РЕШЕНИЕ
№ 4342
гр. Пловдив, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20225330103647 по описа за 2022 година
Производството е образувано от Ц. Т. Ц. срещу МБАЛ – Пловдив към
ВМА София за признаване за ******** и неговата отмяна, с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, за възстановяване на заеманата, преди
уволнението длъжност -правно основание чл. 344. ал. 1,т 2, за заплащане на
парично обезщетение, за времето през което ищцата не е полагала труд за
периода 16.02.2022 – 16.08.2022 г. в размер на 3364,24 лева/ след изменение
на иска в съдебно заседание на *******г./, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба ****** г.
Ищцата излага подробни съображения, че връчената Заповед № *******
г. на *******на МБАЛ - Пловдив е незаконосъобрзна, на формални и
материални основания. Оспорва като незаконосъобразна проведената
процедура, като излага множество аргументи, свързани с процесуалните
нарушения на процедурата. Поддържа, че до ****** г. е работила при
ответника, като е спазвала стриктно трудовата дисциплина и не са
обосновани, посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина.
Отделно от това счита, че не са спазени изискавнията по проведената
процедура.
1
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника, като са изложени
подробни съображения, че процедурата по ******** на ищцата е спазена
изцяло и по тази причина моли исковете да бъдат отхвърлени. И двете страни
ангажират доказателства и претендират разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 344, ал.1, т. 1 т. 2 и т.3 от КТ. Основният спорен въпрос в
настоящия случай касае законността на извършеното уволнение, а същата се
определя от установяването на вменените дисциплинарни нарушения със
Заповедта за налагане на ******* наказание „******”. Дисциплинарното
нарушение като вид правонарушение е установено от разпоредбата на чл. 186
КТ и се определя като виновно неизпълнение на трудовите задължения.
Елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение, които го
характеризират като вид правонарушение са: деяние/действие или
бездействие/, противоправност и вина, поради което следва да бъдат
изследвани посочените белези за вмененото ***** нарушение с процесната
заповед.
По делото безспорно е установено, че ищцата през процесния период е
работила по трудово правоотношение с ответника на посочената в исковата
молба длъжност и че с оспорената заповед й е наложено *********
наказание.
С горепосочената заповед за налагане на ******* наказание „********“,
на ищцата са вменени дисциплинарни нарушения по касаещи „неизпълнение
на законните нареждания на работодателя“; по смисъла на чл.187, ал.1, т.7 от
КТ; „системни нарушения на трудовата дисциплина“; по смисъла на чл.190,
ал.1, т.3 КТ.
Безспорно е и че преди налагане на ****** наказание работодателят е
поискал с писмо изх.№ *********г. и писмо изх. №.*******\, *******г.,
********г.,*******г. писмени обяснения от ищцата. Няма конкретика за
какви нарушения се искат тези обяснения, с изключение на това, че ищцата „е
отказала да изпълнява т.**от Заповед № ********г. и Заповед № ******* г. на
******** на МБАЛ Пловдив към ВМА София“. Ответникът е посочил, че
ищцата нарушава трудовата дисциплина като неспазва заповед № ********
2
г.,. Тази заповед урежда режима на противоепидемичните мерки, които
лечебното заведение налага и е спорна, най-малкото, защото не гарантира по
никакъв начин, че спазвайки я ще се намали риска от заболеваемост в
болницата.
Освен това е издадена въз основа на отменена заповед на ******* на
здравеопазването. Не без значение е и факта, че ищцата дори е имала
сертификат, удостоверяващ наличие на антитела срещу „Ковид“.Съдът
намира, че работодателят не е положил необходимите усилия, за да
организира работата на болницата по такъв начин, че в действителност да
намали риска от разпространение на заболяването, но за сметка на това в
настоящия случай прави впечатление завидната упоритост, която
демонстрира в преследването на несъгласните с политиката на болничното
заведение лекари/ на съда са представени информационни източници, с които
се цели представянето на ищцата като човек, който има крайно негативно
отношение към предприеманите в страната антиковид мерки/. Отказът на
ищцата да представи документ на охранителя на лечебното заведение не
може да бъде квалифициран като „системни нарушения на трудовата
дисциплина“, особено като се има предвид, че след този „отказ“ тя е
изпълнявала пълноценно трудовите си задължения.
Във всички случаи на налагане на дисциплинарно уволнение
работодателят следва да съобрази определени критерии, посочени
императивно в закона (чл. 189 ал. 1 от КТ). Това са тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника
или служителя. Работодателят трябва да оцени значимостта на
неизпълнението на съответното трудово задължение в контекста на трудовите
функции и отговорности на работника и служителя, да вземе предвид размера
и вида на неизпълнението, както и вредоносните последици, настъпили от
него. На следващо място, трябва да бъде отчетена конкретната обстановка,
при която е извършено нарушението – време и място на извършване,
наличието или липсата на присъствие на други работници и служители,
психическото и емоционално състояние на работника или служителя. Не на
последно място, трябва да се вземе предвид и поведението на работника или
служителя – неговото отношение към неправомерността на действията му и
последиците от тях, вътрешните му мотиви за извършване на нарушението.
3
Работодателят в своята заповед не е посочил ясно и кои точно трудови
задължения не е изпълнил ищецът. Нарушенията на трудовата дисциплина, с
техните обективни и субективни признаци, очертават рамката на спора. Само
при конкретното им описание в заповедта за дисциплинарно наказание съдът
може да извърши проверка за това спазени ли са повелителните изисквания
на закона, свързани с процедурата по наказване (изслушване или приемане на
обяснения и преклузивни срокове), както и тази по същество - налице ли е
виновно неизпълнение на трудовите задължения за всеки отделен случай и
правилни ли са приложени критериите за определяне на наказанието.
Нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ е императивна и неизпълнението й при
издаване на заповед за дисциплинарно наказание не се санира с въвеждане на
липсващите фактически основания в процеса и представяне на доказателства
за установяването им. Последователна е практиката на Върховния касационен
съд по тълкуването и прилагането на чл. 195, ал. 1 от КТ, основаваща се на
съображението за очертаване на фактическите основания за дисциплинарно
наказание чрез мотивиране на заповедите за налагането му, съобразно
изискуемите елементи. Немотивирането на акта за налагане на наказание по
чл. 188, т. 1 от КТ от работодателя рефлектира и върху изпълнението на
разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ - за снемане обяснения преди налагане на
дисциплинарно наказание. При тези обстоятелства, съдът счита, че в
обжалваната заповед не са описани и конкретизирани нарушенията на
трудовата дисциплина, осъществени от ищщата, а посочените такива са
несъмнено недостатъчни да обосноват налагането на най-тежкото
дисциплинарно наказание.
Поради това недоказан остава от страна на ответника - работодател
основен компонент, обуславящ правото му да търси отговорност от
служителя за нарушение на трудовата дисциплина, а именно: виновно
поведение от негова страна. Задължение на работодателя, преди да наложи
дисциплинарно наказание на служителя, в самия процес по налагането му, не
просто да установява извършване на деянието, което впоследствие да
определи като нарушение на трудовата дисциплина, но и да установи всички
факти и обстоятелства довели до него, и само когато установи, че деянието е
виновно извършено, да наложи и наказание за него. Точно това не е
направено от ответника.
4
Във всички случаи на налагане на дисциплинарно уволнение
работодателят следва да съобрази определени критерии, посочени
императивно в закона (чл. 189 ал. 1 от КТ). Това са тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника
или служителя. Работодателят трябва да оцени значимостта на
неизпълнението на съответното трудово задължение в контекста на трудовите
функции и отговорности на работника и служителя, да вземе предвид размера
и вида на неизпълнението, както и вредоносните последици, настъпили от
него. На следващо място, трябва да бъде отчетена конкретната обстановка,
при която е извършено нарушението – време и място на извършване,
наличието или липсата на присъствие на други работници и служители,
психическото и емоционално състояние на работника или служителя и др.
под. Не на последно място, трябва да се вземе предвид и поведението на
работника или служителя – неговото отношение към неправомерността на
действията му и последиците от тях, вътрешните му мотиви за извършване на
нарушението. При дисциплинарно уволнение всички тези критерии следва да
обосновават едно съществено нарушение на трудовата дисциплина. Липсата
на пропорционалност между извършеното нарушение и наложеното за него
дисциплинарно наказание е основание за отмяна на последното като
незаконно при оспорването му пред съд. В конкретиката на настоящия случай
безспорно най-тежкото наказание се явява непропорционално на
извършеното до степен на неадекватност, тъй като в закона са описани други
способи, с които работодателят разполага, за да предотврати нежеланите
последици / например чл.199 от КТ/, а и други по-леки наказания.
Съобразно гореизложеното и доколкото се изясни, че реализираното от
ищцата поведение не е достатъчно тежко за налагане на наказание
„**********“, самото то е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Претенцията на ищцата с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност е обусловена от
основателността на тази за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна. Поради изложеното и доколкото уволнението е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, то ищцата следва да бъде
възстановена на длъжност „******“ при ответника.
5
Претенцията на ищцата с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност е обусловена от
основателността на тази за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна и от периода, който е ищцата е останала без работа, като в
случая този период/ установен от представена справка от НОИ/ в парично
изражение се равнява на 3364,24 лева, до който и размер ищцата е изменила
претенцията си по чл225ал.1 от КТ на основание чл.214 от ГПК.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК в полза на
ищеца се поражда право да бъде възмезден за сторените разноски в
настоящото производство. Представени са доказателства са договорен и
реално заплатен адвокатски хонорар в размер от 650 лв., като ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 468 лева, като се
съобрази броя на исковете, основателността на първите два и частичната
такава на третия. Ищцата следва да заплати на ответника сумата от 342 лева,
съобразно неуважената част на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Доколкото ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски, на
основание чл. 78 ал. 6 КТ, следва ответникът да бъде осъден да заплати в
полза на Държавата, по сметка на РС- Пловдив сумата в размер на 100 лева,
представляваща дължима държавна такса по Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК ( по 50 лева за всеки от двата
неоценяеми иска по чл. 344 ал.1 т.1 КТ и чл. 344 ал.1 т.2 КТ ) и 134.5 лева за
иска по чл. 344 ал.1 т. КТ .
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ******на Ц. Т. Ц., ЕГН: **********, осъществено със
******г.,издадена от ******* на МБАЛ – Пловдив към ВМА София, с която е
прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ, ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Ц. Т. Ц., ЕГН: **********, на заеманата преди
уволнението длъжност длъжност „********“ в първо ****** отделение в
клиника по *****, ****** блок в МБАЛ Пловдив към ВМА София, ЕИК
6
1290002730097.
ОСЪЖДА МБАЛ Пловдив към ВМА София, ЕИК 1290002730097 ДА
ЗАПЛАТИ на Ц. Т. Ц., ЕГН: **********,, сума в размер на 3364,24 лева,
представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа
вследствие на незаконното уволнение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК МБАЛ Пловдив към ВМА
София, ЕИК 1290002730097, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Т. Ц., ЕГН: **********,,
сума в размер на 468 лева, представляваща сторени разноски в рамките на
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК МБАЛ Пловдив към ВМА
София, ЕИК 1290002730097, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Т. Ц., ЕГН: **********,,
сума в размер на 342 лева, представляваща сторени разноски в рамките на
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК МБАЛ Пловдив към ВМА
София, ЕИК 1290002730097 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата- бюджет на
съдебната власт, по сметка на Районен съд- Пловдив сума в размер от 100
лева /сто лева/, представляваща държавна такса за предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с
въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7