№ 4679
гр. София, 15.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110164626 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от ищеца [фирма] положителни
установителни искове срещу Л. К. ЕЛ.. Предявените установителни искове са с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 3236.30 лв.
- главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с
абонатен номер ***** за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /04.08.2021 г./ до изплащане на
вземането; сумата 452.34 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 22.07.2021 г.;
сумата 51.97 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК /04.08.2021 г./ до изплащане на вземането, както и сумата 10.55
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 22.07.2021 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
45892/2021 г. по описа на СРС, 88 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до
топлоснабдения имот, титуляр на ограниченото вещно право на ползване върху който се
явява ответникът, топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в
ОУ срок. Счита, че ответникът е в забава, поради което дължи и обезщетение за забава
върху изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на сторените разноски.
1
Ответникът Л. К. ЕЛ. подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
чрез адв. П. ХР., с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от
претендраните вземания. Излагат се твърдения за липса на валидно възникнало
облигационно правоотношение между ищеца и ответника. Посочва, че не е собственик или
ползвател на процесния недвижим имот. В условията на евентуалност поддържа, че правото
на ползване върху имота е разпределено между три лица, поради което тя следва да отговаря
за не повече от 1/3 от предявените с исковата молба претенции. Сочи, че на ищеца не се
дължат суми за предоставяне на услугата дялово разпределение, като счита за
неоснователна и претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху последните. Твърди, че не е поставяна в забава. Оспорва да се е намирала в
облигационно правоотношение с търговското дружество, за което се твърди да е извършвало
топлинно счетоводство. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените в хода
на съдебното производство разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – [фирма], конституирано по делото с
определение от 17.03.2022 г., твърди, че отчитането и разпределянето на ТЕ за имота е
извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 45892/2021 г. на СРС, 88 състав, вземанията по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено от Л. К. ЕЛ. в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Предявените искове са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
По делото е представен в заверен от ищеца препис договор за дарение на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 114/26.05.1993 г., том
LXII, рег. № 17445, дело № 12327 от 1993 г., с който дарителите И. Н. К. и К. С. К. даряват
на малолетния М. Р. Е., представляван от своята майка и законен представител Л. К. ЕЛ.
недвижим имот, представляващ апартамент № 5, находящ се в [населено място], [ж.к.], като
дарителите си запазват правото на ползване върху посоченото жилище и учредяват
пожизнено право на ползване на ответницата Л. К. ЕЛ.. От служебно изготвените и
приложени към делото два броя справки за предоставяне на данни по реда на Наредба №
14/18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до
Регистъра на населението – Национална база данни „Население“ се установява, че К. С. К. е
починал на 17.08.2006 г., преди периода, в който са начислени процесните задължения /л. 76
от делото/, както и, че И. Н. К. е починала на 27.04.2008 г., преди периода, в който са
2
начислени процесните задължения /л. 77 от делото/.
С отговора на исковата молба Л. К. ЕЛ. не оспорва учреденото право на ползване /л.
48/, но твърди, че доколкото е запазено/учредено право на ползване на три лица следва да
отговоря за 1/3 от задълженията. Възражението е неоснователно. Принципно разпоредбата
на чл. 30, ал. 2 ЗС намира приложение и за правото на ползване - когато не е уговорено
друго, частите на ползвателите се считат за равни до доказването на противното. Въпреки
това няма пречка правото на ползване да бъде учредено в полза на няколко лица
едновременно, заедно и поотделно за всеки от тях в пълен обем. По този начин при
прекратяване на ползването на някой от титулярите това не води до възстановяване на
правата на собственика в съответния обем, а се запазват правата на останалите ползватели за
целия имот. Клаузата за неделимост на правото на ползване е в съгласие с чл. 128, ал. 1 ЗЗД
/в този смисъл решение № 1892 по гр. д. № 1272/1991 г. на II г. о., както и Венедиков, П.
Съсобственост. Правни въпроси. С., 2000, с. 53-54, Марков, М. Някои особености, свързани
с обектите и субектите на правото на ползване. Съвременно право, 1995, кн. 1, с. 24-25/.
Когато намерението на договарящите относно неделимостта на задължението не е изрично
изразено, то може да бъде изведено от целта на сключения договор – чл. 20 ЗЗД.
В договора за дарение е уговорена следната клауза „дарителите И. Н. К. и К. С. К. се
запазват правото на ползване върху дарения имот до края на живота си и учредяват право на
ползване върху дарения имот в ползва на дъщеря си Л. К. ЕЛ. до края на живота й.
На първо място, волята на дарителите е категорична да се учреди право на ползване на
трето лице, а именно дъщеря им, върху дарения имот /целия имот/, т. е. самата клауза в
договора за дарение обуславя волята на дарителите право на ползването да се учреди върху
целия имот в ползва на дъщеря им.
На второ място, волята на страните по договора за дарение следва и от целта на
сключения договор – баба и дядо даряват на внука си недвижим имот – като запазват
пожизнено право на ползване върху имота и учредяват пожизнено право на ползване на
дъщеря си /майката на дарения внук/. Целта на сключения договор несъмнено извежда
волята на дарителите да обезпечат пожизнено право на ползване върху целия имот на своята
дъщеря. От съдържанието на договора не следва намерение на дарителите - всеки от тях да
си запази право на ползване върху една трета идеална част от имота, респ. да се учреди
право на ползване за другата една трета идеална част на дъщеря им.
Волята на дарителите следва от съдържанието на уговорката да учредят право на
ползване върху целия имот в ползва на дъщеря си Л. К. ЕЛ. до края на живота й. Налице е
клауза за неделимост на правото на ползване, каквато възможност следва от чл. 128, ал.1
ЗЗД. Учреденото в полза на ответницата право на ползване е пожизнено, поради което,
доколкото не се твърди и не се установява по делото прекратяването му поради погиване на
вещта, погасяването му поради неупражняване в продължение на пет години или
прекратяването му по съдебен ред по искане на собственика в хипотезата на чл. 61 ЗС, то
ответницата е едноличен титуляр на ограниченото вещно право на ползване по отношение
на процесния недвижим имот в процесния период.
Освен това третото лице-помагач е представило документи за годишен отчет на
топлоснабден имот с аб. № ***** за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. и периода
01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., от които се установява, че партидата на имота се води на името
на Л. К. ЕЛ., протоколите са подписани от клиент, като поставените подписи не са оспорени
в предвидения за това срок.
Не на последно място между страните по производството е налице влязло в сила
съдебно решение, касаещо доставката на топлинна енергия за същия обект, но за предходен
период – решение от 20.12.2017 г. по гр. д. № 68071/2015 г. по описа на СРС /потвърдено с
решение от 05.11.2018 г. по в. гр. д. № 6843/2018 г. по описа на СГС/. С решението е прието,
че Л. К. ЕЛ. като ползвател на процесния имот отговоря в пълен обем за доставена от
3
ищеца топлинна енергия за имот с абонатен номер *****, за което обстоятелство, доколкото
не се твърди настъпила промяна след влизане в сила на решението по гр. д. № 68071/2015 г.
по описа на СРС, съдът намира, че се е формирала СПН, която следва да бъде зачетена в
настоящото производство.
Ползвателят, притежаващ ограничено право на ползване, изключва собственика в
правоотношението с дружеството – доставчик на топлинна енергия. Това е така, тъй като
ползвателят е носител на правото да използва вещта по предназначение и същият съгласно
чл. 56 и чл. 57 ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта.
Обстоятелството, че трето лице е титуляр на правото на собственост върху отопляемия
обект /носител на т. нар. "гола собственост"/ е ирелевантно за конкретната му
материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове за стойността на
доставената топлинна енергия, доколкото именно носителят на вещното право на ползване
упражнява правомощието да владее и ползва имота, съответно е задължен за разноските,
свързани с ползването му /чл. 57 ЗС/.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Според нормата на
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни
твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражения срещу
Общите условия.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца [фирма] и Л.
К. ЕЛ., като в отношенията между страните за процесния период са приложими Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град
София. Оттук и съдът като прецени съвкупно всички доказателства по делото намира, че Л.
К. ЕЛ. като титуляр на правото на ползване върху процесния недвижим имот отговоря за
задълженията във връзка с доставената топлинна енергия и услуга дялово разпределение за
процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
4
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
С протоколно определение от 19.04.2022 г. е отделено като безспорно и признато
между страните обстоятелството, че до топлоснабдения имот с абонатен № ***** в
процесния период е доставена топлинна енергия и предоставена услуга дялово
разпределение на стойностите, посочени в исковата молба.
С изрично изявление, направено в проведеното на 19.04.2022 г. открито съдебно
заседание процесуалният представител на ответницата е оттеглил направените в отговора на
исковата молба възражения досежно отделените като безспорни от съда обстоятелства, като
вместо това е заявил, че поддържа единствено възраженията относно обстоятелството дали
ответницата е клиент на топлинна енергия и възражение за давност, респ. липсва по делото
възражение относно размера и начина на начисляването на процесните претендирани суми.
В случая, при съобразяване на отделеното като безспорно между страните обстоятелство,
както и приетите писмени доказателства, включително и тези от третото лице-помагач,
съдът намира, че доставеното до процесния имот количество топлинна енергия за периода
възлиза на общо 3236.30 лв., представляваща сбор между начислената сума по фактури и
сумата за доплащане/връщане от/на абоната по изравнителните сметки. Така ищецът е
доказал количеството на доставената топлинна енергия в размер на 3236.30 лв. за периода
01.07.2018 г. – 30.04.2020 г., включително вземането по обща фактура № ********** от
31.07.2018 г. в размер на 195.69 лв. По делото не се твърди и не се установява плащане на
претендираните задължения, извън признатите от ищеца и съобразени при предявяване на
иска частични плащания, отразени в обща фактура от 31.07.2018 г. и обща фактура от
31.07.2019 г.
Следва да се разгледа възражението за изтекла погасителна давност на ответника.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 04.08.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
04.08.2018 г., са погасени по давност.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на [фирма] са приети
нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и следователно са влезли в
сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им – арг. от чл.
150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
5
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В случая следва да се отчете и, че в периода
13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./.
От съобщение към обща фактура от 31.07.2018 г. се установява, че по същата е налице
частично плащане (л. 21 от делото) в размер на 1279.04 лв. Не се установява по делото да е
заявено с частичното плащане кои суми се погасяват, поради което следва да се счита, че с
частичното плащане се погасява най-старото задължение – арг. от чл. 76, ал. 1 ЗЗД. Оттук и
съдът намира, че с частичното плащане са погасени изцяло прогнозните задължения за
периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., доколкото това са най-старите задължения по обща
фактура от 31.07.2018 г. Освен това платената сума от 1279.04 лв. съвпада напълно с
прогнозно начислените суми за топлинна енергия за периода 01.05.2017 .г – 30.04.2018 г.
Дължимо е останало задължението за доплащане на ответницата, възникнало след отчитане
на изравнителната сметка в размер на 195.69 лв. В този смисъл следва да се отбележи, че въз
основа на общата фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка, единствено би
могло да възникне ново вземане за ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на
фактурираните през целия период задължения /в случай на резултат за доплащане от
потребителя/, или ново вземане за потребителя за сумата за връщане, в случай че
фактурираното количество топлинна енергия през целия отчетен период надхвърля реално
потребеното, установено след отчет на уредите за дялово разпределение. Респ. с
направеното плащане са погасени най-старите задължения, а именно най-старите
задължения по прогнозни данни. Ответникът твърди, че сумата в размер на 195.69 лв. е
погасена по давност. В случая обаче се касае до едно ново изравнително вземане, установява
се, че всички прогнозно начислени суми за заплатени. При всички случаи това
"изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топло-преносното
предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези
вноски със задна дата. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия на стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Ето защо и сумата за
доплащане по изравнителна сметка от 31.07.2018 г. е възникнала като вземане след
изготвяне на индивидуалната справка за отопление и топла вода от третото лице-помагач –
л. 64 от делото, респ. след издаването на общата фактура – арг. и от чл. 32, ал. 2 от ОУ на
ищеца от 2016 г. На основание чл. 33, ал. 2 вр. с ал. 1 от ОУ от 2016 г. сумите за доплащане
по изравнителните сметки стават изискуеми след изтичането на 45-дневен срок от
издаването на общата фактура, респ. от възникването им. Оттук и сумата за доплащане по
изравнителна сметка по обща фактура от 31.07.2018 г., е станало изискуема едва на
15.09.2018 г., а давностният срок за това вземане изтича на 15.09.2021 г. /като при отчитане
на ЗМДВИП и спирането на давностния срок, то същият изтича на 22.11.2021 г./. Поради
което възражението за давност за това вземане е неоснователно.
Относно възражение за давност на прогнозно начислените суми за м. 05.2018 г. до
08.2018 г., следва да се посочи, че от съобщение към обща фактура № ********** от
31.07.2019 г. се установява, че по същата е налице частично плащане (л. 19 от делото) в
размер на 79.06 лв. Не се установява по делото да е заявено с частичното плащане кои суми
се погасяват, поради което следва да се счита, че с частичното плащане се погасява най-
старото задължение - арг. от чл. 76, ал. 1 ЗЗД. Оттук и съдът намира, че с частичното
плащане са погасени изцяло прогнозните задължения за периода 01.05.2018 г. – 30.06.2018
г., доколкото това са най-старите задължения по обща фактура от 31.07.2019 г., а и
начислените прогнозно суми за периода 01.05.2018 г. – 30.06.2018 г. са именно в размер на
6
79.06 лв. Дори да не бяха погасени обаче, вземането за м. 05.2018 г. би станало изискуемо на
15.07.2018 г., а доколкото в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял
на основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, то давностният срок за прогнозно начислените суми за
м.05.2018 г. би изтекъл на 23.09.2021 г. С подаването на заявлението по чл. 410 ГПК на
05.08.2021 г. давностният срок е спрял. Липсват вземания, които да са станали изискуеми
преди 04.08.2018 г., поради което възражението за настъпила погасителна давност за
вземанията за топлинна енергия е неоснователно.
Ето защо претенцията за топлинна енергия е основателна за сумата от 3236.30 лв.,
формирана от дължимите суми за доставена топлинна енергия за периода 01.07.2018 г. –
30.04.2020 г. и сума за изравняване /доплащане/ по изравнителна сметка, отразена в обща
фактура № ********** от 31.07.2018 г. за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. Върху
главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
04.08.2021 г. до окончателното погасяване.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
Размерът на дължимата такса дялово разпределение не е спорен по делото /протоколно
определение от 19.04.2022 г./, а и се установява от приложените писмени доказателства, а
именно – 51.97 лв. за периода 01.07.2018 г. – 30.04.2020 г. Давността за тези задължения
започва да тече от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Давността за вземането
за дялово разпределение за м.07.2018 г. е започнала да тече от 01.08.2018 г. като при
отчитане на ЗМДВИП и спирането на давностния срок, то същият изтича на 08.10.2021 г.,
съответно давността е прекъсната с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК на 04.08.2021
г., т. е. не е изтекла. Вземанията за услуга дялово разпределение не са погасени по давност.
Доколкото ответницата отговаря за начислените дължими суми в пълен обем, то
претенцията за дялово разпределение срещу ответницата е основателна и ще се уважи в
пълния предявен размер за сумата от 51.97 лв. Върху главницата се дължи и законна лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.08.2021 г. до окончателното
погасяване.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
7
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ начислява
обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане
на стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно,
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от
публикуване на общите фактури на интернетстраницата на ищцовото дружество – решение
от 03.05.2022 г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по описа на СГС, решение от 16.07.2021 г. по в.
гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС и др.
За вземанията по общата фактура от 31.07.2018 г. се дължи обезщетение за забава
върху уважената главница, като предвид чл. 6 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение /действаща за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./,
мораторна лихва в случая не се дължи за посочения период на извънредното положение.
Оттук и съдът определи по реда на чл. 162 ГПК размера на дължимото обезщетение за
забава върху сумата по обща фактура от 31.07.2018 г. в размер на 54.18 лв. за периода от
15.09.2018 г. до 12.03.2020 г. и периода от 09.04.2020 г. – 22.07.2021 г.
За вземанията по общата фактура от 31.07.2019 г. се дължи обезщетение за забава
върху уважената главница, като предвид чл. 6 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение /действаща за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./,
мораторна лихва в случая не се дължи за посочения период на извънредното положение.
Оттук и съдът определи по реда на чл. 162 ГПК размера на дължимото обезщетение за
забава върху сумата по обща фактура от 31.07.2019 г. в размер на 257.65 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и периода от 09.04.2020 г. – 22.07.2021 г.
За вземанията по общата фактура от 31.07.2020 г. се дължи обезщетение за забава
върху уважената главница, като съдът определи по реда на чл. 162 ГПК размера на
дължимото обезщетение за забава в размер на 135.46 лв. за периода от 15.09.2020 г. до
22.07.2021 г.
От това следва, че общият размер на дължимото обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 15.09.2018 г. до 22.07.2021 г. е в размер на 447.29 лв. Ето
защо искът за обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия спрямо
ответницата е основателен в размер от 447.29 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 12.03.2020 г.
и периода от 09.04.2020 г. – 22.07.2021 г., а за разликата до пълния предявен размер от
452.34 лв. и за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. - ще се отхвърли.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в размер на 10.55 лв. за
периода от 31.08.2018 г. – 22.07.2021 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на делото разноски се следват на двете страни по съразмерност. И
двете страни са ангажирали доказателства за направата на разноски по производството.
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
8
исковото производство.
Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважената
част от исковете в размер на 174.29 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение /определено от съда в общ размер на 100 лв./ за исковото производство и в
размер на 124.50 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство.
Ответницата има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с
отхвърлената част от исковете. На ответника ще се присъдят разноски по съразмерност,
както следва - в размер на 1.46 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото
производство и в размер на 1.66 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното
производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма], ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], срещу Л. К. ЕЛ., ЕГН
**********, с постоянен адрес в [населено място], [ж.к.], на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД искове, че Л. К. ЕЛ. дължи на
[фирма] следните суми: сумата 3236.30 лв. – главница, формирана от стойността на
доставена топлинна енергия за периода 01.07.2018 г. – 30.04.2020 г. и сума за изравняване
/доплащане/ по изравнителна сметка, отразена в обща фактура № ********** от 31.07.2018
г. за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., за имот, находящ се [населено място], [ж.к.], с аб.
№ *****, сумата 51.97 лв. – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода
01.07.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници за периода от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.08.2021 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 447.29 лв. – обезщетение за забава върху вземането за
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 12.03.2020 г. и периода от 09.04.2020 г. –
22.07.2021 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 45892/2021 г. по описа на СРС, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 447.29 лв.
до пълния предявен размер от 452.34 лв. и за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., както
и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата в размер на 10.55 лв. за периода от 31.08.2018 г. –
22.07.2021 г. – обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Л. К. ЕЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес в [населено място], [ж.к.], да
заплати на [фирма], ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в [населено
място], [улица], на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски за исковото производство в
размер на 174.29 лв. по съразмерност, както и разноски за заповедното производство в
размер на 124.50 лв. по съразмерност.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в [населено
място], [улица], да заплати на Л. К. ЕЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес в [населено
място], [ж.к.], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за исковото производство в размер
на 1.46 лв. по съразмерност, както и разноски за заповедното производство в размер на 1.66
лв. по съразмерност.
Решението е постановено при участието на [фирма], ЕИК ********* като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10