№ 198
гр. Пловдив, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. С.ова
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20235000500455 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 1122/28.03.2023 г. от М. А. М. ЕГН
********** против решение № 30/13.03.2023 г., постановено по г. д. № 213/2022 г. по описа
на ОС – К.. в частта, с която е отхвърлен иск за неимуществени вреди е за разликата от
30 000.00 лева до размера от 60 000.00 лева, в частта, с която е отхвърлен искът за
имуществени вреди за разликата от 567.50 лева до пълния предявен размер от 1 317.80 лева,
както и за законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на
претенцията по реда на чл. 558, ал. 1, вр. с чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ (16.08.2022 г.), до
окончателното изплащане.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение, в съответната части
и уважи предявените искове до посочените размери. Претендира разноски.
Ответник Г.ф., БУЛСТАТ ..... счита, че въззивната жалба е неоснователна.
Претендира разноски.
С. Ф. М. ЕГН **********, в качеството на трето лице – помагач на Г.ф. счита, че
въззивната жалба е неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Обективно съединени искове с правна квА.фикация чл. 557, ал. 2, б. „а“ от КЗ и
чл. 86 от ЗЗД.
1
Предявени от М. А. М. ЕГН ********** от с. З., община К.., област К.. против
Г.ф. – С. ...., ул. „Г.И.“ № 2, ет. 4, БУЛСТАТ ......
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
сумата от 70 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и
сумата от 1 317.80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, всички
причинени от ПТП, настъпило на 27.08.2019 г., причинени виновно от С. Ф. М. при
управление на лек автомобил „Ф. Г.“ с ДК № ....., без сключена вА.дна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от 27.08.2019 г.
до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
Ответникът не признава исковете. Претендира разноски.
С. Ф. М. ЕГН **********, в качеството на трето лице – помагач на Г.ф. счита, че
исковете са неоснователни.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по вА.дността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останА.те въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното
решение е вА.дно и допустимо.
Във въззивната жалба изрично е посочено, че решението се обжалва до размера
от 60 000.00 лева за неимуществените вреди, а за имуществените вреди се обжалва до
пълния предявен размер.
І. по иска за заплащане на неимуществени вреди:
В исковата молба се твърди, че, на 27.08.2019 г., около 10.25 часа, С. Ф. М., при
управление на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ с държавен контролен номер (ДКН) №
....., в гр. К.., нарушил правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 116 от
ЗДвП и допуснал настъпване на ПТП, при което на М., като пешеходец пресичащ пътното
платно, са причинени следните телесни повреди: открито счупване на двете кости на дясната
подбедрица довело до трайно затрудняване на движението на десния крак, счупване на
малкия пищял на лявата подбедрица в долния му край, довело до трайно затрудняване на
движението на левия крак, охлузвания на кожата на лицето и крайниците, причинили болка
и страдание. Предвид това за него, като увредено лице, се пораждал правен интерес от
завеждане на иск срещу Г.ф. за обезщетение на претърпените от ищеца вреди в резултат на
застрахователното събитие – пътнотранспортно произшествие, причинено от виновния
водач на МПС, който нямал сключена вА.дна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ към момента на застрахователното събитие.
Тези твърдения са основателни и се доказват от приложеното НОХД № 877/2020
г. по описа на РС – К...
Видно от НОХД № 877/2020 г. по описа на РС – К.., с присъда №
260005/15.09.2020 г., влязла в законна сила на 01.10.2020 г., С. Ф. М. бил признат за виновен
в извършване на престъпление по 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на
2
27.08.2019 г. в гр. К.., при управление на лек автомобил, марка „Ф.”, модел „Г.“ с държавен
контролен номер № K 3831 АТ, нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП и
допуснал настъпване на ПТП, при което на М., като пешеходец, пресичащ пътното платно,
му били причинили следните средни телесни повреди: открито счупване на двете кости на
дясната подбедрица, довели до трайно затрудняване движението на десния крак, счупване
на малкия пищял на лявата подбедрица в долния му край, довело до трайно затрудняване на
движението на левия крак.
НА.це е хипотезата на чл. 300 от ГПК. Следователно са установени деецът,
деянието (процесното ПТП), неговата противоправност, причинната връзка и вината.
Видно от представената справка – извадка от сайта на Г.ф. за проверка за
сключена застраховка „Гражданска отговорност” (л. 56 от делото на ОС), за МПС с ДКН .....
има активна застраховка „Гражданска отговорност“ с начална дата и час на покритие –
27.08.2019 г., 15:20 часа. Следователно към момента на ПТП, настъпило на 27.08.2019 г.
преди 10.30 часа, за посоченото МПС с ДКН ..... – лек автомобил „Ф. Г.“, не е имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Видно от „застрахователна претенция“ вх. № 24-01-288/01.08.2022 г. (л. 48 от
делото на ОС), ищецът е предявил претенция към Г.ф. за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 75 000.00 лева и за имуществени вреди в размер на 1
329.70 лева, причинени в резултат на настъпилото на 27.08.2019 г. ПТП. С писмо изх. № 24-
01-288/15.08.2022 г. (л. 51 от делото на ОС) Г.ф. е уведомил ищеца, че за настъпилото на
27.08.2019 г. ПТП е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000.00
лева лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 135.00 лева, които намалява
наполовина поради съпричиняване на вредоносния резултат от пострадА.я ищец в размер на
50%. Посочено е, че така определената сума общо в размер на 25 567.50 лева ще бъде
заплатена на ищеца след представяне на пълномощно в оригинал.
Във въззивната жалба е посочено, че, на 17.03.2023 г. ответникът е изплатил на
ищеца сумата от 35 510.14 лева. Представено е авиза за платежно нареждане за кредитен
превод от 17.03.2023 г. (л. 5). Плащането е извършено след постановяване на
първоинстанционното решение и преди подаване на въззивната жалба.
Спорът е за размера на дължимото обезщетение – за разликата над 30 000.00 лева
до 60 000.00 лева.
В исковата молба се твърди, че в резултат на ПТП ищецът почувствал много
силни болки в дясната си подбедрица и по цялата си дясна част на тялото, както и в левия
крак в долната част, и в областта на главата, тъй като при падането си ударил главата.
Започнала да му тече кръв от десния крак, видял, че костта на десния му крак стърчала
навън около 5 см. От силните болки, от удара на главата му в пътното платно и от стреса, за
известно време не си спомнял детайлни подробности за ПТП. До идване на линейката стоял
на земята на платното за движение до автомобила, който го блъснал. По някое време
пристигнала линейка и с помощта на лекарите го качили в линейката. Бил транспортиран от
екип на ЦСМП до МБАЛ „Д-р А.Д.“ АД – гр. К.. и от Спешно отделение бил настанен на
3
лечение в Отделение по „Ортопедия и травматология“. Било установило, че имал открито
счупване на двете кости на дясната подбедрица, като от раната стърчал костен фрагмент от
тибията. По-късно от направените рентгенографии се установило, че имал счупване на
лявата подбедрица на левия крак. На 27.08.2019 г. претърпял тежка операция на десния
крак, като му били поставени метални остеосинтезни средства за вътрешна фиксация на
счупените две кости. В болницата престоял на лечение от 27.08.2019 г. до 11.09.2019 г. За
проведеното лечение му била издадена епикриза № 12170 от 11.09.2019 г. През цялото
лечение в болницата чувствал силни болки и приемал обезболяващи. След изписването
лечението му продължило в домашни условия на постелен режим. Походката му била
невъзможна, поради счупване на двата му крака. На 11.10.2019 г., поради силните болки,
бил транспортиран до лекар специА.ст ортопед-травматолог, който установил моментното
му съС.ие - невъзможност за ходене и продължил гипсовата имобилизация на левия крак. За
прегледа му бил издаден Амбулаторен лист № 1912 от 11.10.2019 г. Многократно
посещавал лекари. Лечението му продължило много дълъг период, през което време усещал
силни болки. Понастоящем все още няма пълно зарастване на счупванията, получени при
ПТП.
Към момента на ПТП М. е бил на 69 години.
Видно от заключението на двете медицински експертизи (л. 96 – 101 и л. 104 -
107 от делото на ОС), във връзка с ПТП на 27.08.2019 г., на М. са били причинени: открито
счупване на двете кости на дясната подбедрица, довело до трайно затрудняване на
движението на десния крак за повече от един месец, счупване на малкия пищял на лявата
подбедрица в долния му край, довело до трайно затрудняване на движението на левия крак
за повече от един месец и охлузвания на кожата на лицето и крайниците, причинили болка и
страдание. Съгласно заключението, оздравителния процес по отношение на зарастване на
счупванията на костите на долните крайници е завършил, като същият е бил с
продължителност от няколко месеца. При преглед от травматолог, извършен на 06.01.2023
г., е установена добра консолидация. Възможно ищецът и към момента да чувства болка в
областта на дясната глезенна става, за каквато съобщава, засилваща се при по-
продължителен изправен стоеж, ходене и неблагоприятни метеорологични условия – ниски
температури, влага. Предвид възрастта на пострадА.я, възстановителните процеси при него
вследствие на влошено кръвоснабдяване, артрозни промени, остеопороза, са били забавени.
Болките в областта на дясната глезенна става са следствие на посттравматични артрозни
изменения, както и че на ищеца му предстои операция за премахване на металните
остеосинтезиращи тела.
Видно от показанията на свидетел С.Д. А. (л. 125 от делото на ОС), бивша
съпруга на починал син на ищеца, в резултат на претърпяно на 29.08.2019 г. ПТП били
счупени двата крака на нейния свекър (ищецът М. А. М.), като на единия крак е стърчала
кост навън. Отишли да го видят в болницата половин час след инцидента, съС.ието му било
зле, течала много кръв. Направили му операция, сложили му имплант на десния крак и
лежал 15 дни в болницата, след което продължил лечението си вкъщи. Не можел да става от
4
леглото, като лечението му на легло продължило около година. Свидетелства, че преди
инцидента свекърът и бил весел, усмихнат човек, а след това всеки ден плачел, че няма да
може да стане и да ходи, било му тъжно. Не можел да става, идвала медицинска сестра да му
прави превръзка, както и специА.ст, който да го раздвижва. В момента също се оплаквал от
болки, ходел с бастун, придвижвал се полека, но не можел дълго да стои на крака. Сочи
също, че наскоро ищецът получил инсулт, след което не можел да си вдига ръката и да
говори. Понастоящем след инсулта се движил нормално, можел да се храни сам и да се
обслужва.
Според показанията на свидетел Д.Д. СА.ф (л. 125 от делото на ОС), през месец
август 2019 г. ищецът претърпял катастрофа, приели го в болница, целият бил в кръв,
кокалът му стърчал отвън. Направили му операция и лежал около 15-20 дена в болницата,
бил в много тежко съС.ие. След като се прибрал от болницата вкъщи, всеки ден викА. сестра
да му прави превръзка. Ищецът бил на легло и не можел да става, най – малко една година
лежал на легло. Понастоящем ходил с бастун, леко по-леко, но не бил така весел – поС.но
плачел, не бил предишния човек. Преди катастрофата ищецът бил жизнен човек, работил на
ж. п. гарата, гледал кравата, двора, цялото си семейство, вършил си всичко. А сега се
чувствал ненужен и плачел по цял ден, че не може да се грижи за семейството си. Идвал
човек, който да го раздвижва.
С оглед вида, интензитета и продължителността на доказаните увреждания, които
са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, на броя и сложността на медицинските
интервенции, степента на възстановяването на ищеца, негативните психически
изживявания, ежедневните затруднения при извършването на обикновени дейности,
включително и към настоящия момент, възрастта на ищеца и при приложението на чл. 162
от ГПК и чл. 52 от ЗЗД, въззивният съд намира, че сумата от 60 000.00 лева е най-
справедлив общ паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди.
Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на М., изразяващо се в пресичане на пътното платно на необозначено място и
движение по плътното почти по средата.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) е
предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но
намаляването на обезщетението е обусловено от нА.чие на причинна връзка между
поведението на пострадА.я и произлезлите вреди. За да е нА.це съпричиняване по смисъла
на закона, пострадА.ят трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дА.
е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от нА.чието на
причинна връзка между поведението на пострадА.я, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е
нА.це причинна връзка между действията или бездействията на пострадА.я и вредоносния
резултат.
Според заключението на съдебно-автотехническа експертиза № 6/10.01.2023 г. (л.
5
114 – 117 от делото на ОС), се установява следния механизъм на настъпване на ПТП на
27.08.2019 г. в гр. К..: лек автомобил „Ф. Г.", ....., управляван от С. М. (третото лице –
помагач) се е движил по бул. „Б." в гр. К.., с посока от кв. „В." към автогарата. Дo магазин за
авточасти „С." пешеходецът М. (ищеца по делото) е пресичал пътното платно на място,
необозначено като пешеходна пътека, перпендикулярно на посоката на движение на
автомобила, от дясно на ляво. В дясната лента е имало движещи се автомобили,
пешеходецът е излязъл пред един от тях и е навлязъл във вътрешната лента. Лек автомобил
„Ф. Г." го е ударил с лявата част на предната броня в дясната подбедрица. М. се е завъртял
по посока обратна на часовата стрелка и е бил ударен с лявото странично oглeдaлo, при
което е отхвърлен от автомобила напред и е паднал на асфалта. Лекият автомобил е минал
вдясно покрай него и е спрял в положението, открит след ПТП. От техническа гледна точка
причината за ПТП е попадане на пешеходеца (ищец) в габаритите на лекия автомобил и
пресичане на траекториите им на движение, дължащо се на: загуба на контрол над
обстановката пред автомобила и закъсняла реакция от страна на водача С. М.; за настъпване
на ПТП е допринесъл и пешеходеца М. (ищец), извършвайки пресичане на пътното платно
на място, което не е определено за тази цел.
Налага се общият извод, че със своето поведение ищецът е допринесла за
причиняване на вредоносния резултат. Настоящата инстанция намира, че количествения
израз на съпричиняването е в размер на 30%.
Следователно на М. се дължи обезщетение за неимуществени вреди в размер на
42 000.00 лева.
ІІ. за имуществените вреди:
Претенцията е сумата от 1 317.80 лева (след намалението му в съдебно
заседание), представляващи направени от ищеца разходи за лечението му. Представени са
фактури с получател ищецът М., видно от които същият е заплатил общо 1 135.00 лева, от
които 800.00 лева – остеосинтезни средства, 27.00 лева – транспорт, 58.00 лева –
потребителска такса за 10 дни престой в болница и 250.00 лева за превръзки на
следоперативна рана. В тази връзка, доколкото се касае за разходи за лечението на ищеца на
причинените му, в резултат на настъпилото на 27.08.2019 г. ПТП, телесни увреждания,
същите представляват имуществени вреди по смисъла на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса
за застраховането, подлежащи на обезщетяване.
По отношение на претендираните допълнително 182.80 лева, по делото са
представени фискални бонове, удостоверяващи закупени лекарствени продукти и материА.
– квамател, фраксипарин шприц, репарил гел, тоалетна хартия, вода за уста, мокри кърпи,
пелени за възрастна, чаршафи, помощни средства, медицински памук и етилов спирт. От
представените фискални бонове не може да се установи, че цитираните лекарствени
продукти и материА. са заплатени от ищеца, респективно – че именно същият е претърпял
загуба в посочения размер от 182.50 лева, поради което искът за тази сума е неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
При отчитане процента на съпричиняване, обоснован по-горе, на М. се дължи
6
обезщетение за имуществени вреди в размер на 794.50 лева.
При присъждане на двете обезщетения не следва да се отчете извършеното
плащане в размер на 35 510.14 лева по платежно нареждане за кредитен превод от
17.03.2023 г. (л. 5). От цитирания документ не става ясно какво включва посочената сума и
какви задължения са погасени с нея. Това плащане следва да бъде съобразено при
последващи действия по реА.зиране правата по настоящото решение.
ІІІ. за началната дата, от която се дължи обезщетение за забавено плащане:
Съгласно чл. 558, ал. 1 от КЗ, лихвите за забава на Г. ф. се изчисляват и изплащат
при спазване на чл. 497 от КЗ, който определя, че законната лихва за забава се дължи
считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ, и 2. изтичането на срока по
чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ.
Съгласно чл. 558, ал. 6 от КЗ, плащане от Г. ф. към увредено лице чрез
пълномощник се допуска само въз основа на изрично писмено пълномощно с нотариална
заверка на подписите относно конкретна претенция, в което се съдържа изявление, че
увреденото лице е уведомено, че има право да получи плащането лично.
В „застрахователна претенция“ вх. № 24-01-288/01.08.2022 г. (л. 48 от делото на
ОС), ищецът е предявил претенциите си към Г.ф.. В този документ изрично е посочено, че
се прилага и нотариално заверено адвокатско пълномощно.
Заверен препис от това пълномощно е представен с въззивната жалба (л. 6).
Видно от неговото съдържание, същото съдържа всички законови изисквания по КЗ и въз
основа на него адвокат С. има представителна власт за всички действие по получаване на
обезщетения от процесното ПТП.
С писмо изх. № 24-01-288/15.08.2022 г. Г.ф. е уведомил ищеца, че определената
сума, представляваща обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, ще бъде
заплатена след представяне на посочено пълномощно в оригинал. Не са представени
доказателства, че представеното пълномощно не е в оригинал.
Ето защо следва да бъде прието, че ответникът е в забава и дължи законна лихва,
считано от датата, определена по реда на КЗ, съобразно датата на получаване от Г.ф. на
искането за плащане - 16.08.2022 г. Следователно горните суми следва да бъдат присъдени
ведно със законната лихва от 16.08.2022 г. до окончателното изплащане.
Не до тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът на М. А.
М. ЕГН ********** за неимуществени вреди за разликата над 30 000.00 лева до размера от
42 000.00 лева, в частта, с която е отхвърлен искът за имуществени вреди за разликата над
567.50 до размера от 794.50 лева, всички причинени от ПТП, настъпило на 27.08.2019 г.,
причинени виновно от С. Ф. М. при управление на лек автомобил „Ф. Г.“ с ДК № ....., без
сключена вА.дна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и по
7
отношение началната дата за изплащане на законната лихва върху тези суми до
окончателното изплащане и да бъде осъден Г.ф. да заплати на М. А. М. ЕГН **********
сумата от още 12 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и още
227.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, всички причинени от ПТП,
настъпило на 27.08.2019г., причинени виновно от С. Ф. М. при управление на лек автомобил
„Ф. Г.“ с ДК № ....., без сключена вА.дна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, ведно със законната лихва от 16.08.2022 г. до окончателното изплащане
на сумите.
В останА.те обжалвани части решението на първоинстанционният съд следва да
бъде потвърдено.
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК следва да бъде осъден Г.ф. да
заплати на адвокат Я. М. С., в качеството на пълномощник на М. А. М. ЕГН **********,
сумата от още 1 500.39 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство, определено по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата
и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения по съразмерност, както и да заплати на адвокат Я. М. С., в качеството на
пълномощник на М. А. М. ЕГН **********, сумата от 1 500.39 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивното производство, определено по реда на чл. 38 от
Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения по съразмерност.
М. е бил освободен от заплащане на държавни такси и не е платил такава за
въззивното производство.
С оглед горното и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден Г.ф. да
заплати в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка на Апелативен
съд – Пловдив сумата от 855.90 лева, представляваща дължима държавна такса от М. за
въззивното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 30/13.03.2023 г., постановено по г. д. № 213/2022 г. по
описа на ОС – К.. в частта, с която е отхвърлен искът на М. А. М. ЕГН ********** за
неимуществени вреди за разликата над 30 000.00 лева до размера от 42 000.00 лева, в частта,
с която е отхвърлен искът за имуществени вреди за разликата над 567.50 до размера от
794.50 лева, всички причинени от ПТП, настъпило на 27.08.2019 г., причинени виновно от
С. Ф. М. при управление на лек автомобил „Ф. Г.“ с ДК № ....., без сключена вА.дна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и по отношение
началната дата за изплащане на законната лихва върху тези суми до окончателното
изплащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г.ф. – С. ...., ул. „Г.И.“ № 2, ет. 4, БУЛСТАТ ..... да заплати на М. А. М.
8
ЕГН ********** от с. З., община К.., област К.. сумата от още 12 000.00 (дванадесет хиляди)
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и още 227.00 (двеста двадесет и
седем) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, всички причинени от
ПТП, настъпило на 27.08.2019 г., причинени виновно от С. Ф. М. при управление на лек
автомобил „Ф. Г.“ с ДК № ....., без сключена вА.дна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, ведно със законната лихва от 16.08.2022 г. до окончателното
изплащане на сумите.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 30/13.03.2023 г., постановено по г. д. № 213/2022 г.
по описа на ОС – К.. в останА.те обжалвани части.
Решението е постановено при участието С. Ф. М. ЕГН **********, в качеството
на трето лице – помагач на Г.ф., БУЛСТАТ ......
ОСЪЖДА Г.ф. – С. ...., ул. „Г.И.“ № 2, ет. 4, БУЛСТАТ ..... да заплати на адвокат
Я. М. С. от АК – С., ЕГН **********, личен номер **********, в качеството на
пълномощник на М. А. М. ЕГН **********, сумата от още 1 500.39 (хиляда и петстотин
лева и 39 стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство, определено по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по
съразмерност.
ОСЪЖДА Г.ф. – С. ...., ул. „Г.И.“ № 2, ет. 4, БУЛСТАТ ..... да заплати на адвокат
Я. М. С. от АК – С., ЕГН **********, личен номер **********, в качеството на
пълномощник на М. А. М. ЕГН **********, сумата от 1 500.39 (хиляда и петстотин лева и
39 стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство,
определено по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по съразмерност.
ОСЪЖДА Г.ф. – С. ...., ул. „Г.И.“ № 2, ет. 4, БУЛСТАТ ..... да заплати в полза на
Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – Пловдив сумата
от 855.90 (осемстотин петдесет и пет лева и 90 стотинки), представляваща дължима
държавна такса от М. А. М. ЕГН ********** от с. З., община К.., област К.. за въззивното
производство.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при нА.чие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10