Р
Е Ш Е
Н И Е
№321 26.07.2021г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ
състав, в публично съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар И. Атанасова
и
с участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 205 по описа за 2021г..,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 145 и
сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.143 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Д.М.П. ***, против
отказ за регистрация на превозно средство /ПС/ - лек автомобил ****, обективиран в писмо рег.№1228-8111 от
23.03.2021г. на Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР
Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
отказ като постановен при неправилно приложение на материалния закон. Твърди
се, че неправилно се сочи като правно основание за постановения отказ
разпоредбата на чл.143, ал.2 от ЗДвП. Решаващият административен орган не е
установил обективно и всестранно действителната фактическа обстановка, не е
съобразил че процесният автомобил не е предмет или обект на престъпление, видно
от постановление от 09.03.2021 год. за отказ да се образува досъдебно
производство, постановено по преписка №299 по описа на РП Стара Загора за 2021
год. В хода на извършена предварителната проверка е било установено, че
автомобилът не се издирва на територията на страната, както и че същият е бил
регистриран в Италия, но е отчислен за Република България, като датата на
отчисляване съвпада с датата на вноса на автомобила в България. Процесното МПС
не е бил обявен за издирване и на територията на Италия. От местния
представител на „Тойота“ за гр. Стара
Загора и базата данни на произведените автомобили „Тойота“ се установявало по
категоричен начин, че двигателят на автомобила е бил ремонтиран двукратно преди
вноса в България. Въз основа на тези факти и при направен анализ на приложимата
нормативна уредба, се твърди, че в случая не са налице законови пречки за
регистрацията на автомобила. По тези доводи се иска постановеният от Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора отказ да бъде извършена
регистрация на МПС – лек автомобил ****, с
номер на рама ****,
собственост на жалбоподателката, да бъде отменен като незаконосъобразен.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на
МВР Стара Загора - редовно призован за
съдебно заседание чрез процесуалният си представител юриск. И.М., изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Видно от договор за покупко -
продажба на МПС /лист 12 от делото/ жалбоподателката – Д.М.П., е придобила на
24.09.2020 г. лек автомобил марка**** с
номер на рамата /шасито/ ***** и номер на двигателя ****.
На 29.09.2020г Д.М.П., чрез пълномощника
си М. Р. П., е подала в сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора, Заявление №
201228036431 за първоначална регистрация на ПС с транзитен рег.№****. При
извършената в сектор ПП-Стара Загора идентификация на лекия автомобил са
възникнали съмнения относно номера на двигателя, тъй като същият не е бил
пълен, а на мястото където следва да е отразен е налице интервенция. По този
повод е изготвена и експертна справка /лист 16 – 17 от приложената прокурорска
преписка/, съгласно която, върху площадката предвидена за полагане на
идентификационен номер на двигателя, са видими само три символа ***, определящи
кода и типа на агрегата. Установени са трасологични следи с неправилна форма,
оставени от абразивен инструмент с по-голяма твърдост от тази на метнала,
нанесени върху повърхността на част от площадката, където най-вероятно са се
намирали останалите символи от номера.
Въз основа на подаден сигнал от
сектор „ПП“ При ОД на МВР Стара Загора, е била образувана прокурорска преписка
№299/2021 год. по описа на Районна прокуратура Стара Загора. Въз основа на
извършената проверка е постановено постановление от 09.03.2021 год., с което е
отказано образуването на наказателно производство. В хода на проверката са
събрани сведения че нито вносителя на автомобила, нито жалбоподателката и
нейният пълномощник, са извършвали интервенция върху номера на двигателя, а
самият автомобил не се издирва. От властите в Италия е получена информация, че
автомобилът е бил регистриран там, но е отчислен за Република България, като са
предоставени данни за ИН, регистрационния номер и имената на последния
собственик. Установено е съвпадение между предоставените данни от властите в
Италия и декларираното от вносителя на МПС К. Д. С..
На 19.03.2021 год. е депозирано
заявление от Д.М.П., с което желае предоставянето на писмен отговор във връзка
с регистрацията на собствения й автомобил. С оспореното писмо № 12283-6/ 23.03.2021г. Началник сектор
„Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР Стара Загора информира П., че
съгласно чл.143, ал.2 от ЗДвП, се забранява заличаването и/или подправянето на номера на двигателя на
ПС. В тази връзка заявява, че автомобила ще бъде регистриран след представянето
от нейна страна на автомобила с двигател без интервенции в областта за
полагането на номера на двигателя, притежаващ документи доказващи произхода му,
както и за неговите технически характеристики. По същество е налице отказ да се
извърши първоначална регистрация на МПС, лек автомобил марка ****, представен
на 29.09.2020г. за регистрация в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Стара
Загора от М. П. – пълномощник на Д.М.П..
От назначената по делото съдебно-трасологична
експертиза, заключението по която съдът кредитира като добросъвестно и
компетентно изготвено, се установява, че след изследване на номера на рамата и
направената справка се установява, че автомобил като процесния е бил
произведен, а двигателят с който е бил оборудван е с №****. Първоначалната
регистрация на автомобила е от 13.08.2009 год. в Италия и в издадения талон за
регистрация на МПС като номер на двигателя е записано само ****, а в талона за
временно движение на автомобила в Република България е отразено като номер на
двигателя „без номер“. От приложените документи и извършена справка в
официалният вносител на Тойота, се установява също така, че на 21.11.2011 год.
е извършен гаранционен ремонт на цилиндровия блок на двигателя, като е поставен
двигател от същия тип *** и с пореден номер ****. Идентификационният номер на
рамата е поставен на предвиденото за целта място, който е стандартен, поставен
в заводски условия и отговарят на посочените образци в каталога. Върху този
номер на рамата не са открити следи от механично, корозивно или друго въздействие.
Според експерта поради трудната достъпност не може да се извърши специфично
детайлно изследване и да се установят първоначално положените символи на номера
на двигателя. Такова би било възможно единствено ако се разглобят части и
детайли, което би следвало да стане от компетентни лица в специализиран
сервиз.
От така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице, в законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът намира жалбата за основателна.
Оспореният
отказ, обективиран в писмо Рег.№1228-8111 от 23.03.2021г., е постановен от
компетентния по см. на чл.2 от приложимата Наредба І-45/24.03.2000г,
административен орган – Началникът на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Стара
Загора. Същият е в изискуемата писмена форма с посочени фактически и правни
основания, съобразно изискването на чл.59, ал.2 от АПК.
Обжалваният
административен акт обаче е постановен в несъответствие и при неправилно
приложение на материалния закон. Съображенията за това са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/,
пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по
поставения от производителя идентификационен номер /ИН/ на превозното средство.
С ал. 2 на същата правна норма законодателят е установил забрана да се заличава
и/или подправя идентификационния номер и номера на двигателя на превозното
средство, а в ал. 3 е регламентирано императивното правило, че пътно превозно
средство с подменен, заличен или повреден ИН не се регистрира, докато не бъде
установен автентичният ИН, поставен от производителя. В доразвитие на
цитираните законови положения, чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45/ 24.03.2000 г.
предвижда превозните средства, на които не може да се установи поставеният от
производителя идентификационен номер (VIN), да не се регистрират. По силата на чл.
143, ал. 4 от ЗДвП възстановяването на ИН се извършва по ред, определен от
министъра на вътрешните работи, а именно - Инструкция на МВР № I-185 от
6.12.2002 г. за определяне реда за възстановяване на ИН на пътно превозно
средство. Въз основа на тази нормативна регламентация се налага извод, че за да
бъде извършена регистрация на МПС, респ. промяна на такава, се изисква
наличието на две кумулативни предпоставки: 1. Доказана собственост върху
моторното превозно средство на лицето, което е заявило неговата регистрация и
2. Идентификационният номер /номер на рамата/шасито/ на МПС да съответства на
този, поставен от производителя и да няма следи от интервенции върху него,
пораждащи съмнение за неговата автентичност. Следователно наличието на фабричен
ИН, поставен на съответното за тази марка автомобили място, е предпоставка за
неговата регистрация, като регистрацията на пътни превозни средства с подменен,
заличен или повреден ИН се извършва само при възможност за установяване на
номера на рамата, там, където производителят първоначално го е поставил.
В
конкретния казус между страните няма спор, а се установява и от представения по
делото Договор за покупко-продажба на МПС, че жалбоподателката е собственик на
лекия автомобил, чиято регистрация е поискана със Заявление № 201228036431/
29.09.2020г. Налице е следователно първото условие по чл. 143, ал.
1, пр.1 ЗДвП вр. 16, ал. 5 от Наредба № І-45/2000 г. на МВР за
регистрация на това превозно средство на името на Д.М.П. като негов собственик.
Изпълнено е и второто кумулативно изискване по чл. 143, ал.
1, пр.2 ЗДвП - при извършена идентификация на автомобила по чл. 5,
ал. 1, т. 1 вр. чл. 14, ал. 2, т. 1 вр. § 2, т. 8 от Наредба № І-45/2000 г. на
МВР, липсата на извършена интервенция върху идентификационния номер на рамата,
вследствие на която са заличени и променени първоначално положените символи и
не е установен поставеният от производителя идентификационен номер (VIN). Видно от назначените в хода на
административното производство две трасологични експертизи, при извършения от
експертите оглед и изследване на идентификационен номер на лек автомобил, е
установено, че в областта на набиване на ИН няма следи от механична
интервенция, като символите на ИН са набити стандартно, поставени са в заводски
условия. Това се установи и от назначената по делото съдебно-трасологична
експертиза.
Следва
да се отбележи, че посочените от Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара
Загора изисквания за да бъде извършена заявената от жалбоподателката
регистрация на автомобила – „двигател без интервенции в областта за полагане на
номера на двигателя, притежаващи документи доказващи произхода му, както и
неговите технически характеристики“, не са законово обосновани. Такива условия
не се изискват нито от Закона за движение по пътищата, нито в издадената въз
основа на него Наредба № I-45/ 24.03.2000 г. Единствената пречка за регистрация
на един автомобил на територията Република България, съгласно чл.143, ал.3 от ЗДвП, респективно чл.7, ал.1 от Наредба № I-45/ 24.03.2000 г., е наличие на
интервенция върху поставеният от производителя идентификационния номер /VIN/ на автомобила
и ако в резултат на нея не може да се установи автентичния идентификационен
номер. Съгласно легалната дефиниция, дадена в §6, т.61 от ДР на ЗДвП и §2, т.9
от ДР на Наредба № I-45/ 24.03.2000 г., "Идентификационен номер на
превозното средство" е подредена комбинация от знаци, поставена върху
превозното средство от производителя с цел идентифицирането му, като отговаря на изискването на българските
стандарти БДС ISO 3779 и БДС ISO 4030. Така посочените стандарти са озаглавени
съответно: “Пътни превозни средства. Номер за идентифициране на превозните
средства /VIN/.
Съдържание и структура.“ и „Пътни превозни средства Номер за идентифициране на
превозните средства /VIN/.
Разположение и начин на закрепване“. С Наредба № I-45/ 24.03.2000г. е утвърден
и образец на част първа на талона за регистрация /приложение 5 към чл.33, ал.3
от наредбата/, като в /Е/ се посочва идентификационния номер на превозното
средство /VIN/, а в
/Р.5/ номера на двигателя. От всичко изложено по-горе, е видно, че
законодателят е направил ясно разграничение между идентификационния номер на
превозното средство и номера на двигателя му, като съгласно разпоредба на
чл.143, ал.3 от ЗДвП нормативна пречка за регистрация на МПС е единствено
наличието на подправен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не
бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя.
Установена интервенция в областта на двигателя не е въведено от закона като
условие да се откаже извършването на регистрация на моторното превозно
средство. По тези съображения и доколкото по делото не се установиха факти,
субсумиращи се в хипотезата на чл.143, ал.2 от ЗДвП, постановеният от Началника
на сектор ПП към ОДМВР – Стара Загора отказ да бъде извършена първоначална
регистрация на МПС по подаденото от Д.П. заявление № 201228036431/
29.09.2020г., е в противоречие с
приложимия материален закон.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна. Оспореният
отказ за регистрация на МПС, обективиран в писмо рег.№1228-8111 от 23.03.2021г.
на Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР Стара Загора,
като издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на които се
основава, следва да бъде отменен, преписката да бъде изпратена на
административния орган за ново произнасяне, съобразено задължителните указания
по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.
Предвид
изхода на делото искането на жалбоподателката за присъждане на направените по
делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.1 от АПК Областна дирекция на МВР – Стара
Загора следва да бъде осъдена да заплати на Д.М.П. сумата от 741.85 лв., от
които 10.00 лв. платена държавна такса, 600.00 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие
№0212608/10.05.2021г. и 131.85 лв. възнаграждение за вещо лице. Неоснователно е
направеното от страна на пълномощника на ответника възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, с оглед обстоятелството, че по делото са
проведени три съдебни заседания, на които жалбоподателката бе представлявана от
упълномощения адвокат, а освен това уговореното възнаграждение не надвишава
значително минималния размер на адвокатско възнаграждение съгласно чл.8, ал.3
от Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ и чл.173, ал.2
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.М.П. *** отказ за регистрация на превозно средство -
лек автомобил марка ****, обективиран в писмо рег.№1228-8111 от 23.03.2021г. на
Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР - Стара Загора, като незаконосъобразен.
ВРЪЩА преписката
на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Стара Загора за ново
произнасяне по подаденото от Д.М.П. Заявление № 201228036431/ 29.09.2020г. за
първоначална регистрация на ПС - лек автомобил марка **** с транзитен рег.№****,
съобразно с дадените в настоящото решение задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, като му определя 14-дневен срок за
произнасяне.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР - Стара Загора да заплати на Д.М.П., ЕГН **********,***,
сумата от 741.85 /седемстотин четиридесет и един лева и 85 ст./ лв. разноски по
делото.
Решението
подлежи на касационно оспорване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: