Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260342 Година 03.06.2022 Град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд XIII граждански състав
На десети май две хиляди и двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 4811
по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск
за делба във фазата на извършването ѝ.
С влязло в сила Решение № ………, постановено по
гр. дело № 4811/2020 г. по описа на ХІІІ граждански състав, е допуснато
извършването на съдебна делба на съсобствен недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор 56784.531.1030.2.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.П..., одобрени със …………последно изменение със
заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота: гр.П...,
район " Ю. ", п.к……, ул. "Л... " № …. ………., който
самостоятелен обект се намира на етаж …. в сграда с идентификатор
56784.531.1030.2 с брой надземни етажи - 8 , с брой подземни етажи - 0 /нула/, с предназначение - жилищна сграда -
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.531.1030, с
предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, с брой нива
на обекта - 1, с посочена в документа площ: 62.17 кв.м., с прилежащи части:
избено помещение № 7 /седем/ - 3.51 кв.м. и 1.47% идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - 56784.531.1030.2.1 и 56784.531.1030.2.3, под обекта -
няма, над обекта - 56784.531.1030.2.5, стар идентификатор - няма, ПРИ КВОТИ: 1/2 (една втора) идеални
части за А.А.Х. и 1/2 (една втора) идеални части за К.А.Х..
Съдът, след преценка на събраните
в хода на производството доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност
намира за установено следното:
I.По
извършване на делбата:
От страните не са представени надлежни писмени
доказателства – одобрен инвестиционен проект по смисъла на чл. 203 от ЗУТ, за
разделяне на допуснатия до делба недвижим имот на отделни самостоятелни обекти
на правото на собственост, поради което следва да се приеме, че той е неподеляем.
По делото е приета за разглеждане
претенция за възлагане на допуснатия до делба имот от съделителя К.А.Х. с
твърдението, че са налице предпоставките на чл.349 ал.2 от ГПК.
Съгласно чл. 349 ал.2 от ГПК, ако
неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на
наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да
бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят
с друг имот или с пари. Право на възлагане по чл. 349 ал.2 ГПК, има само
сънаследник, т.е. само лице, което е придобило идеална част от имота по
наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от
наследяване.
По отношение на К.Х., беше установено, че
постоянният му адрес е в гр. П..., ул.“Л...“ №……….. и не притежава друго жилище
освен 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот, в което живее в съпружеско съжителство с Ф… Б…. К…. и двете
им непълнолетни деца.
От показанията на свидетелите Ф… Б… К….и
Н… А… Д… се установява, че К. живее в имота от детските си години и до
настоящия момент, като понастоящем живее в него със жената от която има деца и
двете им деца. Преди това в имота живеели р…. на К. и неговия б…. А.. Двамата б…
наследили имота, но А. не живеел в него.
Съдът намира, че са налице предпоставките
на чл. 349 ал.2 от ГПК и следва да
постави в дял имота на К.А.Х., а другия съделител А.А.Х. да бъде обезщетен с
пари за дела си.
По
отношение оценката на допуснатия до делба недвижим имот, съдът следва да
възприеме като меродавно последното заключение на вещите лица от тройната
съдебно-техническа експертиза И.Г., Б.Г. и Л.Л. – Е., което е дало справедлива
пазарна стойност на имота в размер на 79 700,00
лева. Причината съдът да възприеме това заключение е обстоятелството, че
същото е изготвено най-близо във времето – 29.04.2022 г., а е ноторно известен
факта, че е налице трайно покачване на цените на имотите. В този смисъл
дадената оценка е най-актуална и съобразена с пазарните условия.
С оглед
поставяне в дял на целият имот на съделителя К.Х., на А.Х. следва да бъде
изплатена сумата от 39 850,00 лева.
ІІ.По искането за привременна мярка
по чл.344 ал.2 от ГПК:
С писмена молба депозирана в о.с.з. на ….съделителят
А.А.Х. е направил искане съда да постанови като привременна мярка да бъде
осъден съделителя К.А.Х., да му заплаща месечно обезщетение в размер на 150,00
лева за ползвания от дял от съсобствения имот, считано от 14.06.2021 г. до
окончателното извършване на делбата.
Ответната страна К.Х. е оспорила направеното
искане, с твърдението, че никога не е възпрепятствал ползването на имота.
Легитимирано лице да предяви искането
по смисъла на чл.344, ал.2 ГПК, е всеки съделител, който не ползва
съсобствените имоти, съобразно правата си. Искането може да бъде както за
разпределение на ползването, така и за заплащане на обезщетение. Съдът е
обвързан от искането на съделителя. Касае се за привременна мярка в процеса,
т.е. до съдебна администрация, а съдебния акт, който се постановява има
характер на определение и не се ползва със сила на присъдено нещо, тъй като не
се разрешава материално - правен спор между страните. Именно затова
разпределението се извършва най-рано с решението по допускане на делбата и може
да бъде променяно при промяна на обстоятелствата. Постановяването на такава
привременна мярка е обусловено от следните кумулативно налични предпоставки: не
всички съделители да ползват съсобствените имоти, съобразно правата си, имотите
да могат да бъдат реално разпределени и да е постъпило искане за разпределение
на ползването от съда.
В конкретния случай съделителят А.Х. е
направил искане за определяне като привременна мярка само заплащане на месечно
обезщетение, като е уточнил, че характера и площта на допуснатия до делба имот,
не позволява фактическа възможност за реално разпределение ползването му.
Видно от събраните гласни доказателства на
свидетелите Ф….Б….К….. и Н…А… Д… беше установено, че към настоящия момент
имотът се ползва само от съделителя К.Х..
Видно от заключението на
вещото лице В.Р. от ….се установява, че размера на месечния наем за 1/2 ид.ч.
от делбения имот е 134,00 лева.
С оглед на изложеното по-горе, съдът намира,
че са налице предпоставките за определяне на обезщетение на съделителя А.Х. до
приключване на делбеното производство.
IIІ.По
претенцията по сметки с правно основание чл. 31 ал.2 от ЗС:
Съделителят А.Х. е предявил претенция по сметки против съделителя К.Х. за сумата от 150,00 лева месечно, или общо 2 775,00 лева за
периода от 27.11.2019 г. до 14.06.2021 г., ведно
със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на присъждане на сумата до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за собствените му 1/2 ид.
ч. от имота, от ползване на които е лишена.
В о.с.з. от
15.11.2021 г./л.102 от делото/ по искане на ищеца съдът е изменил размера на
претенцията, като същата се счита предявена в размер на 2 474,00 лева за
периода 27.11.2019 г. до 14.06.2021 г.
Ответникът по претенцията К.Х. е оспорил претенцията по основание и по размер. Твърди, че ищецът по
претенцията А.Х. никога не е бил лишаван от ползване на имота.
Правото
на обезщетение срещу ползването на собствената на ищеца част от процесния
имот произтича от чл. 31, ал. 2 ЗС и общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
За да е налице основание за определяне на
дължимо обезщетение, следва да са налице всички предпоставки на чл. 31, ал. 2
ЗС - ползване, лишаване от ползване и писмено поискване.
Съгласно Тълкувателно решение №7/2012 г. на
ВКС, задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия
съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността
да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл.31 ал.2 от ЗС е
едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е
регламентирал единствено формата, но не и съдържанието.
По делото е представена покана на А.Х.
до К.Х., с която К. е поканен да предостави ползване върху 1/2 ид.ч. от имота
или да заплаща ежемесечен наем в размер на 150,00 лева. Поканата е била връчена
на К.Х. на 27.11.2019 г.
От показанията на свидетелите Фи… Б….К… и Н… А…. Д….
първата от които живее на съпружески начала със съделителя К.Х. в процесния
имот, беше установено, че К. и Ф…. живеят заедно в жилището от … Тогава А. вече
го нямало в имота, идвал между сезоните лято и зима. Работел по курортите.
Твърди се, че въпреки това имал свободен достъп до имота. В апартамента имал
стая, която била обзаведена от него, с имущество, което си било лично негово.Свидетелят
Ф… К…. в показанията си пред съда заявява, че след 2018 г. имало противоречия
между А. и К. относно поделянето и ползването на имота. Свидетелят Н… Д…..
заявява в показанията си пред съда, че А. е живял в процесния апартамент до
завършване на средното си образование. Първите години си идвал често, но
по-късно когато създал семейство, това ставало все по-рядко. Твърди, че стаята
на А. не се ползвала от семейството на К.. Същевременно обаче с… Д… заявява, че
само е виждала тази стая, но когато ходи в апартамента влиза в кухнята.
С оглед на горното, съдът
намира, че показанията на свидетеля Ф… К……… не могат да бъдат кредитирани
изцяло, с оглед противоречие в твърденията, както и с оглед пристрастието на
същата като жена на К., а показанията на свидетеля Д….. не са достатъчни, да се
направи извод, че в имота има стая за А., който е имал свободен достъп до
същата по всяко време.
По делото са представени доказателства за
размера на месечния пазарен наем. Съгласно заключението на вещото лице В.Р. от от 23.09.2021 г. се установява, че размера на месечния пазарен наем за 1/2
ид.ч. от делбения имот е 134,00 лева, а
общия размер на обезщетението за 1/2 ид.ч. от апратамента за периода 27.11.2019
г. до 14.06.2021 г. е в размер на 2 474,00 лева.
В решение №129/1986 г. на
ОСГК на ВС е прието, че претенцията по чл.31,ал.2 ЗС е основателна при
наличието на отправена до ползуващия съсобственик писмена покана, при което последният
има право да предложи на този, който му е отправил поканата да му предостави
възможност да ползува общата вещ, за да се освободи от отговорност. Прието е, че
няма право на обезщетение този, който отказва да приеме такава възможност, т.е.
не претендиращият обезщетението следва да поиска възможност да ползува вещта, а
ползуващият вещта съсобственик следва да предостави на неползуващия такава
възможност, която последният да е отказал да приеме. Аналогично разрешение се
съдържа и в решение №721/28.10.1992г. по гр.д. №580/1992г. на І ГО на ВС, в
което е прието, че при отправена по реда на чл.31,ал.2 ЗС писмена покана, ако
ползуващият съсобственик отговори, че предоставя ползуването на общата вещ в
съответствие с правата на съсобственика, който не я ползува и той откаже,
обезщетение не се дължи. В решение №163/20.03.2002г. по гр.д. №622/2001г. на І
ГО на ВКС пък е прието, че претенцията за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2
ЗС е неоснователна, ако претендиращият съсобственик през исковия период е имал
възможността да ползува вещта, но не е упражнил правата си.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява, че
процесният имот, за исковия период 27.11.2019 г. до 14.06.2021 г. е ползван от К.Х. и неговото семейство. Не се установява от
събраните гласни и писмени доказателства, същия след отправяне на писмената
покана да е предоставил възможност на брат си А. да ползва имота, или последния
да е отказал да се възползва от тази възможност.
С оглед на горното, съдът намира, че
предявената искова претенция по чл. 31,
ал.2 ЗС е основателна и съдът следва да я уважи в размера в който е предявена -
134,00
лева за един месец, а общия размер за периода 27.11.2019 г. до 14.06.2021 г. е
в размер на 2 474,00 лева за 1/2 ид.ч. от апратамента, ведно
със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на
присъждане на сумата до окончателното й изплащане.
III.По отношение на
направените разноски.
С оглед
обстоятелството, че страните в производството по съдебна делба са едновременно
ищци и ответници, разноските относно
извършване на делбата следва да останат за страните така както са ги
направили.
Списък с разноски по чл.80 от ГПК е представен
само от съделителят К.Х..
С
оглед уважаване на исковата претенция по сметки на съделителя А.Х., съдът
намира, че разноски се дължат на него. Същия не представя доказателства за
направени такива във втора фаза на съдебна делба и не прави искане за
присъждането им, затова и съдът не му присъжда такива.
Следва
да осъди А.Х.
и К.Х., всеки от тях да заплати държавна такса върху стойността на дела си в
размер на 1 594,00 лева.
Следва
да осъди К.Х. да заплати държавна такса върху уважената претенция по сметки в
размер на 98,96 лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на К.А.Х. ЕГН **********,***, на основание чл. 349 ал.2
от ГПК следният недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 56784.531.1030.2.2 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр.П..., одобрени със …….. последно изменение със
заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота: гр.П...,
район " Ю. ", п.к…., ул. " Л... " № ……, който
самостоятелен обект се намира на етаж …….. в сграда с идентификатор
56784.531.1030.2 с брой надземни етажи - 8 , с брой подземни етажи - 0 /нула/, с предназначение - жилищна сграда -
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.531.1030, с
предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, с брой нива
на обекта - 1, с посочена в документа площ: 62.17 кв.м., с прилежащи части:
избено помещение № 7 /седем/ - 3.51 кв.м. и 1.47% идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж -
56784.531.1030.2.1 и 56784.531.1030.2.3, под обекта - няма, над обекта -
56784.531.1030.2.5, стар идентификатор – няма.
ОСЪЖДА К.А.Х. ЕГН **********,***, да
заплати на А.А.Х. ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, офис …., сумата от
39 850,00(тридесет и девет хиляди осемстотин и петдесет) лева представляващи
1/2 ид. ч. от пазарната стойност на делбения имот, за уравняване на дела му в
прекратената съсобственост, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
влизане в сила на решението до окончателното плащане.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.344 ал.2 от ГПК, като
привременна мярка, К.А.Х. ЕГН **********,***,
да заплаща на А.А.Х. ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, офис …. сумата
от 134,00(сто тридесет и четири) лева, представляващи месечен
пазарен наем
за ползваните 1/2 ид.ч. от
съсобствения имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
56784.531.1030.2.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П...,
одобрени със ………., последно изменение със заповед: няма издадена заповед за
изменение в КККР, с адрес на имота: гр.П..., район " Ю. ", п.к. …,
ул. " Л... " № …………., който самостоятелен обект се намира на
етаж 1 /първи/ в сграда с идентификатор 56784.531.1030.2 с брой надземни етажи
- 8 , с брой подземни етажи - 0
/нула/, с предназначение - жилищна сграда - многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор 56784.531.1030, с предназначение на самостоятелния
обект - жилище, апартамент, с брой нива на обекта - 1, с посочена в
документа площ: 62.17 кв.м., с прилежащи части: избено помещение № 7 /седем/ -
3.51 кв.м. и 1.47% идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 56784.531.1030.2.1 и 56784.531.1030.2.3,
под обекта - няма, над обекта - 56784.531.1030.2.5, стар идентификатор – няма,
считано от 14.06.2021 г. до окончателното извършване на делбата с влязло в сила съдебно решение.
РЕШЕНИЕТО
в тази му част има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба
пред Окръжен съд Пловдив в едноседмичен
срок от съобщаването.
ОСЪЖДА К.А.Х. ЕГН **********,***
и А.А.Х. ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, офис ………, всеки от
тях, да заплати държавна такса 4% по сметка на
ПРС, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, върху стойността на
дяловете си в делбения имот, в размер на 1 594,00(хиляда
петстотин деветдесет и четири) лева.
ОСЪЖДА
на основание чл. 31 ал.2 от ЗС, К.А.Х. ЕГН **********,***, да заплати на
А.А.Х. ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, офис …, сумата от 2 474,00(две
хиляди четиристотин седемдесет и четири) лева или по 134,00 лева
месечно за периода 27.11.2019 г. до 14.06.2021 г., представляваща обезщетение
за собствените му 1/2 ид. ч. от имота, от ползване на които е лишен, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на присъждане на сумата до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К.А.Х. ЕГН **********,***, да заплати по сметка на ПРС в полза на бюджета на
съдебната власт държавна такса в размер на 98,96(деветдесет и осем лева и 96 ст.) лева за уважената претенция
по чл.31 ал.2 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд
- Пловдив в двуседмичен срок от съобщаване на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.
Вярно с оригинала.
М.Х.