№ 802
гр. София, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20211001001033 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 261 084 от 8.07.2021 г. по т. д. № 20/ 2020 г. на Софийския градски съд,
търговско отделение, VІ - 15 състав на основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ е признато за
установено, че „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н.) - гр. София дължи на „Ел Се Се Се“ АД - гр.
Роксилде, Кралство Дания следните суми : 91 768.62 лева, представляваща лихви за забава,
изтекли в периода от 22.06.2009 г. до 24.01.2016 г. върху главно вземане за връщане на
продажна цена в размер на 134 412.46 лева, платена по развален предварителен договор от
19.03.2008 г. ; 17 402.08 лева, представляваща част от подлежащ на връщане задатък по
същия предварителен договор - разликата между пълния размер на вземането за задатък от
22 402.08 лева и приетия размер на вземането от 5 000 лева, включен в одобрения от съда
списък на приетите вземания ; 20 409.81 лева, представляваща част от лихвите за забава,
изтекли в периода от 22.06.2009 г. до 24.01.2016 г. върху главното вземане за връщане на
задатък в размер на 22 402.08 лева - разликата между пълния размер на вземането за лихви и
приетият размер на вземането от 1 469.67 лева, включен в одобрения от съда списък на
приетите вземания ; 15 309 лева, представляваща съдебни разноски, направени в
производството по т.д. № 1015/2009 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ -
2 състав.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н.) - гр.
1
София, в която се изтъква, че е неправилно, без да са посочени конкретни нарушения,
допуснати от първоинстанционния съд.
Молбата към съда е решението да бъде отменено и бъде постановено друго решение, с
което исковата претенция да бъде отхвърлена.
Ответникът по въззивната жалба „Ел Се Се Се“ АД - гр. Роксилде, Кралство Дания, чрез
пълномощника адвокат Р.Ж., в писмения отговор я оспорва като неоснователна, изтъквайки
отново аргументите, на които е изградена тезата му в процеса.
Молбата към съда е решението да бъде потвърдено.
Синдикът на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н.) - гр. София А. М. не е взела становище по
въззивната жалба, а в съдебното заседание заявила, че иска делото да бъде решено съобразно
събраните доказателства.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от
кредитор в открито производство по несъстоятелност, който има интерес и право на
обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.
При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.
В исковата молба ищецът „Ел Се Се Се“ АД - гр. Роксилде, Кралство Дания твърдял, че с
молба с вх. № 9948/ 25.01.2019 г. предявил пред съда по несъстоятелността свои вземания
срещу длъжника „Лайтхаус голф ризорт“ АД, установени с влязло в сила решение № 842/
18.11.2009 г. по т.д.№ 1015/ 2009 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 2
състав. Вземанията били включени от синдика в списъка на приетите вземания, но по
възражението на длъжника за изтекла погасителна давност, с определение № 6913/
23.12.2019 г., обявено в търговския регистър на 23.12.2019 г., съдът по несъстоятелността
изключил четири от тях.
Вземанията не били погасени по давност, защото по образуваното изпълнително дело
периодично били предприемани прекъсващи давността изпълнителни действия, попадащи в
примерното изброяване в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС,
ОСГТК.
Ищецът провел успешно иск по чл.517, ал.4 от ГПК за прекратяване на „Лайтхаус хотел“
ЕООД, с единствен собственик на капитала „Лайтхаус
- 3 -
2
голф ризорт“ АД, към което били прехвърлени основните активи на длъжника, за да създаде
пречка за изпълнението.
Молбата към съда била да постанови решение, с което да бъде признато, че ищецът има
следните вземания от „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н.) - гр. София : 91 768.62 лева,
представляваща лихви за забава, изтекли в периода от 22.06.2009 г. до 24.01.2016 г. върху
главно вземане за връщане на продажна цена в размер на 134 412.46 лева, платена по
развален предварителен договор от 19.03.2008 г. ; 17 402.08 лева, представляваща част от
подлежащ на връщане задатък по същия предварителен договор - разликата между пълния
размер на вземането за задатък от 22 402.08 лева и приетия размер на вземането от 5 000
лева, включен в одобрения от съда списък на приетите вземания ; 20 409.81 лева,
представляваща част от лихвите за забава, изтекли в периода от 22.06.2009 г. до 24.01.2016 г.
