№ 164
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
в присъствието на прокурора Ем. В. П.
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600494 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С определение от 28.04.2022 г. на СГС, НО, 30 състав на осъдения Л. И. И. е
наложено търпимо при строг режим наказание в размер на една година и шест месеца
лишаване от свобода, определено като общо такова измежду одобрени от съда
споразумения по н.о.х.д. № 4900/2021 на СРС и н.о.х.д. № 4987/2021 на СГС, като е
зачетена изтърпяната част от присъдите, включени в съвкупността.
Със същото определение общото наказание лишаване от свобода е увеличено по
реда на чл. 24 от НК с шест месеца, като е приспадната и изтърпяната част от
наказанието по съвкупността.
Срещу определението в срок е подадена въззивна жалба от служебния защитник
на осъдения – адв. И. И., в която се изразява недоволство от съдебния акт в частта му
относно приложението на член 24 от НК. Твърди се, че общото наказание е в
достатъчно висок размер и ще изпълни целите по член 36 от НК, още повече, че
присъдите, включени в съвкупността са едва две на брой. Иска се обжалваното
определение да бъде изменено, като увеличението на общото наказание бъде
отменено.
1
В жалбата не е направено искане за събиране на нови доказателства.
По служебна преценка на въззивния съд разглеждането на делото в тази
инстанция не е предположило събиране на гласни или писмени доказателства, нито
допускане на експертизи.
В съдебно заседание пред САС служебният защитникадв. И. И., моли жалбата да
бъде уважена по съображенията, изложени в нея. Осъденият Л. И. И. изразява
идентично становище.
Прокурорът от САП пледира жалбата да бъде оставена без уважение. Акцентира
върху обремененото съдебно минало на осъдения, върху предходните му осъждания,
които попадат извън съвкупността и върху високата степен на обществена опасност на
самия деец.
Софийски апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото,
мотивите на атакуваното определение и доводите, изложени в жалбата и в
съдебно заседание, прие от фактическа и правна страна следното:
За да постанови определението си, първостепенният съд е счел, че са налице
предпоставките за определяне на общо най – тежко наказание на осъдения по две
влезли в сила съдебни акта – по н.о.х.д. № 4900/2021 г. на СРС и по н.о.х.д. №
4987/2021 на СГС - с уточнението, че одобрените от съд споразумения имат същите
последици по аргумент от чл. 383, ал. 1 от НПК.
Същевременно съдът е приел, че са налице предпоставките за увеличаване на
определеното общо най – тежко наказание по тези два акта с шест месеца.
На първо място, въззивната инстанция намира, че градският съд е направил
законосъобразни изводи по отношение групирането.
Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост спрямо Л.И. са
постановени 11 осъждания по влезли в сила присъди и одобрени от съда споразумения,
като предмет на групиране в настоящото производство са следните от тях:
1. С одобрено от съда споразумение по н.о.х.д. 4900/2021 на СРС осъденият се е
признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 196 от НК, за деяние,
извършено на 21.09.2021 г., като му е наложено наказание лишаване от свобода в
размер на една година и шест месеца, търпимо при строг режим.
Определението, с което е одобрено споразумението, е влязло в сила на
28.10.2021 г.
2. С одобрено от съда споразумение по н.о.х.д. № 4987/2021 г. на СГС, НО, 30
2
състав осъденият се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 249, ал.
1, вр. с чл. 26 от НК, за деяние, осъществено на 28.08.2021 г., като му е наложено
наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, търпимо при
строг режим.
Определението, с което е одобрено споразумението, е влязло в сила на
22.03.2022 г.
Извън тези осъждания Л.И. е наказван с углавно санкциониране още 9 пъти.
Част от деянията са били предмет на групиране, извършени са в значителен период от
време назад и наложените по тях наказателни санкции са били изтърпени. Тези
осъждания не се отразяват върху наказателното положение на осъдения в настоящото
производство и с основание първият съд не е взел отношение по тях, а е концентрирал
аналитичната си дейност по приложение на правилата на чл. 23-25 от НК върху
описаните по-горе два акта.
Внимателният анализ на изброените осъждания води до извода, направен и от
контролираната инстанция, а именно, че може да бъде образувана съвкупност,
включваща престъпленията по н.о.х.д. № 4900/2021г. на СРС и н.о.х.д. № 4987/2021 на
СГС.
Деянията по гореизброените два акта са извършени преди да има влязла в сила
присъда по кое да е от тях, поради което подлежат на групиране. С оглед принципа за
най-благоприятно третиране на осъденото лице най-тежкото общо наказание от
кумулираните такива възлиза на лишаване от свобода в размер на една година и шест
месеца.
Режимът, при който следва да бъде изтърпявано общото наказание, с основание
първият съд е приел, че е единственият възможен с оглед спецификата на случая, а
именно строг.
Законосъобразно с определението на контролираната инстанция е приспаднато
времето, през което осъденият е търпял наказанията по присъдите, включени в
съвкупността, като при изпълнение на самото наказание, компетентните органи имат
правомощие да конкретизират точно изтърпените до момента периоди по отделните
присъди.
САС изразява съгласие с преценката на първия съд, че се налага определеното
общо най-тежко наказание да бъде увеличено по реда на чл. 24 от НК. Цитираната
разпоредба намира приложение в случаите, в които определеното по реда на чл. 23 НК
или чл. 25, вр. чл. 23 от НК наказание не би могло да постигне целите по чл. 36 от НК,
защото подсъдимият, респ. осъденият е личност с висока степен на обществена
опасност.
За да приеме, че правилно е увеличено наказанието, контролната инстанция
3
прецени цялостната престъпна дейност на осъдения, обществената опасност на
извършените от него престъпления и периода, в който те са реализирани. Вярно е,
както твърди защитата, че в конкретния случай присъдите, част от групата, са общо
две, т.е. касае за минималния брой от два акта, необходими да се извърши групиране
въобще. Едновременно с това обаче следва да се има предвид, че едното от тях е
осъществено при условията на усложнена престъпна дейност /продължавано
престъпление/, а другото при условията на редицив, включващ и двете му проявни
форми - по букви "а" и "б" на член 29, ал. 1 от НК. Деянията от групата са за
престъпления с висока степен на обществена опасност – кражба, извършена при
условията на рецидив, и престъпление против паричната системата. Самите деяния са
осъществени в рамките на по-малко от месец едно от друго, което на самостоятелно
основание демонстрира арогантност и съзнание за недосегаемост у дееца. Извън
присъдите от съвкупността осъденият е наказван още 9 пъти. В значителната им част
тези осъждания отново са за престъпления против собствеността - грабеж, кражби при
повторност или рецидив, но и за престъпление против правосъдието - бягство от
затвора по член 297 от НК. Налаганите по тях ефективни и условни наказания и
наказания без лишаване от свобода, и престоят в пенитенциарни заведения очевидно
не са дали необходимия превъзпитателен ефект и противообществената деятелност на
осъдения е продължила и след това. По изложените вече съображения въззивният съд
прие, че Л. И. И. е личност с висока степен на обществена опасност и отказът от
приложение на чл. 24 от НК по отношение на него би бил незаконосъобразен.
Ето защо правилно градският съд е приел, че общото наказание от една година и
шест месеца лишаване от свобода не би изпълнило целите на материалния наказателен
закон, а отказът да се приложи член 24 от НК би бил проява на неоправдано
снизхождение спрямо конкретния осъден.
Обстоятелството, че се касае само за два акта, включени в групата на
съвкупността, се взимат предвид от състава на САС по начина, по който това е
отчетено и от СГС, а именно с увеличение на наказанието за срок от шест месеца - в
по-нисък размер от максимално възможното завишение, което член 24 от НК допуска.
Допълнително снижение на това увеличение по вече изложените съображения не се
налага.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски
апелативен съд, 6 състав
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 28.04.2022 г. на СГС, НО, 30 състав.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
За решението да бъдат уведомени страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5