Р Е Ш
Е Н И Е
12.12.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд град Монтана, V-ти състав в съдебно заседание на
осми декември през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар А.Л. и с
участието
на
прокурора Анна Иванова разгледа
Адм.дело
№621/2011г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.145 и сл. Административно-процесуален кодекс (АПК) във вр. с чл.13 ал.5
Закона за социално подпомагане (ЗСП)
Образувано е по жалба на Л.А.Б. ***
против Заповед №1987-М/04.10.2011г. на Директор Дирекция “Социално подпомагане”
- Монтана, с която на основание чл.13 ал.5
ЗСП на оспорващия е отказана от целева помощ за отопление по Наредба
№РД-07-5/18.05.2008г. за отоплителен сезон 2011г. от 01.11.2011 до 303.2012г. В
жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на оспореният административен
акт. В съдебно заседание оспорващия се явява лично, като поддържа жалбата си и
моли да бъде отменен оспореният административен акт като заявява, че има право
да получава целева помощ.
Директор
Дирекция “Социално подпомагане” – Монтана не взема становище по оспорването.
Прокурора
дава заключение, че жалбата е неоснователна и оспорения административен акт
като законосъобразен следва да бъде потвърден.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна
уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168
ал.1 АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това
са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед №1987-М/04.10.2011г. на Директор Дирекция
“Социално подпомагане” - Монтана, с която на основание чл.13 ал.5 ЗСП на оспорващия е отказана от целева помощ
за отопление по Наредба №РД-07-5/18.05.2008г. за отоплителен сезон 2011г. от
01.11.2011 до 303.2012г. Административния орган е изложил мотиви, че на
оспорващия не отговаря на условията на чл.2 ал.1 Наредба №РД-07-5/18.05.2008г.
във връзка с чл.10 ал.1 т.1 Правилника за прилагане на закона за социалното
подпомагане (ППЗСП), тъй съпруга на оспорващия притежава два жилищни имота,
тоест обитаваното от тях жилище не е единствено.
От фактическа страна, а и между
страните не се спорни, следното:
Видно от Молба-Декларация
вх.№1987М/07.09.2011г. (л.7,8 по делото) подадена до Директор Дирекция
“Социално подпомагане” - Монтана, оспорващия е поискал отпускане на целева
социална помощ за отопление за отоплителен сезон 2011г. Със Социален доклад от
27.09.2010г. (л.13 по делото) длъжностно лице от Дирекция “Социално
подпомагане” – Монтана след извършена проверка е дало становище, че на
оспорващия не следва да се отпуска исканата социална помощ, тъй като притежава
два жилищни имота. С оспорената в настоящето производство Заповед №1987-М/04.10.2011г.
на Директор Дирекция “Социално подпомагане” – Монтана (л.3 по делото), с която
на основание чл.13 ал.5 ЗСП на
оспорващия е отказана от целева помощ за отопление по Наредба
№РД-07-5/18.05.2008г. за отоплителен сезон 2011г. от 01.11.2011 до 303.2012г. С
жалба вх.№9411-5/21.10.2011г. (л.3 по делото) оспорващия е оспорил пред
Директора на РДСП-Монтана, Заповед №1987-М/04.10.2011г. на Директор Дирекция
“Социално подпомагане” – Монтана, като с Решение №9116-40/31.10.2011г. (л.4 по
делото) жалбата е отхвърлена и е потвърден оспорения административен акт. Видно
от приложената на л.5 по делото обратна разписка на 02.11.2011г. оспорващия е
надлежно уведомен за издаденото Решение №9116-40/31.10.2011г., тоест жалбата с
вх.№9411-6/07.11.2011г., с която е сезирана настоящата съдебна инстанция, е
подадена в рамките на законоустановения срок и е допустима.
От така описаната безспорни факти
съдът стига до следните правни изводи:
По
отношение на оспорената в настоящето производство Заповед №1987-М/04.10.2011г.
на Директор Дирекция “Социално подпомагане” - Монтана е осъществен контрол от
по-горестоящия административен орган (Решение №9116-40/31.10.2011г. на Директор
РДСП-Монтана), тоест налице са процесуалните предпоставките за осъществяване на
настоящето съдебно производство по контрол за нейната законосъобразност.
Неоснователни са развитите в жалбата доводи,
че оспорения административен акт е незаконосъобразен. Разпоредбата на чл.2 ал.1
Наредба №РД-07-5/16.05.2008г. предвижда, че право на целева помощ за отопление имат лицата и
семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на
подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален
доход за отопление и отговарят на условията по чл.10 и 11 ППЗСП. Следва да се отбележи, че право на целева помощ
по смисъла на Наредба
№РД-07-5/16.05.2008г. имат
лицата, които отговарят на изискванията на чл. 10 и чл.11 ППЗСП, като изброените в хипотезата на тези разпоредба изисквания се намират в кумулативна
зависимост помежду си, като несъответствието само на едно от тях е достатъчно основание на лицето
да бъде отказана помощ. В случая по разбиране на настоящия съдебен състав законосъобразно
административния орган е приел, че оспорващия не отговаря на условията на чл.10
ал.1 т.1 ППЗСП, които предвижда, че месечна помощ се отпуска на лицата, ако обитаваното от тях собствено жилище да е
единствено.
Това е
така, тъй като от приетия на л.14 по делото Нотариален акт №83, том ІІ, дело
№89/1974г. се установява, че Т*** С*** Б*** , които е съпруг на оспорващия е
собственик на две масивни жилищни сгради построени в имот пл.№2058, кв.170 па
план разширението на кв.М*** К*** . Че съпруга на оспорващия е собственик на
така описаните жилищни имоти се установява и от Нотариален акт №104, том ІІІ,
рег.№6167, дело №440/2002г. (л.24 по делото), с които същите са предоставени
като обезпечение чрез учредяване на договорна ипотека в полза на ОББ АД гр.С***
и от приетия на л.13 по делото социален доклад, в които по данни на оспорващата
от длъжностните лица е установено наличието на две отделни жилища, които били
съединени чрез извършване на ремонт. Съдът отбелязва, че при указана тежест на
доказване на основание чл.171 ал.4 АПК оспорващия не ангажират годни
доказателства от които да се изведе извода, че съпруга му не е собственик на
две масивни жилищни сгради, тоест при наличието документ за собственост
установяващи това обстоятелство и необорената констатация на длъжностното лице
извършило социалната анкета, следва са приеме за безспорно установено по
делото, че оспорващия не отговаря на условията на чл.10 ал.1 т.1 ППЗСП, тоест
по отношение на него законосъобразно е постановен отказ за отпускане на
исканата социална помощ поради несъответствие с изискванията на материалния
закон.
При проверка законосъобразността на
оспореният административен акт по реда на чл.168 ал.1 АПК на основанията по чл.146 АПК, съдът
констатира, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при
спазване на административно производствените правила, съгласно материално
правните разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че оспорената Заповед №1987-М/04.10.2011г. на
Директор Дирекция “Социално подпомагане” - Монтана е законосъобразна и следва
да бъде потвърдена, а жалбата да се отхвърли като неоснователна поради което на
основание чл.172 ал.2 АПК, V-ти състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.А.Б. ***
против Заповед №1987-М/04.10.2011г. на Директор Дирекция “Социално подпомагане”
- Монтана.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: