Решение
№ 5165/26.11.2019 г. по гражданско дело № 1021/2019 г. на РС Варна, в частта за
разноските присъдени за исковото производство като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ Решение
№ 5165/26.11.2019 г. по гражданско дело № 1021/2019 г. на РС Варна, в частта за
разноските присъдени за исковото производство, като
ОСЪЖДА „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25 да заплати на адв.
К.Т. с личен № **********, АК Варна сумата от 234,06 лева – разноски за
исковото производство, на основание чл. 78 ал. 3, вр. ал. 5 от ГПК, вр. чл. 7 ал. 2
т. 2 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.