№ 8540
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110157919 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на (ФИРМА) срещу ЕВ. АС. К., с ЕГН:
**********, с която по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, са предявени искове с правно основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за установяване дължимостта на сумата
от 3905,68 лева, представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 07.04.2021г. до
изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 446,49 лева за периода от 15.09.2019г.
до 19.03.2021г., 70,22 лева – дялово разпределение на ТЕ за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020г., ведно със законна лихва от 07.04.2021г. до изплащане на вземането, лихва за
забава в размер на 12 лева за периода от 01.07.2018г. до 19.03.2021г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.04.2021г. по
ч.гр.д.№ 19509/2021г. по описа на СРС, 176 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от публикуването на фактурата на
интернет страницата на ищеца.
Ответницата е подала отговор по реда на чл.131 от ГПК, с който оспорва
дължимостта на сумите по исковете. Оспорва да е страна по договор с ищеца, както и че е
била извършена доставка на ТЕ. Оспорва като нереално доставеното количество. Навежда
1
възражение за изтекла за вземанията погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца (ФИРМА) не взима становище по
исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, в редакцията
касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал.3. Нормата на чл. 150 от ЗЕ постановява, че продажбата на
топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие.
Ответницата не оспорва, а и от представения по делото нотариален акт за покупко –
продажба № 7, том IX от 28.11.2008г. се установява, че ЕВ. АС. К. е собственик на
недвижим имот – (АДРЕС) и има качеството потребител на ТЕ за обект с аб.№ 271315. От
това следва, че по силата на закона /чл.150 от ЗЕ/ между ответницата - потребител и
топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане.
Като страна по това правоотношение, потребителите дължат заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла
вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл.156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото е прието заключение на съдебно-техническата експертиза.
Вещото лице установява, че партидата № 161369 се води на ЕВ. АС. К.. Ответницата е
ползвала според вещото лице ТЕ за отопление на имота през целия исков период, като е
била начислявана ТЕ за сградна инсталация и ТЕ за доставка БГВ. Жилището разполага с
5бр радиатори с 5 бр. монтирани ИРРО. За процесния период потреблението на топла вода е
на база служебен отчет брой лица 1 с нормативо определен разход на 140 л, като разходът е
2
отчитан от 2 бр. технически изправни и узаконени водомери за топла вода. ТЕ, отдадена от
сградна инсталация през процесния период е определяна съобразно изискванията на
действащата нормативна уредба. Вещото лице изчислява, че стойността на потребената ТЕ
за периода 3 739,38 лева.
При тези данни вещото лице е заключило, че ФДР е извършила дяловото
разпределение за имота за процесния период в съответствие с действащата нормативна
уредба, което вещото лице по СТЕ е посочило, че е в размер на 70,22 лева.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответницата е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството
потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял
/по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по
изравнителните сметки. Ето защо, за определяне размера на дължимата цена, съдът ползва
данните на СТЕ, според която размера на потребената топлинна енергия за процесния
период е на стойност 3 739,38 лева, в която сума не са включени изравнявания, корекции и
просрочени задължения от предходни периоди и представлява реалното количеството
потребена ТЕ в имота.
По исковете по чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за
топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок от публикуване на фактурата на интернет
страницата на продавача. По делото липсват доказателства, от които да се установява, че
фактурите за дължима ТЕ за периода, действително са били публикувани на интернет
страницата на продавача, поради което не може да се направи извод, че ответницата е била
поставена в забава и предявените искове за лихва за забава следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По наведеното възражение за изтекла за вземанията погасителна давност:
Ответницата, с отговора на исковата молба, упражнява правото си по чл. 120 от ЗЗД
като прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца с
исковата молба вземания.
Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия
дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните,
на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от
общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично
3
известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат съществения елемент на периодичните
плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД – предварително определен и известен на
страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено,
както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица
топлинна енергия. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества
за цена на доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на
тълкувателно решение 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги
определят като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид
на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка
тригодишна давност. Предвид нормата на чл. 114 от ЗЗД погасителната давност започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на
основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иск, в случая подаването на заявление по чл. 410
ГПК.
В конкретния случай заявлението за издаване на заповедта по чл.410 от ГПК е
подадено на 07.04.2021г., което означава, че няма погасени по давност вземания за
процесния период.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат двете страни. На основание чл.78,
ал.1 и ал.8 ГПК, следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 438,16лв. за исковото
производство съразмерно уважената част от исковете (88,69лв. - д. такса, 300 лв. – депозит
за вещи лица по СТЕ и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение) и общо 124,35 лв. за
заповедното производство съразмерно на уважената част от исковете.
На ответника по реда на чл.78, ал.3 от ГПК следва да се присъдят 82,71 лева,
съразмерно на отхвърления размер на ивовете (съгласно договор за правна защита и
съдействие на л.85 от делото).
Така мотивиран, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че ЕВ. АС. К., с ЕГН:
**********, дължи на (ФИРМА) с ЕИК ... на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 3 739,38 лева за цена на доставената на ответника топлинна
енергия за периода от 01.05.2018г. - 30.04.2020г.; сумата от 70,22 лева –дължимата цена за
дялово разпределение за месеците май 2018г. - 30.04.2020г, ведно със законната лихва от
07.04.2021г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 15.04.2021г. по ч.гр.д.№ 19509/2021г. по описа на СРС, 176 състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за доставена
4
ТЕ за сумата над 3739,38 лева до пълния предявен размер от 3905,68 лева и исковете с
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за ТЕ в размер на 446,49
лева за периода от 15.09.2019г. до 19.03.2021г. и за мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение в размер на 12 лева и за периода от 01.07.2018г. до 19.03.2021г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА ЕВ. АС. К., с ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и
ал.8 ГПК, на (ФИРМА), ЕИК ..., разноски в исковото производство в размер на общо 438,16
лева - за исковото производство съразмерно уважената част от исковете и общо 124,35 лева
и разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 19509/2021г. по описа на СРС, 176
състав.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК ... да заплати ЕВ. АС. К., с ЕГН: ********** на основание
чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 82,71 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на (ФИРМА), като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5