№ 145
гр. Нова Загора, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Административно
наказателно дело № 20232220200474 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Д. С. Д. от *********, против НП № 23-0306-000712 от
18.07.2023 г. издадено от началник група на РУ – Нова Загора към от ОДМВР Сливен, с
което:
1. На основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
2. На основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 50 лева за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
3. На основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 лева за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.
4. На основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 лева за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и счита, че НП е
незаконосъобразно и моли съда за неговата отмяна.
Ответникът – ОДМВ – Сливен не изпраща процесуален представител. В писмено
становище постъпило по делото, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на
страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
В гр. Нова Загора по ул. „Първи май" до кръстовището с ул. „Цар Самуил" Д. С. Д.
управлявал с посока запад-изток личния си лек автомобил Шкода „Фабия“ с регистрационен
номер ****. При извършена от служителите на МВР проверка са се установили следните
нарушения: 1. По време на проверката водачът не е представил контролен талон към
СУМПС. 2. Към момента на проверката автомобила е бил без преминал годишен технически
1
преглед установено от РСОД. 3. Водачът е управлявал със СУМПС с номер ********* с
изтекъл срок на валидност от 17.07.2022 г. 4. Пожарогасителят е бил с изтекъл срок на
валидност от 2014 година.
При така изложената фактическа обстановка бил издаден АУАН № 986348 от
07.07.2023 г., а въз основа на него и процесното НП, с което на Д.
1. На основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
2. На основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
3. На основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 лева за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.
4. На основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 лева за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелите М. и Б.,
тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и
съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите са
достатъчно информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от
състава на нарушението.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК,
писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не
се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и
съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели,
предявяване на АУАН, и сроковете за това. Същите са издадени от компетентни органи,
съобразно предоставените доказателства, приложени по делото.
По отношение на приложението на материалния закон:
Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно действащата към
датата на извършване и установяване на нарушението, и към датата на издаване на НП
редакция (ДВ, бр. 51 от 2007 г.), водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи:
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и
контролния талон към него. В сила е била и разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ЗДвП (ДВ, бр.
101 от 2016 г.), според която при издаване на свидетелство за управление притежателят му
получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и
определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. От доказателствата
по делото се установява, че водачът на МПС не е носил контролния талон към СУМПС,
което е описано както в АУАН, така и в НП. За формиране на извод в противоположния
2
смисъл не са представени никакви доказателства. Към датата на извършване и установяване
на административното нарушение - 07.07.2023 г., водачът е имал задължение да носи освен
СУМПС и контролния талон към него. За неизпълнение на този законов императив, според
нормата на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП ( ДВ, бр. 51 от 2007 г.) се налага глоба в
размер на 10 лева.
Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че регистрираните моторни
превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се
извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на
поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга,
подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност.
Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на
самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост,
ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на
вътрешните работи.
В чл. 181, т. 1 от ЗДвП е предвидено, че се наказва с глоба 50 лв. собственик или
длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно
средство за технически преглед.
От цитираните разпоредби е видно, че за да се наложи наказание по реда на чл. 181 т.
1, вр. чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, следва да е налице не само бездействие на особения субект на
нарушението (собственик или длъжностно лице) да представи съответното МПС на годишен
технически преглед, но и това да не е сторено в определения от закона срок, а за да е налице
надлежно описание на нарушението съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН,
следва всеки един от тези елементи да е намерил своето отражение при описване признаците
на конкретното деяние.
В настоящия случай както в АУАН, така и в НП не е визирано в какъв срок е
следвало посочения в тях лек автомобил да бъде представен на годишен технически преглед.
В оспорения санкционен акт липсва описание на съставомерен елемент от обективната
страна на деянието по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, за което и на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП
на Д. е наложено административно наказание. По делото не са представени и надлежни
писмени доказателства, от които да е видно, че действително към датата на проверката
автомобилът е следвало да премине годишен технически преглед и до коя дата е следвало да
бъде сторено това. От така изложеното следва НП в тази му част да се отмени.
Според разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност. Като е управлявал автомобил
след изтичане срока на валидност на свидетелството си за правоуправление, жалбоподателят
несъмнено е нарушил посочената норма, като наличието на нарушението правилно е
констатирано в обжалваното наказателно постановление. Съдът намира. че наказващият
орган правилно е издирил приложимата санкционната норма и е наложил наказание на
основание чл. 185 от ЗДвП. Доколкото за управление на МПС със свидетелство за
управление с изтекъл срок на валидност не е предвидена специална санкция, следва да се
приеме, че нарушението законосъобразно е санкционирано по реда на общата санкционна
разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, предвиждащ наказание за нарушение на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание.
Наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва
3
възможност за индивидуализация.
Неоснователни се доводите на жалбоподателя, че заявлението не му е приемано то
органите на МВР. Следва да се отбележи, че задължение на всеки водач е да притежава
валидно свидетелство за управление, което г-н Д. като водач с дългогодишен стаж следва да
знае. Изложените доводи, че не му е приемано заявлението за подмяна на СУМПС са
неотносими към настоящото производство.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана и за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3
от ЗДвП, който въвежда задължение всички движещи се по пътя пътни превозни средства да
бъдат оборудвани с пожарогасител. Посочената норма предвижда, че пожарогасителят е
елемент от оборудването на автомобила, който е свързан със състоянието на превозното
средство и неговата годност за използване на пътя. В този смисъл разпоредбата не буди
съмнение, че законодателят е имал предвид, че тази част от оборудването следва да е
изправна, за да може да бъде използвана по предназначение, ако се наложи.
За да се счете, че един пожарогасител е изправен, то той следва да отговаря на
въведените нормативни изисквания за това. Съгласно действащата нормативната база в
областта - Наредба № 8121з-647 от 1 октомври 2014 г. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите (чл. 21) и въведените общоевропейски стандарти
СД ISO/TS 11602-2:2015 (Защита от пожар. Носими и возими пожарогасители. Част 2:
Контрол и техническо обслужване) пожарогасителите следва да се обслужват минимум
веднъж годишно, но на интервали не по-кратки от 6 месеца. Доказателство, че
пожарогасителят е технически обслужен, респ. че е годен за употреба, е поставянето на
стикер за валидност. В настоящия случай пожарогасителят, който се е намирал в автомобила
на жалбоподателя е бил с липсващ стикер, което се потвърждава от свидетелските
показания.
За да бъде дадено лице подведено под административнонаказателна отговорност то
следва да разбира за какво нарушение е санкциониран. От така описаното в НП и АУАН се
установява, че е наложена санкция за липсващ пожарогасител, а от свидетелските показания,
се установява, че пожарогасителят е бил с изтекъл срок. За да санкционира Д. за
пожарогасител с изтекъл срок АНО е следвало освен разпоредбата на чл. чл. 139, ал. 2, т. 3
от ЗДвП да направи и привръзка към чл. 21 от Наредба № 8121з-647 от 1 октомври 2014 г.
за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, в която се
регламентира, че пожарогасителите трябва да са технически обслужени веднъж в годината.
От гореизложеното настоящият състав счита, че не са спазени разпоредбите на чл. 42, ал. 1,
т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като както в акта, така и в НП, следва да бъдат
посочени разпоредбите от закона, които са нарушени, което нарушение води до отмяна на
обжалваното НП и в тази част.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-0306-000712 от 18.07.2023 г. издадено от началник група на РУ –
Нова Загора към от ОДМВР Сливен в ЧАСТТА по т. 2, с което на основание чл. 181, т. 1 от
ЗДвП на Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и в ЧАСТТА по т. 4 , с което на основание чл. 185 от
ЗДвП на Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за
нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
4
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0306-000712 от 18.07.2023 г. издадено от началник група
на РУ – Нова Загора към от ОДМВР Сливен в останалата част.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред Административен съд - Сливен по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5