Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.
Т., 02. 06. 2011г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО, в публично заседание проведено на тридесети
май две хиляди и единадесета година в състав:
Районен съдия: ПЕТЪР
ПЕТРОВ
при секретаря Р.И.…………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия Адм. дело № 00233 по описа за 2011г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 14, ал. 8 вр. ал.
3 ЗСПЗЗ .
Постъпила е жалба от Ю. П.Р.- Г. чрез адв.
Ю.. О. срещу Решение № *** от *** год. по преписка № *** на Общинска служба по
земеделие гр. Г. Т., в която се излагат следните оплаквания :
С
атакуваното решение е предоставено правото на собственост на н- ци П. Р. Й. и Т.
Р. Й. върху недвижим земеделски имот, находящ се в землището на с. Ч., общ. Г.
Т., местност „ К. п. „, представляващ нива с площ от 250. 004 дка, втора
категория, имот № 021026 по КВС на селото.
Горното решение е нищожно, респ.
незаконосъобразно по следните съображения:
1.
Решението е постановено по преписка, образувана
много след визираните в чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ срокове.
2.
ОСЗ е постановила две решения за възстановяване на
земята в стари, реални съществуващи граници или с план за земеразделяне, поради
което атакуваното решение е с неясен диспозитив, несъответен на визираните в
закона.
3.
Земята от една страна е посочена, че е с план за
земеразделяне, а от друга с посочен конкретен имот, а в същото време- от земите
по чл. 19 ЗСПЗЗ- земи общинска собственост.
4.
В съдебно заседание се поддържа и довод, че за
процесния имот преди това- на 20. 09. 2006 год. ОСЗ вече е издала решение със
същия диспозитив, поради което атакуваното решение, като второ такова, е
нищожно.
С оглед горното се иска съдът да обяви
решението за нищожно, респективно да го признае за незаконосъобразно и да го
отмени.
Ответникът по жалбата- Общинска служба по
земеделие гр. Г. Т. / ОСЗ/ е представила по делото писмено становище, с което
оспорва жалбата като неоснователна, като излага доводи, че влезлите в сила
съдебни решения са задължителни за изпълнение и че имот № **** / процесният
имот / въз основа на съдебно решение е бил образуван от сливането на имоти № ****
и № ****.
Жалбата е подадена в срок от редовно
упълномощено лице, срещу неизгоден за страната индивидуален административен акт
и е процесуално допустима.
От събраните по делото писмени доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното
:
С Решение № *** от **** год. по преписка № ****
г Поземлена комисия / ПК/ гр. Г. Т. възстановила правото на собственост на
наследниците на П. Р. Й. върху недвижим имот, находящ се в землището на с. Ч.,
общ. Г. Т., местност „ К. п. „, представляващ Нива с площ 250. 004 дка, втора
категория, имот № **** по плана за земеразделяне.
С Нот. акт № **, том *, д. № ***/ *** г на
ГТРС настоящият жалбоподател Ю. П.Р.- Г. била призната за едноличен собственик
на същия имот № ****.
С
Решение № ***/ *** г по гр. д. № **/ **** г на ГТРС било признато за установено
по оношение на Ю. П.Р.- Г., че правото на собственост върху имот № ****
принадлежи на всички наследници на Т. Р. Й., като нот. акт № ***, том **, д. № ***/
*** г на ГТРС бил отменен. Същото решение било обжалвано, като с Решение № ***/
*** г по в. гр. д. № ***/** г на Окръжен съд Д. / ДОС/ било оставено в сила
решението на Г.Т.Р.С. до размера на 221 дка за наследниците на Т. Р. Й., а за
разликата до 250 дка искът бил отхвърлен, от което следва, че разликата от 29
дка остава в собственост на н-ци П. Р. Й. Решението на ДОС е влязло в сила на
28. 06. 2004 год.
С Протоколно решение № **** от 20. 09.
С Протоколно решение № *** от **** год. по
новообразувана преписка № *** год. ОСЗГ гр. Г. Т. е признала на н-ци Т. Р. Й.
правото на възстановяване собственост върху земеделска земя с площ 220. 997 дка
с план за земеразделяне съгласно съдебни решения № *** г по гр.д. № ***/ *** г
на ГТРС и Решение № ***/ **** по в. гр. д. № ***/ *** г на ДОС.
Видно от история на собствеността на имот
№ ****-, същият имот на основание Наредба № ***/ ***** год. за поддържане на
КВС е бил образуван съгласно цитираните две съдебни решения от сливането на
имот № **** и № ***. След обединяването на двата имота с Решение № **/* от **. **.
*** год. по преписка № ***/ *** г на ОСЗ
гр. Г. Т. на н- ци П. Р. Й. и н- ци Т. Р. Й., без да се посочени квоти не
съсобственост, била предоставена собствеността върху имот № ****, представляващ
нива с площ от 250. 004 дка, втора категория, находящ се в землището на с. Ч.,
общ. Г. Т., местност „ К. п. „, който е и процесния имот. За имота била
издадена и скица.
Атакуваното решение има характер на
индивидуалев административен акт, издаден по реда на чл. 27а, ал. 5 ППЗСПЗЗ.
Актът е постановен от законен административен орган- Общинска служба по
земеделие гр. Г. Т., в кръга на неговите правомощия.
Съгласно чл. 297 ГПК влезлите в сила съдебни
решения са задължителни за всички учреждения в страната, каквато е и ОСЗ гр. Г.
Т. Възможността ОСЗ да отменя или изменя постановените си и влезли в сила
решения по чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ е дадена в разпоредбите на ал. 6, ал.7 и ал. 7а
на същия член.
В ал. 6 е предвидена възможност за поправяне
на явни фактически грешки в решението.
В ал. 7 е посочено при какви условия и при
какъв ред могат да се изменят решения, като в изр. 2 е записано изрично, че
този ред не се прилага , когато за същите земи има влязло в сила съдебно
решение.
В ал.7 а е посочено, че заинтересованите
лица имат право при условията и по реда на ал. 7 да поискат от ОСЗ да промени
лицата, в чиято полза или вреда е издадено решението й.
В случая по делото са събрани само
доказателства, че ОСЗ служебно въз основан на двете влезли в сила съдебни
решения е изменила, а впоследствие и закрила партидата по преписка № *** / ***
год., изготвила е на същото основание нова преписка под № ***/*** год., като в
крайна сметка е постановила атакуваното решение № **/** от**. **. *** год.
При така изброената фактология съдът намира,
че ОСЗ правилно в изпълнение на съдебни решения е изменяла и отменяла свои вече
постановени решения/ описани по- горе / за процесния имот и в крайна сметка
като резултат е постановила на основание чл. 27а, ал. 5 ППЗСПЗЗ едно правилно и
законосъобразно решение.
Съдът намира, че с оглед пълната история на
процесния имот и на историите на имот № **** и № ****, от които е новообразуван
имот № ****, независимо че в решение № 42/ 3 е записано, че се касае до
обезщетение със земя по чл. 19 ЗСПЗЗ, то в действителност нито съставните имоти
№ *** и № **** са били общински по смисъла на чл. 19 ЗСПЗЗ, тъй като са били
предоставени в собственост на физически лица след разделянето на имот № ****,
нито новият имот № **** е общински. По тази причина е неоснователен и доводът
на жалбоподателя, че за издаването на процесното решение на ОСЗ не е била
изпълнена процедурата по чл. 19, ал.2 ЗСПЗЗ и чл. 45 ППЗСПЗЗ.
С оглед горното, съдът намира жалбата за
неоснователна, поради което следва да я остави без уважение.
Воден от изложеното съдът на основание чл.
14, ал. 3 ГПК
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ
без уважение като неоснователна жалбата на Ю. П.Р. – Г., ЕГН ********** ***
- чрез адв. Ю. О. против Решение № *** /* от 01. 11. 2010 год. по преписка № ***/
*** г на Общинска служба по земеделие гр. Г. Т.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред А.съд гр. Д. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :