Решение по дело №766/2023 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 1025

 

град Пловдив, 5 юни 2023  год.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, ХІ с.,

в открито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета  година,  в състав:

 

            Председател:  Милена Несторова - Дичева  

                                                         

при секретаря Д. Й.  и участието на прокурора …,  като разгледа   докладваното от председателя административно  дело № 766  по описа за 2023 г.,  за да се произнесе,  взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 145 и следващи от АПК, вр. чл.166 от ДОПК.

Образувано по жалба на „Бяла река - ВЕЦ“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя Н.А.Щ., против Акт за установяване на публично държавно вземане № 32/06.03.2023г., издаден от директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с който е установено по основание и размер парично задължение на жалбоподателя за такси за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект за период 01.01.2021г.-31.12.2021г. с дължима главница в общ размер на 35 684,57 лева и законна лихва да забава върху главницата от 16.02.2021 г. до 06.03.2023 г. в общ размер на 3 898,71 лв. и законна лихва от датата следваща датата на издаване на процесния АУПДВ.

Твърди се незаконосъобразност на оспорения акт с доводи за недължимост на таксата по чл. 194, ал. 1, т. 3 от Закона за водите и съответните лихви с оглед разпоредбата на чл. 194, ал. 11, т. 4 от ЗВ.

Иска се отмяната му и присъждане на сторените разноски по представен списък.

Представя се писмена защита.

Ответникът по жалбата – директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“(БДИБР), чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че оспореният административен акт съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Обосновава съответствието му с материалния закон. Претендира разноски.

Представя се писмено становище по съществото на спора.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства (представената административна преписка) и доводите на страните,  намери за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок (АУПДВ е връчен на жалбоподателя на 14.03.2023 г., а жалбата срещу него е подадена на 20.03.2023 г.) и при наличие на правен интерес у жалбоподателя.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

По делото няма спор по фактите.

Спорът е правен и се свежда до приложението на нормата на чл.194, ал.11, т.4 от ЗВ.

         От представената административна преписка се установява, че на дружеството е издадено Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхности води №33750025/09.07.2018г., с което  на основание чл. 46, ал. 1, т. 3, б.б от ЗВ му се предоставя разрешително за ползване на воден обект Дере Гьопса, представляващо имот № 000199, общинска публична собственост, с НТП „дерета, оврази, ями“, по поречие на река Марица, за заустване на отпадъчни води за експлоатация на съществуващ обект „Предприятие за преработка на риба и рибовъдна база“.

Не се спори, че Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхности води №33750025/09.07.2018г., е издадено на основание чл. 46, ал. 1, т. 3, б.б от ЗВ, с което на дружеството му се предоставя разрешително за ползване на воден обект Дере Гьопса, представляващо имот № 000199, общинска публична собственост, с НТП „дерета, оврази, ями“, по поречие на река Марица, за заустване на отпадъчни води за експлоатация на съществуващ обект „Предприятие за преработка на риба и рибовъдна база“.

Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 3, б.б. от ЗВ Разрешително за ползване на воден обект се издава за: заустване на отпадъчни води в повърхностни води за: експлоатация на съществуващи обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания;

Съгласно чл. 194, ал.1 от ЗВ е посочено, че за правото на използване на водите се заплащат: 1. такса за водовземане от: а) повърхностни води; б) подземни води; в) минерални води; 2. такса за ползване на воден обект за: а) изземване на наносни отложения от река Дунав и водохранилища; г) нарушаване на непрекъснатостта на река от съоръженията по чл. 156и, ал. 2, т. 4; 3. такса за замърсяване: а) за заустване на отпадъчни води в повърхностни води; б) за отвеждане на замърсители в подземните води;

Съгласно чл. 194, ал. 11, т. 4 от ЗВ  Такса по ал. 1 не се заплаща в случаите: на водовземане за аквакултури по чл. 44 и на ползване за аквакултури по чл. 46, ал. 1, т. 2 на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности;.

В §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за рибарството и аквакултурите се съдържа легална дефиниция на понятието "аквакултури". Това са дейности, свързани с развъждането и отглеждането на риби и други водни организми, както и получената по съответните технологии продукция от тях.

Водовземането по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗВ обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти, а ползването съгласно § 1, т. 25 от ДР на ЗВ е всяка дейност във водния обект, която без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите.

Според § 9 от ПЗР на ЗИД на ЗВ, когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Определящо за възникване на задължението за заплащане на такса по чл. 194 от ЗВ е не наличието или не на разрешително и неговия вид, а видът дейност, която се извършва. В процесния случай няма спор между страните по делото и то е видно от издаденото разрешително за водовземане, че целта на водовземането е "Аквакултури", както и обекта на водоснабдяване е „Предприятие за преработка на риба и рибовъдна база“, попада в понятието "аквакултури и свързаните с тях дейности".

Предвид § 9 от ПЗР на ЗВ, както и съобразявайки и чл. 39 от ЗВ, който определя използването по смисъла на този закон като водовземане и ползване, т.е. терминът "използване" е в по-широк смисъл и обхват от "ползване".

Според издаденото Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхности води №33750025/09.07.2018г., на основание чл. 46, ал. 1, т. 3, б.б от ЗВ се предоставя разрешително за ползване на воден обект Дере Гьопса, представляващо имот № 000199, общинска публична собственост, с НТП „дерета, оврази, ями“, по поречие на река Марица, за заустване на отпадъчни води за експлоатация на съществуващ обект „Предприятие за преработка на риба и рибовъдна база“. Безспорно предприятието на „Бяла река-ВЕЦ“ООД попада в понятието "аквакултури и свързаните с тях дейности". Затова по смисъла на чл. 194, ал.11, т.4 от ЗВ с оглед целта на водовземането и ползването на водния обект не се дължи такса по чл. 194, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗВ.

В нормите на чл. 44 и чл. 46 от ЗВ е уреден разрешителният режим при упражняване на дейностите водовземане и ползване на воден обект. Разрешителните по чл. 44 от ЗВ се издават за извършване на водовземане, като съобразно дефиницията по чл. 44, ал. 2 от ЗВ, водовземането включва отнемането на води от водните обекти и/или отклоняването им от тях, както и използването на енергията на водата. Разрешително за ползване на воден обект по чл. 46 от ЗВ се издава за извършване на дейностите, посочени в ал.1, т.т.1-10 от закона. Различието в двата начина на използване на водите се изразява в това, че в случая на водовземане водите се отнемат или отклоняват, а в случая на водоползване водният обект се използва във вида, в който съществува за изрично посочените в закона дейности.

Освобождаването от заплащане на такса с разпоредбата на чл. 194, ал. 11, т. 4 от ЗВ, касае таксите за водовземане, водоползване, заустване, когато се отнасят за дейности свързани с ползването на водния обект за аквакултури. В казуса целта на водовземането е аквакултури за обект - „Предприятие за преработка на риба и рибовъдна база“, което попада в понятието "аквакултури и свързаните с тях дейности".

Предвид нормата на чл.194 ал. 11, т. 4 от ЗВ, настоящият състав на съда приема за установено, че законът не предвижда заплащането на такса за водовземане, такса за ползване на воден обект, такса за заустване,  когато се отнасят за аквакултури и свързаните с тях дейности. Съответно, жалбоподателят не дължи такса по чл. 194, ал. 1 от ЗВ, тъй като следва да се отчете, че целта на водовземането по издадените разрешителни е за аквакултури.

С оглед на гореизложеното съдът счита, че оспореният по делото АУПДВ е издаден в противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Противоречието с материалноправни разпоредби обуславя незаконосъобразността на акта и същият следва да бъде отменен.

В горния смисъл е и трайната съдебна практика напр. решение № 4926 от 10.05.2023 г. по адм.дело № 9815/2022 г. на ВАС, което касае същия казус, на за друг период.

По разноските:

Предвид изхода на спора, претенциите на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото са основателни, които съдът определя в размер на 50 лева ДТ и 3450 лева за адвокатско възнаграждение, което съдът не намира за прекомерно с оглед материалния интерес и осъществената защита.

На основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд Пловдив, първи състав

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 32/06.03.2023г. на  Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ да заплати на „Бяла река - ВЕЦ“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя от Н.А.Щ., сумата от общо 3500  лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния Административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

         Административен съдия: