МОТИВИ ПО ПРИСЪДА  НОХД №1014/2017г. на ДнРС

                   Районна  прокуратура гр.Дупница е повдигнала обвинение срещу С.М.Р. *** , за престъпление по  чл. 343, ал.3,,б.“а“/,пред.І във вр. с ал.1,б.“б“ във  вр. с чл.342, ал.1 НК.

                   В обвинителния акт се сочи,че на 26.12.2016 година, около 06:25 часа в село Бараково, община Кочериново на ул. „Христо Ботев”, пред дом № 6, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Деу Калос”, рег. № КН 7298 ВМ е нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 2 ЗДвП (Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението,като при избиране на скоростта на движението от 51,2 км/ч не се е съобразил с атмосферните условия и със състоянието на пътя, за да бъде в състояние да спре при така създалата се опасност от странично прихлъзване и загуба на контрол върху управляваното от него МПС, и не е предприел своевременно спиране при започването на прихлъзването на автомобила). По непредпазливост е причинил средна телесна повреда на пешеходеца В.В.С. от гр. Благоевград (изразяваща се във фрактура на втора и трета предноходилна (метатарзални) кости на ходилото на левия крак, състояние довело до трайно затрудняване на движението на долния ляв крайник за срок от два месеца.

Представителят на прокуратурата поддържа обвинението и

         Подсъдимият не изразява становище по предложението.

         Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства- показанията на разпитаните свидетели , автотехническа експертиза, медицинска експертиза  и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

                    Подсъдимият Р. извършва  обществен превоз на пътници като таксиметров шофьор в гр.Благоевград.На   26.12.2016г. ,малко след  06ч. сутринта, същия закарал клиент от гр.Благоевград до с.Бараково. Връщайки се, същият се движел с автомобила по ул.“Христо Ботев“ към центъра на селото.При навлизане в десен завой на улицата/ макар и да се движел с  разрешената скорост за населено място- с 51,2 км/ч. /, тъй като пътната настилка била мокра и заледена, автомобила поднесъл надясно , ускорявайки движението си.Подсъдимият се опитал да го овладее, отклонявайки го вляво, но  автомобила продължил да се приплъзва, като с десните си гуми се качил на тротоара,където били паркирани два леки автомобила-„Фиат Пунто“ и „Ауди“,пред дома на пострадалия С..  В този момент, последният се намирал между двата паркирани автомобила,с гръб към посоката на движение, вадейки предмети от багажника на „Аудито“. При качването на автомобила на подсъдимия с десните гуми на тротоара, ударил леко предната лява врата на първия автомобил“Фиат Пунто“ ,преминал през левия крак на пострадалия С., със страничното огледало закачил това на втория автомобил“Ауди“ и продължил към гр.Благоевград.

         Свидетелите П. и Н.С./ зет и син на пострадалия/, които били в къщата на последния,чули удара по автомобилите, както и че С. извикал от болка ,и веднага излезли. Видели,че С. е паднал на земята , като от местопроизшествието се отдалечавал лек автомобил- такси. Тъй като не могли да видят номера на последния, свид.Н.С.  тръгнал да го гони с неговия автомобил, а свид.П. сигнализирал на служителите на полицията и останал да окаже помощ на пострадалия С.. Последният бил закаран от съседа си в болница, където установили,че има счупване на 2-ра и 3-та метатарзални кости на лявото ходило.

         Свид.н.С. успял да настигне автомобила на подсъдимия в района на гр.Благоевград, опитвайки се да го спре, сигнализирайки със светлините, но последния продължавал да се движи, като бил спрян от служители на РУ гр.Благоевград, които междувременно били уведомени за станалото пътнотранспортно произшествие.

         Медицинската експертиза,приета от съда по реда на чл.282,ал.3 НПК/изм./ и неоспорена от страните, установи,че в резултат на преминаване на гумата на автомобила, управляван от подсъдимия Р., през лявото стъпало на С., същия е получил счупване на 2-ра и 3-та метатарзални кости,което е довело до затруднение движението на долния ляв крайник за повече от 30дн.

         От изготвената автотехническа експертиза, се установи,че пътнотранспортното произшествие е настъпило в резултат на поднасянето на автомобила на подсъдимия при излизане от десния завой на улицата,което довело и до ускоряване скоростта на движение, като десните  гуми на автомобила са се качили на тротоара ,удряйки/ съвсем леко-с приплъзване паркирания лек автомобил „Фиат Пунто“, една от гумите  преминава през лявото стъпало на пострадалия С. и  удря с дясното предно огледало, лявото предно такова на паркирания автомобил „Ауди“.

                   Съдът прие за установена горната фактическа обстановка, като даде вяра на разпитаните свидетели. Същите не си противоречат ,установяват събитията в тяхната последователност и се подкрепят изцяло от писмените доказателства и експертизите.Свид.П. и Н.С. са чули удара в автомобилите и вика на пострадалия, установиха разположението на паркираните автомобили, състоянието на пострадалия  ,както и че подсъдимия се е отдалечавал с управлявания от него таксиметров автомобил. Свид.А.-*** е посетил местопроизшествието и след идването на подсъдимия установил с техническо средство ,че не е употребил алкохол или други упойващи вещества. Свид.Александров-брат на подсъдимия установи, че непосредствено след инцидента,същия му се е обаждал притеснен,че някакъв човек го преследва с автомобила си и го посъветвал да се обърне към служителите на полицията, което изцяло съвпада с показанията на свид.Н.С., което твърди,че действително е преследвал подсъдимия и му е давал светлинни сигнали да спре.

         Съдът даде вяра и на обясненията на подсъдимия Р. с изключение в частта, в която твърди,че с дясното си странично огледало е ударил уличен стълб, след паркираните автомобили, тъй като в тази част същите противоречат, както на показанията на останалите свидетели, така и на техническата и медицински  експертизи, установила безспорно  механизма на причиненото ПТП и  настъпилите /макар и съвсем леки повреди/ по паркираните автомобили,както и начина и степента на увреждането на пострадалия С.. В останалата част, обясненията на подсъдимия изцяло съответстват на останалите гласни доказателства, установявайки  неговите действия преди и след настъпилото местопроизшествие.

                   С оглед на така установеното, съдът счете,че подсъдимият Р.  е осъществил от обективна и субективна страна следното:

                   ОБЕКТИВНА СТРАНА

                   Обекта на престъплението са обществени отношения, свързани с транспорта ,като в конкретния случай касае  безопасността на движение. Подсъдимият  е осъществил изпълнителното деяние на престъплението- същият е причинил средна телесна повреда на пострадалия С., нарушавайки правилата за движение по пътищата при управление на МПС- лек автомобил. Подсъдимият е нарушил задълженията си  като водач на МПС, визирани в чл.20, ал.2  ЗДвП, като при избиране скоростта на движение не  се е съобразил с атмосферните условия, релефа на местността и състоянието на пътя.Със скоростта, с която се е движел, не е бил в състояние да спре, при създалата се опасност, което е довело до странично прихлъзване на   автомобила,качването на тротоара и преминаването през крака на С..  Именно ,поради тези нарушения на правилата за движение , е настъпило пътнотранспортното произшествие, в резултат на което е причинена средна телесна повреда на пострадалия. Настъпилото увреждане на последния е  пряка и непосредствена последица от деянието на обвиняемия.

                   Съдът прие,че с действията по осъществяване на изпълнителното деяние, подсъдимият С. не е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5,ал.2 ЗДвП- да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, тъй като С. не е имал такова качество/ същият не е участвал в движението, а е стоял на тротоара, вадейки предмети от багажника на паркиран автомобил/, а и предвид времето и начина на извършване на деянието от подсъдимия сочат,че същия изобщо  не е видял,че между двата  паркирани автомобила стои човек.Съдът прие,че не е извършено и нарушение по чл.20,ал.1 ЗДвП, тъй като се установи,че подсъдимият не е губил контрол върху автомобила, като настъпилото ПТП е в резултат на несъобразената скорост с пътната настилка и др.атмосферни условия.

                   Събраните по делото доказателства не установиха,че подсъдимият е избягал от местопроизшествието.Действително, същият е закачил паркираните на тротоара леки автомобили, поради прихлъзването на автомобила- действие, което подсъдимият безспорно е възприел-визуално и като физическо усещане/разтърсване на автомобила, което се усеща дори и при лек сблъсък/ .В случая обаче се  установи,  че удара е бил съвсем лек, материалните щети –незначителни, а предвид,че е било тъмно/ деянието е извършено малко след 6 часа сутринта в края на м. декември/, пострадалия С. е стоял между два паркирани близо един след друг автомобила, като  Р. явно изобщо не го е видял, а още по-малко е разбрал,че автомобила е минал през ходилото на левия му крак.Предвид на изложеното, съдът прие,че подсъдимият не е избягал от местопроизшествието, а е целял избягване на евентуална административно наказателна отговорност по ЗДвП за движение с несъобразена скорст.

                   СУБЕКТИВНА СТРАНА

                   От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост, като подсъдимият  е проявил груба небрежност. Същият, като водач на МПС, нарушавайки посочените по-горе правила за движение не  е предвиждал  общественоопасните последици от деянието- причиняване на телесно увреждане на С., и не е искал тяхното настъпване, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.

                   С оглед на изложеното, съдът счете,че подсъдимият Р. е осъществил състава на престъплението по чл.343,ал.1,б.“б“, предл.ІІ във вр. с чл.342,ал.1 НК, както от обективна, така и от субективна страна, призна го за виновен и на  и на основание чл.78а НК го освободи от наказателна отговорност и  му  наложи административно наказание.

                   По изложените по горе съображения ,съдът оправда подсъдимия Р. по обвинението по чл.343,ал.3,б.“а“  НК и за нарушенията по чл.5,ал.2 и чл.20,ал.1 ЗДвП.

                   За да приложи разпоредбата на чл.78а НК, съдът прие,че са налице предпоставките,визирани в този текст- касае се за непредпазливо  престъпление, за което законодателят е предвидил наказание до три   години  лишаване от свобода или пробация. Подсъдимият  не е осъждан и по отношение на последния до сега не е прилаган този институт,като с престъплението не са причинени имуществени вреди.

         При определяне размера на глобата  и наказанието по чл.343г НК съдът взе предвид сравнително ниската  степен на обществена опасност на деянието и дееца  и наложи  глоба в размер на 1000лв,като на осн.чл.343гНК  лиши обвиняемия от право да управлява МПС за срок от 8  месеца.

         Съдът прие,че с така наложените наказания ще се постигнат целите на същото,визирани в чл.3 НК-да се поправи и превъзпита подсъдимия, като му се отнеме възможността да извърши други престъпления, както и да се въздейства предупредително и възпитателно и на останалите членове от обществото. 

         На осн.чл.189,ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия  да заплати деловодни разноски в размер на  602,75лв.

         В мотивите си по-горе, съдът е изложил съображения, изцяло опровергаващи тезата на защитника на подсъдимия,че не е извършил горното престъпление, поради което не следва да ги повтаря. 

         По горните съображения, съдът постанови мотивите  си.

                                                                           СЪДИЯ: