№ 6586
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110136544 по описа за 2021 година
Ищецът твърди, че между него и ответниците като солидарни длъжници, е сключен договор
от 09.10.2019 г., по силата на който е предоставил временното ползване на професионална
кафемашина Grimac Mia – 1 група, PUL водопровод, кафемелачка Instant 64/Obel Automatic
Nero и подмашина SV Grande EL срещу задължението за ежемесечно закупуване на
определено количество кафе, което задължение твърди, че не е изпълнявано, поради което
договорът бил прекратен. Намира, че с оглед клаузата на чл. 8 от договора, ответниците
следвало да му заплатят неустойка в размер на 3500 лв., равняваща се на еднократния
размер на предоставените за ползване вещи, които не били върнати при прекратяване на
договора. Заявява още че на 11.12.2019г. между страните имало сключен и друг договор, по
силата на който ответната страна следвало да закупува определено минимално количество
кафе. В допълнение по този договор било уговорено и заплащането на еднократно
възнаграждение от ищеца в размер на 4900 лв. срещу извършването на уговорените в чл. 13
рекламни дейности. Поддържа, че по силата на този договор заплатеното от ищеца
възнаграждение подлежало на връщане в случай на предсрочно прекратяване на договора,
което в случая се твърди да е настъпило поради неизпълнение на ответната страна, поради
което счита, че последният следва да му върне платеното по договора възнаграждение. Моли
ответниците да бъдат осъдени да му заплатят, в условията на солидарност, посочените по-
горе суми, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.
Ответниците са получили препис от исковата молба, по която не е депозиран отговор в
срока по чл. 131 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
1
Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 92 ЗЗД. В тежест на ищеца е да
докаже наличието на валидно уговорени неустоечни клаузи, че договорите са развалени на
соченото от него основание, за което ответниците са надлежно уведомени, както и че е
заплатил уговореното в допълнителното споразумение възнаграждение.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответниците е да докажат, че са
изпълнявали договора, поради което не са възникнали предпоставките за неговото
разваляне, в т.ч. че са изпълнили задължението си да извършват поръчки на уговореното
минимално количество кафе.
В настоящия случай от приложения договор от 09.10.2019 г. е видно, че между ищеца и
ответниците е сключен договор, по силата на който ответната страна се е задължила да
закупува минимално месечно кафе „спетема крема“ и „спетема POD” при уговореното в
договора минимални месечни и общи количества. От приложения договор от 11.12.2019г. е
видно и че ответната страна се е задължила да извършва уговорените рекламни дейности
срещу възнаграждение в размер на 4900 лв., което на основание чл. 14 от договора подлежи
на връщане при предсрочно прекратяване на договора.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че е изпълнявано
договорното задължение за закупуване на минимално количество кафе, поради което в полза
на ищеца е възникнало преобразущото право да развали процесните договорни връзки.
Съдът намира за доказано и твърдението на ищеца, че същото право е надлежно упражнено,
видно от приложената нотариална покана (л. 17-19).
При това положение, следва да се приеме, че процесното правоотношение е прекратено чрез
разваляне, при което в тежест на ответниците е възникнало солидарно задължение по чл. 10
от 09.10.2019 г. и чл. 15 от договор 11.12.2019г. да заплатят описаните по-горе неустойки.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ищеца следва да се
присъдят и сторените по делото разноски, както следва: 346 лв. – държавна такса и 960 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Л Е“ ЕООД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. ....-
2, бл. ...., вх. В, ет. 1, ап. 47 и Г. ЦВ. ЦВ., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. ....-2,
бл. ...., вх. В, ет. 1, ап. 47 ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „Б Гп“ ЕООД, с ЕИК ....., район
„Люлин“, бул. „.....“ № 9 следните суми: 3500 ЛЕВА – неустойка по чл. 8 от договор от
09.10.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 24.06.2021г. до
окончателното плащане, 4900 ЛЕВА – неустойка по чл. 14 от договор от 11.12.2019г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 24.06.2021г. до окончателното
плащане, както и сторените по делото разноски, а именно: 346 ЛЕВА – държавна такса и
960 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение.
2
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3