Решение по адм. дело №474/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

В. И. К., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.1, представляван от адвокат С. Ж. П.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №25-0438-000029 от 28.02.2025г., издадена от Началник на Трето районно управление (III-то РУ) в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП- “временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Претендира се отмяна на заповедта поради незаконосъобразност, присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък с разноски (лист 78), както и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат С. Ж. П., на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), в размер на 1 000,00 лв. Освен това, на 05.09.2025г. по делото постъпва молба с Вх.№14213 (лист 74, 75) от адвокат П., към която е приложена писмена защита (листи 76-77), подкрепяща възраженията, изложени в жалбата.

Ответникът- Е. Й. Т.- Началник на III-то РУ в ОД на МВР – Пловдив, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. На 17.03.2025г. по делото постъпва молба-становище с Вх.№4563 (лист 13) от ответника, за неоснователност на жалбата; при евентуално уважаване на жалбата, прави възражение разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до размера на минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (всъщност Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредба №1/09.07.2004г.), считано от 18.02.2025г.).

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:

Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, върху заверено копие от оспорената заповед (лист 18) е отразено с подпис на свидетеля И. А. Б., че на 28.02.2025г. жалбоподателят Керимидчиев отказва да разпише (да получи препис от) оспорената ЗППАМ. От своя страна, жалбата (листи 2-3, 15-16) постъпва в съда на 04.03.2025г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 27.02.2025г., около 20:00ч. е извършена проверка на място, в гр. Пловдив, на бул. “Цар Борис III Обединител“ до №42, от служители на III-то РУ в ОД на МВР – Пловдив. В рамките на проверката е прието за установено, че жалбоподателят Керимидчиев управлява с посока на движение от север към юг пътно превозно средство (ППС), представляващо лек автомобил “ПОРШЕ ПАНАМЕРА 4 С“, с Рег.№[рег. номер], лична собственост.

На жалбоподателя Керимидчиев, в 20:19ч., в сградата на Сектор “Пътна полиция“ (С“ПП“) в ОД на МВР – Пловдив, е направена проверка с техническо средство, дрегер “Drug Test 5000”, с фабричен №ARKJ-0023, за евентуална употреба на наркотични вещества или техни аналози, при което е отчетен положителен резултат за употреба на бензодиазепини, съгласно нарочен протокол (лист 23). Според Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (НРКРВН), бензодиазепинът е включен в Списък І- Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина; бензодиазепинът е включен и в Приложение №2 към чл.3, т.2 от НРКРВН - Списък ІІ- Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина; бензодиазепинът е включен и в Приложение №3 към чл.3, т.3 от НРКРВН - Списък ІІІ- Рискови вещества.

От Н. А. Я.- мл. инспектор в III-то РУ в ОД на МВР – Пловдив, е попълнен Талон за изследване с №0148443 (лист 20), представляващ Приложение №1 към чл.4, ал.3, (понастоящем чл.3, ал.2) от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1/19.07.2017г.).

Върху посочения талон за медицинско изследване е залепен холограмен стикер №1.01448443, серия А108078.

Според отразеното в талона за изследване, Керимидчиев е уведомен, че следва да се яви за медицинско и химическо изследване в УМБАЛ “Пловдив“ и/или в УМБАЛ “Свети Георги“, в срок до 45 минути от връчване на талона. Пак според съдържанието на талона, същият е връчен на жалбоподателя на 27.02.2025г. в 22:55ч.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Лист за преглед на пациент в КБД/СО с №002371 от 27.02.2025г. (лист 21), издаден от д-р К. П. от “УМБАЛ Пловдив“ АД. Според посочения лист за преглед, В. И. К. постъпва в лечебното заведение на 27.02.2025г. в 23:00ч. и го напуска на 27.02.2025г. в 23:25ч. Отразена е Основна диагноза МКБ (международна класификация на болестите) Y847 – Вземане на кръвна проба. Терапия – Съгласен съм да ми бъде взета кръв и урина за откриване на наркотични вещества.

Освен посоченото, Н. З. З.- командир на отделение (КО) в III-то РУ в ОД на МВР – Пловдив, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия GА АКТ №1297868 от 27.02.2025г. (лист 19), с който деянието на жалбоподателя Керимидчиев, изразяващо се в управление на процесния лек автомобил след употреба на наркотични вещества или техни аналози (бензодиазепини), установена с техническо средство, представляващо дрегер “Drug Test 5000”, с фабричен №ARKJ-0023, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Според процесния АУАН, при съставянето му от жалбоподателя Керимидчиев са иззети: СУМПС, СРМПС (свидетелство за регистрация на моторно превозно средство) №***; СУМПС, образец Германия №****; както и два броя табели с Рег.№[рег. номер].

Пак според процесния АУАН, в същия е отразено обстоятелството, че на Керимидчиев е издаден Талон за медицинско изследване с №0148443.

От страна на жалбоподателя Керимидчиев е отказано да подпише процесния АУАН за “нарушител“, както и да получи препис от акта, което обстоятелство е удостоверено с подпис на свидетеля И. Р. Р..

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Мотивирана резолюция №25-0438-М000016 от 28.02.2025г. (лист 22) на Е. Й. Т.- Началник на III-то РУ в ОД на МВР – Пловдив, с която резолюция, на основание чл.54, ал.1, т.9 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), се прекратява административнонаказателното производство по АУАН, Серия GА АКТ №1297868 от 27.02.2025г. Респективно, действието на разглежданата ПАМ се преклудира, но пък съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, според чл.142, ал.1 от АПК.

Според нарочна разписка, обективирана в посочената мотивирана резолюция, жалбоподателят Керимидчиев получава препис от резолюцията на 28.02.2025г.

Отново на 28.02.2025г. е издадена и оспорената по делото заповед, като доказателствата по делото не позволяват формирането на несъмнен извод относно обстоятелството, дали оспорената заповед е издадена преди или след издаването на Мотивирана резолюция №25-0438-М000016 от 28.02.2025г.

Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. А по аргумент от разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП, службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. (листи 27-29) на министър на вътрешните работи, с която заповед се отменя Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (неприложена по делото) на министър на вътрешните работи, считано от 01.01.2022г., и са определени да осъществяват контрол по ЗДвП основни структури на МВР, между които и Областните дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия (точка 1.3. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №317з-3162 от 15.04.2022г. (листи 25-26) на директор на ОД на МВР- Пловдив, с която заповед началниците на РУ (в ОД на МВР – Пловдив) са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б.“а”, т.6 и т.7 от ЗДвП (точка І.2. от заповедта).

Прието е заверено копие на Заповед №8121К-13519 от 01.11.2023г. (лист 30) на министър на вътрешните работи, с която заповед Е. Й. Т., издал оспорената по делото заповед, е преназначен на длъжността “НАЧАЛНИК НА ТРЕТО РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – Пловдив на Областна дирекция на МВР – Пловдив“, считано от датата на встъпване в длъжност.

Макар по делото да не са ангажирани доказателства за датата, на която Е. Й. Т. е встъпил в длъжността “Началник на III-то РУ в ОД на МВР – Пловдив“, доколкото между страните не е спорно това обстоятелство, настоящият състав на съда приема за установено, че посочената длъжност се заема именно от Е. Й. Т. към 28.02.2025г.

Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министър на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, което обстоятелство не е спорно и между страните.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, временно, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, се отнема СУМПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 (по реда на Наредба №1/19.07.2017г.) установените стойности са определящи.

Също така, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от ЗАНН. Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза с Рег.№И-7674 от 06.08.2025г. (листи 71-72), изготвена от експерти във Военномедицинска академия (ВМА) за нуждите по ДП (досъдебно производство) №143 по описа на в III-то РУ в ОД на МВР – Пловдив за 2025г., отразяваща резултатите от извършеното изследване на взети от В. И. К., [ЕГН], проби на 27.02.2025г.

Според част III. “Резултати от извършеното химическо изследване“ на посочената експертиза, резултатът от анализа на кръвната проба, взета от жалбоподателя Керимидчиев, е отрицателен за амфетамин, метамфетамин, екстази (МDMA), кокаин, тетрахидроканабинол/метаболити, опиати, метадон, барбитурати, бензодиазепини.

Резултат: Алпразолам, бромазепам, клоназепам, лоразепам, мидазолам, нордазепам, диазепам – не се откриват.

Резултатът от анализа на пробата от урина, взета от жалбоподателя Керимидчиев, е отрицателен за амфетамин, метамфетамин, екстази (МDMA), кокаин, тетрахидроканабинол/метаболити, опиати, метадон, барбитурати, трициклични антидепресанти, бензодиазепини.

Пак според експертизата, част ІV “Заключение“, от извършените изследвания на предоставените биологични проби от лицето В. И. К., [ЕГН], не се установи наличие на наркотични/упойващи вещества.

Съответно, фактическото основание, послужило за издаването на оспорената по делото заповед (управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози) се явява оборено, поради което издаването на заповедта е направено в нарушение на материалния закон.

Установеното нарушение на материалния закон обуславя незаконосъобразността на заповедта и представлява достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно и такива следва да му бъдат присъдени до размера, в който са доказано направени или в размер на 10,00 лв., заплатена държавна такса (лист 5). В полза на адвокат С. П. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, а предвид изрично заявеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, настоящият състав на съда съобрази следното:

Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗАдв. Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато се явява Наредба №1/09.07.2004г. Според чл.38, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г., в случаите по ал.1 (безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие), ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.

Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е 1 000,00 лв.

Според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

При това положение, както и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото, извършените процесуални действия и разрешенията, направени в Решение от 25 януари 2024г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съд (СЕС), настоящият състав на съда намира, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1 000,00 лв. не е прекомерно.

За разноските следва да се осъди юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорената заповед, каквато в случая се явява ОД на МВР – Пловдив.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0438-000029 от 28.02.2025г., издадена от Началник на Трето районно управление в Областна дирекция на МВР - Пловдив, с която на В. И. К., [ЕГН], е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП- “временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пловдив да заплати на В. И. К., [ЕГН], сумата от 10,00 (десет) лева, представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пловдив да заплати на адвокат С. Ж. П., [ЕГН], сумата от 1 000,00 (хиляда) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.