№ 161
гр. Варна, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100501708 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на „***“
ЕАД – Варна чрез адвокат Е. С. срещу решение № 1561 от 09.05.2023 г.,
постановено по гр.д.№ 18361 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна,
осемнадесети състав, с което е осъдено въззивното дружество да преустанови
неоснователните си действия, с които пречи на „***“ ООД да упражнява
правото си на собственост върху сграда с идентификатор ***.51 по КККР на
град Варна, одобрени със заповед № РД-18-98 от 10.11.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, със застроена площ от 344 кв.м, на един етаж с
предназначение за търговия, като премахне сграда с идентификатор *** по
КККР на град Варна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със
застроена площ от 14 кв.м, на един етаж с предназначение за търговия, стар
идентификатор: ***.52, на основание член 109 от ЗС; както и да заплати на
„***“ ООД сумата от 1 541,61 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното производство, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението, като се сочи, че първоинстанционният
съд е интерпретирал фактите невярно, като не е съобразено, че
първоначалното предназначение на обекта е било за сладкарница и
сладкарски цех, което впоследствие е променено на множество различни
самостоятелни обекта с отворени допълнително прозорци и входове за
1
обслужване и по този начин въззивникът е възпрепятстван да упражнява в
пълен обем правото си на собственост върху поземления имот. Не е взето под
внимание направеното заключение на вещото лице, че затварянето е само
частично, както и, четъй наречените «затворени прозорци» са запечатани от
«***» ООД. Също така не отговаря на истината възприетото от съда, че
сградата на въззивника затваря пешеходен вход към пазара откъм ***. Иска
се да бъде отменено решението, като се отхвърли предявеният иск.
Постъпил е отговор на въззивната жалба в законовоопределения срок, с
който същата се оспорва. Твърди се, че решението е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се излага, че „***“ ООД е собственик на търговски
обект, находящ се в град Варна - централен пазар, представляващ сграда с
идентификатор ***.51 по КККР на града, одобрени със заповед № РД-18-98 от
10.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен
имот с идентификатор ***, със застроена площ от 344 кв.м, предназначение -
за търговия, в която се намират следните самостоятелно обособени обекти:
обект за търговска дейност с идентификатор ***.51.5 /агроаптека с площ от
21,7 кв.м/; обект за търговска дейност с идентификатор ***.51.4 /магазин за
дюнер с площ от 29,55 кв.м/; обект за обществено хранене с идентификатор
***.51.1 /сладкарница с площ от 109,5 кв.м и магазин с площ от 41,67 кв.м/;
обект за търговска дейност с идентификатор ***.51.3 /аптека с площ от 37,5
кв.м и складова площ от 17 кв.м/; обект за обществено ползване с
идентификатор ***.51.2 /три магазина с площи съответно от 21,75 кв.м, 22
кв.м и 23,5 кв.м/, ведно с правото на строеж върху поземления имот. Заявява,
че за имота е издадено удостоверение за търпимост № 22 от 20.12.2011 г. въз
основа на влязло в сила решение № 2907 от 07.12.2011 г. на Административен
съд - Варна. Поддържа, че с решение, постановено по гр.д.№ 381/2014 г. на
Окръжен съд - Варна, потвърдено с решение, постановено по в.гр.д.№
301/2018 г. на Апелативен съд -Варна, влязло в законна сила, е прието за
установено, че дружеството притежава правото на строеж за сградите,
построени върху гореописания недвижим имот. Излага, че ответникът „***“
ЕАД е собственик на търговски обект, находящ се в град Варна - централен
пазар, представляващ сграда с идентификатор ***.52 съгласно КККР на града,
одобрени със заповед № РД-18-98 от 10.11.2008 г. на изпълнителния директор
на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена
площ от 14 кв.м, с предназначение за търговия. Посочва, че правото на
собственост на ответника е установено с решение № 2586/2019 г.,
2
постановено по гр.д.№ 5623/2018 г. на Районен съд - Варна, потвърдено с
решение № 794 от 2020 г., постановено по в.гр.д.№ 420/2020 г. на Окръжен
съд - Варна, недопуснато до касационно обжалване с определение,
постановено по гр.д.№ 3247/2020 г. на ВКС. Сочи, че сградата на ответника е
с лице към *** и се намира в северната част на имот с идентификатор ***.51.
Поддържа, че имотът на ответника е построен без необходимото отстояние от
страничната регулационна линия. Изрично заявява, че не е давал съгласие за
построяване на сградата и за неспазване на отстояние. Заявява, че същата
затваря изцяло два прозореца на притежаваната от ищеца сграда, както и два
входа – съответно към обект за обществено хранене с идентификатор ***.51.1
и обект за търговска дейност с идентификатор ***.51.3. Навежда доводи, че
сградата на ответника е построена без строително разрешение и строителни
книжа и представлява незаконен строеж по смисъла на член 225, алинея 2,
точка 1 и точка 2 от ЗУТ. Твърди, че тя засенчва имота му и му пречи да го
ползва по предназначение. Отправя искане до съда за осъждане на ответника
да премахне сграда с идентификатор ***.52 съгласно КККР на град Варна,
одобрени със заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена
площ от 14 кв. м.
В срока по член 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва иска като неоснователен. Оспорва да е налице вход към обект с
идентификатор ***.51.2, който да е препятстван от процесната сграда, както и
че същата препятства ползването му. Твърди, че всички магазини на ищеца,
съответстващи на обект с идентификатор ***.51.2 функционират нормално и
развиват търговска дейност повече от 20 години. Оспорва процесната сграда
да препятства вход към обект с идентификатор ***.51.3. Заявява, че с
изпълнителен лист № 35 от 18.03.2021 г., издаден въз основа на влязло в сила
съдебно решение по в.гр.д.№ 3304/2020 г. на Окръжен съд - Варна е
разпоредено премахването на посочени в изпълнителния лист обекти на
ответника, които именно препятстват входа на обект ***.51.3, като
ответникът е изпълнил съдебното решение в срока за доброволно изпълнение,
предоставен му от ЧСИ. Излага, че в производството по гр.д.№ 5623/2018 г.
на ВРС ищецът е твърдял, че е собственик на сграда с идентификатор ***.52,
като в рамките на делото е установено, че го ползва без основание. Поддържа,
че в случай че ищецът е считал, че е собственик на обекта и е упражнявал
фактическа власт върху него, е могъл да го премахне, щом му пречи да
упражнява правото си на собственост върху сграда с идентификатор ***.51.
Счита за несъстоятелни твърденията на ищеца за разполагане на сградата на
регулационната линия, като навежда доводи, че ответното дружество е
собственик на целия поземлен имот, в който са построени сградите на ищеца
и ответника. Счита за ирелевантно обстоятелството дали процесната сграда е
законно построена.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
3
наведени доводи, че тя е неправилно установена, и не са събирани
доказателства по реда на член 266 от ГПК, поради което и на основание член
272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка.
Предявеният иск е с правна квалификация по член 109 от ЗС.
Тълкуването на нормата на член 109 от ЗС изисква установяване на
неоснователното действие и съществуването му в рамките на висящия
процес, както и наличието на връзката между конкретното неоснователно
действие на ответника и обема на препятстване упражняване правото на
собственост на ищеца от тези действия, тоест за да бъде ангажирана
отговорността неоснователното действие, следва да е такова, че да създава
пречки за ползване на собствената вещ. Поради това, за да се уважи
негаторен иск, трябва да се установи фактическо действие от страна на
ответника, надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на
установения правен режим на ползване на имота. Това действие на ответника
следва да води до накърняване правата на ищеца, но не всяко въздействие
върху имота му може да бъде предмет на петиторна защита, а само онова,
което е неоснователно и неоправдано от гледна точка упражняване на
собственическите правомощия. Неоснователното действие зависи от това
дали обективно създава пречки за нормалното ползване на имота -
собственост на ищеца по иска по член 109 от ЗС.
Основателността на предявения иск не е обусловена от пълна
невъзможност да се упражнява правото на собственост на ищеца, а както бе
посочено по-горе достатъчно е ответникът посредством своите неоснователни
действия или бездействия да създава пречки за пълноценното му
упражняване, които са по-големи от обикновените /член 50 от ЗС/ -
тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. на ОСГК на ВКС, постановено по
тълк.д.№ 4/2015 г.
Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и
поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. От заключението по
допълнителната съдебно-техническа експертиза по безспорен начин се
установява, че обектът на ответника затваря част от прозорците по източната
фасада на сградата на ищеца. Това само по себе си е достатъчно основание да
се приеме, че същата създава пречки за безпрепятственото ползване на имота
на ищеца. Отделно се констатира, че тя затваря пешеходен вход към пазара
откъм *** и по този начин ограничава достъпа до вратата, разположена на
източната стена на сграда с идентификатор ***.51. Действително се доказва,
че от посочената врата може да се осъществи достъп до вътрешността на
пазара, но той е ограничен предвид изложеното от вещото лице разминаване
между нивото на вътрешния двор и площадката, през която се излиза на
пазара. Обстоятелството, че търговските обекти в сградата на ищеца
функционират и понастоящем, независимо от съществуването на сградата на
ответника, не може да опровергае горния извод.
Предвид съвпадане на крайните изводите на настоящата инстанция с
4
тези на първоинстанционният съд, обжалваното решение подлежи на
потвърждаване.
По разноските
Предвид изхода на спора във въззивната инстанция разноски се дължат в
полза на въззиваемата страна на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Претендираните разноски са в размер 1 200 лева, заплатени за адвокатско
възнаграждение, за които следва да бъде осъден въззивника.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1561 от 09.05.2023 г., постановено по гр.д.
№ 18361 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, осемнадесети състав.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД ЕИК *** със седалище и адрес на управление в
*** да заплати на „***“ ООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление в
***, хотел „***“, сумата от 1 200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща
разноски във въззивната инстанция за възнаграждение на един адвокат, на
основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5