Решение по дело №975/2020 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

                                                                                                                     

 

                                                                          287/21.7.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На шести юли две хиляди и двадесета година,

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                                Председател: Кр.К.

 

Секретар Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 975 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е Наказателно постановление № В-0050582 от 13.04.2020г. на Директора на Регионална дирекция КЗП гр. Варна, с което на основание чл.123 ал.2 от Закона за защита на потребителите във връзка с чл.222 от ЗЗП, на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, р-н. “Младост” 4, ж.к. „Младост“ 4, БИЗНЕС ПАРК София, сграда 6, ЕИК ********* е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв.  /петстотин  лева/. В жалбата си до съда жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като необосновано и недоказано и издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, като излага подробно аргументите си за това. Претендира да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Освен това, претендира в случай на евентуално намаление на санкцията – да им бъде присъдено възнаграждение, пропорционално на уважената част. В съдебно заседание, редовно призован,  не се явява, не се явява и редовно упълномощен процесуален представител.

            Административно-наказващият орган, издал НП, редовно призован не се явява.  В представеното писмено становище оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление, като излага подробно съображенията си за това. Претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63,            ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Освен това, претендира в случай, че жалбата бъде уважена изцяло или частично, да бъдат намалени присъдени разноски за адвокатски хонорар, на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвид прекомерност и липса на фактическа и правна сложност.    

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима, същата е неоснователна.

      От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 17.12.2019г. компетентни длъжностни лица при Комисия по търговия и защита на потребителите - гр. Шумен извършили проверка в обект стопанисван от жалбоподателя, а именно - „Теленор“ – магазин за продажба на мобилни апарати намиращ се в гр. Шумен на ул. “Стоян Чилингиров” № 2, за което бил съставен Констативен протокол № К-2665942 от 17.12.2019г. В протокола било отразено, че проверката се извършва във връзка с постъпила потребителска жалба с Вх. № В-03-2325/09.12.2019г. от Б.И. Б.. При проверката е установено, че в момента обекта работи и обслужва клиенти. Жалбата на потребителя е относно рекламация на мобилен телефон “Nokia” модел „7 Plus“. В жалбата било посочено, че телефона е закупен в „Теленор България“ ЕАД. Телефона проявил дефект и жалбоподателя предявил рекламация, която търговецът не е удовлетворил в законоустановения срок  и е отказал разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума.  Рекламацията е приета с протокол  за приемане на устройство № *********/17.10.2019г. На 18.11.2019г. потребителят подава искане за разваляне на договора за продажба и възстановяване на заплатената сума на осн. чл. 113 ал.3 от ЗЗП, тъй като търговецът не е привел потребителската стока в съответствие с договора за продажба.

            Във връзка със съставения констативен протокол от дружеството жалбоподател било изискано становище, поради какви причини, на потребителя Б. не е удовлетворено искането за прекратяване на договора и възстановяване на сумата. С изх. № 519/23.12.2019г. бил получен отговор, че ремонтът е извършен в законоустановения срок. След запознаване с получения отговор с писмо изх. № В-03-2325/07.01.2020г. от  жалбоподателя били изискани доказателства за твърдяното в полученото становище. След получаване на исканите доказателства и запознаването с тях и по конкретно след запознаване със съдържанието на гаранционна карта № ********** от 18.10.2018г. било установено, че търговецът не е отразил в тази карта извършения от него ремонт на телефона на потребителя Б.. От представения от търговеца сервизен  протокол № ********* от 21.10.2018г. ставало ясно, че телефона е бил на ремонт 15 дни. От 21.10.2018г. до 05.11.2018г , който ремонт не е отразен в гаранционната карта и срока на ремонта не е прибавен към гаранционния срок, което от своя страна възпрепятства потребителя да ползва правата му дадени по чл. 113 и чл. 114 от ЗЗП.

На 24.01.2020г. за констатираното при проверката извършена на 17.12.2019г., бил съставен АУАН № К-0050582/24.01.2019г., като актосъставителя е счел, че с това жалбоподателят е нарушил чл.123 ал.2 от ЗЗП. Акта е съставен и връчен на упълномощено от жалбоподателя лице, който го е подписал без забележки. Не се е възползвал от правото си по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок да депозира писмени възражения по акта. Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка е издадено Наказателно постановление № В-0050582 от 13.04.2020г. на Директора на Регионална дирекция КЗП гр. Варна, с което на основание чл.123 ал.2 от Закона за защита на потребителите във връзка с чл.222 от ЗЗП, на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, р-н. “Младост” 4, ж.к. „Младост“ 4, БИЗНЕС ПАРК София, сграда 6, ЕИК ********* е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв.  /петстотин  лева/, тъй като отразеното в акта и в НП представлява нарушение на чл.123 ал.2 от ЗЗП.

Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, В.Г. - актосъставител и Н.Й. свидетел при установяване на нарушението, те са установили по безспорен начин установеното нарушение. При поискване от тяхна страна на гаранционната карта и сервизен протокол било установено, че извършения ремонт не е отразен в гаранционната с което са нарушени правата на потребителя.

На търговеца е вменено задължението когато е предоставил търговска гаранция на стоката и удовлетворяването на рекламацията се извършва чрез замяна на стоката с друга, съответстваща на договореното, търговецът е длъжен да запази на потребителя първоначалните гаранционни условия. Когато рекламацията се удовлетворява чрез ремонт на стоката, извършените ремонта се отразяват в гаранционната карта и срокът на ремонта се прибавя към гаранционния срок.

Смисълът, който законодателя е вложил в чл. 123 ал.2 от ЗЗП е потребителя да е защитен, като потребителската стока когато и се извършва рекламация, тази рекламация да се вписва в гаранционната карта и се прибавя към гаранционния срок и срока на ремонта. Това в настоящия случай не е станало.

 При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят   действително е извършил визираното в акта и в НП нарушение на Закона за защита на потребителите. Закона е категоричен чл.123 ал.2 от ЗЗП гласи „Когато рекламацията се удовлетворява чрез ремонт на стоката, извършените ремонта се отразяват в гаранционната карта и срокът на ремонта се прибавя към гаранционния срок“. Установи се по безспорен начин, че жалбоподателя е извършил визираното в наказателното постановление нарушение. Обекта в който е извършена проверката и констатирано нарушението се стопанисва от „Теленор България ЕОД. Правилно актосъставителя е ориентирал проверката си към “Теленор България” ЕОД и съответно е съставил АУАН именно на този търговец. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочат самото НП и да повлекат неговата отмяна.

            Относно размера на наложеното наказание, разпоредбата на чл. 222 от ЗЗП предвижда: “ За неизпълнение разпоредбите на чл. 123 ал.2 на виновните лица се налага глоба в размер от 500 до 2000 лв., , а на ЕТ и юридическите лица “имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лева. При индивидуализация на наказанието, с оглед постигане целите  установени с разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, наказващия орган е спазил разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН, като е наложил възможно най-лекото наказание.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

            Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на  административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,                             бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за Регионална Дирекция за област Варна при Комисия за защита на потребителите/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на  чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото размерът на поисканото възнаграждение не надхвъря определения в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ максимален размер, претендираната сума в размер на 120 /сто и двадесет/ лв. следва да се присъди в тежест на дружеството – жалбоподател “Теленор България”, която сума следва да се заплати от последния по сметка на Комисия за защита на потребителите гр. София.

Водим  от горното  и  на  основание  чл.63 ал.1  предл. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № В-0050582 от 13.04.2020г. на Директора на Регионална дирекция КЗП гр. Варна, с което на основание чл.123 ал.2 от Закона за защита на потребителите във връзка с чл.222 от ЗЗП, на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. София, р-н. “Младост” 4, ж.к. „Младост“ 4, БИЗНЕС ПАРК София, сграда 6, ЕИК ********* е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв.  /петстотин  лева/ на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение по чл. 123, ал. 2 от ЗЗП, като правилно и законосъобразно. 

            ОСЪЖДА “Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, да заплати по сметка на Комисия за защита на потребителите сумата в размер на 120 /сто и двадесет/ лв.., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                                                                                            Районен  съдия: