Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 13.04.2020 година гр. С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
– гр. С.З. Търговско отделение
На 09.03. 2020 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА
КАЛЧЕВА
Като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
Търг.д. № 261
по описа за 2019 г., за да се
произнесе съобрази:
Предявен
е иск с правно основание чл. 558, ал. 5 и ал. 1 във вр. с чл. 497, ал. 1, т.2
от КЗ.
В
исковата молба се посочва, че на
16.08.2014г., около 8:40 часа на автомагистрала „Тракия“, 183 км. в посока гр. С.,
Й.Г.С. управлявал лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с peг. № **, когато е бил
ударен от л.а. „Сеат Алтеа“ с турска регистрация управляван от Д.Г.Т., ЕГН **********.
Пътнотранспортното
произшествие е настъпило по вина на водача на „Сеат Алтеа“ Д.Т., която при маневра
изпреварване на движещия се пред нея в средната лента на магистралата л.а.
„Фолксваген Туарег“, след завършване на маневрата при прибиране в средната
лента не е осигурила достатъчно разстояние между управлявания от нея автомобил
и изпреварвания, управляван от водача Й.С., в резултат на което го удря. От
удара автомобила „Фолксваген Туарег“ се преобръща вдясно, излизайки извън
пътното платно следват преобръщания и извършване на сложни движения на л.а.
Фолксваген до установяване в крайно положение обърнат на лявата си страна с
предна част ориентиран на югоизток. При удара тежко е пострадал водача на лекия
автомобил „Фолксваген Туарег“ Й.С., на който са причинени сериозни телесни
увреждания.
Твърди
се, че за настъпилото събитие е образувано АНД № 1652/2017 г. по описа на PC -
гр. С.З., което е приключило с Решение от 26.10.2017 г. - влязло в законна сила
на 11.11.2017г., с което Д.Т. е призната за виновна за пътния инцидент.
Посочва
се, че при пътния инцидент Й.С. е получил политравма и е изпаднал в тежко общо
състояние. Спешна помощ му е оказана от пристигналия на място екип на ЦСМП -
гр. С.З., след което е бил транспортиран до МБАЛ - С.З. - с опасност за живота,
в безсъзнание и с гърчове. След като в МБАЛ - С.З. му е оказана лекарска помощ,
с продължаваща опасност за живота е транспортиран същия ден до ВМА - гр. С..
Приет е в противошокова зала, поставен на изкуствена белодробна вентилация,
седатиран, релаксиран, поставен е в медикаментозна кома, която е продължила
близо месец поради тежкото му общо състояние и получените множество травми.
Поради травма на лявото бедро му е поставена екстензио декстра транстуберозитас
тибие синистра с 5 кг тежест.
След
проведени животоспасяващи процедури в КАИЛ на ВМА, Й.С. е приведен за лечение в
Клиника по ортопедия и травматология на ВМА - гр. С., където е бил
хоспитализирал от 19.08.2014 г. до 24.09.2014 г., и на 19.08.2014 г. му е
извършена операция на лявото бедро - деформирано в средна проксимална трета с
патологична подвижност- PC ОМ ФЕМОРИС СИН. А МОДО STRYKER GAMMA 3 LONG;
В
исковата молба се посочва, че след направени редица изследвания и прегледи от
различни специалисти в ВМА - гр. С., са установени следните наранявания,
получени от Й.С. в следствие на процесното ПТП:
1. Травматичен шок;
2. Остра дихателна недостатъчност, наложила
трахеостомия;
3. Тежка черепно-мозъчна травма, довела до
опасност за живота на пострадалия;
4. Контузия и сътресение на мозъка;
5. Хематоми на двата клепача на дясното око;
6. Ексхимоза на конюктивата на дясно око;
7. Контузия на белите дробове;
8. Плеврални изливи двустранно;
9. Счупване на пет ребра вдясно от 1-во до
5-то;
10. Ретроперитонеален хематом;
11. Фрактура на лява бедрена кост през
проксимална трета, с дислокация по ширина към медиално и скъсяване около 3,5-4
см, наличие на малък фрагмент;
12. Фрактура на страничния израстък на втори
поясен прешлен;
13. Луксация на дясна раменна става;
След
изписване от ВМА - С. пострадалият Й.С. е настанен в „Национална специализирана
болница за физикална терапия и рехабилитация“ ЕАД - гр. С., след това болнично
заведение С. е посетил няколко
рехабилитационни центрове по медицински препоръки и необходимост от допълнително
лечение поради ограничена подвижност в дясната раменна става и на долен ляв
крайник, съпътствани с болки. Твърди се, че към настоящия момент въпреки
проведеното лечение пострадалият остава с ограничена подвижност в дясната
раменна става и накуцваща походка, поради травмата на левия долен крайник и
неотшумели интензивни болки.
Твърди
се, че горепосочения пътен инцидент е причинил на Й.С. внезапно увреждане на здравето, довело до
пълното му обездвижване в продължение на месеци, силен дискомфорт и множество
болки и страдания. Получените увреждания са принудили ищеца, да ползва чужда
помощ при обслужването си, при елементарни нужди като хранене и ходене до
тоалетна, което му е причинило допълнителен дискомфорт и чувство на зависимост
от близките си, както и че е в тяхна тежест. Дълго време е бил нетрудоспособен.
Настъпили са съществени промени в емоционалното му състояние, станал е силно
раздразнителен, потиснат, с честа смяна на настроенията, изпитва чести приливи
на чувство на безпокойство и страх. Процесът на възстановяване е бил
изключително продължителен и болезнен.
Твърди
се, че така настъпилата катастрофа не само е причинила на Й.С. редица болки и
страдания в следствие на множеството претърпени телесни наранявания, но е
попречила и на кариерното му развитие.
Ищецът
посочва, че към настоящия момент изпитва чести силни главоболия, безпокойство,
тревожност, напрегнат е, изпаднал е в тежко депресивно състояние, чувства се
потиснат, има замайване и световъртеж. Има накуцваща походка, изморява се бързо
и не може да стои дълго време прав, получил е ограничение на дясната раменна
става и не може да извършва движения в пълен обем, все още изпитва силни болки,
има забавена мисловна дейност, смутена паметова функция. В резултат на пътния
инцидент ищецът е получил сериозни увреждания, както физически, така и
психически, които са променили изцяло начина му на живот. Търпял е изключителни
болки и страдания, търпи ги и сега и ще ги търпи за в бъдеще, като се налага и
допълнително лечение. Възстановяването му все още не е приключило и ще продължи
дълъг период от време.
Посочва,
че видно от представения констативен протокол за ПТП водачът на лекия автомобил
„Сеат Алтеа“ - Д.Г.Т., причинила настъпването на ПТП е управлявала МПС с турска
регистрация, peг. № ** - със
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите в турска застрахователна
компания /OZDUMAN SIGORTA ARACILIK HIZMETLERI LTD/ валидна за периода
25.08.2013г. до 25.08.2014г. По отношение на същия лек автомобил не е
идентифициран сертификат „Зелена карта“ притежаван към датата на настъпване на
ПТП, предвид на което ищецът насочва претенцията си към Г.. Във връзка с
горното Й.Г.С. е предявил пред Г. претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, в резултат на ПТП
от 16.08.2014 г., за което е образувана щета № 210422/28.12.2017 г. и му е
изплатено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 80 000 (осемдесет
хиляди) лева.
Счита,
че определеното и изплатено обезщетение от ответника по първоначално заведената
щета е несправедливо и несъобразено както с интензитета на търпените от ищеца
болки и страдания, така и с икономическата обстановка в страната към датата на
процесното ПТП. По силата на закона пълното обезщетяване на всички претърпени
неимуществени вреди изисква същото да бъде съотносимо с болките и страданията,
претърпени от увреденото лице, т.е. би следвало да представлява справедлив
еквивалент на нанесените щети. Предвид което ищецът счита, че за него е налице
несъмнен правен интерес от предявяването на настоящия иск. Счита, че
справедливият размер на обезщетението, което се дължи за претърпените болки и
страдания, е в общ размер на 160 000 / сто и шестдесет хиляди/ лева, от които
80 000 /осемдесет хиляди/ лева са изплатени, поради което претендира
заплащането на още 80 000 /осемдесет хиляди/ лева.
Счита,
че върху присъдената сума следва да бъде начислена и законна лихва от
13.01.2018г.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди Г. да заплати на Й.Г.С. обезщетение
в размер на 80 000 (осемдесет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди -
болки и страдания, в резултат на ПТП от 16.08.2014г., ведно със законната лихва
от 13.01.2018г. до окончателното издължаване на сумата и направените по делото
съдебни разноски, в това число и адвокатски хонорар.
Моли
съда на основание чл. 300 от ГПК да приеме за безспорни обстоятелства по делото
извършеното деяние от Д.Г.Т., неговата противоправност и вината на дееца, както
и че в резултат на същото са причинени телесни увреждания на Й.Г.С..
В
законоустановения срок е постъпил отговор
на исковата молба, с който ответникът оспорва изцяло исковата претенция по
основание и размер.
Твърди,
че Г. вече е бил сезиран от ищеца във връзка с процесното ПТП и по образуваната
щета № 2102422/28.12.2017 г. Управителния съвет на Г. е определил обезщетение в
размер на 82528.00 лв., от които 8 000 лева за неимуществени вреди и 2528 лв.
за свързаните с тях имуществени вреди, което е платено на ищеца по посочената
от него банкова сметка ***.01.2018г. - в рамките на законоустановения
тримесечен срок по КЗ.
Счита,
че с изплащането на сумата, страните са решили спора извънсъдебно по реда на
чл.558, ал.3, във връзка с ал.1 КЗ. В тази връзка счита за неоснователно
искането за изплащане на обезщетението, предмет на исковата молба, тъй като
претенцията е била удовлетворена извънсъдебно видно от приетата от страна на
ищеца сума и така страните са постигнали с оглед на действията си спогодба
съгласно приложимата в случая обща гражданско правна разпоредба на чл. 365 ЗЗД,
за която не се предвижда определена форма за действителност .
Излага
съображения, че съгласно чл.558 ал. 5 КЗ увредените лица или се съгласяват с
определените им от Фонда обезщетения, с което се решава извънсъдебно спора или
не се съгласяват с така определените суми като не ги приемат и предявяват
претенциите си в съда. С факта на плащането от страна на Г. се внася яснота и
определеност в отношенията на спорещите. Слага се край на спора и се избягва
бъдещ такъв, като страните чрез взаимни отстъпки прекратяват висящия спор,
какъвто е и смисъла на една спогодба, в частност направеното плащане от страна
на Фонда. Още повече, че не се претендират с настоящата искова молба
обезщетения за вреди различни от взетите предвид при определяне на размера на
обезщетението от УС на Г. и получени от ищеца, които да дават основание за
преразглеждане. В писмото си до ищеца Г. изрично е посочил, че одобрените суми
за обезщетение не са частично плащане по предявената претенция.
Отделно
от горното, в случай, че съдът приеме иска за основателен ответникът моли да
бъде отхвърлена претенцията за неимуществени вреди в предявения размер от 80
000 лв. Счита същия за изключително завишен, тъй като не отговаря на броя и
медико- биологичния характер на получените от ПТП увреждания. Твърди, че се
касае за десет травматични увреди, за които Г. е изплатил обезщетение за
неимуществени вреди както следва: Първата е „Остра дихателна недостатъчност,
наложила трахеостомия“, изплатена сума от 10,000 лева. Втората травматична увреда е „ Мозъчна
контузия с остатъчни явления в паметовата и мисловна дейност -
три години след злополуката, водеща до определянето на 20% ТНР X 1,000.00 лева
= 20,000.00 лева. Третата увреда са хематоми на двата клепача на дясно око, с
очаквано трайно възстановяване за период от 15-20 дни, изплатена сума от 1,000.00
лева. Четвъртата увреда е „ Ексхимоза на конюнктивата на дясно око с очаквано
трайно възстановяване за период от един месец, изплатена сума от 1,000.00 лева.
Петата увреда е контузия на белите дробове, с очаквано обратно развитие в
рамките на 2-3 месеца, изплатена сума от 3,000.00 лева. Шестата
увреда са счупвания на пет ребра вдясно от 1-о до 5-о, с очаквано формиране на
калус до 3-4 месеца, изплатени сумарно за тях 5,000.00 лева. Седмата увреда е
ретроперитонеален хематом, със спонтанна резорбция в рамките на един месец, изплатена
сума от 5,000.00 лева. Осмата увреда „ Фрактура на лява бедрена кост“. с
разместване на фрагментите, лекувана оперативно с метална остеосинтеза, три
години след консолидацията продължава накуцването надясно, увредата води до
определянето на 20% ТНР X 1,000.00 лева - 20,000.00 лева. Деветата увреда е
„Фрактура на страничния израстък на втори поясен прешлен лекувана консервативно
с покой, с очаквана консолидация в рамките на 3-4 месеца, возеща до
определянето на 10% ТНР X 1,000.00 лева = 10,000.00 лева. Десетата увреда е
„луксация на дясна раменна става“ - неразпозната два месеца след злополуката,
лекувана с физиотерапия и рехабилитация и водеща да ограничение на движенията в
дясна раменна става - 3 години след злополуката, водеща до определянето на 5%
ТНР X 1,000.00 лева = 5,000.00 лева.
Г.
твърди, че е изплатил общо 80 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от
претендирани 90 000 лв. от ищеца.
За
имуществените разходи по представените разходооправдателни документи са
изплатени общо 2 528 лв., както следва:
Фактура
№ **********/24.09.2014 година и фиск.бон за 40.60 лева за потребителска такса;
Фактура
№ **********/20.08.2014 година и фиск.бон за 17.40 лева - потребителска такса.
Фактура
№ ********** / 20.08.2014 година и фискален бон за 2,400.00 лева - консумативи
за оперативно лечение.
Фискален
бон от 20.10.2014 г. за 8,00 лева - за ренгтенография на бедор
Фактура
№ **********/06.11.2014 година и фиск.бон за 50.00 лева - изследване.
Фактура
№ **********/26.11.2014 година и фиск.бон за 12.00 лева - Ро графия - диск.
В
заключение ответникът посочва, че размерът на обезщетенията следва да репарира
вреди, а не да предоставя на пострадалия материални блага, които да повишат
съществено стандарта му на живот.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
По
делото не се спори, че на 16.08.2014 г., около 8:40 часа на автомагистрала
„Тракия“, 183 км. в посока гр. С., Й.Г.С. управлявал лек автомобил „Фолксваген
Туарег“ с peг. № **, когато е бил ударен от л.а. „Сеат Алтеа“ с турска
регистрация управляван от Д.Г.Т., ЕГН **********.
За
настъпилото ПТП е образувано АНД № 1652/2017 г. по описа на PC - гр. С.З.,
което е приключило с Решение от 26.10.2017 г. - влязло в законна сила на
11.11.2017г., с което Д.Т. е призната за виновна за настъпилото ПТП.
По
делото не се спори, че водачът на лекия автомобил „Сеат Алтеа“ - Д.Г.Т.,
причинила настъпването на ПТП е управлявала МПС с турска регистрация, peг. № ** - със застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите в турска застрахователна компания /OZDUMAN SIGORTA ARACILIK
HIZMETLERI LTD/ валидна за периода 25.08.2013г. до 25.08.2014г. По отношение на
същия лек автомобил не е идентифициран сертификат „Зелена карта“ притежаван към
датата на настъпване на ПТП, поради което ищецът е предявил пред Г. претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди, в резултат на ПТП от 16.08.2014 г., за което е образувана
щета № 210422/28.12.2017 г. и му е изплатено обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 80 000 лв.
От
заключението на съдебно – медицинската експертиза се установява следното:
Мозъчното
сътресение съчетано с мозъчната контузия са водещите увреди на главовият мозък.
Те са предизвикали и появата на мозъчен оток, който често пъти при неповлияване
от лечението води до летален край. Към тези увреди се добавя и субарахноидалния
кръвоизлив/на меката мозъчна обвивка/който също влияе на мозъчния оток и е
предпоставка съчетано с мозъчната контузия да предизвика тежка гърчова
симптоматика. Тя е наблюдавана още в линейката при транспортирането на
пострадалия. Мозъчната контузия и загиването на мозъчни клетки водят до
наличието на мозъчни лезии с необратим характер. В последствие това са белезите
на мозъчната енцефалопатия. Черепно мозъчната травма се усложнява и от тежкият
травматичен/болкови/ и хиповолечичен шок/големите кръвозагуби от счупването на
бедрото, ребрата и кръсцовия прешлен/,съчетан и с дихателната недостатъчност от
увреденият бял дроб. Те водят до засилване на исхемията на мозъка и утежняване
на неврологичната симптоматика и разширяване обема на мозъчната увреда. При
пострадалия мозъчната травма се отчита като тежка с продължително коматозно
състояние. Затова и късните усложнения след излизането от острата фаза на
травмата се характеризира с протрахираност/удълженост/ и белезите на
травматичната болест на мозъка - органичното разстройство на личността, мозъчна
енцефалопатия. Тя се лекува с години и често оставя своите белези за цял живот.
Могат и във времето да оформят и епилептична активност-което се явява и най-тежката
форма на усложнение след тежка черепно-мозъчна травма.
При
приемането в Реанимацията на ВМА С. е започнато обемо -заместващо лечение-Водно
солеви. Глюкозни разтвори, Плазма и Еритроцитна маса. Включена е и Антибиотична
терапия, Аналгетична, Седативна терапия, Противогърчова, Дехидратираща
противооточна терапия, Антитромботична профилактика. Въвежда се в Изкуствена
белодробна вентилация с мониториране. След овладяване на травматичния и
хиповолемичен шок и тежкият мозъчен оток се подлага на оперативно лечение на
ляво бедро. Поставена е трахеостома на 12 ден от травмата, за овладяване на
белодробната инфекция. Поддържат се през цялото това време всички упоменати
медикаментозни средства. Излизайки от тежкото състояние започва и рехабилитация
и раздвижване.
В
първите 2-3 месеца болките са с висока интензивност. Това е времето на костната
регенерация на фрактурираните - ребра, прешлен, бедро и рамо. Към тях е и
болката от мозъчната контузия, мозъчен оток и мозъчната хеморагия, допълнени и
с болки в белия дроб и корема. Следват още толкова месеци на рехабилитация и
раздвижване. След това е периода на хроничната болка и така до края на година
от инцидента. В късните епизоди от живота всяка една физическа или психическа
претовареност и климатична промяна ще водят до обостряне локално на болките.
Тежката
черепно-мозъчна травма изразяваща се в мозъчно сътресение, мозъчни контузии и субарахноидален
кръвоизлив категорично доказани с Компютър -томографските изследвания на
главния мозък 16.08.14г - КАТ Наличие на малки количества кръв в субарахноидни
пространства париетално в ляво и фронтално и темпорално в дясно. Наличие на
няколко малки зони с кръвоенвивалентна плътност фронтално в дясно с р-ри до 7
мм и единична зона със същата характеристика фронтобазално в ляво и 6мм /и по
късната контрола установява- КАТ изследване контузионни огнища, като същите са
с непроменен брой, р-ри, намалена плътност и по-добре демаркирана перифокална
хиподенсна зона ./засича се зони със загинала мозъчна тъкан и с отделянето й от
здравата такава. Знае се, че мозъчната тъкан не регенерира, което означава
трайната й загуба като субстрат. Видно е от историите на заболяванията, че е с
протрахирано-затегнато възстановяване и поява на органично разстройство на
личността характерно за мозъчната церебрастения и енцефалопатия /напрегнат,
тежка депресия, чувства се потиснат, има замайване и световъртеж, оплакванията
от чести силни главоболия, безпокойство, тревожност, /Това е сериозно
усложнение след острата фаза на травмата и може да се предполагаме много трудно
би се достигнало до трайно оздравяване на пострадалия. Нарушеното обслужване с
горният десен и долен ляв крайник биха допълнително влияли върху самочувствието
и увереността при извършване на ежедневно самообслужване на пострадалия. Във
времето на болничните престой болките са били сериозни и са потискани с
инжекционни медикаменти след това са с хроничен характер, често предизвиквани
от движение, физическо натоварване, климатични промени и умствено претоварване.
Описаните
травматични увреждания добре отговарят да са от удари с или върху тъпи предмети
и могат да са получени по време и начин, каквито данни има в материалите и
протоколите за разпит приложени към досъдебното производство, а именно при
станало пътно-транспортно произшествие от удари в изпъкналите части и уредите
за управление на автомобил и последващи удари върху терен. Категорична е
причинно следствената връзка между преживяното ПТП на16.08.2014 и получените от
Й.Г.С. увреждания.
Всички
изследвания, фактури и фискални бонове свързани непосредствено с
лечението-удостоверено с медицински документи с-диагнози, дни, номера на
медицински документи, цели на лечението, изход на лечението са свързани със
събитията след ПТП от 16.08.2014 г. и са в преки отношения с лечението на увредите
по тялото на Й.Г.С. настъпили след тази травма.
От
заключението на съдебно – медицинската експертиза се установява следното:
При
процесното ши лицето Й.Г.С. на 16.08.2014г е получил Множественна травма, Контузия
и сътресение на мозъка. Безсъзнателно състояние. Кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки челно и двустранно странично. Кръвонасядане на клепачите на дясното
око. Кръвоизлив под слизестата обвивка на дясна очница. Контузия на белия
дроб-двустранно. Плеврални изливи двустранно. Счупване на ребра в дясна гръдна
половина от 1 до 5.Кръвоизлив около перитонеума. Счупване на лявото бедро. Изкълчване
на дясна етерно клавикуларна става. Счупване на страничния израстък на 2 поясен
прешлен. Описаните травматични увреждания отговарят да са получени от удари с
или върху твърди, тъпи предмети и могат да са получени по време и начин, каквито
данни има в материалите и протоколите за разпит приложени в досъдебното
производство, а именно при станало ПТП от удари в изпъкналите части на купето
на автомобила ,уредите за управление и при последващо падане върху земния
терен. Това се потвърждава и в протокола за оглед на местопроизшествие от
16.08.2014 г. от окомерната скица описваща местопроизшествието, фотоалбума и
др.
Контузията
на мозъка, сътресението на мозъка с изпадане в безсъзнателно състояние до
степен кома и кръвоизливите под меката мозъчна обвивка, както съвкупност така и
всяко едно по отделно представлява и е причинило разстройство на здравето временно
опасно за живота.
Контузията
на белия дроб двустранно с плеврални изливи в двете гръдни половини също е
причинило разстройство на здравето временно опасно за живота.
Счупването
на ребра в дясна гръдна половина и счупването на страничния израстък на втори
поясен прешлен са причинили трайно затруднение в движенията на снагата за срок
по-дълъг от 30 дни.
Счупването
на лявото бедро е причинило трайно затруднение на движението на долния крайник
за срок по-дълъг от 30 дни.
Изкълчването
в областта на дясна раменна става -на акромиоклавикуларната става представлява
трайно затруднение на движението на горния крайник за срок по-дъльг от 30 дни.
Всички
останали травматични увреждания са причинили временно разстройство на здравето не опасно за живота.
След
момента на случилото се ПТП на 16.08.2014г ищецът е транспортиран от спешен
екип с медицински транспорт до ЦСМП-Ст. Загора. Започнати са спешни
изследвания, консултации с цел диагностично уточняване и успоредно с това
спешни реанимационни мероприятия. В процеса на уточняване е решено, че предвид
комплексността и множествеността на травмите е подходящо да бъде транспортиран
до ВМА-С.. Това е направено още същия ден. Хоспитализиран е в КАРИЛ където
отново са предприето подробни параклинични изследвания, рентгенови и КАТ
изследвания и е бил диагностично уточнен. Започната е реанимация, седиран е; поставен
е в условия на изкуствена белодробна вентилация. Назначена е адекватна фармакотерапия,
вливки, хемотрансфузии, антикоагуланти,аналгетици, кардиостимулатори, противогърчови,
хуман албумин, плазма, еритроцитен концентрат, кортизонови препарати. След
относително стабилизиране на 19.08.2014 г. е приведен в КОТ на ВМА и след
експресна подготовка на 19.08.2014 г. е извършено оперативно лечение на
фрактурата на лявата бедрена кост. След оперативно отново е приведен в КАРИЛ с
продължаване на изкуствената белодробна вентилация. Там е контролирано
състоянието и на прясно оперираното бедро. На 28.08.2014г е направена
трахеостомия. На 08.09.2014 г. е деканюлиран, след което е преминал на
спонтанно дишане. След стабилизиране на състоянието е приведен в КОТ за
продължаване на лечението. Проведена е
антибиотична терапия и антитромботична профилактика с Клексан. През ден са
правени стерилни превръзки и при условие на афебрилност е дехоспитализиран на
24.09.2014г. На 15.10.2014г ищецът е хоспитализиран в НСБФТР-Овча купел. От
епикриза към ИЗ № 3260/14 г. се чете окончателна диагноза: Лечение включващо
други видове рехабилитационни процедури. Последици от вътречерепна травма. Опорно
двигателен апарат: Нарушена стойка. Ограничена подвижност в дясна раменна
става-флексия до 30гр. Сублуксация на дясна рам.става Походка с помощно
средство. Включена е терапевтична схема: физикална терапия: ЛФК-обучение в
ходене; ЛФК за обем движения в раменната става; електротерапия, магнитно поле.
В хода на лечението болката в раменната става намаляла, флексията се увеличила
до 60гр. Подвижността се подобрила. Походката се подобри. На 22.10.2014 г. е
дехоспитализиран. В последващия период ищецът е продължил с рехабилитационните
мероприятия в домашни условия и през определени периоди от време неколкократно
е провеждал рехабилитации в няколко рехабилитационни центъра по медицински
препоръки до постигането на максимум движения в дясна раменна става и на
ставите на ляв долен крайник. За тях към съдебната документация по ТД № 261/19г
няма медицинска документация. Състоянието му е следено от общо практикуващ
лекар Д-р И.П.. За това контролиране са издавани амбулаторни листове, които са
обединени в етапни епикризи обхващащи по-голям период от време.
Предвид
тежестта на травмите раздвижването и възстановяването са протичали със забавени
темпове. По тази причина може да се отчете общ период на възстановяване -12
месеца. От етапните епикризи издадени от Д-р И.П. е видно, че към момента
въпреки провежданото лечение ищецът остава с ограничена подвижност в дясна
раменна става и накуцваща походка ...Забавена мисловна дейност, смутена паметна
функция. Нуждае се от продължаваща рехабилитация и психологическа подкрепа. Предвид
давността от момента на травмата до сега не може да се очаква увеличаване на
амплитудата на движение на раменната става повече от това, което е постигнато. Рехабилитацията
би помогнала единствено за отслабване на болковия симптом, който е нормално да
се появява през студени и влажни сезони.
През
целия период на лечение в КАРИЛ на ВМА-С. ищецът Й.С. е бил поставен в
условията на изкуствена белодробна вентилация, медикаментозна кома, седация/обезболяване/,
подтиснато съзнание. При тези условия болковият синдром е силно подтиснат. В
моментите на оперативни интервенции-трахеостома и оперативното лечение на
фрактурата на лявото бедро са увеличени анестетиците и е логично също в тези
моменти да няма болка. След премахване на канюлата и изключване на апаратната
вентилация -около 20.09.2014г и подготвянето за дехоспитализация са включени
няколко дневни рехабилитационни мероприятия за раздвижване на дясното рамо и
лявото бедро и съседните стави. Тогава болковият синдром отново се засилва. Той
е съпътствал ищеца и при проведения рехабилитационен курс в НСБФТР-Овча купел. В
последващия период болката постепенно избледнява и в продължаващото домашно
лечение.
При
травми на Опорно двигателния апарат периодът на лечение и възстановяване
включва консервативен или оперативен начин на лечение, последващ следоперативен
период, който се контролира периодично по отношение състоянието на увредения
крайник и се следи до пълната костна консолидация-срастване. В последващия
период или ако позволява на един по-ранен етап се включват рехабилитационните
мероприятия, които целят възстановяване на подвижността на съседните
/ангажирани стави ..преодоляване на мускулната втвърденост или хипотрофия. Всички
тези етапи при фрактура на бедрената кост се разстилат във времето до 12-18
месеца. Тази продължителност е малко по-дълга като се има в предвид, че в
конкретния случай е имало тежки увреждания и на множество вътрешни органи, мозък
и т.н. Дългият период на принудителна медикаментозна кома също е фактор, който
отдалечава момента на пълното възстановяване. От друга гледна точка забавянето
на активното/волевото раздвижване, на фона на всички други увреди обуславя
извода, че при ищеца няма да се получи абсолютното възстановяване. Достигнатия
обем движения и силови възможности към 1,5-2 г ще останат такива завинаги. При
рязка промяна в климата, влажността на въздуха при ищеца ще се проявява болка в
лявата тазобедрена и в лявата колянни стави, а също така и в поясния отдел на
гръбначния стълб.
При
изготвяне на СМЕ са използвани документи от ДП №117-ч/2014г/1,2,3, и 4 том; ДП
№ 247/2014г;НОХД № 1183/2016г;НОХД №521/2016г;НОХД№ 193/2017г;ЧНД №523/2017г; АНД№
1652/2017г;ТД № 261/2019г. Всички тези документи по отделно и в съвкупност
,заедно с приложените към ДП множество разпити на свидетели показват/доказват
,че ищецът Й.Г.С. е участник и потърпевш от ПТП случило се на 16.08.2014г около
8,40ч на АМ"Тракия"-183км в посока гр. С.. Уврежданията, които са
описани подробно и лекувани в лечебните заведения са резултат именно от това
ПТП.В този смисъл травмите са в пряка причинно следствена връзка с преживяното
-процесното ПТП.
В
Отговора на Исковата на молба са обсъдени разходооправдателни документи на обща
стойност 2 528 лв., които са изплатени на ищеца от Г., Описаните в медицинската
експертиза на Г. фактури и фискални бонове са пряко свързани с лечението на
травмите получени при ищеца при въпросното ПТП.
По делото е разпитана свидетелката И. Н.С. - съпруга на ищеца. Посочва, че злополуката се
случила на 16.08.2014г., точно след Богородица. Пътували от Д. за С., като
свидетелката била в колата до съпруга си. Една кола ги изпреварвала и ги
бутнала отзад. Не помни какво станало, започнали да се въртят. След
произшествието видяла съпруга си след като го извадили от колата. На нея ѝи помогнали хора, които били
спрели да помогнат. Видяла съпруга си легнал на тревата, кракът му бил извърнат
на една страна, някъде отгоре бил счупен, дънките му се били врязали и бил
много изкривен. Дясното му око много силно се надуло, не можел да вижда и
издавал звуци и стонове, не бил контактен веднага след катастрофата.
Свидетелката се обадила на телефон 112. Пристигнала Бърза помощ с линейка и с
една докторка, сложили яка на съпруга ѝ, за да е неподвижен и го сложили
на една голяма дъска, твърда носилка и го вкарали в линейката. Докторката
казала, че е много зле. Линейката го закарала в С.З.. Докторът, който го приел
излязъл и казал, че е много зле, казал че са го интубирали, всичко, каквото е
възможно, и посъветвал съпругът ѝ да бъде прехвърлен във ВМА. Докторът
беше доцент, той говори лично с професор в болницата във ВМА и ни пратиха
линейка от там, за да го вземе. Свидетелката твърди, че един месец съпругът
ѝ бил в медикаментозен сън. Един месец бил в интензивно и ѝ
разрешавали да го посещава два пъти на ден – сутрин рано в единадесет часа,
когато минавали на консултация и вечер. Само нея допускали до залата, докато
бил в интензивно и я карали да му говори. Като започнали да го събуждат, защото
не го събуждали изведнъж, в края на лечението започнали да го събуждат по
малко, да ѝ отговаря с „да“ и с „не“ с присвиване на пръстите да видят
дали е адекватен. Свидетелката посочва, че след събуждането тя правела
абсолютно всичко, тъй като съпругът и не можел да ходи. Всеки ден идвал
кинезитерапевт, който го раздвижвал, първо да може да сяда, после да се изправя
прав. Съпругът ѝ бил доста време в инвалидна количка, защото заради
рамото не можел да ползва патерици. Къпела го на един стол в банята. За всичко
го обслужвала свидетелката, съпругът ѝ бил с памперси. Пострадалият започнал да се изправя и да ходи сам до
тоалетна - на третия месец. Ходил на
рехабилитация. Първо започнал да ходи с една проходилка, защото
патерицата не можел да си я сложи под рамото. Според свидетелката рамото на
съпруга ѝ никога нямало да се оправи, ръката му била като след удар,
просто не я ползвал. Сутрин идвал кинезитерапевта, следобед свидетелката се
занимавала с него. Според свидетелката
катастрофата имала необратими последствия и съпругът ѝ никога нямало да
бъде същия. Обичал много да играе мач и волейбол. Сега не можел да рита, влачел
краката, не можел да борави с дясната ръка. Имал хубав изказ, говорел толкова
добре, но сега не можел да говори добре. В момента съпругът ѝ работел,
тъй като не можел са си позволи да остане без работа, но го съветвали да се
трудоустрои.
Свидетелката твърди, че след инцидента съпругът ѝ бил променен,
сега му открили и посттравматичен паркинсонизъм. Били готови да заминат за И.
на рехабилитация в такъв център за паркинсон. Съпругът ѝ не контактувал,
не говорел така, както преди, почти не се усмихвал, а преди много се шегувал, това било най – хубавото
нещо, чувството му за хумор.
Преди инцидента съпругът ѝ бил депутат в Народното събрание и водел
кампания. Поради тази причина отивали за С. за следващия мандат. Там живеел,
там работел. След ПТП – то съпругът ѝ се отказал, не искал хората да го
виждат. Само един приятел допуснал да го види в инвалидна количка. След като
проходил за първи път отишъл да се види с колегите си и те го посрещнали с
ръкопляскания, и се зарадвали, че е жив и здрав.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съдът намира, че са установени елементите от
фактическия състав на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "В" от КЗ, а именно:
наличие на увреждане от управляващ моторно превозно средство, на територията на
Република България от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на трета държава и за което няма гранична застраховка или
сертификат "Зелена карта". Противоправното поведение и вината на
водача Д.Т. се установява от Решение № 655/26.10.2017 г. постановено по АНД № 1652/2017 г. по описа на
Районен съд - гр. С.З.. Съгласно т. 15
от тълкувателно
решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че решението по чл. 78а от НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия
от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено
по значение на влязла в сила присъда. Налице е причинно-следствената връзка
между деянието и причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие получените
травматични увреждания. Извършеното плащане от страна на ответника е признания за основателността на
иска и наличието на горните предпоставки за неговата отговорност.
Страните по делото спорят по отношение на размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Критериите за определяне на този размер са възрастта
на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за
здравето и претърпени от ищеца болки.
От заключенията на съдебно – медицинските
експертизи, писмените доказателства и свидетелските показания категорично се
установява, че полученото увреждане на здравето вследствие на ПТП – то е довело
до цялостно обездвижване на ищеца в продължение на месеци, както и до болки и
страдания с висок интензитет. От свидетелските показания на съпругата на ищеца
се установява, че вследствие на увреждания на ищеца се наложило да ползва чужда
помощ при обслужването си, като хранене и ходене до тоалетна, което му е
причинило допълнителен дискомфорт.
От заключението на вещото лице д – р К. е видно, че
ищеца е с нарушено обслужване с горният десен и долен ляв крайник, които пречат
на извършването на ежедневно самообслужване на пострадалия, а вследствие на
тежката черепно – мозъчна травма ищеца е с протрахирано-затегнато
възстановяване и поява на органично разстройство на личността характерно за
мозъчната церебрастения и енцефалопатия /напрегнат, тежка депресия, чувства се
потиснат, има замайване и световъртеж, оплакванията от чести силни главоболия,
безпокойство, тревожност. Според вещото лице това е сериозно усложнение след
острата фаза на травмата и може да се предполага, че много трудно би се
достигнало до трайно оздравяване на пострадалия.
Според вещото лице д – р С. достигнатият обем
движения и силови възможности към 1,5-2 г ще останат такива завинаги и при
рязка промяна в климата, влажността на въздуха при ищеца ще се проявява болка в
лявата тазобедрена и в лявата колянни стави, а също така и в поясния отдел на
гръбначния стълб.
От
етапните епикризи издадени от Доктор И.П. е видно, че към момента въпреки
провежданото лечение ищецът остава с ограничена подвижност в дясна раменна
става и накуцваша походка, забавена мисловна дейност, смутена паметна функция.
С
оглед изложеното съдът като съобрази възрастта на пострадалия; вида, характера
и степента на получените многобройните травми и техните последици; липсата на
добра прогноза за възстановяване; причинените неудобства и ограничения от
личен, битов и социален характер; социално-икономическата обстановка в
страната, определяща обществения критерий за справедливост на този етап от
нейното развитие, както и установеният в нормата на чл. 52 ЗЗД принцип на
справедливост, намира, че обезщетение в размер на 80 000 лв. напълно ще
обезщети претърпените неимуществени вреди от ищеца вследствие на претърпяното
ПТП.
Неоснователно
е възражението на ответника, че искът следва да бъде отхвърлен, тъй като с
изплащането на сумата от 80 000 лв. страните са постигнали спогодба.
Съгласно
чл. 365 от ЗЗД, страните сключват спогодба като правят взаимни отстъпки. От
представените доказателства се установява, че ответното дружество е изплатило
на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. Самото
плащане е извършено по банков път и има характер на изпълнение, а не на договор
между страните, защото в случая не е необходимо приемане на плащането. В
настоящия случай между страните по делото не е налице постигнато извънсъдебно
споразумение, което да е задължително за съда. Липсват доказателства страните
по материалното правоотношение да са уредили всичките си отношения по повод
настоящия правен спор, поради което предявения иск за разликата над 80 000 лв.
не е неоснователен. Фактът, че ищецът е приел извършеното по банковата си
сметка плащане няма характера на постигната спогодба и не означава, че
пострадалият се е съгласил с размера на определеното от Г. обезщетение.
Извънсъдебното плащане на обезщетение само по себе си не съставлява пречка по
съдебен ред да се търси доплащане, доколкото целта на плащането е да бъдат
обезщетени в цялост действително претърпените неимуществени вреди. Доколкото в
случая спогодба, в която изрично страните да са включили клауза, че с
подписването й считат отношенията си за окончателно уредени, не е била
постигната, то получаването от ищеца на сума от Фонда по извънсъдебен ред не
съставлява пречка да се иска присъждане на обезщетение в по-голям размер по
настоящото дело. пИщецът в качеството си на увредено лице не е съгласен
с размера на определеното обезщетение, поради което е налице хипотезата на чл.
558, ал.5 КЗ.
По иска за лихви:
Съгласно чл. 558, ал.
1 от КЗ лихвите за забава на Г. се изчисляват и изплащат при
спазване на чл. 497 от датата, на която изтича срокът за произнасяне по
претенция, предявена от увреденото лице като срокът за произнасяне не може да
бъде по-дълъг от три месеца (чл. 496, ал.
1 КЗ) от датата на завеждане на претенцията по реда на чл. 380 КЗ
(определение № 893 от 20.11.2014 г. по т. д. № 1114/2014 г. на ВКС, ТК, I т.
о.). В случая ищецът е сезирал Г. с претенция за заплащане на обезщетения на
28.12.2017 г. Гаранционният фонд се е произнесъл по подадената молба от ищеца,
след представяне на изисканите доказателства, но увреденото лице не е съгласно
с размера на определеното обезщетението. Съобразявайки горната разпоредба и
като взе предвид, че тримесечният срок, определен в разпоредбата на чл. 496, ал.
1 КЗ, изтича на 28.03.2018 г., съдът намира, че лихвата за забава
върху уважения размер на обезщетението за неимуществени вреди се дължи считано
от 29.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като за периода от
13.01.2018 г. до 28.03.2018 г. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че Г. следва да заплати на Й.Г.С.,
обезщетение в размер на 80 000 лв. за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания, в резултат на ПТП от 16.08.2014г., ведно със законната лихва от 29.03.2018г.
до окончателното издължаване на сумата като за периода от 13.01.2018 г. до 28.03.2018 г.
искът по чл. 86 от ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.
По отговорността за разноските:
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2
ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по ЗА и осъжда другата страна да го заплати.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до
100 000 лв. – 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. Следователно при
спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатско възнаграждение е в
размер на 2 930 лв.
С оглед изхода на делото Г. следва да заплати на адв. И.В.Р. – АК С. направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 930 лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът Г. следва да заплати в полза на
Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 3 200 лв., представляваща дължима
държавна такса по делото.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. със седалище и адрес на
управление: гр.С., **, Булстат ** да заплати на Й.Г.С., ЕГН **********
с адрес: *** сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на ПТП от 16.08.2014г.,
ведно със законната лихва от 29.03.2018г. до окончателното издължаване на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ искът по чл. 86
от ЗЗД за периода от 13.01.2018 г. до 28.03.2018 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА
Г.
със седалище и адрес на управление: гр.С., **, Булстат ** да
заплати на адв. И.В.Р. – АК С. с личен номер ** с адрес: гр. С.,
** направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2 930 лв.
ОСЪЖДА
Г.
със седалище и адрес на управление: гр.С., **, Булстат ** да
заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт държавна
такса сумата от 3 200 лв.,
представляваща дължима държавна такса по делото.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен
съд П.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: