Р Е Ш Е Н И Е
№ 139
гр. Силистра, 01 декември 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Силистра,
в открито съдебно заседание
на шестнадесети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Чернева
с участието на секретаря Анета Тодорова, като разгледа докладваното от
съдията административно дело
номер 203 по описа за 2020 година
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на „Практик“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Силистра, бул. „Македония“ 131, представлявано от управителя Е.
Т. Т., против заповед № 231-ФК / 19. 08. 2020 г. за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ), издадена от началника на отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, изразяваща се в
„запечатване на търговски обект – магазин, находящ се в гр. Силистра, бул.
„Македония“ 131, и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни.
В жалбата се изтъква, че
оспореният административен акт е незаконосъобразен и се моли за неговата
отмяна. Посочва се, че описаната в акта и в протокола от проверката фактическа
обстановка не отговаря на действителното положение на нещата и доколкото не е
установена материалната предпоставка на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС следва да се приеме, че законът е приложен
неправилно. Акцентира се, че на място в обекта освен магазин, има и склад и
работилница, които са в общ вход, поради което запечатването на магазина ще
препятства достъпа до останалата част от помещенията и дружеството ще бъде
поставено в невъзможност да изпълнява задълженията си по сключените договори и
ще бъде поставено в състояние на неплатежоспособност. Твърди се, че отношението
на органите по приходите към дружеството е тенденциозно, като се цели
опорочаване на бизнеса и злепоставяне на търговеца. Посочва се, че мотивите
относно определянето на срока на мярката са бланкетни, а срокът е определен в
нарушение на принципа на съразмерност, поради което е налице несъответствие на
акта с целта на закона.
Ответникът по жалбата - началника
на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП -
не изпраща представител в съдебно заседание. Подробни възражения срещу
основателността на жалбата са развити в представено по делото писмено становище.
Моли се за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на оспорената заповед.
Производството е по реда на чл.
186, ал. 4 от ЗДДС във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице, което
е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по
смисъла на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт,
подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява
допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:
Жалбоподателят „Практик“ ЕООД стопанисва
търговски обект – магазин за продажба на металорежещи и металообработващи
инструменти, крепежни елементи и бои, находящ се в гр. Силистра, бул.
„Македония“ 131. На 13. 08. 2020 г. в обекта е извършена проверка от органи по
приходите с месторабота ГД "Фискален контрол", сектор „Мобилни групи“
– гр. Варна. При проверката е съставен протокол № 0387026 / 13. 08. 2020 г., от
който се установява, че в 10. 37 часа е извършена контролна покупка на монтажна
лента на стойност 5. 70 лева, заплатени в брой на лицето А. Г. Ц., при която не
е издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта и
работещо фискално устройство. При съпоставка на наличността на парични средства
в касата, отчетените по фискален апарат средства, заедно с въведените и
изведените от касата суми се установява нулева разлика, т. е. пълно
съответствие. Поради неиздаването на касова бележка за покупката на дружеството
е съставен акт за установяване на административно нарушение - № F569558 / 11. 09. 2020 г. за нарушение
на чл. 25, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18 / 13. 12. 2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин.
За това нарушение органът по
приходите в условията на обвързана компетентност издава Заповед № 231-ФК / 19.
08. 2020 г. за прилагане на принудителна административна мярка. Установеното
деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. Въз основа на това органът е приел, че са налице предпоставки за прилагане
на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „а“ от ЗДДС, изразяваща се в запечатване и забрана за достъп за
срок от 14 дни до ползвания от търговеца обект.
Допълнително като доказателства са
приложени НП № 467153 – F498727/ 07. 10. 2019 г., с което на
дружеството е наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 185, ал. 3 ЗДДС
във вр. с чл. 185, ал. 1 и чл. 118, ал. 1 ЗДДС за това, че на 02. 07. 2019 г. в
същия търговски обект не е издаден фискален касов бон за извършена покупка на
стойност 0. 45 лв. Приложени са решението на РС – Силистра, потвърждаващо
посоченото НП в частта относно наложената имуществена санкция до размера
от 500. 00 лева, както и решението и на Адм. съд – Силистра, потвърждаващо
решението на районния съд.
От страна на жалбоподателя е
приложено Удостоверение от НАП, че дружеството няма данъчни задължения, както и
Справка за действащите трудови договори, сключени от дружеството, а също и
Справка от НАП за извършени плащания, преведени по сметки на НАП и погасени
задължения с тях за периода от 01. 01. 2020 г. до 21. 09. 2020 г. относно дружеството. По настояване на
жалбоподателя е разпитан и един свидетел – св. А. Ц., изпълняващ длъжността
технически ръководител в дружеството, който е бил в офиса, находящ се в общо
търговско помещение с магазина. Според
свидетеля продавачката от магазина е
отишла до близката книжарница и служителите на ответника са влезли тогава,
консултирали са се с него относно разликите между наличните монтажни ленти,
избрали са една от тях, като не са пожелали да изчакат колежката му, взели са
стоката и са оставили точно пари на тезгяха. Според свидетеля когато колежката
му се е върнала, той е трябвало да излезе и в бързината е пропуснал да ѝ
каже да издаде касов бон за цената на стоката, а когато се е върнал е заварил
служителите на ответника вече да пишат протокола.
Оспорването на посочената заповед е
станало повод за инициирането на настоящото производство, в което, съгласно чл.
168 АПК, следва да се прецени законосъобразността на акта на всички основания
по чл. 146 АПК.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана
заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно
лице. В чл. 7 от Закона за Националната агенция за приходи са
посочени органите по приходите, като в
т. 1 е отбелязано, че такъв е изпълнителният директор на НАП и неговите
заместници. На съда е служебно известна Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17. 05. 2018
г., цитирана в обжалваната ЗПАМ, с която
изпълнителният директор на НАП на
основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗНАП е предоставил правомощия на началниците
на отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Фискален
контрол" в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ-запечатване на
обект по чл. 186 от ЗДДС. На л. 24 от делото е приложена новата Заповед за
оправомощаване с идентично съдържание № ЗЦУ-1148 от 25. 08. 2020 г., която обаче е
издадена след издаването на процесната ЗПАМ, поради което е неприложима. С оглед Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17. 05. 2018
г., процесната ЗПАМ, като издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“
– Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, се явява издадена от компетентен
орган в рамките на неговите правомощия.
Оспорената заповед е издадена в предписаната от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 от АПК. В нея са изложени фактическите основания,
обуславящи издаването ѝ – описано е нарушението, извършено чрез
бездействие - неиздаване на фискален бон от ЕКАФП, като от една страна са
посочени обстоятелствата, при които е извършено, а от друга страна е налице
препратка към съставения протокол от проверката. Отделно са изложени мотиви
относно определената продължителност на срока на ПАМ. Въз основа на това съдът приема, че
формата на оспорения акт позволява ефективна съдебна проверка на неговата
материална законосъобразност. Няма допуснати съществени нарушения на разписаната административна
процедура, които да рефлектират върху законосъобразността на постановената
заповед.
От приложения по делото протокол за
извършена проверка (л. 26-28) се установява факта, че за направената контролна
покупка от проверяващите на монтажна лента на стойност 5. 70 лева не е била издадена фискална касова
бележка. Протоколът за извършена проверка, съставен по установения ред и форма
от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална
доказателствена сила за извършените от тях действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 ДОПК. По настояване на жалбоподателя е
разпитан свидетеля А. Ц., който е приел сумата за монтажната лента, но от
показанията му отрицателният факт на неотчитане на продажбата не е опроверган –
магазинът е бил отворен, в него се е намирало лице, което е служител на
търговеца, демонстрирало е познания за стоките и в крайна сметка е приело
плащането, но не е издало касов бон.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект
за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Цитираният текст е категоричен, че при неиздаване
на фискална касова бележка при продажба, което е нормативно задължение по
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, органът не е могъл да
преценява дали да наложи или не ПАМ, а е бил длъжен да го направи, т. е. в този
случай издаването на заповедта за ПАМ от компетентния орган се извършва при
условията на обвързана компетентност. В тази връзка издаването на заповедта за ПАМ
се явява с съответствие с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС.
Предвид изложеното, съдът приема, че
са налице както правните, така и фактическите основания, посочени от органа при
издаване на оспорения акт.
На следващо място е необходимо да
бъде преценена съразмерността на наложената административна мярка спрямо
извършеното нарушение. Съдебната практика безпротиворечиво приема, че при
индивидуализирането на срока е необходимо административните органи да се
ръководят от ясни критерии, които след това при съдебния контрол по реда на чл.
169 АПК да бъдат обсъдени (в този смисъл Решение № 9590 от 14.07.2020 г. на ВАС
по адм. д. № 2011/2020 г., I о., Решение № 8147 от
24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2819/2020
г., I о., Решение №
9352/13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14504/2019 г., VIII о. и много други).
Съдът счита, че мотивите относно
продължителността на наложената мярка не съдържат конкретни обстоятелства или
ясни критерии. Органът е посочил, че: „При определяне на продължителността на
мярката са взети предвид вида и местоположението на обекта, тежестта на
извършеното нарушение и последиците от същото, а също така и за да се осигури
защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за
извършването на ново нарушение“. Изложени са и общи съображения относно
фискалната дисциплина, която данъчнозадължените лица следва да спазват,
направен е извод, че деянието показва поведение на лицето, насочено срещу
фискалната дисциплина, и организация в търговския обект, която няма за цел да
спазва данъчното законодателство. Направено е изявление, че при определянето на
срока е съобразен принципа на съразмерност, според който административният
орган упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо,
а срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта и необходимото време за създаване на
нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Единствената конкретика в мотивите е
позоваването на влязлото в сила Наказателно постановление № 467148 / 07. 10.
2019 г., с което на търговеца е наложена имуществена санкция за същото по вид
нарушение, от което органът прави извод, че търговецът не е предприел мерки за организиране на работата в
търговския обект съобразно действащото законодателство. Посочено е също, че
една от целите пред търговеца е именно отклонението от данъчно облагане, което
води винаги до негативни последици за фиска.
Изложените мотиви са твърде общи. От
тях могат да се извлекат принципно отправните точки и насоките за определянето
на срока, но самото определяне би следвало да стане въз основа на съобразяване
и оценка на конкретното деяние и дееца, което не е сторено. От мотивите не
става ясно как оценява органът тежестта на извършеното нарушение и установените
последици от него – неиздаден фискален бон за 5. 70 лв., при условие, че е
налице съответствие до стотинка между фактическа и разчетена касова наличност в
обекта. В този смисъл следва да се кредитират показанията на св. Цонев, който
изтъква, че парите от продажбата на монтажната лента са били оставени на
тезгяха, а не в касата, с цел при завръщането на продавача продажбата да се
отчете, т. е. свидетелят описва житейска ситуация, която макар формално да
осъществява състава на административно нарушение, изключва преднамереност на
действията, целяща укриване на доходи от търговеца и отклонение от данъчно
облагане. Не е ясно също така по какъв начин местоположението на обекта, на
което се е позовал органът, е оказало влияние за определянето на продължителностт на ПАМ.
Действително търговецът вече е бил
санкциониран за нарушение от същия вид, като очевидно новото нарушение е
извършено при условията на повторност, съгласно § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС.
Приложеното като доказателство по делото НП № 467153 – F498727/ 07. 10. 2019 г., влязло в сила
на 30. 07. 2020 г. (чл. 64, б. „в“ от ЗАНН), както и постановените във връзка с
оспорването му съдебни решения, установяват, че на 02. 07. 2019 г. в същия търговски
обект не е издаден фискален касов бон за извършена покупка на стойност 0. 45
лв. Стойността на процесната продажба е 5. 70 лв. В същото време, видно от съкратения отчет на
фискалната памет годишният оборот на магазина е 63 002. 25 лв. лева, т. е около
5 250 лева средно на месец, на фона на който неотчетена продажба за 5. 70 лева
се явява нищожна сума, дори нарушението да е извършено за втори път. Безспорно
неиздаването на касов бон за продажбата съставлява нарушение на чл. 25, ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и е предпоставка на налагане на ПАМ по чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, но запечатване на обекта за срок от 14
дни, при установено нарушение за ниска
сума и съответствие на отчетените средства от ЕКАФП и наличните в обекта, се
явява в разрез с принципа на съразмерност, закрепен в чл. 6, ал. 1 от АПК.
Освен гореизложеното следва да се коментира и
това, че не е направена преценка относно
последиците от изпълнението на мярката. Както се установи в процеса магазинът е
част от общо търговско помещение, което съвместява също така офис и склад. В
тази връзка не е преценено дали дружеството ще може да продължи да осъществява
дейността по изпълнението на поетите поръчки за СМР извън работата на магазина
и дали наетите 18 служители (справка – л. 7) ще могат да упражняват трудова
дейност, респ. да получават доходи. Липсва и преценка относно необходимия
баланс между ограничаването на правата на търговеца и евентуалния размер на пропуснатите
приходи за държавата от данъчни плащания за периода на спиране на работа на
търговския обект, тъй като административната принуда засяга не само права на
данъчнозадълженото лице, но и интересите на фиска, свързан с генерирането на
данъчни приходи от извършените продажби в обекта. Стана ясно, че средно
месечният оборот на магазина е около 5250 лева. Спирането на дейността на
обекта за 14 дни несъмнено ще доведе до много по–големи загуби за фиска спрямо
загубата от неотчетена единична продажба.
Извършването на преценка на изброените обстоятелства от органа е
необходимо във връзка с изискването на чл. 6, ал. 5 от АПК, но в случая тя
липсва.
По изложените съображения се налага крайния
извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради противоречие с принципа
за съразмерност, поради което е налице основание на отмяната ѝ по чл.
146, т. 4 от АПК.
Присъждане на съдебни разноски не е поискано
от жалбоподателя, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 231-ФК / 19. 08. 2020 г. за налагане на принудителна
административна мярка, издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която, на основание чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, спрямо „Практик“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, бул. „Македония“
131, представлявано от управителя Е. Т. Т., е наложена принудителна
административна мярка изразяваща се в запечатване на стопанисвания от дружеството
търговски обект– магазин, находящ се в гр. Силистра, бул. „Македония“ 131, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: