Р Е Ш Е
Н И Е
№… / 24.04.2019 г. град М.Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
М.Търновски
районен съд наказателен състав
На
седемнадесети април 2019 година
В
публичното заседание в следния състав :
Председател : ЧАНКО ПЕТКОВ
Съдебни заседатели : 1.
2.
Секретар:
М.Димова
прокурор
………...........................
като
разгледа докладваното от съдията ПЕТКОВ
НАХ дело №16 по описа за 2019 година, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
глава трета, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на */Г.Т./, роден *,
притежаващ документ за самоличност *с адрес: Република *, чрез адвокат П.А.,
служебен адрес *** А,против наказателно постановление № 1383//28.12.2018г. на Зам.Началник
на Митница Бургас,с което на жалбоподателя за нарушение на чл.18, ал.1, във връзка с чл.11”а” ал.1 от ВЗ
е наложена глоба в размер на 1000лв. и на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ, са
отнети в полза на държавата като предмет на нарушение, както следва:
14000.00/четиринадесет хиляди/
американски долара/, преизчислени в български лева. съответно - 23649.64лв. /
двадесет и три хиляди и шестстотин четиридесет и девет лева и шестдесет и
четири стотинки /.
Жалбоподателят редовно призован се
явява лично.Моли съда НП да бъде отменено.
Защитата
на жалбоподателя пледира за отмяна на НП.
Във въззивната жалба се оспорва
извършеното нарушение и се излагат основания за отмяна на наказателното
постановление.
Процесуалният представител на
административнонаказващия орган изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на
изискванията на закона. Същата е допустима.
Съдът намира за установено от фактическа
страна следното: Административно
наказателното производство е образувано с акт за установяване на
административно нарушение сериен акт №1191 от 19.07.2018г.по описа на
Митница Бургас, съставен от К.А.П.-митнически инспектор в МП ..Малко
Търново", за това че на *часа на трасе „вход“ на МП „Малко Търново“, на
път от Република *е пристигнал лек автомобил, марка
*, управляван от * гражданин */Г.Т./. При пристигане на автомобила в зоната за
митнически контрол митническият инспектор М.В. е попитала водача на автомобила
и
пътуващия е него арменски гражданин */ на руски език имат ли акцизни стоки,
различни видове валута с обща стойност, равна и надвишаваща 10 000
евро, валутни ценности и стоки в търговско количество за деклариране пред митническите
органи. След получените отрицателни отговори и постъпило Искане №213 от
18.07.2018г. за извършване на съвместна проверка във връзка с чл.22 от Наредба
за ГКПП, актосъставителят и митническите служители М.В. и Н.Б. са пристъпили
към извършване на проверка на превозното средство и багажа на
лицата. В хода на проверката, в ръчната лична чанта на */Г.Т./. намираща се на
задната седалка на автомобила са установили наличието на
банкноти, американски долари недекларирани по установения ред, като общата сума
на откритата валута възлиза на 14000.00/четиринадесет хиляди/американски
долара, както следва:
140 /сто и
четиридесет/ банкноти американски долари в копюри по 100-общо 14000 американски
долара.
Съставен е протокол
за извършена митническа проверка № М- 2225 от
18.07.2018г.
Недекларираната
валута е иззета с разписка за задържане № 0125971 от 18.07.2018г.
Снети са писмени
обяснения от */Г.Т./.
Стойността на
задържана валута е преизчислена, съгласно действащия валутен курс за деня за
митнически цели и възлиза на 23649.64лв. / двадесет и три хиляди и
шестстотин четиридесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки/, при курс за
митнически цели към 18.07.2018г.: 1 американски долар = 1,68926 лева.
Актосъставителят квалифицирал
нарушението по чл.18, ал.1, във връзка с чл.11”а” ал.1 от ВЗ. Актът е подписан от
нарушителя.
Административнонаказващият орган въз
основа на съставения акт издал атакуваното наказателно постановление.
Въз основа на приетите факти по
делото съдът прави следните правни изводи:
При проверка на акта и НП съдът не
откри допуснати от АНО съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя.Акта и НП имат необходимите реквизити
съобразно разпоредбите на ЗАНН.
Жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл.18, ал.1, във връзка с чл.11”а” ал.1 от ВЗ . Тези
изводи бяха подкрепени и от показанията на св.П.,В. и Б.,който показания са
последователни и непротиворечиви и които съдът кредитира като верни. Съдът не
кредитира показанията на св.* ,който е
приятел на жалбоподателя и също е пътувал в автомобила по време на
проверката,тъй като е заинтересован от
изхода на спора.
Съгласно действащото
законодателство - чл.2, т.1 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г., при пренасяне
през границата на страната на парични средства над 10000 евро или повече или
тяхната равностойност в левове или друга валута подлежат на деклариране.
Пренасянето им над тези размери, съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № Н-1, се
декларира за целите на Валутния закон по реда на чл.9, ал.1 от същата наредба с
валутна митническа декларация по образец, утвърден от министъра на финансите.
С
деянието си Г.Т.. е нарушил разпоредбите на чл. 11а, ал. 1 от Валутния закон във
връзка с чл. 2, ал. 1 и чл.9,ал.1от Наредба №Н-1 от 1 февруари
декларира по установения ред - чрез писмено деклариране с декларация за
паричните средства пренасяната от него валута с обща равностойност 23649.64лв.
/ двадесет и три хиляди и
шестстотин четиридесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки/, при курс за
митнически цели към 18.07.2018г.: 1 американски долар = 1,68926 лева. Същият е
бил длъжен да декларира пренасяната от него валута, за което му е била
предоставена възможност с отправеното запитване дали има нещо за деклариране
пред митническите органи, на което е
отговорил отрицателно.
Съдът
не споделя възраженията на защитата на жалбоподателя,че при съставянето на акта
не е имало преводач. Съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма
особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване
на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения
на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред
административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите
на Наказателно-процесуалния кодекс. Ето защо субсидиарното прилагане на нормите
на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да
стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по
обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка, неприложима
е и нормата на чл.55, ал.З от НПК с която в българското законодателство е
възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20
октомври 2010г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство, тъй като директивата не се прилага в случаите, когато
законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки
нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по
наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде
обжалвано пред съд. Безспорно е, че при установяване на нарушението и
съставянето на АУАН, както българските граждани, така и чуждите граждани, които
не владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са
обвинени и именно с това право на невладеещото български език лице следва да се
обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на
преводач. Ето защо, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН
представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и
да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане
правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да
се разглежда през принципа за върховенство на закона, отразен в чл.6 от ЕКПЧ и
предвид чл.47 и чл. 48 §2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото
последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно
движение на чужди гражданин. При преценката на нарушението, описано в НП,
действията на актосъставителя, поведението на жалбоподателя, сложността на
случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на
наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив
баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността.
Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението
срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото
му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а
последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред РС. В
Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010г. относно правото на устен
и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно
правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че
при налагане на санкции за леки нарушения, например пътно транспортни
нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и
за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване
пред съд. Разгледани в своята цялост, цитираните директиви установяват безусловно
задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното
производство, като за извършените административни нарушения такова задължение
липсва. Затова, сама по себе си, липсата на назначен преводач при съставянето и
връчването на АУАН не може да обуслови съществено процесуално нарушение в
административно наказателното производство. При спазване на горните Директиви в
съдебното производство на жалбоподателя бе назначен преводач.
Предвид горното съдът намира ,че НП
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно
постановление 1383//28.12.2018г. на Зам.Началник на Митница Бургас с което на */Г.Т./,
роден на *. в Република
*, притежаващ документ за самоличност *с адрес: Република *, чрез адвокат П.А.,
служебен адрес *** А за нарушение на
чл.18, ал.1, във връзка с чл.11”а” ал.1 от ВЗ е наложена глоба в размер
на 1000лв. и на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ, са отнети в полза на държавата
като предмет на нарушение, както следва: 14000.00/четиринадесет хиляди/ американски
долара, преизчислени в български лева. съответно - 23649.64лв. /
двадесет и три хиляди и шестстотин четиридесет и девет лева и шестдесет и
четири стотинки /.
НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: