№ 1529
гр. Варна, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20213100502014 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „Асет Иншурънс" АД срещу решение №
261726/21.05.2021 г. по гр. дело № 5202/2020 г. по описа на РС – Варна в частта, с която
ЗАД „Асет Иншурънс" АД е осъдено да заплати на П. АЛ. П. разликата над 6 000,00 лева до
присъдената сума от 10 000,00 (десет хиляди) лева – частичен иск от 20 000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от
настъпило на 27.06.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 27.05.2020 г. до окончателното изплащане, на основание чл.432,
ал. 2 от КЗ.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Нарушението на материалния закон се изразявало в
неправилното прилагане на нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
Жалбоподателят счита, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно
завишено и не съответства на действително претърпените болки и страдания, както и на
обществените критерии за справедливост, постоянната съдебна и застрахователна практика.
Счита, че претенцията е неоснователна за сумата над 6 000 лв., съответно, че решението е
неправилно в частта, с която е уважен искът над тази сума, тъй като съдът неправилно е
преценил обема, характера и степента на уврежданията, периода на тяхното проявление и
1
обективното здравословно състояние на ищеца към настоящия момент. Прави обстоен
анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на който счита за установени
търпени от П.П. болки и страдания за непродължителен период от време, ниска степен на
увреждане на здравословното състояние и стабилизиране към настоящия момент.
Респективно поддържа, че така установените болки и страдания обуславят определянето на
значително по-нисък размер на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от
присъдения от първоинстанционния съд размер от 10 000 лв. Настоява, че разумното и
реално дължимо обезщетение при спазване на принципа за забрана на неоснователното
обогатяване би било в размер на 6 000 лв. Моли за отмяна на обжалваното решение в
обжалваната част, отхвърляне на иска за сумата над 6 000 лв. до присъдените 10 000 лв.,
ведно със законната лихва както и за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски
за две инстанции съразмерно на отхвърлената част от иска.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който
оспорва жалбата, счита същата за неоснователна, поради което моли за потвърждаване на
решението и присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
ВРС е бил сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД,
за осъждане на ответника ЗАД „Асет Иншурънс" АД да заплати на ищеца П. АЛ. П. сумата
от 10 000 (десет хиляди) лева частичен иск от 20 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди - болки, страдания и неудобства, в резултат от
непозволено увреждане, в резултат от ПТП настъпило на 27.06.2018 г. в град Варна, ул.
Атанас Москов, по вина на водача на лек автомобил Рено Клио с ДК №В 3466 ВТ,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.05.2020 год.
до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 27.06.2018 г., около 16.00 часа, управлявайки мотоциклет
„Ямаха Темакс 500“ с ДК № В5234К, се е движел по ул. Атанас Москов посока магазин
„Метро". На кръстовището с ул. Перла изведнъж от дясно в кръстовището навлязъл л.а.
Рено Клио с ДК № В3466ВТ, управляван от Биляна Тодорова. Ищецът веднага задействал
спирачката, за да предотврати произшествието, но мотоциклетът станал неуправляем,
загубил равновесие и паднал. Съгласно съставения Протокол за ПТП с пострадали лица №
1403, виновен за настъпилото ПТП е водачът на лекия автомобил Биляна Тодорова, която
при наличие на пътен знак Б-1 от ЗДвП, не пропуснала движещият се отляво участник в
движението, който при употреба на спирачки губи контрол и пада. В резултат от падането и
триенето на тялото по асфалта, ищецът получил дълбоки охлузвания по целия ляв крак и
лявата длан. Изпитвал много силна болка и не можел да върви нормално. Изпитвал силни
болки по цялото тяло, шията и главата. След извършен медицински преглед се установило,
че описаните обширни и дълбоки ожулвания в областта на лявата длан, седалището и лявото
2
бедро, са обусловили трайно затруднение в движенията на левия горен крайник, левия долен
крайник. В следствие на преживения стрес и постоянните болки ищецът получил нарушения
в съня, станал нервен, раздразнителен и избухлив, изпаднал в депресия и се затворил се в
себе си. След посещение при психиатър му било назначено медикаментозно лечение. Описва
подробно продължаващите болки и страдания.
В отговор на исковата молба, ответникът оспорва изцяло предявения иск по
основание и размер. Възразява, че не е осъществен фактическият състав, обуславящ
деликтна отговорност на застрахования при ЗАД „Асет Иншурънс" АД водач на лекия
автомобил Биляна Великова Тодорова, в частта противоправно и виновно поведение, от
което да са причинени вреди на ищеца. Оспорва изложения в исковата молба механизъм на
осъществяване на процесното пътнотранспортно произшествие. Оспорва наличието на
противоправно и виновно поведение на водача на лекия, което да е пряка и непосредствена
причина за настъпилото произшествие. Сочи, че ищецът, като водач на мотоциклет е
загубил контрол над неговото управление при употреба на спирачната система, вследствие
на което е паднал на пътното платно. Липсва удар, както и каквото и да е съприкосновение
между мотоциклета и лекия автомобил. поддържа, че получените от ищеца увреждания са
следствие изцяло на неговите субективни действия – загуба на контрол върху мотоциклета
при употреба на спирачки. Оспорва вида, тежестта и размера на твърдените като причинени
на ищеца неимуществени вреди, претендираната продължителност на възстановителния
период, както и причинно-следствената връзка между описаните увреждания и ПТП от
27.06.2018 г. Оспорва размера на предявения иск като счита същия за прекомерно и
неоснователно завишен и в противоречие с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
При условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, тъй като е управлявал мотоциклета със скорост, значително
надвишаваща максимално допустимата, което е възпрепятствало безопасната употреба на
спирачната система.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба са подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С оглед предмета на жалбата, решението на ВРС е влязло в сила в частта, с която е
уважен искът на П. АЛ. П. за неимуществени вреди в размер на 6000 лева. Следователно, в
отношенията между страните със сила на пресъдено нещо са разрешени всички спорни
3
въпроси, касаещи настъпването на застрахователното събитие, неговата противоправност,
вината на делинквента, настъпването на неимуществени вреди в правната сфера на ищеца,
тяхната причинна връзка с извършеното деяние и наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента на ПТП, обуславяща
отговорността на ответника по предявените срещу него преки искове с правно основание чл.
432 от К3.
Спорен между страните във въззивното производство е въпросът за справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди.
С цел установяване вида и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени
вреди изразяващи се във физически и психически болки и страдания в производството пред
първоинстанционния съд са допуснати съдебно-медицинска и съдебно-психологична
експертизи и гласни доказателствени средства – свидетелски показания.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза се
установява, че на 27.06.2018 г. П.П. е получил контузия на шията, междуфалангеалната
става на първи пръст на лявата ръка, дълбоки обширни ожулвания в областта на лявата
длан, лявата седалищна половина и лявото бедро, дълбоко ожулване в областта на левия
глезен. Описаните обширни и дълбоки ожулвания в областта на лявата длан, седалището и
лявото бедро, са наложили продължително лечение за период надхвърлящ 1 месец до
напълно възстановяване и епителизация на засегнатите анатомични области. В съдебно
заседание вещото лице пояснява, че се касае за сериозни травми в областта на шията и левия
горен крайник, както и за охлузни рани, които засягат по-дълбокия слой на кожата и са
довели до продължително затруднение в движението на левия горен и левия долен
крайници. Сочи, че с оглед конкретните обстоятелства оздравителният процес може да
продължи два – два и половина месеца. В своята съвкупност описаните травматични
увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Към
момента на експертизата е налице намалена чувствителност в областта на лявата длан и
болезненост в лявата седалищна половина при продължително седене, като същите не
определят трайно затруднение в движенията на крайниците.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-психологична експертиза
се установява, че в резултат на пътния инцидент у ищеца са се появили редица
психосоматични оплаквания, изразяващи се в нарушение на съня, кошмари, появили се
страхове, раздразнителност, чувствителност, апатия и др.п. Описаните смущения са
причинили на ищеца силен емоционален и психологичен стрес, болки, страдания, лишения,
неудобства и други негативни емоции за дълъг период от време, някои от които
продължават и днес. Все още са налични известен страх от шофиране и периодични
проблеми със съня. Пострадалият има ресурси за преодоляване на негативните тенденции.
От показанията на свидетеля Радостина Данчева Николова се установява в първия
4
момент след процесното ПТП Павел е бил много уплашен. На дланта, на левия крак и на
седалището нямало кожа. Изпитвал много голяма болка. Движел се много трудно. Имал
нужда от помощ при извършване на обичайните дейности като ходене до тоалетна, до баня,
хранене и др. Не е можел изобщо да седне. Болките продължили около 4 месеца. Докато
заздравеят раните е посещавал лекар за почистване на раните и превръзки. Почистването на
раните било много болезнено, било правено многократно, раните се възпалявали. Прилагано
било лечение с различни медикаменти за обработка на рани. Оздравителният процес бил
труден и бавен с многократно разкъсване на образувалите се кори, разкървавяване,
гноясване и пр. Ищецът не можел да обуе панталон, тъй като ри допир до раната изпитвал
болка. След ПТП-то при тези болки Павел заспивал много трудно, сънувал кошмари, вземал
успокоителни лекарства. След инцидента вече не карал мотоциклета и го продал. Имал
психически проблеми и затруднения в общуването с близките и приятелите.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД и съгласно
задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът
на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са
травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези
обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази
насока съдебна практика.
В случая се касае за физически травми, които причиняват временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Макар и да не са налице фрактури или други тежки
увреждания на телесния интегритет като изкълчвания, мозъчно сътресение и пр.,
причинените от падането и суркането по асфалта охлузни рани са били дълбоки, болезнени
и трудно заздравяващи. Лечението е било сравнително продължително и трудно, свързано с
големи неудобства, болки и дискомфорт. Без съмнение в момента на ПТП пострадалият е
изпитал силен и основателен страх за живота си, тъй като като водач на мотоциклет, макар и
с лични предпазни средства, той е бил напълно незащитен от системи за пасивна
безопасност. Преживеният шок и последвалите негативни психични реакции са съответни
на вида и механизма на настъпване на произшествието. Същите не са довели до личностно
разстройство и са преодолими в сравнително непродължителни срокове от здрав човек на
посочената възраст.
Ето защо, съставът на въззивния съд намира, че определеният от ВРС размер на
5
дължимото обезщетение за неимуществени вреди от 10 000,00 лева е адекватен на
претърпените от ищеца физически и психически болки и страдания, съобразен е с
посочените по-горе обстоятелства, в т.ч. икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането и установената съдебна практика. Предявеният частичен иск е в
същия размер, поради което правилно е бил уважен.
С оглед на гореизложеното, обжалваното решение ще бъде потвърдено като правилно
като въззивният съд препраща и към мотивите на ВРС на осн. чл. 272 от ГПК.
На въззиваемата страна следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 612,00 лева с включен ДДС.
Възнаграждението е в минималния размер предвиден с Наредба № 1/ 2004 г. на ВАС,
поради което възражението за прекомерност не следва да се обсъжда.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261726/21.05.2021 г., по гр. дело № 5202/2020 г. по
описа на РС – Варна, в частта, с която ЗАД „Асет Иншурънс" АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров" № 81-83, е осъдено
да заплати на П. АЛ. П., ЕГН **********, с адрес: *******, разликата над 6 000,00 лева до
присъдената сума от 10 000 (десет хиляди) лева – частичен иск от 20 000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – болки,
страдания и неудобства, в резултат от непозволено увреждане, настъпило на 27.06.2018 год.,
поради претърпяно ПТП в град Варна, ул. Атанас Москов, което ПТП е реализирано по вина
на водача на лек автомобил Рено Клио с ДК № В 3466 ВТ, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 27.05.2020 год. до окончателното изплащане,
на основание чл. 432, ал. 2 от КЗ.
В останалата част решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ЗАД „Асет Иншурънс" АД, ЕИК *********, да заплати на П. АЛ. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“, бл. 9, вх. Б, ет. 3, ап. 25, сумата от
612,00 лв., представляваща сторени в производството пред ВОС разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7