върху главното вземане за връщане на задатък в размер на 22 402.08 лева - разликата между
пълния размер на вземането за лихви и приетият размер на вземането от 1 469.67 лева,
включен в одобрения от съда списък на приетите вземания ; 15 309 лева, представляваща
съдебни разноски, направени в производството по т.д. № 1015/2009 г. на Софийския градски
съд, търговско отделение, VІ - 2 състав.
Ответникът „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н.) - гр. София в писмения отговор оспорил иска
като неоснователен, като изтъкнал, че петендираните вземания са били погасени по давност.
Молбата към съда била да отхвърли иска.
Синдикът на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н.) - гр. София А. М. в писмено становище
оспорила иска, позовавайки се на аргументите, изложени от съда по несъстоятелността в
определението, с което вземанията били изключени от списъка на приетите вземания.
Установените от доказателствата факти, които са релевантни за настоящия спор, са
следните.
От справка по партидата на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД - гр. София в търговския регистър
се установява, че с решение № 2969 от 17.12.2018 г. по т.д.н. № 2360/ 2018 г. на Софийския
апелативен съд, търговско отделение, 11 състав на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ по
отношение на дружеството е открито производство по несъстоятелност с начална дата на
неплатежоспособността 31.12.2011 г.
С молба вх.№ 9948/ 25.01.2019 г. „Ел Се Се Се“ АД - гр. Роксилде, Кралство Дания
предявило в срока по чл. 685 от ТЗ следните вземания, установени по основание и размер с
влязлото в сила решение № 842 от 18.11.2009 г. по т.д. № 1015/2009 г. на Софийския
градски съд, търговско
отделение, VІ - 2 състав : 1.) за сумата 68 724 евро/ 134 412.46 лева, представляваща
подлежаща на връщане авансово платена част от главницата по развален предварителен
договор за покупко - продажба на недвижим имот от 19.03.2008 г., ведно със законната
3
лихва от 22.06.2009г. до окончателното изплащане, която към датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност - 17.12.2018 г. била 67 120.79 евро/
131 276.85 лева ; 2.) за сумата 11 454 евро/ 22 402.08 лева, представляваща задатък по
предварителния договор, ведно със законната лихва от 22.06.2009 г. до окончателното
изплащане, която към 17.12.2018 г. била 11 186.80 евро/ 21 879.48 лева ; 3.) за сумата 15
309 лева деловодни разноски.
Вземанията били включени от синдика в списък на приетите вземания, обявен в търговския
регистър на 15.05.2019 г.
По възраженията с вх. № 67511/ 22.05.2019 г. на длъжника и с вх.№ 67481/ 22.05.2019 г. на
кредитора „Седимент Приват“ АД, с определение № 6913/ 23.12.2019 г., обявено в
търговския регистър на 23.12.2019 г., съдът по несъстоятелността изключил следните
вземания на „Ел Се Се Се“ АД : по т.4.1.2 - за разликата над 39 508.23 лева и за периода
преди 25.01.2016 г. ; по т. 4.2.1 - за подлежащ на връщане задатък за разликата над 5 000
лева ; по т.4.2.2. - за законна лихва върху подлежащ на връщане задатък от 5 000 лева, за
разликата над 1 469.67 лева и за период на забава преди 25.01.2016 г. ; по т.4.3 - за разноски
по т.д. № 1015/ 2009 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 2 състав в
размер на 15 309 лева.
На основание изпълнителните листове от 21.10.2010 г., издаден по т.д. № 156/ 2010 г. на
Софийския апелативен съд, търговско отделение, 6 състав и от 14.02.2010 г., издаден по т.д.
№ 1015/ 2009 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 2 състав, било
образувано изпълнително дело № 20107170400847 на частния съдебен изпълнител Р. Т..
По молбата на взискателя с вх. № 1540/ 5.04.2011 г., с постановление от 11.04.2011 г.
същият бил овластен да предяви иск по чл.517, ал.4 от ГПК за прекратяване на „Лайтхаус
хотел“ ЕООД.
След изпращането на делото по подсъдност, с разпореждане от 3.07.2013 г. било образувано
изп.д. № 20133210400053 на държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Балчик.
С решение от 8.08.2012 г. по т.д. № 2183/ 2011 г. на Софийския градски съд, търговско
отделение, VІ - 17 състав „Лайтхаус хотел“ ЕООД е прекратено на основание чл.517, ал.4 от
ГПК. Решението влязло в сила на 9.01.2015 г.
- 5 -
При тези факти правните изводи са следните.
Производството е по установителен иск, предявен по реда на чл. 694, ал.2, т. 2 от ТЗ от
активно легитимирана страна - кредитор, чието вземане е изключено от списъка на приетите
вземания с определението по чл. 692, ал. 4 по възражения на длъжника и на друг кредитор.
4
Исковата претенция е основана на твърдението за съществуването на изискуеми вземания на
ищеца срещу обявено в несъстоятелност дружество, произтичащи от влязло в сила съдебно
решение.
Възражението на длъжника е за недължимост на вземанията поради изтекла погасителна
давност.
При така заявените тези на страните, правилното решаване на спора е обусловено от
отговора на въпроса дали давността, която е започнала да тече от деня на влизането в сила
на решението, с което длъжника е бил осъден да плати претендираните вземания -
10.11.2010 г., е била прекъсвана с предприети от взискателя действия за принудително
изпълнение по смисъла на чл. 116, б.„в“ от ЗЗД, до деня на предявяването на вземанията в
срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ - 25.01.2019 г.
Съобразно разясненията в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/
2013 г. на ВКС, ОСГТК когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Прекратяването поради т. нар. „перемпция“ настъпва
по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като
новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
От приложените към исковата молба писмени доказателства се установява моногократното
извършване от взискателя на действия за принудително изпълнение, всяко едно от които е
прекъсвало давността в хипотезата на чл. 116, б.„в“ от ЗЗД.
Първото от тях е подадената на 5.04.2011 г. молба до съдебния изпълнител с искане за
овластяване за предявяване на иск по чл.517, ал.4 от ГПК за прекратяване на дъщерното
дружество на длъжника „Лайтхаус хотел“ ЕООД.
Второто е заявеното в молбата с вх.№ 4793/ 26.07.2012 г. искане за налагане на запори върху
регистрираните в КАТ моторни превозни средства на длъжника.
Третото действие е искането в молбата с вх.№ 2026/ 28.03.2013 г. за налагане на запор върху
общо седем сметки на длъжника в търговски банки, осъществяващи дейност в страната.
След изпращането на изпълнителното дело във връзка с чл. 427, ал.1, т. 1 от ГПК и
преобразуването му от компетентния държавен съдебен изпълнител при Районен съд -
Балчик, по искане на взискателя с протокол от 7.08.2013 г. е насрочен опис на недвижим
имот в гр. Балчик - собственост на длъжника.
В периода от време след тази дата - до 17.10.2017 г., по молби на взискателя била
насрочвана нова публична продан на недвижимия имот, с всяка от които давността е била
5
прекъсвана.
В обобщение на изложените съждения може да се заключи, че с всяко едно от изброените
действия погасителната давност е била прекъсвана и към деня на предявяването на
вземането петгодишния срок по чл. 110 от ЗЗД не е била изтекла.
Предвид неоснователността на оплакванията във въззивната жалба и поради съвпадането на
крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с тези на първостепенния съд
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на
Софийския апелативен съд дължимата държавна такса по чл. 694, ал. 7 от ТЗ в размер на
724.45 лева.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261 084 от 8.07.2021 г. по т. д. № 20/ 2020 г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VІ - 15 състав.
ОСЪЖДА „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н.) - гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 9 - 11,
ет.2, офис 3Б, с ЕИК ********* да заплати по сметката на Апелативен съд - София на
основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ държавна такса в размер на 724.45 (седемстотин двадесет и
четири лева и четиридесет и пет стотинки) лева.
- 7 -
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7