Р Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и първа година
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия СИЛВИЯ
ТАЧЕВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши
съдия Силвия Тачева в.гр.дело № 3628 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20207503
от 25.09.2020 г., постановено по гр.д. № 57545/2016 г. по описа на СРС, Гражданско
отделение, 48 състав, е
отхвърлен предявеният от Б.М.Ю., ЕГН ********** и Е.Н.Ю., ЕГН ********** СРЕЩУ С.Х.Х.,
ЕГН **********, установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване правото на собственост на източната реална част с площ от 346 кв.м.
от поземлен имот с идентификатор 68134.1895.72 по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-69/14.12.2010г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, район „Витоша“ – СО, област
София – град, ул. „********, целият имот с площ от 978 кв.м., на основание
осъществено давностно владение за период от 18.10.2004г. до 18.10.2014г.
В жалбата въззвниците
твърдят, че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на процесуалните му задължения и необосновано.
Поддържат, че първата инстанция е допуснала нарушения при докладването на
делото във връзка с разпределяне на доказателствената тежест и не е дала
указания за кои факти страните не сочат доказателства. Позовават се на
презумпцията по чл. 69 ЗС. Освен това заявяват, че районният съд е допуснал процесуално
нарушение при анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
което е довело до необоснованост на фактическите изводи. Твърдят, че с отмяната
на Закона за наемните отношения и съгласно пар. 14 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за общинската собственост наемният договор за процесната
реална част е бил прекратен по силата на закона, като от момента на
прекратяването му държането на имота е без основание. Искат от въззивния съд да
отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново решение по същество,
с което да признае за установено правото им на собственост върху процесния
недвижим имот (реална част от съседен поземлен имот), както и да отмени на осн.
чл. 537, ал. 2 ГПК констативния нотариален акт на ответниците.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанжионното
производство С.Х.Х., чрез надлежно упълномощен представител. Счита, че
обжалваното решение е валидно, правилно и обосновано, а въззивната жалба е
неоснователна. Намира, че районният съд не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените действия при разглеждане на делото. Заявява, че първата
инстанция правилно е разпределила доказателствената тежест. Приема, че
фактическата власт върху имота е възникнала като държане и, че въззивниците –
ищците до завеждане на делото по никакъв начин не са демонстрирали
трансформация на намерението от държателски в собственически, както и ясното
знание, че собствеността е общинска и не би могла да се придобие по давност.
Твърди, че презумпцията по чл. 69 ЗС е неприложима. Заявява, че районният съд
обстойно е анализирал доказателствата по делото в тяхната съвкупност о е
направил законосъобразни и правилно решаващи изводи. Твърди, че липсва
субективният елемент на владението. Иска от въззивния съд да потвърди изцяло
обжалваното решение.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно, а също е допустимо в
обжалваната от ищците част. При постановяването му първоинстанционният съд не е
допуснал нарушение на императивни материалноправни норми, нито на процесуалните
правила. По същество решението е правилно и следва да бъде потвърдено, като на
основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното
решение. Във връзка с доводите, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция
въззивна жалба, съдът следва да посочи още и следното:
Възражението, че
първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение при изготвяне на
доклада по делото, досежно това, че не е дал указания на ответника за кои
подлежащи на доказване факти носи доказателствената тежест, като не му е
указано и, че в негова тежест е да обори презумпцията по чл. 69 ЗС, е
неоснователно. Това е така, тъй като оплакването касае тежестта за доказване на
правно релевантните за спора факти, която се носи от насрещната страна, а не от
въззивника.
Въззивният съд
констатира, че първоинстанционното решение е постановено при напълно изяснена
фактическа обстановка, а при обсъждане на доказателствената съвкупност не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Настоящата инстанция не откри
основания за ревизиране на приетата от първия съд фактология, която е изяснена
съобразно точния смисъл на доказателствения материал без да са допуснати
логически грешки при обсъждането му или превратно тълкуване.
Обосновано районният
съд е дал вяра на показанията на свидетелите К. и С. като еднопосочни, логични,
последователни и не съдържащи съществени противоречия, поставящи под съмнение
правдивостта на показанията им, нито стремеж на свидетелите към изопачаване на
действително протеклите събития. От показанията им се установява, че ищците
ползват процесния недвижим имот, не като тяхна собственост, а като общинска
такава. Установява се още, че първоначално родителите на ищеца Ю. са
обработвали земята, а в последствие ищецът е поел обработката.
На следващо място
районният съд е обсъдил и приложените по делото като писмени доказателства –
квитанции за наем, от които правилно е установено основанието, на което се
ползва процесният имот, а именно наемно правоотношение със Столична
община.
Не може да бъде
споделено виждането на въззивниците, че наемният договор, тъй като бил
прекратен по силата на закона, считано от 01.06.1996г., държането на наетите
имоти от всички наематели, каквито са били и ищците, е без основание,
вследствие на което и на тази дата установили владение върху процесната реална
част от поземления имот.
За придобиването на
правото на собственост върху недвижим имот по давност, съгласно чл. 79 от ЗС, е необходимо непрекъснато
владение в продължение на десет години, а ако владението е добросъвестно – в
продължение на пет години.
Владението изисква
кумулативното наличие на двата му елемента. Обективният елемент на владението –
упражняване на фактическа власт върху вещта, включва извършване на фактически
действия, с които се манифестира власт върху имота като тази, която осъществява
собственикът. Субективният елемент – намерението за своене на вещта, се
изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието
на правомощието на собственика. Независимо, че в разпоредбата на чл. 69 от ЗС е
установена презумпцията, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго, намерението му да държи вещта за себе си трябва
да е изразено ясно и по начин, който не буди съмнение в намерението му да
осъществява фактическа власт единствено за себе си и с намерение да държи вещта
като своя.
В случая, доколкото не
се твърди владението на ищеца да е установено на правно основание, което е
годно да направи владелеца собственик /прехвърлителна сделка, административен
акт с вещноправни последици, съдебно решение по конститутивен иск относно правото
на собственост/, ищецът следва да докаже, че е упражнявал фактическа власт
върху имота в продължение на десет години, при това постоянно, непрекъснато,
спокойно, явно и несъмнено.
От материалите по
делото безспорно се установява, че наследодателят на ищеца Ю. е установил
упражняване на фактическа власт върху процесния имот на основание наемно
правоотношение със Столична община, като както правилно е посочил
първоинстанционният съд, същият се явява държател на вещта. Безспорно се
установява още, че след настъпване на смъртта на наследодателя, ищците като
наследници са встъпили в наемното правоотношение, тъй като са продължили да
заплащат наемна цена за имота. Само ако те като държатели променят намерението
си и превърнат държането във владение могат да се позоват на института на
придобивната давност.
В случаят, нито
спирането на плащането на наемната цена, нито облагородяването на имота са
действия, които явно да манифестират превръщането на държането на имота във
владение. Продължаването на фактическата власт след прекратяване на договора,
без извършване на други съпътстващи действия, с които несъмнено да покажат
намерението си за своене, не е достатъчно за да се превърне държането във
владение.
В обобщение на
изложеното, с оглед правилото на чл. 269 ГПК и при съвпадение на изводите на
съда за неоснователност на предявената от ищцата претенция, намираща правното
си основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, то и решението следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
За въззивното
производство разноски се следват само на въззиваемия, но доколкото не се
претендират такива, не се и дължат.
Мотивиран от
изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 20207503 от 25.09.2020 г., постановено по гр.д. № 57545/2016 г. по описа на
СРС, Гражданско отделение, 48 състав, е отхвърлен предявеният от Б.М.Ю., ЕГН **********
и Е.Н.Ю., ЕГН ********** СРЕЩУ С.Х.Х., ЕГН **********, установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване правото на собственост на
източната реална част с площ от 346 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
68134.1895.72 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед
№ РД-18-69/14.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София,
район „Витоша“ – СО, област София – град, ул. „********, целият имот с площ от
978 кв.м., на основание осъществено давностно владение за период от
18.10.2004г. до 18.10.2014г.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
