Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-5 състав, в открито съдебно заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА
като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 795 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
В исковата молба ищецът - „В.Б.Д.“ ЕООД /н./, ЕИК *******,
представлявано от синдика Б.Л.Б., твърди, че при направен преглед и анализ на
търговските книги на несъстоятелното дружество установил непогасени вземания по
сключени договори с „Н.п.“ ЕООД, ЕИК *******Вземането било придобито въз основа
на сключен договор за цесия от 17.01.2012г.,
по силата на който „Т.С.“ЕАД – в качеството си на цедент прехвърлил в полза на „В.Б.Д.” ЕООД,
като цесионер, вземане дължимо от „Н.п.“ЕООД и възлизащо в общ размер на 509 146 лева /от които 473 506,56лв.
главница и 35 639,44 лихва/. Задължението към несъстоятелното дружество не
било погасено, като от страна на синдика била отправена покана за плащане с
писмо до „Н.п.“ЕООД, получено от последното дружество на 11.02.2020г., като не
били предприети действия по погасяване на вземането. С Договор за прехвърляне
на вземане от 08.03.2012г. „С.“ЕООД
като цедент е извършил прехвърляне в полза на „В.Б.Д.” ЕООД като цесионер
вземане от „Н.п.“ ЕООД в размер на 1 399
099,84 лева /от които 1 082 475,02лв. главница и 316 624,82лв. лихва/. Длъжникът
„Н.п.“ ЕООД не е платил задължението си към „В.Б.Д.” ЕООД. С писмо до „Н.п.“
ЕООД, получено от последното дружество на 11.02.2020г., синдикът е отправил
покана за плащане, но такова отново не е постъпило. Претендира ответното „Н.П.“ЕООД
да бъде осъдено да заплати в полза на масата на несъстоятелността посочените
по-горе суми – като придобити вземания въз основа на сключените договори за
цесия, както и законната върху главниците, считано от датата на изпадане в
забава до окончателното изплащане на сумите, като начислената лихва за забава
до датата на завеждане на исковата молба върху главницата от 473 506.56
лв. претендира в размер на 179 927.24 лв., а законната лихва за забава
върху главницата от 1 082 475.02 лв. претендира в размер на
646 479.02 лв., начислени за периода от 22.04.2017 г. до 22.04.2020 г.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за това срок.
В отговора си ответникът „Н.п.“ ЕООД оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва да е обвързан с правните
последици от договорите за цесия, като в тази връзка оспорва да е уведомен за
прехвърляне на вземането, както и относно новия кредитор, на който да дължи
плащане. Излага доводи, че от съдържанието на двата договора за
покупко-продажба на вземания не става ясно от кой са подписани, какъв е
предметът им, както и дали всеки от договорите е влязъл в сила и породил
действието си по отношение на страните по него. Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на предявения иск, по арг. чл. 110 от ГПК,
като излага доводи, че изпращането от синдика на писмото-покана е направено
след изтеклия петгодишен срок и с това действие давността не може да се счита
за прекъсната. Оспорва автентичността и съдържанието на представените от ищеца
договори за прехвърляне на вземания. Претендира разноски.
По делото е постъпила допълнителна искова молба в установения за това срок, в която
ищецът заявява, че ще се ползва от оспорените договори за прехвърляне на
вземания. Оспорва възражението на ответника за изтекла погасителна давност,
като твърди, че в кореспонденция с длъжника страните в правоотношението са
потвърждавали счетоводни салда.
Постъпил
е отговор на допълнителната искова молба
от ответника в установения за това срок, в който оспорва доводите на ищеца за
извършване на действия прекъсващи давността.
Предявени
са от „В.Б.Д.“ ЕООД /н./, ЕИК *******, представлявано от синдика Б.Л.Б., против
„Н.п.“ ЕООД, преки осъдителни искове за попълване масата на несъстоятелността с
правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 99 ЗЗД.
Съдът, като разгледа
представените по делото релевантни за правния спор доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от
представения по делото Договор за прехвърляне на вземания от 17.01.2012 г., в полза на „В.Б.Д.“ЕООД е било извършено
прехвърляне на вземанията „Т.С.“ЕАД към „Н.П.“ЕООД, възлизащ в общ размер на
509 146 лв., от които 473 506.56 лв. – главница и 35 639.44 лв. – лихва, срещу
заплащането на цена за придобитите вземания от цесионера в размер на 483 688.70
лв.
Представен
е и Договор за прехвърляне на вземане, сключен на 08.03.2012 г. между „С.“ЕООД
– в качеството му на цедент и „В.Б.Д.“ЕООД – в качеството му на цесионер и в
чиято полза е било прехвърлено вземането описано в предмета на договора – в общ
размер на 1 399 099.84 лв., от която сума - 1 082 475.02 лв. – главница и 316
624.82 лв. – лихва, което вземане е
произтичащо от Договор за паричен заем от 05.08.2008 г., срещу което цесионерът
е поел задължение да заплати цена в размер на 1 329 144.85 лв.
По
делото е представено Уведомление от „Т.С.“ЕАД до „Н.П.“ЕООД за извършеното
прехвърляне на вземания въз основа на Договор за цесия от 17.01.2012 г. в общ
размер на 509 146 лв. С подпис от името на адресата е удостоверено получаването
на уведомлението на 17.01.2012 г.
По
делото е представено писмо, адресирано от „В.Б.Д.“ЕООД /н./ до „Н.П.“ЕООД, в което е отправена покана за плащане на
сумата от 509 146 лв., ведно с дължимата лихва върху нея и представляващо
неизплатено задължение по сключен договор с „Т.С.“ЕАД. Представено е и друго
писмо до същия адресат с покана за плащане на сумата от 1 380 199.84 лв., ведно
дължимата лихва и представляваща
неизплатено задължение по сключен договор със „С.“ЕООД. Приложено е известие за
доставяне на писмата изпратени по пощата – с подпис на получателя, положен на
11.02.2020 г.
Приложени
като писмени доказателства са и 2 броя - Молба за потвърждаване на задълженията
на „Н.п.“ЕООД, отправена до „В.Б.Д.“ЕООД, в която е направено искане да бъде
посочен размерът на задълженията на дружеството към 31.12.2017г., при посочен такъв
според данни при отправилия молбата възлизащ на 1 889 345.94 лв., както и към
31.12.2018г. – в размер, възлизащ на 1 889 345.94 лв., като необходимостта от
това е свързана с изготвянето на финансовия отчет към края на съответната
година. Така изготвените молби са двустранно подписани – от представляващ
молителя и адресата.
По делото е
изслушана съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, заключението по която не е било
оспорено от страните и от което се установява извършено потвърждване от страна
на ищцовото „В.Б.Д.“ЕООД /н./ на притежаваните от него вземания по отправените
до длъжника „Н.П.“ЕООД 2 броя молби –
съответно от 23.03.2018г. за начислените такива към края на 2017г. и от 20.05.2019г.
за начислените такива към края на 2018 г. и възлизащи в размер на 1 889 345.94
лв. Според експертизата, по отношение на ответното „Н.П.“ЕООД не са налице
данни за потвърждаване на вземането на ищеца, доколкото в молбите същият е
поискал предаването на информацията в този смисъл директно на одиторите на
ищеца.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предмет на
разглеждане в производството е пряк осъдителен иск за попълване масата на
несъстоятелността на „В.Б.Д.“ЕООД /н./. Като основание за възникване на
вземанията по главниците по предявените искове се сочат сключени между страните
договори за цесия и по силата на които ищцовото дружество е придобило
вземанията предмет на прехвърлителната сделка.
Съгласно
разпоредбата на чл. 99 ЗЗД, кредиторът разполага с правото да прехвърли своето
вземане на трето по правоотношението лице, което придобива същото с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтекли
лихви, освен ако не е уговорено друго. За да обвърже договора за цесия с
правните си последици третите лица, необходимо
е старият кредитор да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.
По този начин длъжникът ще може да изпълни на надлежния кредитор, като до този
момент извършената от него престация в полза на стария кредитор, в случай, че е
налице такава, не засяга валидността на изпълнението.
В случая, по
делото безспорно се установи наличието на сключени договори за цесия, по силата
на които ищцовото „В.Б.Д.“ЕООд /н./ е придобило като част от активите си
вземанията – обект на прехвърляне. В този смисъл, установи се сключен Договор
за цесия от 17.01.2012г., с прехвърлител по него – „Т.С.“ЕАД, с размер на
вземането от 509 146 лв. и Договор за цесия от 08.03.2012 г., с прехвърлител по
него – „С.“ЕООД, с размер на вземането от 1 399 099.84 лв.
За да докаже
активната си материално правна легитимация и качеството си на кредитор по
вземанията - предмет на договорите за цесия, необходимо е ищецът да докаже
качеството си на цесионер, което е сторено с представените по делото договори
за цесия, както и извършеното уведомяване от цедента /прехвърлителя/ по всеки
от договорите на длъжника за извършеното прехвърляне на съответното вземане
срещу него. Доколкото този факт изрично е бил оспорен от ответника, като представлява
елемент от фактическия състав за възникване отговорността на ответника, за
установяването му ищецът дължи провеждане на пълно и главно доказване в
производството. В случая, от събраните писмени доказателства по делото се
установи уведомяването на длъжника „Н.п.“ЕООД за извършената цесия въз основа
на договора от 17.01.2012г., като на същата дата е удостоверено получаването на
уведомлението с положен подпис от името на получателя, който не е бил оспорен
от ответната страна.
Не се доказа,
обаче, уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането въз основа на
договора от 08.03.2012 г., поради което и придобитото от ищеца право да получи
изпълнение по вземането от длъжника в правоотношението с цедента. При това
положение и доколкото договорът за цесия не се установява да е обвързал с
правните си последици длъжника по вземането, не се установява и правото на
ищеца – в качеството му на цесионер, да претендира изпълнение на прехвърленото
вземане. Договорът за цесия запазва валидността си и същият се счита за
действителен в отношенията между страните по него, като действието му се
ограничава само до породеното пряко от него правоотношение – между цедент и
цесионер.
С оглед
гореизложеното, съдът приема настъпилата промяна на правния субект, имащ
качеството на кредитор, по отношение на вземането в размер на 473 506.56 лв., преминало
в патримониума на ищеца въз основа на договора за цесия от 17.01.2012 г.
В отговора си на
исковата молба ответникът е заявил изрично възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на претендираното вземане, като съдът приема същото за
своевременно и изходящо от легитимирана за това страна, като дължи произнасяне
по неговата основателност.
С оглед
характера на вземането, приложима е общата петгодишна погасителна давност,
съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД. В чл. 116 ЗЗД е предвидено, че давността
се прекъсва с признаване на вземането и
с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Падежът на
установеното за дължимо в полза на ищеца вземане въз основа на договора за
цесия от 17.01.2012г. съдът приема, че е настъпил към момента на уведомяването
на длъжника на 17.01.2012г., като ответникът е изпаднал в забава да плати на
18.01.2012г., от който момент започва да
тече периодът на погасителната давност. По делото не се твърди, а и не се
установява в периода до 18.01.2017г. да са били извършвани действия от
категорията на прекъсващите или спиращите давността, съгласно чл. 116 и чл. 115 ЗЗД. Молбите от страна на ответника за потвърждение задълженията му към ищеца „В.Б.Д.“ЕООД
/н./ са били изпратени и получени след изтичане на давностния срок, като освен
това от същите не се установява вземанията на ищеца да са били признати като
дължими, а единствено достигането на молбите до адресата при получаването им.
При това
положение, с оглед приетото от настоящия съдебен състав, че вземането по
предявения главен иск в размер на сумата от 1 082 475.02 лв. по договора за
цесия от 08.03.2012 г. е недължимо, доколкото не се установи същият да е
обвързал с правните си последици ответника, а вземането за главницата от 509
146 лв. е недължимо, поради погасяването му по давност, предявените главни
искове следва да бъдат отхвърлен като неоснователни.
Неоснователни са
и акцесорните искове за мораторна лихва, доколкото не е налице забава в плащането
на главница, която е недължима, поради което също следва да бъда отхвърлени.
Относно разноските: Въпреки изхода на спора и наличието на
предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника не се дължат разноски,
доколкото не се установи да е сторил такива в хода на производството.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.Б.Д.“ЕООД /н./, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
против „Н.п.“ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 99 ЗЗД, за сумата 1 082 475.02 лв. –
непогасена главница по Договор за прехвърляне на вземане, сключен на 08.03.2012
г. между „С.“ЕООД – в качеството му на цедент и „В.Б.Д.“ЕООД – в качеството му
на цесионер, и сумата от 646 479.02 лв. – законна
лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 22.04.2017 г. до
22.04.2020 г., както и за сумата от 473 506.56
лв. – непогасена главница по Договор
за прехвърляне на вземания от 17.01.2012 г.,
сключен между „Т.С.“ЕАД – в качеството на цедент и „В.Б.Д.“ЕООД – в
качеството на цесионер, и сумата от 35 639.44 лв. – законна лихва за
забава, начислена върху главницата за периода 22.04.2017 г. до 22.04.2020 г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: