№ 459
гр. Стара Загора , 27.08.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и седми август, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Блага Бозова
като разгледа докладваното от Блага Бозова Частно наказателно дело №
20215530202063 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба против постановление на Районна
прокуратура – Стара Загора от 27.07.2021 година за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 349-зм-380/2020 г.
по описа на ОД МВР Стара Загора за престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.2
вр. ал.1 от НК.
Недоволен от постановлението, жалбоподателят ХР. Д. ХР. е подал в РС -
Стара Загора, чрез адвоката си жалба, с която моли същото да бъде отменено
и делото да се върне на прокурора със задължителни указания относно
прилагането на закона.
Съдът приема, че жалбата е процесуално недопустима.
По силата на чл.243 ал.4 от НПК право на жалба срещу постановлението на
Районна прокуратура - град Стара Загора, с което се прекратява
наказателното производство имат субектите изрично посочени в цитираната
законова разпоредба – обвиняемият, пострадалият или ощетеното
юридическо лице. Друг субект, освен посочените, няма процесуално право да
подава жалба срещу постановление на прокуратурата за прекратяване на
наказателното производство.
Жалбоподателят Х. в настоящия процес няма нито едно от тези качества –
не е обвиняем и не е пострадал от престъплението предмет на делото
/престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК/, по което
представителят на Районна прокуратура се е произнесъл с атакуваното
1
постановление.
Пострадал от престъпление е всяко лице, което е претърпяло пряко и
непосредствено имуществени или неимуществени вреди от престъплението,
това лице на което са накърнени законните права и интереси. Процедурата по
чл.243 ал.4 от НПК обезпечава интересите само на лице, което при
предпоставките на чл.84 от НПК, може да встъпи като граждански ищец в
наказателния процес.
За да встъпи лицето като граждански ищец в наказателния процес е
необходимо реално настъпване на вредни последици за това лице, от което
следва, че възможността от бъдещо настъпване на вредите не е достатъчна за
валидното конституиране в посоченото процесуално качество.
Жалбоподателят в настоящия процес не е такова лице.
Документните престъпления се систематизират в три основни вида,
съобразно различните групи обществени отношения – обект на защита по
Глава 9 от НК, а именно престъпления, свързани със съставянето на
документи, които от своя страна се делят на документна поправка и лъжливо
документиране, престъпления свързани с използването на документи или тъй
нареченото престъпно ползване на документите и престъпления, свързани с
реда за съхранение на документите или тъй нареченото престъпно
унищожаване, увреждане или скриване на документи по чл.319 от НК.
Общото при тези групи е специфичния предмет, върху който се въздейства –
документа. При осъществяването на състава на тези престъпления не
съществува фигурата на пострадалия, тъй като от тях не настъпват
имуществени или неимуществени вреди за лицата, причинени пряко и
непосредствено от осъществяването на състава на цитираните престъпления.
При друга част от престъпленията – по глава 2, 3, 4 от НК и т.н., при
осъществяването на тези престъпления настъпват вреди, причинени пряко и
непосредствено от осъществяването състава на престъплението и тук
съществува фигурата на пострадал от престъплението.
С атакуваното постановление Районна прокуратура - Стара Загора е
прекратила наказателното производство за престъпление по чл.316 в чл.308
ал.2 вр. ал.1 от НК. Имайки предвид обекта на цитираното престъпление,
както и конструкцията на състава на същото, съдът приема, че това
2
престъпление принадлежи към престъпления, от които е невъзможно да
настъпят имуществени или неимуществени вреди, претърпени пряко и
непосредствено от извършването на това престъпление. Това води и до
следващия извод, че при тези престъпления не съществува фигурата на
пострадалия. Престъплението е формално престъпление, засегнатите лица не
могат да се конституират като страни в съдебното производство. Съгласно
закона и практиката на ВКС престъплението е насочено към спазване реда и
правната сигурност на документооборота. Ето защо, при престъплението, а и
при останалите документни престъпления, не съществува фигурата на
пострадалия, а от тук и липсва процесуална правоспособност за подаване на
жалба срещу постановлението на Районна прокуратура - град Стара Загора за
прекратяване на наказателното производство за престъпление по чл.316 вр.
чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Както се посочи по – горе, досъдебното производство е образувано и
водено за престъпление по чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Престъплението по този текст е в гл.ІХ от НК – „Документни престъпления”,
чийто обект на увреждане или засягане са обществените отношения, свързани
със съставянето, ползването и съхраняването на документите. С деянията по
посочената глава от НК се накърняват редът и правната сигурност на
документирането, затруднява се дейността на държавните и обществените
органи, както и отношенията между тях и гражданите. Тълкуването на чл.76 и
чл.84 от НПК разкрива, че „пострадали” могат да бъдат лица, претърпели
щети от деяние, за което в признаците на състава са предвидени
съставомерни вредни последици, т.е. – вредите да бъдат елемент от
обективната страна на престъплението, посочени в особената част на НК.
Само тогава пострадалият ще може да се конституира и като страна в
процеса. Поначало липсата на съставомерни вреди при документните
престъпления предпоставя увреждане или застрашаване на обществени
отношения сред по-широк кръг от правни субекти или на обществото като
цяло, а не на отделни лица, каквато възможност има при резултатните
престъпления.
Действително, всяко документно престъпление застрашава или уврежда
и известни по-близки обекти. Престъпленията, свързани с официални
документи, засягат, в известна степен, правилната дейност на държавните и
3
общинските органи, и оттам – отделни права и интереси на организации и
граждани. Престъпленията, свързани с частни документи, дават отражение
върху правоотношенията, които съществуват или се претендира да
съществуват между отделни граждани, с оглед на изразеното в документа и
неговото правно значение. Този по-близък, конкретен обект на документните
престъпления не означава, че засегнатите от документно престъпление
граждани и организации придобиват качеството на пострадал по смисъла на
чл.74, ал.1 от НПК, тъй като те са опосреден, не пряк обект на документните
престъпления. Техният пряк обект са обществените отношения свързани с
документирането. Жалбоподателят не е от кръга на лицата, претърпели
имуществени вреди от престъплението по чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 вр. ал.1
от НК, които да могат да предявят граждански иск и да се конституират като
граждански ищци в наказателното производство. Качеството „пострадал” е
задължително за активната процесуална легитимация. Жалбоподателят няма
такова качество. Документните престъпления са насочени против реда и
правната сигурност на документирането, т.е. засягат обществени отношения,
свързани с документооборота и от тях не може да има пострадало лице /в този
см. Решение № 389 от 06.07.2004 г. по н. д. № 1033/2003 Г., II н. о. н. ВКС/.
По силата на чл.84 ал.1 от НПК качеството на пострадал по смисъла на
наказателното право има лице, което е претърпяло вреди от конкретно
престъпление, а при смърт това право преминава върху неговите наследници.
В този смисъл следва да се отбележи, че обект на документните престъпления
по гл. ІХ от особената част на НК /каквото е и за настоящото/ са
обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и
съхраняването на документите. С деянията по посочената глава от НК се
накърняват реда и правната сигурност на документирането. Затруднява се
дейността на държавните и обществените органи, както и отношенията между
тях и гражданите. С оглед специфичния обект на тези престъпления,
пострадал от тях не може да бъде лице, каквото твърди да е в случая
жалбоподателя. Безспорно, наред с указания общ обект, всяко документно
престъпление застрашава или уврежда и известни по-близки обекти. Когато
се касае до официален или частен документ, винаги е засегната в известна
степен правилната дейност на държавните и общинските органи /при
официални/, а по-нататък вече – отделни права и интереси на организации и
граждани. Този обект на документните престъпления обаче не означава, че
4
засегнатите граждани придобиват качеството на пострадал по смисъла на
чл.74 ал.1 НПК и чл.84 ал.1 от НПК, тъй като се касае до опосреден обект, а
не до обществените отношения, които НК пряко защитава с разпоредбите,
касаещи документните престъпления. Отделни права на лица
(физически или юридически) могат да бъдат засегнати от
незаконосъобразното съставяне, ползване или съхраняване на официални и
частни документи, но това само по себе си не означава, че те придобиват
качеството на пострадал – в този смисъл Решение № 473 от 2.11.2010 г. н.
ВКС по н. д. № 431/2010 г., I н. о. и Решение № 562/2009 трето наказателно
отделение н. ВКС, Решение №68/2010 г. н. първо н.о. Както беше посочено
по-горе, досъдебното производство е образувано за документно престъпление
по Глава девета от Особената част на НК, обект, на които са обществените
отношения, свързани с реда и правната сигурност на документирането. Тези
престъпления са формални и не се изисква настъпване на определен
противоправен резултат. Същите не съдържат от обективна страна на състава
конкретни вредни последици, относими към определено лице, като
пострадало по смисъла на чл. 74 и чл.84 НПК. Липсата на активна
процесуална легитимация представлява процесуална пречка жалбоподателят
да обжалва по този ред постановлението на прокурора, а възможността им за
правна защита се ограничава единствено с обжалване пред по-горестоящата
прокуратура по реда на чл.243 ал.10 от НПК.
Съдът приема, че подадената жалба се явява процесуално недопустима,
поради което и производството по настоящото дело следва да се прекрати. В
тази насока е и практиката на ВКС – Решение 301/20.05.2003 година на
Първо н.о. - книжка 3/2003 година от Бюлетин на ВКС; Определение на
Окръжен съд - Стара Загора по вчнд № 419/2009 г. и други/.
При това положение жалбата следва да бъде оставена без разглеждане,
като процесуално недопустима, а изложените в нея възражения по същество
не следва да се обсъждат.
Обстоятелството, че след жалба на Х. до Районна прокуратура - Стара
Загора е образувано досъдебно производство № 380/2020 г. по описа на ОД
МВР Стара Загора, само по себе си не обосновава фигурата на пострадал от
престъплението по смисъла на чл.74 и следващите от НПК и не отнема
правомощието на прокурора да реши по-нататъшния ход на наказателното
5
производство - да изготви или не обвинителен акт, да прекрати или не
наказателното производство.
Поради това, че жалбоподателят не е правно легитимиран съгласно
разпоредбата на чл.243 ал.4 от НПК да атакува горепосоченото
постановление на прокурора, подадената жалба е процесуално недопустима.
Съдът винаги и по силата на служебното начало е длъжен да следи за
допустимостта на жалбата и едва след това да се произнася по нейната
основателност.
Предвид всичко гореизложено, съдът не следва да взема отношение по
съществото на прокурорския акт, тъй като в случая не е налице активна
процесуална легитимация.
Водим от горните мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ХР. Д. ХР. от град Стара Загора,
против постановление на Районна прокуратура –Стара Загора от 27.07.2021
година за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 349-зм-380/2020 г. по описа на ОД МВР Стара Загора, като
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.н.дело № 2063/2021 година по описа
на Районен съд - град Стара Загора.
След влизане в сила на настоящото определение заверен препис от същото
ведно с досъдебното производство да бъде изпратен на Районна прокуратура
– Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд -
Стара Загора чрез Районен съд - Стара Загора в 15 -дневен срок от получаване
на съобщението до прокурор, жалбоподател, повереник.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6