Номер 341220.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 20.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно частно гражданско
дело № 20203100502864 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 279 вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 419, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба с вх. № 262163/24.08.2020 г., депозирана от Е. Й. С.
с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. “Кап. Петко Войвода“ № 44, ет. 5, ап. 15, действаща
чрез адв. Цветелина Ангелова, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Ал. Дякович“ № 30, ет. 1,
офис 5, срещу Разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение от 03.01.2020
г., постановено по частно гражданско дело № 20961/2019 г., по описа на Районен съд –
Варна, ГО, 25-и съдебен състав.
В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, които
условно могат да бъдат обособени в две групи:
На първо място жалбоподателката твърди, че атакуваното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно издадено против нея, доколкото в документите, на които се основава
искането не е посочен начинът на формиране на цената на дължимата сума. Сочи, че не е
посочен и начинът на формиране на лихвата за забава, а също така, че лихва изобщо не е
договорена между страните и поради това не може да се претендира в производството по чл.
417 от ГПК. Твърди, че заповедта за премахване на обекта не е връчена надлежно, поради
което и срещу нея не е било направено възражение в законоустановения срок.
Жалбоподателката твърди, че единствената покана между страните е за възстановяване на
разходи в размер на 4 516.10 лв. за премахване на обект – модулен павилион за мебели,
срещу която покана тя е възразила с нарочно Възражение № ФСД19000278ВН/28.01.2019г.
Сочи, че въпреки възражението, до настоящия момент няма издаден акт за установяване на
задължението, нито такъв е връчен. Твърди, че приложените към заявлението по чл. 417 от
ГПК писмени доказателства не представляват документ, въз основа на който Община Варна
може да се снабди със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, доколкото
извлечението от счетоводните книги е за вземане, което има частен характер.
Жалбоподателката сочи, че частните общински вземания могат да бъдат претендирани в
заповедното производство по чл. 417, но когато за тях има влязъл в сила акт за частно
общинско вземане, какъвто в настоящия случай няма.
1
На второ място твърди, че претендираните законни лихви за посочения период
всъщност представляват лихва за забава, поради което намира, че Община Варна не може да
претендира законна лихва за периода преди датата на подаване на заявлението.
Моли съда да отмени разпореждането за незабавно изпълнение, като неправилно и
незаконосъобразно, както и да обезсили издадения изпълнителен лист № 36/03.01.2020г. по
същото дело.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната
страна.
Относно допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок /атакуваното
разпореждане е връчено на 22.07.2020 г., а жалбата е подадена на 21.08.2020 г./, от
активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Относно основателността на частната жалба:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата, събрани, проверени и приобщени по
реда на ГПК по ч. гр. д. № 20961по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 25 съдебен състав и
като съобрази аргументите по жалбата и отговора, приема за установени следните
фактически положения:
На 20.12.2019 г. е депозирано заявление с вх. № 95599 за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, в резултат на което е образувано ч. гр. д. № 20961 по описа за
2019 г. на РС-Варна, ГО, 25 съдебен състав. Към заявлението е приложен документ по чл.
417, т. 2 от ГПК, а именно Извлечение от счетоводните сметки на Община Варна, от което е
видно, че Елена Стефанова дължи сума в размер на 4 908.75 лв., от които 4 719.32 лв. –
главница и 392.65 лв. - лихва за забава за периода от 20.01.2019г. до 28.11.2019г.
На 03.01.2020 г. е издадена Заповед № 7 за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, като заповедният съд е разпоредил да
се издаде заповед за незабавно изпълнение в полза на Община Варна срещу Е. Й. С. с ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ул.“Кап. Петко Войвода“ № 44, ет. 5,ап. 15, за следните суми :
4 516.10 лева, представляваща дължима сума за невъзстановен разход към Община Варна за
извършени въз основа на Заповед №31/31.01.2018г. на Кмета на район „Одесос“ при
Община Варна разходи по премахване на павилион – склад за мебели с площ от 36.60 кв.м.,
разположен в имот с идентификатор 10135.1506.35 към ул. “Бачо Киро“, гр. Варна, както и
сумата от 392.65 лева, представляваща лихва върху главницата за периода 20.01.2019г. до
28.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 20.12.2019г. до окончателното изплащане.
Въз основа на горепосочената заповед на 03.01.2020 г. е издаден изпълнителен лист, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 380 по описа за 2020 г. на ЧСИ Захари
Димитров, вписана в КЧСИ под рег. № 808, с район на действие ОС – Варна. На 22.07.2020
г. съдебният изпълнител е връчил на частния жалбоподател, покана за доброволно
изпълнение ведно с процесната заповед за незабавно изпълнение, подлежащия на
принудително изпълнение акт и документа, въз основа на който е издадено изпълнителното
основание. На 21.08.2020 г., в законоустановения едномесечен срок, Елена Стефанова
2
едновременно с възражението по чл. 414, ал. 1 от ГПК е обжалвала и разпореждането на
заповедния съд от 03.01.2020 г. за незабавно изпълнение на паричното задължение с
посочените по-горе доводи.
При така изложената фактическа обстановка настоящият съдебен състав достига до
следните правни изводи:
Доколкото се касае за обжалване на акт, с който се отговаря по същество на искане до
съда, съответното приложение на чл. 270 ГПК възлага на въззивната инстанция и служебна
проверка за действителност и допустимост, преди произнасяне по съществото на искането.
Производството е било образувано по молба на заявителя Община варна срещу
задължено физическо лице с адрес в района на действие на сезирания съд. Компетентният
районен съд е сезиран с надлежен формуляр по чл. 417 от ГПК. Съответно на това сезиране
разпореждането на първоинстанционния съд кореспондира на акт по чл. 419 ал. 1 от ГПК и е
действително.
Обжалваният акт е произнесен по редовно заявление, вземанията за главница и лихва са
достатъчно индивидуализирани в т. 9 и 14, включително с позоваване на твърдения за
възникнала изискуемост по отношение на сума за невъзстановен разход към общината за
премахване на павилион – склад за мебели с площ от 36.60 кв.м., разположен в имот с
идентификатор 10135.1506.35 към ул. “Бачо Киро“, гр. Варна.
Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава
само на съображения, извлечени от акта по чл. 417 от ГПК, послужил като основание за
издаването на заповедта – в конкретния случай - извлечението от сметка. Заявителят може
да поиска издаването на заповед за изпълнение, когато вземането се основава на документ
или извлечение от счетоводните книги, с които се установяват вземания на държавни
учреждения, общините и банките. Съдът проверява дали документът е редовен от външна
страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. След като
представеният документ е редовен от външна страна и удостовереното вземане не
противоречи на императивна правна норма или на добрите нрави, заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение за посочените в документа суми следва да бъде
уважено.
Длъжникът, ведно с възражението, може да обжалва и разпореждането за незабавно
изпълнение, но възраженията които прави, следва да се извлекат само въз основа на актовете
по чл. 417 от ГПК, т. е. възражения, обусловени от нередовност от външна страна на
основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Това право кореспондира със
задължението на съда в това производство да проверява редовността на основанието от
външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето,
против което се иска издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист. При
проверка на тези обстоятелства съдът се ограничава само в рамките на представения
документ – по арг. от чл. 418, ал. 1 от ГПК, като изключение от правилото е допустимо
досежно изискуемостта на вземането, която може да се удостовери с официален или
изходящ от длъжника документ, като в този случай съдът може да извърши проверка и
извън данните по документа – арг. от чл. 418, ал. 3 от ГПК.
Възраженията за съществуване на задължението могат да се релевират в евентуалния
исков процес, но не и в рамките на заповедното производство. В този смисъл инвокираното
правоизключващо възражение, във връзка с това че в документа не е посочен начина за
формиране на цената на извършената услуга, както и начина на формиране на дължимата
лихва за забава, не е предмет на настоящото производство и съдът не следва да го взема
3
предвид при преценката за законосъобразност на атакуваното разпореждане, доколкото
такава следва да се направи от исковия съд, сезиран с искане за признаване за установено, че
жалбоподателят дължи или не претендираната сума на кредитора. Както беше посочено по-
горе, в заповедното производство съдът дължи проверка за редовност на документа от
външна страна, а тъй като в извлечението от счетоводните книги е посочен изрично
размерът на вземането и на какво основание е възникнало, то настоящият състав на съда
намира същото за редовно и отговарящо на изискванията на закона.
Аналогично, твърдението на жалбоподателя, че заповедта за премахване на обекта не е
била надлежно връчена, също не е предмет на проверката от заповедния съд, а следва да се
разгледа в евентуално исково производство, доколкото видно от т. 12 от заявлението,
заявителят твърди, че вземането произтича от счетоводна справка-извлечение от сметка,
издадена от Община Варна.
Неоснователно е и възражението на длъжника, че претендираната законна лихви за
посочения период всъщност представляват лихва за забава, поради което същата не може да
се претендира за периода преди датата на подаване на заявлението. Съгласно т. 4а от ТР
4/2013 на ОСГТК на ВКС, са налице основанията за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК и за акцесорни вземания за обезщетение на вредите от
неизпълнение на главното вземане, когато същите са определени по основание и определени
или определяеми по размер в самия документ по чл.417 ГПК. В същата точка от
тълкувателното решение е прието, че не може да бъде издадена заповед за незабавно
изпълнение за законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване
на заявлението. Това ограничение е предвидено за хипотезите, в които от документа по чл.
417 от ГПК не може по категоричен и безспорен начин да се установи размерът на
дължимата лихва или респективно друго акцесорно вземане. Видно от приложеното по
настоящото дело извлечение от счетоводните книги на Община Варна, процесният случай не
може да се подведе под тази хипотеза, тъй като в документа изрично е посочено както
основанието, така и размерът на вземането за законна лихва – съответно посочени са
периодите за които тя се дължи и размерите, индивидуализирани за всеки един период.
Предвид изложеното съставът на ОС-Варна счита, че разпореждането за незабавно
изпълнение е правилно и следва да се потвърди като такова.
Мотивиран от изложеното, ОС-Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение от
03.01.2020 г., постановено по частно гражданско дело № 20961/2019г. г., по описа на
Районен съд – Варна, ГО, 25 съдебен състав, с което е разпоредено незабавното изпълнение
на паричните задължения, обективирани в изпълнителен лист от 03.01.2020 г., издаден въз
основа на Заповед № 7/03.01.2020г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК, издадена по същото дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5