Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна, 31.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на пети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Албена Янакиева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №18474 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Б.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Дюлгеров, срещу С.Х.И., ЕГН **********, с адрес: ***, и И.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ иск да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата 8500,00 евро /осем хиляди и петстотин евро/ по запис на заповед от 27.04.2009 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.06.2009 г., до окончателното плащане, за което вземане е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 3527/22.06.2009 г. по ч.гр.д. № 6496 по описа за 2009 г. на ВРС, ХХХ състав, срещу С.Х.И. и Анифе Яшар Салим.
Излага се, че със Запис на заповед от 27.04.2009 г. С.Х.И. се задължил да заплати на Б.В.А. сумата 8500,00 евро, което задължение било обезпечено с поръчителството на Анифе Яшар Салим, ЕГН **********. По подадено от ищеца заявление по реда на чл. 417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК било образувано ч.гр.д.№6496/2009 г. на ВРС и издадена заповед за незабавно изпълнение, срещу която издателят на ценната книга и единственият наследник на авалиста - И.К.И., възразили, поради което за ищеца се породил правен интерес от предявяване на настоящия иск.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците, в който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди се, че вземането по менителничния ефект е погасено по давност с изтичане на тригодишния давностен срок по чл. 531 ТЗ от момента на издаване на изпълнителния лист, евентуално, в случай, че е налице каузално правоотношение, с изтичане на 5 годишен срок, на осн. чл. 110 ЗЗД. Твърди се, че записът на заповед не отговаря на изискванията на чл. 535 ТЗ, поради което е нищожен – има добавки, не е посочено място на плащане, посочени са две суми, вписана е и уговорка за неустойка, както и 5 % месечна лихва, която не е уточнено върху кое вземане е начислена. Възразява, че уговорката за лихва и неустойка разколебава безусловния характер на менителничния ефект, което прави нередовен записът на заповед, а изписването на няколко суми води до неяснота за коя от тях е поето задължението. По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Към настоящото производство е присъединено ч.гр.д.№
6496/2009 г. на ВРС, ХХХ състав. Видно от същото от кредитора Б.В.А. е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т.9 от ГПК – запис на заповед, като към заявлението е приложен записът на заповед в оригинал. Видно от същия в него са посочени следните суми: 8 500 (осем хиляди и петстотин) евро, 2 000,00 (две хиляди) евро – неустойка и 5% месечна лихва до плащане на сумата. С разпореждане №
16575/22.06.2009 г. по ч.гр.д.№
6496/2009 г. на ВРС, ХХХ състав, с което съдът се е произнесъл по заявлението на кредитора, е отхвърлено заявлението в частта, с която се претендира неустойка и лихва. Разпореждането не е обжалвано от кредитора и е влязло в законна сила в отхвърлителната част. Настоящото производство е за установяване на присъденото със Заповед за изпълнение №
3527/22.06.2009 г. вземане по записа на заповед от 8500,00
евро. Като длъжник по записа на заповед е посочен С.Х.И., ЕГН **********, а като поръчител Анифе Яшар Салим, ЕГН **********. Видно от Удостоверение за наследници на Анифе Яшар Салим, починала на 01.04.2015 г. същата е оставила наследници по закон: Къймет Кадирова Исмаилова, ЕГН ********* – извършила отказ от наследството, вписан под №44/2016 г. в особената книга (л.171), И.К.И., ЕГН ********** и С.Х.И., ЕГН ********** – извършил отказ от наследство, вписан под №46/2016 г. в особената книга към ВРС. Като място на плащане и издаване в записа на заповед е посочено гр. Варна. Дата на предявяване: 17.06.2009 г. Падеж: 17.06.2009 г.
Съдът намира, че дори и да се приеме, че клаузите за неустойки и лихви, които както се посочи по-горе не са предмет на настоящото производство, са нищожни, то това не следва да влече нищожност на целия запис на
заповед, на осн. чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. В подкрепа на горното е и разпоредбата на чл. 459, ал.1 от ТЗ, който гласи, че в менителницата, платима на предявяване или в определен срок след предявяването, издателят може да поеме задължение за лихва върху сумата, като във всяка друга менителница такова задължение се смята нищожно, като нищожността на уговорката за лихва не влече до нищожността на целия менителничен ефект. Съгласно разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД договорите подлежат на тълкуване от съда, при което следва да се търси действителната обща воля на страните, като отделните уговорки се тълкуват във връзка една с друга и всяка от тях се схваща в смисъла на целия договор с оглед целта му, обичаите в практиката и добросъвестността. При съобразяване на разпоредбата на чл.44 от ЗЗД правилата за тълкуване са относими и към едностранните волеизявления, които са предвидени от законодателя като пораждащи, изменящи или прекратяващи права и задължения, какъвто се явява и записът на заповед. В настоящия случай, съдът намира, че тъй като уговорките за неустойка и лихва са в полза на кредитора и следователно в ущърб на издателя и при все това той е издал заповедта с тези уговорки, то следователно той би издал записа на заповед и задължавайки са за по-малкото, тъй като това било само в негов интерес. Поради което, настоящият състав намира, че така издаденият запис на заповед е породил за издателя му задължение да заплати на кредитора, или на негова заповед сумата от 8500,00 евро.
По делото от ответниците е направено и възражение за изтекла погасителна
давност на вземането на осн. чл. 531, във вр. с чл. 527 от ТЗ. По така направеното
възражение настоящият състав намира следното: Разпоредбата на чл. 531 от ТЗ
предвижда, че исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с изтичането
на тригодишна давност от падежа. Разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД
предвижда, че давността спира да тече между страните докато трае процесът
относно вземането, а съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за
съществуване на вземането се смята за предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в конкретния случай това е 19.06.2009
г. (видно от отбелязването заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 6496/2009 г.
по описа на Районен съд - Варна). Видно от записа на заповед, вземането по него
е станало изискуемо на 17.06.2009 г., от който момент е започнала да тече тригодишната
погасителна давност, която изтича на 17.06.2012 г. Видно от данните по делото,
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично вземане е
подадено преди изтичане на давностния срок Доколкото, както бе посочено
по-горе, по арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се
смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, то следва да се приеме, че искът, на основание на който е
образувано настоящото производство е подаден на 19.06.2009 г., като давността е
спряла да тече докато трае настоящият процес относно вземането ( арг. чл. 115,
ал. 1, б. „ж“ ЗЗД). Ето защо неоснователно се явява възражението на ответниците,
направено в отговора на исковата молба, че вземането предмет на настоящото
производство е погасено по давност. Предвид изложеното, доколкото по делото
претендираното вземане се установи по основание и размер, то следва да се уважи
предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 535 от ТЗ.
С оглед изхода на правния спор на ищеца следва да се присъдят направените от него съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и в производството по ч.гр.д.№ 6496/2009 г. на ВРС, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК. Съгласно представен списък ищецът е направил разноски в настоящото производство в размер на 1674,00 лв., от които 664,00 лв. – държавна такса и 1100,00 лв. – възнаграждение за един адвокат. По делото са налични доказателства за заплащането единствено на 332,50 лв., поради и което това е сумата, която следва да бъде присъдена на ищеца за държавна такса, или общо сумата, която следва да му бъде заплатена от ответника на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК е в размер на 1432,50 лв. В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 332,49 лв., които също следва да му се присъдят на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответниците С.Х.И., ЕГН **********, с адрес: ***, и И.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***, като наследник на Анифе Яшар Салим, ЕГН**********, ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на ищеца Б.В.А., ЕГН **********, с адрес: *** на ищеца сумата от 8500,00 (осем хиляди и петстотин) евро по запис на заповед от 27.04.2009 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.06.2009 г., до окончателното плащане, за което вземане е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 3527/22.06.2009 г. по ч.гр.д. № 6496 по описа за 2009 г. на ВРС, ХХХ състав, срещу С.Х.И. и Анифе Яшар Салим, на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ.
ОСЪЖДА С.Х.И., ЕГН **********, с адрес: ***, и И.К.И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Б.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1432,50 лв. (хиляда четиристотин тридесет и два лева и петдесет стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 332,49 лв. (триста тридесет и два лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в производството по ч.гр.д.№6496/2009 г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: