№ 111
гр. Раднево, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20225520100358 по описа за 2022 година
Производството е за развод по исков ред с правно основание чл. 49,
ал. 1 СК.
Производството е образувано по искова молба на Й. К. Б., чрез адв. Т.,
срещу Б. А. Б., с която се предявява иск за развод по чл. 49, ал. 1 СК. Ищецът
твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 01.10.2014 г. Твърди,
че първоначално живели в разбирателство, но в последствие постепенно
бракът станал нежелан за ищцата заради цялостното поведение на ответника
и отношението му към нея. Твърди, че различията в характерите и
разбиранията им за семеен живот и задължения предизвикали безпричинни
скандали между тях, а ответникът започнал да се държи грубо и
неуважително, дори унизително пред хора. Твърди, че от ревност ответникът
проявявал агресия и я удрял, а когато живели и работили в Италия се
стигнало до тежък побой от негова страна и се наложило намеса на
полицията. Твърди, че през 2019 г. заминали да работят и живеят във
Великобритания, като там отношенията им ескалирали след поредния побой,
след което се разделили. Твърди, че през последните 3-4 години тя
осигурявала издръжката на семейството, а ответникът всичко изкарано го
харчил за лични нужди, а въпреки положените от нея грижи да стабилизира
отношенията им, съжителството им станало нетърпимо и се отчуждили.
Твърди, че побоя от 2019 г. се разделили окончателно и от тогава са във
1
фактическа раздяла, не поддържат никакви контакти. Твърди, че няма никаква
възможност от стабилизиране на брака им към вече, поради което иска да
бъде прекратен брака им по изключително вина на ответника, като се иска
предоставяне на ищеца на ползването на семейното жилище в гр. Раднево, ул.
**********, собственост на трето лице, както и ищцата след прекратяване на
брака да върне предбрачното си фамилно име К..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Б. А. Б., чрез
особения представител адв. З., в който взема становище за допустимост и
неоснователност на иска. Твърди, че оспорва твърденията виновен за разпада
на брачната връзка да е бил ответника, както и за проявявана от него агресия
и побой над ищцата. Твърди, че ищцата не е положила нужните усилия да
стабилизира брака си и е допринесла за изчерпване на съдържанието му.
Твърди, че липсват доказателства чия собственост е семейното жилище,
поради което липсва доказване за нуждата на ищцата по чл. 56, ал. 1 СК. Иска
от съда да отхвърли иска като неоснователен.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, с оглед направените доводи и възражения, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За основателност на иска ищецът следва да докаже наличието на
сключен с ответника граждански брак, както и твърдените обстоятелства,
обосноваващи наличието на сериозно и непоколебимо разстройство на брака.
Двете страни следва да посочат всички основания за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака.
С протоколно определение от 29.09.2022 г. съдът на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявил за безспорни, признати и ненуждаещи се от
доказване обстоятелства, че страните са съпрузи от 01.10.2014 г.
От приетото по делото удостоверение за сключен граждански брак,
издадено на 27.05.2022 г. от длъжностно лице по гражданско състояние при
Община Раднево /дубликат, л.5/, е видно, че страните Б. А. Б. и Й. К. Б. са
съпрузи и са сключили граждански брак в гр. Раднево, на 01.10.2014 г., за
което е съставен акт за сключен граждански брак № 0035 от 01.10.2014 г. на
длъжностното лице по гражданското състояние при община Раднево.
От служебно направената справка за низходящи лица на съпругата Й. Б.
/л.35/ е видно, че от брака страните нямат родени ненавършили пълнолетие
2
деца.
1. Относно дълбокото и непоправимо разстройство на брака и въпроса
за вината:
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод,
когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
Съобразно задължителната съдебна практика, съдържаща се в
разрешенията, дадени в ППВС № 10 от 1971 г., дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е налице, когато запазването му не би създало
нормални условия за живот на съпрузите. Дълбоко е това разстройство, при
което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски
отношения, като в тези случаи брачната връзка съществува само формално и
в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът.
Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се
възстановят нормалните отношения между съпрузите, като една от
причините, която може да доведе до разстройството на брака е
продължителната фактическа раздяла на съпрузите. Тази раздяла не трябва да
се счита за абсолютно основание за прекратяване на брака, но при наличието
й съдът е длъжен да изследва с оглед на доказателствата по делото дали тя е
причина или само проява на дълбокото и непоправимо разстройство на брака,
т.е. дали това разстройство може да бъде преодоляно, за да се възстановят
нормални съпружески отношения на доверие, уважение, взаимна грижа и
разбирателство (в този смисъл решение № 306 от 06.10.2011 г. на ВКС по
гр.д. № 1365/2010 г., ІІІ г.о.).
За установяване на спорните обстоятелства са събрани гласни и
писмени доказателства.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
В. К. и Б. К., майка и сестра на ищцата, чиито показания съдът прецени с
оглед на всички останали доказателства по делото съгласно чл. 172 ГПК с
оглед на тяхната евентуална заинтересованост. Техните показания са
последователни, взаимно допълващи се и идентични, без противоречия,
поради което съдът ги кредитира изцяло, а също и съответстват на останалия
доказателствен материал по делото. От техните показания е видно, че
съпрузите не живеят заедно от 2019 г. и от тогава не поддържат никакъв
контакт. След брака първоначално нещата тръгнали добре, но после нещата се
3
променили драстично. Двамата отишли на работа във Великобритания и на
мястото където работили ответникът започнал да обижда ищцата пред целия
колектив с нецензурни думи, да я обижда, унижава, гонил я да я бие.
Установява се, че ищцата подала още тогава молба за развод, но ответникът я
разубедил и тя си оттеглила молбата. След това обаче нещата станали още по-
непоносими за ищцата. Когато работили в Италия навремето се запознали
там, като той работил като строител, а тя като гледачка. Още тогава
започнали побоищата и се стигнало до случай да се намесва полицията в
Италия, след което се прибрали в България и се настанили в жилището на св.
В. К. в гр. Раднево на ул. **********, където свидетелката ставала
многократно пряк очевидец на скандалите им, което я принудило с другата й
дъщеря да отидат на квартира. Свидетелите В. и Б. К. многократно е ставали
преки свидетели на обиди от страна на ответника към ищцата от
изключително нецензурно естество, несъвместими с уважението между двама
човека принципно, още повече пък за съпрузи, както и опити на ответника да
удря с юмрук ищцата и да я заплашва непрекъснато. Св. Б. К. знае за случай в
Англия, когато ответникът пребил ищцата до смърт. Докато живели двамата
съпрузи при св. В. К. ответникът пари не давал за нищо, всичко си пазел за
него и си ги харчил, докато ищцата се грижила много за ответника и се
опитвала всякак да запази брака им, но на ответника не можело да му се угоди
с нищо. Към момента нямало никакъв шанс да се подобрят отношенията
между съпрузите.
Съгласно чл. 14 и чл. 15 СК отношенията между съпрузите се
изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и
разбирателство, като съпрузите живеят съвместно, освен ако важни причини
налагат да живеят разделно. В случая се установява като причина за раздялата
на съпрузите непоносимо за физическия и психически интегритет на
съпругата поведение на ответника, съпроводено с постоянни нецензурни
обиди, дори и на публични места, унижения, побоища и тормоз от всякакво
естество, на което тя се е пречупила и не е могла да издържи. Дори ищцата е
направила опит да заздрави брака си, че оттегляне на предходна молба за
развод, но промяна в ответника не е имало в положително естество, а
напротив, нещата са станали по-зле и са ескалирали до степен на пълна
непоносимост от страна на ищцата.
Отношенията между съпрузите са окончателно приключили, като няма
4
никаква възможност за заздравяване на брачната връзка. Съпругата е
категорична в желанието си за прекратяване на брачната връзка. В тази връзка
ще се отбележи, че съдът макар и да има правомощието да изследва доколко
има възможност за заздравяване на брачната връзка, то няма възможност да
им налага брачно съжителстване против тяхната свободна воля. Затова и
съдът намира, че се установи не само наличието на дълбоко, но и на
непоправимо разстройство на брака между съпрузите, поради което следва да
се допусне неговото прекратяване чрез развод.
2. Относно брачната вина:
Съгласно чл. 49, ал. 3 СК съдът се произнася по вината за
разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Ищецът Й. Б.
в исковата молба иска бракът да бъде прекратен по изключителна вина на
ответника.
От гласните доказателства е видно, че ответникът е бил изключителна
причина за тоталния разпад на брачната връзка, като въпреки всички
положени усилия от страна на ищцата, същата е била подложена на
многократен психически и физически тормоз, обиждана, унижавана, бита,
дори и на публични места и пред други хора.
От всичко изложено до тук следва изводът, че единствената причина за
раздялата на съпрузите е изключително поведението на ответника.
Няма каквито и да било доказателства по делото вина за разстройството
на брака да има и съпругата-ищца.
Поради това ще се постанови, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има изключително ответника Б. Б..
3 Относно ползването на семейното жилище:
Съгласно чл. 56, ал. 1, изр. 1 СК при допускане на развода, когато
семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът
предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има
жилищна нужда.
Съгласно §.1 от ДР на СК „семейно жилище“ по смисъла на този кодекс
е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили
пълнолетие деца. Конституцията на Република България и законодателството
в областта на собствеността не възпрепятстват съпрузите да притежават
5
повече от едно жилище, в което да живеят те или техните деца. Самата
разпоредба посочва, че семейното жилище е онова, което е „обитавано“ от
двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.
От писмените доказателства се установява, че семейното жилище, в
което са живели съпрузите последно, е това в гр. Раднево, ул. **********,
което е собственост на майката на ищцата. От гласните показания се
установява, че в него не живеят страните вече, тъй като ищцата е отишла да
живее в Англия от 2019 г., а ответникът няма данни къде се е установил да
живее, същият не беше открит от съда на никой от известните и регистрирани
адреси. С оглед на тези данни ще следва семейното жилище да се предостави
за ползване на съпругата Й. Б..
4 Относно фамилното име на съпругата:
Ищцата е направила искане да носи след прекратяване на брака
предбрачното си фамилно име К..
Съгласно чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови
фамилното си име преди този брак. За разлика от чл. 103 от СК’85 г.
предпоставящ съгласие на другия съпруг или известност с името на другия
съпруг, разпоредбата на чл. 53 СК не поставя въпросът за фамилното име в
зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при
сключването на брака и ако съпругът, приел името на другия съпруг при
сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на фамилното име
преди брака, то той запазва брачното си фамилно име. Поради това искането
на ищцата следва да бъде уважено и ще следва да се постанови съпругата да
носи занапред предбрачното си фамилно име К..
Други въпроси:
По делото не са поставени други въпроси за разглеждане, свързани с
придобито през време на брака и относно издръжка между съпрузите, поради
което съдът не дължи произнасяне по тези въпроси.
По разноските и дължимата държавна такса:
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 1 ГПК съдебните разноски по брачните
дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Затова
разноските ще следва да се възложат на ответника.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
6
заплати на ищцата разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. по договор за правна защита и
съдействие от 30.05.2022 г. /л.7/, както и платеното възнаграждение за особен
представител в размер на 600 лв. /л.22/.
Съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси към ГПК съдът
определя окончателна държавна такса за производството в размер на 40 лв.,
която следва да се поеме от ответника. Следва ответникът да заплати и
държавната такса по исковете по чл. 53 СК и чл. 56 СК в размер на по 30 лв.
съгласно чл. 3 от Тарифата.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД на основание чл. 49, ал. 1 СК брака,
сключен с акт за сключен граждански брак № 0035 от 01.10.2014 г. на
длъжностното лице по гражданското състояние при община Раднево, между
Б. А. Б., ЕГН **********, с адрес с. **********, и Й. К. Б., ЕГН **********,
с адрес гр. Раднево, ул. **********, като дълбоко и непоправимо разстроен
по изключителна ВИНА на съпруга Б. А. Б..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Й. К. Б., ЕГН
**********, да носи занапред предбрачното си фамилно име К..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.
Раднево, ул. **********, на съпругата Й. К. Б., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Б. А. Б., ЕГН **********, с адрес с. **********, да заплати
на Й. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ул. **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 329, ал. 1 ГПК разноски за
производството общо в размер на 1 225 лв. (хиляда двеста двадесет и пет
лева).
ОСЪЖДА Б. А. Б., ЕГН **********, с адрес с. **********, да заплати
на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Раднево сумата от 100 лв.
(сто лева), представляваща държавна такса за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
7
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
8