№ 174
гр. Кюстендил, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20221500500139 по описа за 2022 година
Й. Д. СТ., чрез пълномощника адв. П.В. от САК, обжалва Решение № 260000 от
04.01.2022 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 2224/2020 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС - Дупница е признал за установено
по отношение на Й. Д. СТ., че С. ЕВТ. ЯНК. е собственик на основание приращение в полза
на Е.А.Я. и дарение от Е.А.Я. и И.П. Я. на едноетажна масивна жилищна сграда, с площ от
30 кв.м., на паянтова сграда, с площ от 20 кв.м, на друга паянтова сграда, с площ от 15 кв.м.,
на навес с площ 16 кв.м., изградени в УПИ IV – 1172, квартал 84 по плана на град К., и е
осъдил Й. Д. СТ. да предаде на С. ЕВТ. ЯНК. владението върху описаните постройки;
отхвърлил е иска за признаване за установено по отношение на Й. Д. СТ., че С. ЕВТ. ЯНК. е
собственик на основание дарение от Е.А.Я. и И.П. Я. на гараж с площ 45 кв.м., изграден в
УПИ IV – 1172, квартал 84 по плана на град К. и за осъждане на ответницата да предаде на
ищцата владението върху него; отменил е на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт №
126, том I, рег. № 1904, д. № 97/2016 г. на нотариус Д. Г., с който на 31.03.2016 г. Й. Д. СТ. е
призната за собственик по давност на описаните едноетажна масивна жилищна сграда, с
площ от 30 кв.м., паянтова сграда, с площ от 20 кв.м., друга паянтова сграда, с площ от 15
кв.м., гараж с площ 45 кв.м., навес с площ 16 кв.м., изградени в УПИ IV – 1172, квартал 84
по плана на град К..С решението на ДнРС Й.С. е осъдена да заплати на С.Я. направените
разноски по делото съразмерно с уважената част от иска на стойност ** лв, респ. С.Я. е
осъдена да заплати на Й.С. направените разноски по делото съразмерно с отхвърлената част
от иска на стойност ** лв.
Въззивницата сочи доводи за неправилност на обжалваното решение поради
незаконосъобразност и необоснованост, постановено без обсъждане и анализ на всички
събрани по делото доказателства.
Счита, че съдът неправилно бил указал на ответницата да докаже, че процесните
1
имоти представлявали самостоятелни обекти на право на собственост, като посочва, че
правото на собственост се определя не от вида на сградата, а с документи за собственост.
Твърди, че съдът не бил обсъдил правната и доказателствена стойност на представените от
ответницата данъчни декларации. Счита, че от представената по делото декларация № 154
(№ 625/ 31.05.1963 г.) доказва правото на собственост върху процесните постройки на Д.В.,
респ. след смъртта му на наследниците му, сред които е ответницата С.. Въззивната страна
счита за незаконосъобразен и необоснован извода на районния съд, че собствеността върху
постройките, декларирани от семейство В., била придобита по давност от Е.Я. и И.П., като
се позовава на показанията на свидетелите Г.Х. и Р.З., както и акцентира върху поведението
на бащата на ищцата, като длъжник по изп.д № 252/2016 по описа на ЧСИ Д., и който при
извършване на въвод и изваждане на вещите му от същите сгради, не бил оспорил това
действие на ЧСИ, не било оспорено по делото, че С. е била наемодател на процесните имоти
съгласно представения договор за наем. Намира за необоснован и извода на районния съд,
че процесните имоти били включени в обхвата на нот.акт № 147, д. № 139 от 2002 г.,
независимо, че същите не са описани в този нотариален акт. Акцентира и върху
обстоятелството, че ищцата пребивавала целогодишно извън границите на страната,
предвид което имотът не би могъл да бъде придобит по давност от нейна страна.Твърди , че
е придобила право на собственост върху процесните сгради по наследство от баща си и
майка си и по давностно владение, и акцентира, че свободното й владение и ползването на
имотите, придобити по наследство, не било нарушавано. Счита, че районният съд
немотивирано я е признал за собственик само на гаража, тъй като той се намирал в
съвкупност с всички останали сгради, които тя ползвала и подобрявала.
Прави се искане за изменение на първоинстанционното решение като ответницата
бъде призната за собственик на основание наследство и давностно владение върху всички
процесни сгради. Претендират се разноските в двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна С.
ЕВТ. ЯНК. чрез пълномощника й адв. Й.Г., в който се изразява становище за
необоснованост и неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват
изложените в нея твърдения. Излагат се пространни аргументи в подкрепа основателност на
предявения иск. Твърди се, че преди 2016г. /преди въвода във владение/ ответницата С. не е
владяла или ползвала процесните имоти, предвид което било невъзможно придобиването им
по давност на осн чл. 79 от ЗС, а същата идвала периодично в имота, за да посети свои
роднини и допускането й до процесните постройки е ставало с разрешение на владелеца
Е.Я.. Акцентира върху показанията на свид. Н..
Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендират се разноските
във въззивното производство.
Постъпила е и въззивна жалба с вх. № 260163/24.01.2022 г. от С. ЕВТ. ЯНК. с ЕГН
**********, с адрес в *****, чрез пълномощника адв. Й.Г., насочена против Решение №
260000 от 04.01.2022 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 2224/2020 г. по описа на
същия съд.
Първоинстанционното решение се обжалва в отхвърлителната му част, както и в
частта за присъдените в полза на страните разноски, с доводи за неговата неправилност.
Оспорват се изводите на районния съд, в които е приел, че по отношение на процесния
гараж с площ 45 кв.м. не е установено правото на собственост на ищцата, тъй като същият
представлявал самостоятелен обект на право на собственост, а не подобрение, и след като не
бил описан в нотариалния акт за дарение, с който имота е придобит от ищцата, той не е
нейна собственост, а е останал собственост на родителите й, които са го придобили по
давност. Тази страна се позовава на приложеното геодезическо заснемане и потвърдено от
вещото лице по СТЕ, както и от разпита на свидетелите.
Иска се отмяна на решението на ДнРС в обжалваната част и изцяло уважаване на
предявения иск и относно посочената сграда – гараж.Прави се искане за изменение на
решението с присъждане на сторените в първоинстанционното производство разноски в
пълен размер и отмяната му в частта за разноските, които е осъдена да заплати на
2
ответницата. Претендират се разноските във въззивното производство
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Й.
Д. СТ.- чрез пълномощника адв. П.В. от САК, в който страната се присъединява към
доводите си, изложени в депозираната от нейно име въззивна жалба. Иска се оставяне без
уважение на въззивната жалба на въззивницата С.Я. и отмяна на първоинстанционното
решение въз основа на депозираната от Й.С. въззивна жалба. Претендират се разноските във
въззивното производство.
Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивните жалби са допустими, доколкото
същите са подадени в законоустановения срок и от надлежна страна и са насочени срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
При извършената служебна проверка въззивният съд намира обжалваното решение
за валидно; съответно същото е допустимо, като същото изцяло е предмет на въззивна
проверка – с оглед депозиране на посочените жалби.
По същество настоящият състав на КнОС намира следното:
От приложения по делото нотариален акт № 264, том II, рег. № 4175, д. № 317/2000
г., издаден по реда на чл.483 ГПК, се установява, че към 28.11.2000 г. процесният имот е бил
съсобствен и е принадлежал на Р.Д.В., Й. Д. СТ. и Б.В., при квоти: за Р.В. - 4/6 ид. части, за
Й. Д. СТ. и Б.В. - по 1/6 ид. Част, придобит на основание давностно владение.
От приложения по делото нотариален акт № 147, том I, рег. № 1471, дело № 139/2002
г. се установява, че на 28.06.2002 г. тримата съсобственици чрез пълномощника А.Ж.В. са
прехвърлили в собственост на Е.А.Я. срещу дълга на Б.Д.В. към Е.А.Я. в размер на ** лв.
върху описаното дворно място и построената в него двуетажна масивна жилищна сграда.
Съгласно договора прехвърлителите са запазили право на ползване върху имота за срок от 1
година.
От приложения по делото нотариален акт № 1, том I, рег. № 0168, дело № 1 от 2004 г.
се установява, че на 12.01.2004 г. Е.А.Я. и съпругата му И.П. Я. са учредили договорна
ипотека върху придобития недвижим имот за обезпечаване на банков кредит.
От приложения по делото нотариален акт № 138, том I, рег. № 1747, дело № 134 от
2012 г. се установява, че на 07.08.2012 г. Е.А.Я. и съпругата му И.П. Я. са дарили процесния
недвижим имот на дъщеря им – ищцата С. ЕВТ. ЯНК., като са запазили безсрочно право на
ползване върху дворното място и жилищната сграда.
С нотариален акт № 126, том I, рег. № 1904, д. № 97/2016 г. на нотариус Д. Г. на
31.03.2016 г. ответницата е призната за собственик по давност на описаните едноетажна
масивна жилищна сграда, с площ от 30 /тридесет/ квадратни метра, паянтова сграда, с площ
от 20 /двадесет/ квадратни метра, друга паянтова сграда, с площ от 15 /петнадесет/
квадратни метра, гараж с площ 45 /четиридесет и пет квадратни метра/, навес с площ 16
/шестнадесет/ квадратни метра. Впоследствие по предявен от нея иск по чл.64 ЗС с решение
по гр. д. № 3/2020 г. е определена незастроена част от УПИ IV - 1172, която Й. Д. СТ. да
ползва за упражняване правото й на собственост върху тези постройки.
С договор за наем Е.А.Я. е предоставил на Б.Д.В. ползването на първия етаж от
двуетажната масивна жилищна сграда, описана в нотариален акт № 147, том I, рег. № 1471,
дело № 139/2002 г. на нотариус С. М., като със същия договор е предоставено на Р.В.
безсрочното, предвид възрастта й, ползване на паянтовата пристройка до къщата, състояща
се от преддверие, стая и санитарен възел. От показанията на разпитаните в
първоинстанционното производство свидетели: С.Н.- (живял под наем на втория етаж от
двуетажната масивна жилищна сграда след 2013 г.), Г.Б.Х. и Р.З., се установява, че в
двуетажната жилищна сграда е живял Б.В., а в пристройката - Р.В., която е живяла в
пристройката до 2014 г., след което била преместена от близките й в старчески дом. Видно
от удостоверение за наследници на л.65 от гр.д.№2224/2020г.на ДнРС, Б.Д.В. е починал на
20.06.2015 г., а Р.В.- на 02.07.2016 г.
С договор за наем от 12.03.2016 г. с нотариална заверка на подписите Й. Д. СТ., Р.В.
3
и Д.Б.В. /син на Б.В. – срвн.цитираното удостоверение/ са предоставили на Я.М. ползването
на гараж и лятна кухня, намиращи се в северната част на УПИ IV - 1172, квартал 84, считано
от датата на подписване на договора. По заявление от Я.М. въз основа на договора е
издадена по реда на чл.417 ГПК заповед от 07.04.2016 г. за незабавно изпълнение, с която
наемодателите са осъдени да му предоставят държането на наетите сгради, и изпълнителен
лист, въз основа на който е образувано изп. дело № 252/2016 г. по описа на ЧСИ М. Д.. С
протокол от 24.08.2016 г. е извършен въвод във владение на Я.М. в гаража; въвод в лятната
кухня не е извършен поради липса на достъп. В гаража при въвода са се намирали лек
автомобил и други вещи -собственост на Е.Я.; посочено е, че има и вещи, собственост на
Й.С. и Д.Б.В., без да са описани. С протокол от 30.08.2016 г. е извършен въвод във владение
на Я.М. в лятната кухня, към която е осигурен достъп през гаража и непосредствено
свързаното с него мазе.В показанията си свидетелят Е.Я. сочи, че е ползвал процесния гараж
до описания въвод във владение, като приживе гаражът бил ползван и от Б.В. за складиране
на вещи.
Видно от приложената на л.67 и сл.декларация на н-ци на Д.С.В. от
18.08.2000г.вписаните данни за находящи се сгради в имота са къща с година на построяване
1958г., на два етажа и лятна кухня с година на построяване 1965г., на един етаж.
Ответницата по иска С. е представила разписки за извършване на ремонти в двора и
сградите , считано след 2011г., в каквато насока са събирани и гласни доказателства пред
ДнРС.
В първоинстанционното производство са представени 2бр.удостоверения за търпим
строеж по №16 ал.1 от ЗУТ съответно по заявление на ищцата С.Я. - №АГ-09-
5/21.01.2016г. – за едноетажна масивна сграда – гараж и едноетажна паянтова жилищна
сграда в УПИ IV - 1172,кв.84 по плана на гр.К., а също и №АГ-09-19/13.04.2016г.- с
посочване на едноетажна масивна жилищна сграда, едноетажна паянтова сграда и навес в
същия имот – по заявление на ответницата по иска Й.С..
С нотариален акт № 126, том I, рег. № 1904, д. № 97/2016 г. на нотариус Д. Г. на
31.03.2016 г. ответницата е призната за собственик на основание давност на описаните в
исковата молба едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 30 /тридесет/ квадратни
метра, паянтова сграда с площ от 20 /двадесет/ квадратни метра, друга паянтова сграда с
площ от 15 /петнадесет/ квадратни метра, гараж с площ 45 /четиридесет и пет квадратни
метра/, навес с площ 16 /шестнадесет/ квадратни метра, намиращи се в северната част на
УПИ IV - 1172, квартал 84. При извършената от нотариуса обстоятелствена проверка са
разпитани свидетели , от чиито показания се установява, че жилищната сграда се намира зад
гаража и се състои от преддверие, стая и мазе; зад жилищната сграда има навес, а до него -
стаичка.
Въззивницата Й.С. е претендирала по реда на чл.64 ЗС определяне на площ за достъп
до сградите от допълващо застрояване, като такава площ е определена с влязло в сила на
16.09.2020г.решение по гр.дело №3/2020г.по описа на ДнРС с ответник С.Я..
Видно от влязло в сила на 02.06.2020г.решение по гр.дело №310/2016г.на ДнРС,
предявеният от въззивницата Й.С. ревандикационен иск за същия УПИ заедно с построената
в него жилищна сграда , претендирани от С. като придобити по давност, е отхвърлен –
срвн.л.167 и сл.от първоинстанционното дело.
Както се установява от приетото заключение в първоинстанционното производство
по назначената съдебнотехническа експертиза, процесните постройки не са функционално
свързани с основните сгради, с изключение на навеса, и са с жилищно предназначение, а
заснетата в южната част сграда е от допълващо застрояване.
При горната фактическа обстановка, въззивният съд намира следното от правна
страна:
Съдът дължи произнасяне с решението си по предявения по делото ревандикационен
иск, с който се търси съдебна защита на спорното между страните, твърдяно от ищцата, като
принадлежащо й субективно материално гражданско право. Възраженията на ответницата
4
срещу иска, включително правоизключващото възражение за изтекла в нейна полза
придобивна давност, направено срещу иска с правно основание чл. 108 от ЗС, е защитно
процесуално средство на ответната страна , при което релевираното по делото с
възражението за придобивна давност твърдяно насрещно право на собственост на С. върху
процесните сгради като изключващо твърдяните права на ищцата върху тях, се включва в
предмета на доказване по делото, и съществуването му е преюдициално и обуславящо
изхода на спора по предявения по делото иск по чл. 108 от ЗС , ако ищцовата страна е
доказала активната си материалноправна легитимация .
Теренът на парцел УПИ IV - 1172,кв.84 по плана на гр.К., както и находящата се в
него двуетажна жилищна сграда, са придобити от бащата на ищцата С.Я. - Е.Я. на
деривативно основание – сделка, сключена през 2002г., като по делото не бе установена
липсата на представителна власт на пълномощника на прехвърлителите, сред които е и
ответницата С. .След придобиване на посочените вещи същите са отчуждени в полза на
ищцата с договора за дарение от 07.08.2012г.,обективиран в нотариален акт №138,т. I, рег.
№1747, д.№134/2012г.
На следващо място, както е посочено в константната практика на ВКС , сред която и
Решение № 328 от 29.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1362/2010 г., II г. о., ГК: “Изграденият
без строителни книжа обект може да бъде годен обект на извършване на прехвърлителни
сделки, както и за придобиване право на собственост по давност едва след издаването на
удостоверението за търпимост по реда на § 16 ПР ЗУТ. Съставянето на акт за узаконяване не
е достатъчно основание за придобиване на собственост от лицето, на чието име е издаден.
Този акт касае статута на обекта и с оглед изискването на устройствените закони и
строителните правила и норми дава възможност за последващо придобиване на
собствеността, тъй като придава на обекта характера на самостоятелна вещ. Едва от момента
на узаконяването започва да тече придобивна давност за упражняващото фактическа власт
лице“.Ето защо, за придобилите такъв статут през 2016г. процесни сгради, не може да се
приеме наличие на соченото от С. оригинерно основание (придобивна давност), изтекла в
полза на ответницата (сега въззивник) - при липса на изискуемия се по закон период на
такава, в т.ч. и при обсъждане на ремонтните дейности, предприети от С., които са след
2011г.(с оглед и представените от нея разписки); като се вземе предвид, чеискът, предмет на
настоящото дело, е предявен на 22.12.2020г.
Същите сгради, съгласно чл.92 ЗС, представляват приращение , т.е. те са собственост
на собственика на терена; респ.навесът е принадлежност на жилищната сграда съгласно
заключението на вещото лице (т.е.налице е чл.97 ЗС). Такива постройки, трайно прикрепени
към земята или принадлежност към основния обект - земя или сграда, на общо основание
следват собствеността на земята или сградата, към която са прикрепени, съответно - която
са предназначени да обслужват, и за тях е приложима разпоредбата на чл. 92 ЗС /респ. чл. 98
ЗС/. При липса на доказателства, изключващи приложението на тези норми от ЗС, то
исковата претенция следва да бъде уважена изцяло –в т.ч. и относно находящия се на терена
на УПИ гараж.
При липсата на основание ответницата да владее процесните сгради (доколкото и
визираното производството по иск с правно основание чл. 64 от ЗС е такова по спорна
съдебна администрация по граждански дела, и за разлика от исковото в него не се разрешава
със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно
материално право, а наемният договор не изисква наемодателят да е задължително
собственик - създадените отношения по повод наемен договор са облигационни и не
произтичат от правото на собственост на обекта), то искът за ревандикация следва да бъде
уважен изцяло.
При този изход на спора на ищцата, сега въззиваема, се дължат сторените разноски за
двете инстанции, възлизащи на общо **лв.за двете инстанции.
Мотивиран от горното , Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260000 от 04.01.2022 г., постановено по гр.дело № 2224/2020 г.
на РС – Дупница , в частта, в която е отхвърлен предявения от С. ЕВТ. ЯНК., ЕГН
**********, против Й. Д. СТ., ЕГН **********, иск по чл.108 от ЗС - за признаване за
установено по отношение на Й. Д. СТ., ЕГН **********, че С. ЕВТ. ЯНК., ЕГН **********,
е собственик на гараж с площ 45 /четиридесет и пет квадратни метра/, изграден в УПИ IV -
1172, квартал 84 по плана на град К., и за осъждане на ответницата да предаде на ищцата
владението върху него, както и в частта, в която са присъдени разноски по компенсация ,
като Й. Д. СТ., ЕГН **********, е осъдена да заплати на С. ЕВТ. ЯНК., ЕГН **********,
разноски на стойност ** лв., съответно С. ЕВТ. ЯНК., ЕГН **********, е осъдена да
заплати на Й. Д. СТ., ЕГН**********, разноски на стойност ** лв., като вместо това
ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. Д. СТ., ЕГН **********, че С.
ЕВТ. ЯНК., ЕГН **********, е собственик на гараж с площ 45 кв.м. /четиридесет и пет
квадратни метра/, изграден в УПИ IV - 1172, квартал 84 по плана на град К.- въз основа
приращение и дарение , и ОСЪЖДА Й. Д. СТ., ЕГН **********, да предаде на С. ЕВТ.
ЯНК., ЕГН **********, владението върху описаната постройка
ОСЪЖДА Й. Д. СТ., ЕГН **********, да заплати на С. ЕВТ. ЯНК., ЕГН **********,
направените разноски по делото за двете инстанции в размер на общо **лв./***/.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260000 от 04.01.2022 г., постановено по гр.дело №
2224/2020 г. на РС – Дупница, в останалата му част.
Настоящото решение може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6