Р Е Ш Е Н И Е
№ 4771
12.12.2019г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6587 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата
молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против К.А.Ч. се твърди, че ищецът има качеството на енергийно
предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и
притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за обособената
територия на гр. П.. Ответникът като собственик на имот, находящ се в гр. П.,
ж.к. „***“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап.**, имал качеството на клиент на топлинна
енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за
доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал
обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи
условия договор за покупко – продажба на топлинна енергия, дружеството, в
качеството си на продавач доставило на ответника, а търговецът за дялово
разпределение на топлинна енергия „Техем Сървисис“ ЕООД е разпределил топлинна
енергия за отопление, отдадена от сградната инсталация на стойност 169,33 лв. с
ДДС през периода *** г. – *** г., която същият не заплатил. Предвид забавата в
плащането, се дължала и сумата от 23,35 лв. - обезщетение за забавено плащане
на главницата за периода *** г. – *** г. Ответникът не изпълнил задълженията си
да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по
частно гр. дело № ***/*** г. на
ПдРС, *** гр. състав, била
издадена заповед № ***/*** г. по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с
разноски от общо 75 лева /в т.ч. 25 лв. – държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение/. Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите
искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени.
Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението – *** г. до окончателното погасяване, както и разноските за
заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Към исковата молба са приложени
заверени копия от препис – извлечение от сметка за задълженията за консумирана
топлинна енергия по клиентски номер *** на потребител К.А.Ч., за дължима
главница от 169.33 лв. за периода *** до **, 23.35 лв. лихва за период от ***г.
до ***г., извадка от вестник „Марица” и вестник „Новинар” с публикувани Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
Пловдив” ЕАД на потребители в гр.П..
Препис от
исковата молба е редовно връчен, лично на ответника, видно от приложената на
лист ** разписка. Ответникът е бил редовно уведомен и за първото по делото
заседание, видно от приложената на лист ** разписка. В изпратените до страната
съобщения е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в
негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява,
като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, в който смисъл е и направеното от ищцовата страна искане, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
При този изход на делото и предвид направеното от ищцовата страна искане, на страната следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 75 лв. внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство, както и 75 лв. внесена държавна такса по исковото производство и 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Поради изложеното и на основание чл. 239, ал.2 ГПК съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.А.Ч., ЕГН ********** *** дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 169.33 лв. /сто шестдесет и девет лева и 33 ст./ – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. П., ж.к. „***“ № ***, вх.*, ет.**, ап.**, ИТН: ***, за периода от *** г. до *** г. и сумата от 23.35 лв. /двадесет и три лева и 35 ст./ - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от *** г. до *** г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от *** г. – дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № *** от *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** по описа на ПРС за ***г.
ОСЪЖДА К.А.Ч., ЕГН ********** *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37 сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/ - разноски за производството по частно гр. дело № *** от ***г. и 175 лв. /сто седемдесет и пет лева/ по настоящото дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.