Р Е Ш Е Н И Е
№261976/17.6.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и
пети състав, в
открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желазкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12967 по описа на Варненски районен съд за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано, въз основа предявен от „П.и.б.” АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, * срещу К.Д.Ж., ЕГН **********,***
за осъждане на ответника
заплати на ищеца сумите от: 9638.53 лв., представляваща
наказателна лихва по раздел I, т. 6 от договор за
потребителски кредит № *
г., сключен между длъжника и „* *“ АД, ЕИК *, чийто
универсален правоприемник е
„П.и.б.” АД, начислена за периода от
15.09.2012 г. до 12.03.2020 г., включително;
319.83 лв., представляваща
договорна лихва по раздел I, т. 4 от договор № 369-149/20.08.2012
г., начислена за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.; 113.44 лв., представляваща наказателна лихва по раздел
I, т. 6 от № 369-149/20.08.2012 г., начислена за периода
от 14.05.2020 г. до
27.05.2020 г., по
отношение на които вземания с Разпореждане № 18687/ 10.06.2020 г. по
ч. гр. д. № 5362 по описа на ВРС за
2020 год. е отказано издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК.
В исковата молба се излага, че на 20.08.2012 г.. между „*
*“ АД, ЕИК *, чийто универсален
правоприемник е „П.и.б.” АД и ответника е сключен
договор за потребителски кредит, по силата на който банката предоставя на
кредитополучателя сумата от10000.00 лева. Отпусната сума е усвоена изцяло от кредитополучателя. За срока от първата
година е уговорен е променлив лихвен процент, формиран от стойността на индекса
„Софибор“ за три месеца и фиксирана надбавка от 501
базисни точки, но не по – малко от 7.48 %. След изтичане на този срок, отново е
уговорен плаващ лихвен процент, формиран от стойността на индекса „Софибор“ за три месеца и фиксирана надбавка от 1505 базисни
точки, но не по – малко от 17.52 %. Уговорено е, връщане на отпуснатата сума на
90 месечни вноски, последната от които с падеж 15.02.2020 г. Считано от
15.09.2012 г., длъжникът е в забава (общо 2812 дни). Твърди се още, че съгласно
договора, при забава на длъжника, последния дължи обезщетение на банката, в
размер на възнаградителната лихва плюс надбавка от
1000 базисни точки, като една точка е равна на 0.01 %.
Ответникът
–
К.Д.Ж., чрез назначения
и особен представител, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131
ГПК, в който излага съображения за неоснователност на претенциите. Позовава се на нищожност на клаузите, предвиждащи начисляване на
наказателна лихва, поради противоречие със ЗПК (чл. 21, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 ЗПК). Релевира възражение за погасяване на вземането по давност. Отправя искане за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като
взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ.
Съгласно
чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне
на заемателя парична сума за определена цел, при
определени условия и срок, а заемателя се задължава
да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Заемателят заплаща лихва по кредита, която е уговорена с
банката (чл. 430, ал. 2 ТЗ).
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, при условията
на пълно и главно доказване, наличие на валидно
облигационно правоотнощение по силата на потребителски
кредит № * г., сключен между ответника и „* *“ АД, ЕИК *, чийто универсален
правоприемник е „П.и.б.” АД, по което е изправна страна (т. е. предоставяне на
главницата по договора), въз основа на който за ответника е възникнало
задължение за заплащане на търсените наказателни лихви.
В тежест на ответника е да установи положителните факти,
на които основава възраженията си.
По делото не е
спорно и настъпилото универсално правоприемство от „*
*“ АД към „П.и.б.” АД.
В настоящатата хипотеза, от представените от ищеца договор от
20.08.2012 год. и приложените към същия погасителен план и общи условия, се
установява възникване и съществуване на твърдяната облигационна връзка между ответника
и „* *“ АД, по силата на която е постигнато съгласие за рефинансиране на
потребителски кредит по договор за заем № * г., сключен между същите страни.
Размерът на отпуснатата сума е 10 600 лв. Уговорена е плаваща възнаградителна лихва (т. 4), както и наказателна такава
(т. 6). Уговорено е връщане на кредита (усвоена главница + възнаградителна
лихва) на 90 равни месечни вноски, последната с падеж 15.02.2020 г.
В предвид
датата на сключване на договора, по отношение процесното
правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на ЗПК (в ред. ДВ бр.
58 от 30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г.)
При договора за банков кредит възнаградителната
лихва съставлява цената, която кредитора следва да получи срещу предоставените
банкови услуги и парични средства. В настоящата хипотеза, видно от приобщения
погасителен план, уговорената плаваща лихва е инкорпорирана в месечната
погасителна вноска, т. е. заплаща се от длъжника на вноски, така както и
главницата. След изтичане срока на договора (т. е. след 15.02.2020 г.), липсва
основание за начисляване на договорна липса основание за начисляване на
договорна лихва. След настъпване на крайния падеж, за кредитора е съществува
възможност да претендира мораторна, но е и възнаградителна лихва.
От друга страна, съобразно, чл. 33, ал.
1 ЗПК, при забава
на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата, а съгласно ал. 2 - когато потребителят
забави дължимите от него плащания
по кредита, обезщетението за забава не може
да надвишава законната лихва.
В настоящия
случай, наказателна лихва, формирана от „базисни точки“, прибавени към
договорната лихва, която след изтичане на първата година е в минимален размер
от 17.52 %. Съобразно заключението на вещото лице, кредитирано от съда като
обективно и компетентно изготвено, на ответника е начислена наказателна лихва
от 27.52 % за всяка просрочена вноска.
Така
уговорената клауза противоречи на правилото на чл. 33 ЗПК за максимално предвидения праг на отговорност на длъжника,
при допусната забава до размера на законната лихва. Всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
на изискванията на закона, е нищожна, съгласно чл. 21,
ал. 1 ЗПК, и като такава непораждаща права и задължения за страните по
кредитното правоотношение.
По
изложените групи съображения, се налага извод за
неоснователност на осъдителната претенция, поради което и същата следва да
бъде отхвърлена, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ.
Разноски не
следва да се присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „П.и.б.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
* срещу К.Д.Ж., ЕГН **********,*** иск
за осъждане на ответника
заплати на ищеца сумите от: 9638.53 лв. (девет хиляди шестстотин тридесет и осем лева и петдесет и три стотинки), представляваща наказателна лихва по раздел
I, т. 6 от договор за потребителски кредит № * г., сключен
между длъжника и „* *“ АД,
ЕИК *, чийто универсален правоприемник е „П.и.б.” АД, начислена за периода
от 15.09.2012 г. до
12.03.2020 г., включително; 319.83 лв. (триста и деветнадесет лева и осемдесет и три стотинки), представляваща договорна лихва по раздел
I, т. 4 от договор № * г., начислена за
периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.; 113.44 лв. (сто и тринадесет лева и
четиридесет и четири стотинки), представляваща
наказателна лихва по раздел I, т. 6 от № 369-149/20.08.2012 г., начислена
за периода от 14.05.2020 г. до 27.05.2020
г., по отношение на които
вземания с Разпореждане №
18687/ 10.06.2020 г. по ч. гр.
д. № 5362 по описа на ВРС за 2020 год. е отказано
издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417
ГПК, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: