Решение по дело №77/2020 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 260040
Дата: 26 юли 2021 г. (в сила от 7 декември 2022 г.)
Съдия: Татяна Димитрова Даскалова
Дело: 20203500900077
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                              24.07. 2021 г.            гр. Търговище,

 

В името на народа

 

Търговищкият окръжен съд,  гражданско и търговско отделение

На двадесет и първи юли                    2021 година

в ОТКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

 

Секретар Жоржета Христова,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

т.дело № 77,   по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искът е предявен от  адв. В.В.О. от Софийска адвокатска колегия, пълномощник на Д.Т.И. – малолетен, действащ чрез законния си представител и родител Т.С.И. ***, срещу Г.В., със седалище и адрес на управление:***. Цената на иска е 40 000 лв. – частичен от 80 000 лв.

В исковата молба се твърди, че на 05.06. 2019 г., около 20.00 часа, в гр. Търговище, С.Т.С. паркирал управлявания от него лек автомобил марка “Опел“, модел “Астра“ с peг. № Т 4020 СТ /собственост на Министерство на вътрешните работи - ОДМВР - Търговище/ в междублоковото пространство на ул. “К. Д.“, успоредно на бл. № 8, срещу вх. “А“. В същото време по ул. “К. Д.“ Д.Т.И. управлявал велосипеда си с висока скорост. Водачът на лекия автомобил, привеждайки същия в движение с цел извеждането на автомобила от реда на паркиралите автомобили, предприел маневра, при която полицейският автомобил навлязъл с предна част срещу посоката на движение на велосипедиста, вследствие на което последвал удар с управлявания от Д.И. велосипед, който предвид обстоятелството, че е управлявал същия с висока скорост, не е могъл да реагира своевременно и да предотврати удар с лекия автомобил. Ударът с велосипеда настъпил в предната част на полицейския автомобил, управляван от С.. Тялото на детето паднало върху предния капак на лекия автомобил, след което се плъзнало и паднало на земята до предния десен калник на автомобила.

Така водачът С. С. нарушил правилата за движение по пътищата и станал причина за настъпване на пътнотранспортно произшествие, при което по непредпазливост причинил на ищеца Д.Т.И. следните телесни увреждания: счупване на лъчевата кост на дясната ръка в областта на гривнената става, охлузвания по лицето в областта на дясната скула и коремната област.

След пътнотранспортното произшествие Д.Т.И. е транспортиран в “МБАЛ - Търговище“ АД в ортопедо-травматологично отделение с оплаквания от болки и оток в областта на гривнената става в дясно, с болезнени активни и пасивни движения в областта на ставата и екскурации в областта на дясната скула и коремната област. След извършени образни изследвания - електрокардиограма, микроскопско изследване на кръвта и скелетно-рентгеново изследване на лакът и предмишница и проведени консултативни прегледи, е поставена окончателна диагноза - “Счупване на долния край на лъчевата кост, закрито в дясно.“ Видно от обективното състояние, при постъпване в болничното заведение, детето  е имало екскурации в областта на дясна скула и коремна област. Взето е решение за извършване на оперативна интервенция, като след поставяне на локален анестетик е извършена закрита репозиция на фрактурата на лъчевата кост с поставяне на гипсова имобилизация – нисък гипсов ръкав. Направена е контролна рентгенова снимка. Д.Т.И. е изписан от болничното заведение на 06.06.2019 г. с дадени указания за спазване на ХДР и предписано домашно лечение.

Поради некачествена репозиция за корекция на счупването на лъчевата кост на дясната предраменница, на 12.06. 2019 г., ищецът е приет повторно в ортопедо-травматологично отделение. Извършено е закрито наместване на лъчевата кост на дясната ръка под рентгенов контрол с последваща гипсова имобилизация. Изписан на 13.06. 2019 г., с указания за ХДР и лечение в домашни условия, с провеждане на ЛФК и щадящ режим на горен десен крайник.

Вследствие на пътнотранспортното произшествие ищецът бил във влошено здравословно и физическо състояние, вследствие на получените увреждания, същите довели до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник, болки в областта на лицето и корема, които от своя страна довели до продължителни болки и страдания и отрицателни  изживявания, а  именно: бърза уморяемост, сънуване на кошмари, свързани с пътния инцидент, потиснатост.

Оздравителният процес при него бил дълъг и възстановяването настъпвало бавно. Травмите на Д.И. са причинили силни болки в момента на пътнотранспортното произшествие и след това в дългия процес на възстановяване. Налице са и психични травми.

На виновния водач С.Т.С. е съставен АУАН № 794182/ 11.07. 2019 г.

Във връзка с горепосоченото ПТП е образувано досъдебно производство № 14/ 2019 г., по описа на Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура - Търговище, пр. пр. № 663/ 2019 г., по описа на Районна прокуратура - Търговище.

Управляваният от С. лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, с рег.№ Т 4020 СТ, е собственост на Министерство на вътрешните работи – ОДМВР – Търговище. Съгласно разпоредбата на чл. 562, ал. 5 от Кодекса на застраховането, тъй като автомобилът е собственост на МВР, обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да бъде заплатено от Г.В..

Подадена е молба на 22.08. 2019 г., до ответника, за изплащане на обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди. С две допълнителни молби са представени и други материали. С писмо от Г.В. от 30.07. 2020 г. родителите са уведомени, че управителният съвет е преразгледал щетата и е взето решение, с което е одобрена сума в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, като същото е намалено с 50 % поради съпричиняване на вредоносния резултат. Това обезщетение не съответства и не репарира в М.ална степен  неимуществените вреди – критерият за справедливост не е приложен правилно.

Съгласни са с определения процент на съпричиняване, а именно 50 процента. Оспорва се единствено приложеният критерий за справедливост. Справедливото обезщетение е в размер на 80 000 лв., поради което, при съпричиняване от 50% се дължи сумата от 40 000 лв. Предвид на това ищецът моли съдът да присъди сумата от 80 000,  предявен като частичен иск за сумата от 40 000  лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, както и разноските по делото.

След връчване на исковата молба от ответника постъпи отговор. В него се посочва, че Г.В. не е пасивно легитимиран по заведения иск. Между страните не е спорно, че за увреждащия лек автомобил има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при ЗД „Бул Ине" АД, валидна към датата на ПТП.

Представят служебна бележка от МВР, от която е видно, че за увреждащия автомобил „Опел" с ДК № Т 4020 СТ има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при ЗД „Бул Инс" АД, по застрахователен договор peг. № УРИ 57850ПД-61/15.08. 2018 г. Неправилно ищцовата страна се позовава на разпоредбата на чл. 562, ал. 5 от Кодекса за застраховането. В хипотезата на цитираната разпоредба е посочено, че единствено извънсъдебна претенция във връзка с автомобили на особен режим се завежда пред Гаранционния фонд. Във връзка с процесното ПТП е бил сезиран фондът, като е била образувана щета № 210008-02/22.08.2019г., като в законово установените срокове е определено обезщетение, за което ищецът е бил уведомен с писмо изх. № 24-01- 549/19/30.07. 2020 г., като извън съдебната административна процедура е приключила. В случай, че ищецът не е съгласен с определеното обезщетение, то е следвало да образува гражданско дело срещу застрахователя ЗД „Булинс" АД. Затова искът е недопустим.

Алтернативно, в случай, че предявените искове се приемат от съда за допустими и основателни, да се отдели за безспорно следното: Наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за увреждащия лек автомобил „Опел" ДКН Т 4020 СТ; Наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в размер на поне 50%, който управлявайки велосипед в междублоково пространство, не успява да предприеме навременно спиране, вследствие на което предизвиква удар с лек автомобил „Опел" ДКН Т 4020 СТ. Определянето на обезщетение на ищеца в размер на 15 000 лв. за счупване на долния край на дясна лъчева кост, лекувана консервативно с гипсова имобилизация – поставена двукратно, поради непостигната добра репозиция при първото поставяне и повърхностни охлузвания на дясната скула и на коремни стени. Същото обезщетение е редуцирано с 50% до 7 500 лв. поради наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Считат, че предявеният иск е прекомерен по размер.

На основание чл. 219, ал.1 от ГПК да се конституират в качеството на трето лице - помагач на страната на ответника застрахователят на посочения за виновен за процесното ПТП водач: ЗД „БулИнс" АД, гр. София, ул. Джеймс Баучер №83, ЕИК *********.

След връчване на отговора на ищеца, от него постъпи допълнителна искова молба, в която се оспорват доводите за недопустимост на иска. Оспорва се доводът за прекомерност и завишаване на претенцията. Не се противопоставя на искането на ответника да се отделят за безспорни по делото следните обстоятелства: Наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за увреждащия лек автомобил марка Опел с рег. № Т 4020 СТ и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат в съотношение 50% за водача и 50% за велосипедиста.

Оспорва се искането на ответника да се отделят за безспорни останалите обстоятелства по делото. Да се отдели за безспорно по делото  описаният в исковата молба механизъм на ПТП, както и че от процесното ПТП на ищеца са причинени следните телесни увреждания: счупване на лъчевата кост на дясната ръка в областта на гривнената става и охлузване по лицето в областта на дясната скула и коремната област.

След връчване на тази молба на ответника, постъпи допълнителен отговор от него. Поддържат се всички направени искания и възражения, които вече са били направени.

От третото лице не е постъпило становище, но е осигурен достъп до делото на негов представител.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: Описаните в исковата молба факти относно станалото пътно произшествие не се оспорват. Не се оспорват и получените физически наранявания, участниците в това произшествие, специалният режим на автомобила – собственост на МВР.Затова съдът приема за установени посочените в исковата молба факти, а те са следните:

На 05.06. 2019 г., около 20.00 часа, в гр. Търговище, С.Т.С. паркирал управлявания от него лек автомобил марка “Опел“, модел “Астра“ с peг. № Т 4020 СТ /собственост на Министерство на вътрешните работи - ОДМВР - Търговище/ в междублоковото пространство на ул. “К. Д.“, успоредно на бл. № 8, срещу вх. “А“, гр. Търговище. В същото време по ул. “К. Д.“ Д.Т.И. управлявал велосипеда си с висока скорост. Водачът на лекия автомобил, привеждайки същия в движение с цел извеждането на автомобила от реда на паркиралите автомобили, предприел маневра, при която полицейският автомобил навлязъл с предна част срещу посоката на движение на велосипедиста, вследствие на което последвал удар с управлявания от Д.И. велосипед, който предвид обстоятелството, че е управлявал същия с висока скорост, не е могъл да реагира своевременно и да предотврати удар с лекия автомобил. Ударът с велосипеда настъпил в предната част на полицейския автомобил, управляван от С.. Тялото на детето паднало върху предния капак на лекия автомобил, след което се плъзнало и паднало на земята до предния десен калник на автомобила.

Така водачът С. С. нарушил правилата за движение по пътищата и станал причина за настъпване на пътно-транспортно произшествие, при което по непредпазливост причинил на ищеца Д.Т.И. следните телесни увреждания: счупване на лъчевата кост на дясната ръка в областта на гривнената става, охлузвания по лицето в областта на дясната скула и коремната област.

След пътно-транспортното произшествие Д.Т.И. е транспортиран в “МБАЛ - Търговище“ АД в ортопедо-травматологично отделение с оплаквания от болки и оток в областта на гривнената става в дясно, с болезнени активни и пасивни движения в областта на ставата и екскурации в областта на дясната скула и коремната област. След извършени образни изследвания – електрокардиограма, микроскопско изследване на кръвта и скелетно-рентгеново изследване на лакът и предмишница и проведени консултативни прегледи, е поставена окончателна диагноза - “Счупване на долния край на лъчевата кост, закрито в дясно.“ Видно от обективното състояние, при постъпване в болничното заведение, детето  е имало екскурации в областта на дясна скула и коремна област. Взето е решение за извършване на оперативна интервенция, като след поставяне на локален анестетик е извършена закрита репозиция на фрактурата на лъчевата кост с поставяне на гипсова имобилизация - нисък гипсов ръкав, без фиксация. Направена е контролна рентгенова снимка. Д.Т.И. е изписан от болничното заведение на 06.06. 2019 г. с дадени указания за спазване на ХДР и предписано домашно лечение.

Поради некачествена репозиция за корекция на счупването на лъчевата кост на дясната предраменница, на 12.06.2019 г., ищецът е приет повторно в ортопедо-травматологично отделение. Извършено е закрито наместване на лъчевата кост на дясната ръка под рентгенов контрол с последваща гипсова имобилизация. Изписан на 13.06. 2019 г., с указания за ХДР и лечение в домашни условия, с провеждане на ЛФК и щадящ режим на горен десен крайник.

Периодът на възстановяване според медицинската експертиза е около 4-5 месеца, като болките продължават малко по-дълго, около 6-8 месеца. Към момента детето се е възстановило добре, няма видими деформации в областта на дясната гривнена става. Няма болки или ограничения на движенията, няма смутени функции. Съдебният лекар не е установил към момента детето да има някакви психични проблеми. При самото произшествие действително е изпитал силен страх и стрес, които с времето са отзвучали. Няма усложнения в здравословното състояние на детето. То е започнало да кара колело отново.

От показанията на свид. Иванова – майка на Д., се установи, че след инцидента той е изпитвал затруднения при осъществяване на ежедневните си нужди като хранене, ходене до тоалетната, при сън. Започнал да се храни по-малко, защото му било трудно и поради това бил отслабнал. Първоначално имало безпокойство и поради това сънувал кошмари. Когато тръгнал на училище през есента все още изпитвал болки и му било трудно да пише. Близо година отнело, за да се възстанови Д. напълно. Семейството не е търсило професионална помощ от специалисти – психолог или психиатър, защото майката работи като педагогически съветник и смята, че е имала нужната квалификация да помогне на сина си.

Безспорно е установено по делото, че детето има поне 50% принос за настъпването на произшествието, с оглед признанието, което беше направено в исковата молба и в съд.зас.

При така установените факти, с оглед на това, че след като съдът се произнесе относно допустимостта на исковата молба срещу ответника, налице са всички предпоставки за уважаване на иска. Съдът приема за безспорно установено, че с автомобил под специален режим, собственост на ОД на МВР гр. Търговище, е причинено пътно произшествие, при което е пострадал ищецът. Налице са всички основания за реализиране на отговорността на гаранционния фонд, на основание чл. 562, ал. 5 от КЗ.

Остава съдът да прецени какъв е размерът на справедливото обезщетение. То от една страна се определя от действително претърпените болки и страдания, както и от това до каква степен е настъпило възстановяването, за какъв период от време, как травмата се е отразила на по-нататъшния живот на Д..

Както вече се посочи, имало е болки и счупването трайно е затруднило движението на дясната ръка, имало е стрес и уплаха. Всичко това обаче е протекло в рамките на нормалното за този вид травми, като последващата репозиция не следва да се счита за нещо, за което ответникът отговаря. Настъпило е вече пълно възстановяване, детето отново кара колело, няма деформации, няма психично травми, остава урок в живота за дълъг период от време. Д. е все още дете, а възстановяването  при децата винаги е по-бързо и по-успешно.

В критерия за справедливост се включват и икономическите фактори, като средните и минималните доходи на домакинствата в България, инфлационните процеси, които влияят и на размерите на обезщетенията в съдебната практика.

В този случай съдът, отчитайки всички това, следва да прецени доколко  присъденият размер цели действително да обезщети неимуществените вреди, а не да става причина за неследваща се благоприятна промяна в имотното състояние на пострадалите. Тук съдът се ръководи от собствената си практика и разбирания за справедливост, в който случай не може да бъдат избегнати и субективните преценки на всеки един съдия.

По тази причина съдът се ръководи и от това какви размери на обезщетенията са присъждани в подобни или по-тежки случаи, каква е възрастта на пострадалите, има ли коренна промяна в начина им на живот и в социалното общуване.

Тук съдът ще се позове и на собствената си практика по т.д. № 94/ 2019 г., решението по което е потвърдено по в.т.д.№ 489/ 2020 г. на Апелативен съд – Варна. Това са били едни от най-тежките увреждания, за които съдът е присъждал обезщетение и най-голямата сума/ 100 000 лв./, с 5-6 средни телесни повреди, с премахването на далак, с оставаща куцаща походка за цял живот, поради разлика от 2 см. в дължината на долните крайници и ред други наранявания, дълъг период на възстановяване.

Също и гр.д. № 150/ 2019 г., обжалвано по в.гр.д. № 53/ 2020 г. на Апелативен съд – Варна.

Решенията по тези дела са влезли в сила.

Сравнен с всички останали случаи, които съдът е имал по делата, това е един от най-леките, включително и според присъдените обезщетения през последния месец като тези по гр.д. № 43/ 2021 г., където за счупвания на пръстите на двете ръце, гипс на двете ръце, много по-тежък период на възстановяване при мъж на средна възраст, с оставащи последствия и ограничения в движението, съдът определи 36 000 лв., а претенцията беше за 40 000 лв.

Затова съдът счита,  че така определената сума от 80 000 лв., която адв. О. иска, е с изключително завишен размер.

Съдът определя обезщетение в размер на 18 000 лв. Според приетия процент на съпричиняване от ищеца, тази сума следва да се намали и като краен резултата на ищеца да се присъдят 9000 лв.

Тази сума се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.

В останалата част, до пълния размер от 40 000 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен.

По разноските. Ищецът беше частично освободен от внасянето на държавна такса. Направените от него разноски са 900 лв., като се иска присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на минималното, на основание чл. 38 от ЗА. Според уважения размер на иска дължимата сума е 202 лв. За адв. хонорар също според уважения размер сумата е 780 лв. /580+200/.

Ответникът няма искания за присъждане на разноски по делото.

В полза на съда следва да се присъди държавна такса за водене на делото в размер на 360 лв. върху уважения размер на иска, която се заплаща от ответника.

По изложените съображения, съдът

 

 Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОСЪЖДА Г.В., със седалище и адрес на управление:***, булстат *********, представляван  от М. К. и С. С., а по делото от адв. К. В. от адв. дружество“П. и В.“ от гр. Търговище, тел. .........., email *******@***.** ДА ЗАПЛАТИ:

 На Д.Т.И. ***, ЕГН **********, малолетен, чрез неговия баща и законен представител Т.С.И., ЕГН **********, тел. **********, двамата от гр. Търговище, ул.“Бистрица“ № 5А, ет. 2, ап. 2, , представлявани от адвокат В.О. ***, тел. **********, email  *******@***.** сумата от 9000/девет хиляди/ лв., като обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП  на 05.06. 2019 г. в гр. Търговище, ведно със законната лихва, считано от 12.10. 2020 г. до окончателното изплащане, сумата от 202 лв. направени по делото разноски според уважения размер на иска, който до пълния му размер от 40 000 лв., ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН;

На адвокат В.О. ***, с посочените по-горе данни, сумата от 780 лв. адвокатски хонорар, според уважения размер на иска, на основание чл. 38 от ЗА;

По сметка на Окръжен съд – Търговище, сумата от 360 лв. държавна такса, според уважения размер на иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението има силата по чл. 223, ал. 2 от ГПК  по отношение на третото лице, помагач на ответника, застрахователно дружество „Б.и.“ АД г.С.

Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Апелативен съд – Варна.

Страните да се уведомят на ел.адреси.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: