Решение по дело №106/2021 на Административен съд - Варна

 

Р      Е     Ш      Е      Н     И     Е

 

№………………………..   2021 година,

гр.ВАРНА

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О Д  А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, ІІ ри касационен състав :

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА

                                       ЧЛЕНОВЕ : ГЕРГАНА СТОЯНОВА

                      ДИМИТЪР МИХОВ

 

В  съдебно заседание, проведено на 11.02.2021 г., при секретаря Пенка Михайлова, с участието на прокурора Вл.Томов изслуша докладваното от съдия Гергана Стоянова  касационно административно дело № 106/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба  на „СИРИУС 49“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, представлявано от управителя Д. Д. , действащ чрез адв.М.П., срещу Решение № 260478/27.11.2020 г., постановено от ХХХVІІІ-ми състав на ВРС по НАХД №4181/2020 г., с което е потвърдено НП № 03-012548/18.06.2020 г.,  издадено директора на Дирекция “Инспекция по труда“ Варна.

С него, за извършено нарушение на чл. 10, ал.3 от Закона  за трудовата миграция и трудовата мобилност, на основание чл. 416, ал.5 от КТ във връзка с чл. 79, ал.4 от ЗТМТМ, на касатора  е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на  2000 лева.

Касаторът счита решението на ВРС за неправилно, бланкетно постановено  в  нарушение на материалния закон. Твърди и липса на мотиви. Възразява срещу извода на въззивния съд за надлежно връчване на наказателното постановление, тъй като посоченото  в представеното по делото пълномощно лице, получило НП, не разполагало с представителна власт  да представлява дружеството в административнонаказателно производство.

Отделно изтъква допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на релевираните пред него  възражения за липса на основание дружеството-касатор да подава информация за временно пребиваващите в обекта лица.

Въз  основа на изложеното  е формиранп петитум с искане съдът да отмени решението на ВРС, с което е потвърдено зидаденото срещу касатора НП, или да го измени, като намали  имуществената санкция до минималния и размер.

          Ответникът чрез процесуалния си представител счита касационната жалба за неоснователна,  а въззивното решение  - за правилно и законосъобразно, постановено, при безспорна доказаност на извършеното от касатора нарушение. Пледира за оставаянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

          Представителят на ВОП също счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

          Съдът в настоящия си състав като съобрази доводите на страните с данните по делото  приема за установено следното:

          Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателната  отговорност на касатора е ангажирана за това, че в качеството си на работодател- местно лице по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗТМТМ,  не е уведомило териториалното поделение на ИА“ Главна инспекция по труда“  в установения от закона 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на лицето Л. А., роден на *** г.  гражданин  на Република Т.,  което полагалало труд в стопанисван от дружеството обект  - хотел „Сириус бийч“ в к.к-.“Св.Св.Константин и Елена“  от 16.03.2020 г.

Горното било установено при извършена  от контролните органи проверка, констатациите са приети въз основа на анализ на присъствената форма за м. март 2020 г.

Датата на нарушението, възприета и посочена от АНО в наказателното постановление е 24.03.2020 г.,  когато изтича седем дневният срок за уведомяване,  считан от момента на действителното започване на работа на  Л.А..

За да постанови оспореното съдебно, решение въззивният съд е приел, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По същество  приел за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че "СИРИУС 49" ЕООД не е уведомило писмено ИА"ГИТ" за това, че в стопанисвания от него обект турският гражданин Л.А.   е започнал работа в стопанисвания от дружеството обект,  където извършвал монтаж на композитни панели еталбонд, като с което е осъществил всички съставомерни от обективна страна признаци на вмененото му нарушение.  

Обосновал е извод, че нарушението е правилно квалифицирано и подведено под точната санкционна норма,  изложени са и мотиви във връзка с маловажността на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и с размера на определената санкция.

Решението на ВРС е правилно.

Не се установяват твърдяните от касатора съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от съда при неговото постановяване.

Настоящият съдебен състав споделя аргументите, изложени в оспореното решение. По безспорен начин е установено извършването на нарушението, в какво се изразява то, както и субектът,  на който същото следва да бъде вменено в отговорност. Посочени са както в АУАН, така и в НП, елементите от обективната страна на деянието – видът на нарушението, датата и мястото на осъществяването му, обстоятелствата при които е възникнало и законните разпоредби които са били нарушени.

Нито в хода на административното производство, нито в проведените въззивно и касационно съдебни производства бяха ангажирани доказателства за срочното изпълнение на  задължението по чл. 10, ал.3 във връзка с ал.1 от ЗТМТМ от страна на  задълженото местно лице "СИРИУС 49" ЕООД.

Касаторът не оспорва описаните в наказателното постановление факти. Пред въззивния съд  релевира възражения за отсъствие на задължението по цитираната норма, в същото време посочва, че до Дирекция „ИТ“ Варна е подадено уведомление вх.№ 20046346/20.05.2020 г.. Това действие на касатора сочи, че е същият е възприел вмененото му задължение. Изпълнил го обаче извън законовия срок от 7 дни, при това след издаване на АУАН.

Относно размера на наложеното административно наказание съдът споделя изцяло изводите на въззивния съд, счита, че липсват основания за  неговото намаляване.

При тези констатации релевираните  в касационната жалба доводи са изцяло неоснователни и недоказани, поради което следва да се отхвърлят.

Решението на ВРС е законосъобразно и следва да се остави в сила.

Предвид приетия по спора краен правен резултат и своевременно претендираното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,  съдът намира същото за основателно , следва да се присъди в минималния му размер, определен в Наредбата за заплащане на правна помощ.

Мотивиран от горното, на основание чл. 221, ал.2 от АПК, втори касационен състав при АС Варна

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 260478/27.11.2020 г., постановено от ХХХVІІІ-ми  състав при ВРС  по  НАХД № 4181/2020 г..

ОСЪЖДА „СИРИУС 49“ ЕООД,   ЕИК****, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, представлявано от управителя Д. Д. , да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ....................

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1...........................

 

                                                                        2.................... …..