Р Е Ш Е Н И Е
№ 3398
Гр. Пловдив, 12.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, IX граждански състав, в
публично заседание на тринадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Районен съдия: ПЛАМЕНА СЛАВОВА-МИЛЕВА
при участието на секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6640 по
описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е исковата молба от „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: *********, против Р.П.Ж., ЕГН: **********.
В исковата молба се твърди, че ищецът
има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129
от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на
топлинна енергия на територията на гр. Пловдив. Продажбата на топлинната
енергия на потребители за битови нужди
се осъществявала въз основа на публично известни общи условия, а именно – Общи
условия на „ЕВН Топлофикация“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, съгласно които ищецът имал задължение да доставя в абонатните станции на
сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Твърди се, че в
изпълнение на тези си задължения ищецът доставил топлинна енергия за
топлоснабден имот в гр. П., ул. “М” № *** на стойност 930, 23 лв. за периода
01.09.2016г. – 30.04.2017г.
Сочи се, че ответницата като собственик
на процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. “М” № ***, имала
качеството на клиент на топлинна енергия и въз основа на чл.34, ал.1 от същите
Общи условия имала задължение да заплаща дължимите месечни суми за доставената
енергия в 30 дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят, а на
основание чл.35, ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок на това задължение, се
дължало обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Поради
неплащане на сумата от 930, 23 лв. в срок, ищецът претендира и обезщетение за
забава в размер на 91,98 лв. за периода 02.11.2016г. - 22.02.2018г. Тъй като ответницата
не изпълнила посочените задължения, срещу нея било депозирано заявление за издаване
на заповед за изпълнение.
По образуваното заповедно производство
по частно гр. дело № 2984/2018 г. на ПРС, XIV гр. с., била издадена заповед №
1829/26.02.2018 г. по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски от общо
75 лева. В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, длъжникът подал възражение за
недължимост на вземанията, поради което за ищеца се породил правен интерес да
предяви настоящите искови претенции, което е сторил в срока по чл. 415 ГПК.
Ищецът иска от съда да признае за
установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца посочените по-горе
суми, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда –
23.02.2018г. до окончателното плащане. Иска се и осъждането на ответницата за
сторените разноски в заповедното и в исковото производство.
Ответникът не е подал отговор в срок,
нито се е явил в първото съдебно заседание и не е направил искане за
разглеждане делото в негово отсъствие.
В първото по делото открито съдебно
заседание ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът е намерил искането за основателно и е обявил, че ще се произнесе с
непросъствено решение.
Като взе предвид подадената искова
молба, приложените по делото доказателства и процесуалното поведение на
страните, въз основа на закона, съдът намира следното.
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.с чл.149 ЗЕ, вр. с чл.79,
ал.1, пр. 1 от ЗЗД и чл.422 от ГПК, вр. с чл.86 ЗЗД.
На първо място, ответникът е получил лично
препис от исковата молба и приложенията, като срокът за подаване на отговор е
изтекъл на 25.06.2018 г., но до този срок ответникът не е подал отговор.
Отделно от това, е бил призован редовно и за първото открито съдебно заседание
по делото, като отново призовката е получена лично, но не се е явил без да е посочил
уважителни причини и без да е направил искане за разглеждане делото в негово
отсъствие. Налице е искане от страна на ищеца за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Следователно, налице са всички изискуеми
предпоставки, посочени в чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение. Изпълнени са и изискванията на чл.239, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, а
именно - на ответника е указан текстът на чл.238 от ГПК и последиците от неподаване
на отговор и неявяване в първото съдебно заседание. Съдът намира също, че исковете
вероятно са основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
С оглед изложеното и на основание
чл.239, ал.2 от ГПК, настоящото решение не следва да се мотивира по същество,
тъй като се основава на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение. Ето защо предявените искове следва да бъдат изцяло уважени, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 23.02.2018г. до окончателното
плащане.
С оглед изхода от делото, на ищеца следва
да се присъдят поисканите и сторени от него разноски в заповедното производство
– 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и в
настоящото производство – 75 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 50 лв. Не следва да се уважава искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 150 лв., доколкото по делото не
се развиха допълнителни заседания и същото не се отличава с фактическа и правна
сложност.
Така мотивиран, съдът:
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за
установено, на
основание чл.422 от ГПК, вр.с чл.149 от ЗЕ, вр. с чл.79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД и
чл.422 от ГПК, вр. с чл.86 от ЗЗД, по
отношение на Р.П.Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, че същата дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: *********,
с адрес: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, следните суми, за които е издадена Заповед № 1829/26.02.2018 г. по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2984/2018 г. на ПРС, XIV гр. с., а именно:
-
сумата в размер на 930, 23 лв. – главница, съставляваща стойност на доставена топлинна енергия
в топлоснабден имот, находящ се в гр. П.,
ул. “М” № ***, за периода 01.09.2016г. –
30.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – от
23.02.2018г. до окончателното плащане;
-
сумата в размер на 91,98 лв. –
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
02.11.2016г. - 22.02.2018г.
ОСЪЖДА Р.П.Ж., ЕГН: ********** да
плати на „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, ЕИК: ********* направените разноски по ч.гр.д. 2984/2018г. на ПРС, XIV
гр. с. в размер на 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, както и сторените в настоящото производство разноски в размер
на 75 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, като
ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен
срок от връчването му.
СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
Секретар: ПК