Р Е
Ш Е Н
И Е № 782
гр.Пловдив, 05.
08. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен
съд, въззивно гражданско отделение – V с.,
в публичното заседание на осми
юли през две хиляди и двадесета
година, в състав :
Председател
: Фаня
Рабчева
Членове :
Радостина Стефанова
Мария
Шишкова
Секретар Петя Цонкова
като
разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д.
№ 318/2020г.
И
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.422
ал.1 от ГПК и чл. 240 от ЗЗД, чл.99 и
чл.86 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал.
1, т.10 и чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК.
Образувано и по подадени против Решение
№ 4238/07.11.2019г. на Районен съд – Пловдив, V гр.с., по гр.д.№ 17722/2018г.
съответно въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК-
*********, чрез юрк.Ц.П., в частта, с която са отхвърлени предявените от дружеството против Д.В.Б.,
ЕГН **********, искове за признаване на
установено в отношенията между страните
дължимостта на сумата над 1383,74 лв. до пълния
претендиран размер от 2 849,98 лв.,
представляваща неизплатена главница по Договор за заем CrediHome №:
1162-00014432 от 20.12.2016г.; за сумата
над 268,81 лв. до пълния претендиран
размер от 564,87
лв., представляваща договорна лихва по договор за заем за периода от 06.01.2017
г. до 24.11.2017 г., за сумата от 817,80 лв., представляваща сума за допълнителни услуги по договор
за допълнителни услуги за периода от 06.01.2017 г. до 24.11.2017 г., за сумата от 2 248,95 лв.,
представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода от 06.01.2017 г. до 24.11.2017 г.
и сумата от 165,78 лв.,
представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 07.01.2017
г. до 28.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК – 29.06.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10783 по описа за 2018 г. на ПдРС.
съответно насрещна въззивна жалба от Д.В.Б., ЕГН **********, в частта, с която е признато за установено, че дължи
на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК- ********* сумата от 1 383,74 лв. – неизплатена главница по Договор за заем
CrediHome №: 1162-00014432 от 20.12.2016г.,
сумата от 268,81 лв. –
договорна възнаградителна лихва за периода от 30.12.2016 г. до 24.11.2017 г. и
сумата от 165,78 лв. – обезщетение
за забава върху главницата в размер на 1433,76 лв. за периода 07.01.2017 г. до
28.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК – 29.06.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10783 по описа за 2018 г. на ПдРС; както и в частта, с която е осъден да заплати на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД разноски, съразмерно
на уважените претенции в общ размер на 366,20 лв., от които сумата от 316,53 лв. – разноски по
съразмерност по гр.д. № 17722 / 2018 г.
по описа на ПРС и сумата от 49,67 лв. по ч.гр.д. № 10783 по описа за 2018
г. на РС- Пловдив.
Молят въззивният съд да отмени
атакуваните от тях части от решението и вместо това да бъде постановено друго
решение, с което да се уважат, респ. да се отхвърлят изцяло предявените искове.
Окръжен съд –Пловдив, констатира, че въззивните жалби са допустими – подадени от надлежни страни по делото
в законния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно
решение и прие за установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от „Агенция за събиране на
вземания" ООД, против Д.В.Б., е заведена искова молба по чл.422 от ГПК, с
която посочва, че на 10.04.2017 г. е
подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16 01.2015 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между
„Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********, и „Микро
Кредит" АД, ЕИК *********, по силата на който вземанията на „Микро
Кредит" АД срещу Д. В.Б., произтичащи от Договор за заем CrediHome №
1162-00014432 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №
1162-00014432, и двата от дата 20.12.2016 г. са прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството -кредитор. Договорът за заем
съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД
/сега „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********. По
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено писмо, съдържащо
Уведомително писмо от „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на
вземания" АД с Изх №: УПЦ-П-МКР/ 1162-00014432 от 12.04.2017 г. за
извършената продажба на вземания, изпратено чрез Български пощи с известие за
доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Писмото се е
върнало в цялост с отбелязване „Непотърсена пратка ". На 15.10.2018 г.
ищцовото дружество е изпратило повторно писмо до длъжника, съдържащо
Уведомително писмо от „Микро Кредит" АД, чрез „Агенция за събиране на
вземания" АД с изх. № УПЦ-С-МКР/ 1162-00014432, чрез куриер. Писмото
отново се върнало в цялост. Моли се да се приема, като доказателство към
исковата молба - Уведомително писмо от „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за
събиране на вземания" изх. №: УПЦ-С-МКР/1162-00014432 от 15.10.2018 г. за
извършената цесия, като същото се връчи на ответника, ведно с исковата молба и
приложенията към нея.
Изтъква се, че на 20.12.2016 г. между „Микро Кредит" АД
и Д.В.Б. е сключен Договор за заем
CrediHome № 1162-00014432, по силата на който дружеството е предоставило
заем в размер на 2 900,00 лв. Условията на „Договора за кредит" се
съдържат в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на
формуляра "Искане за кредит" и "Договор за кредит", като
"Общите условия", при които се отпуска кредита, са неразделна част
както от "Искане за кредит", така и от "Договор за кредит".
Подписвайки Договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от
кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете
и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ
размер на 3 489,60 лв.,
представляваща чистата стойност на заема ведно с договорната лихва по него.
Съгласно разпоредбите на Общите условия, в съответствие с които е сключен
договора за заем, с подписването му заемополучателят удостоверява, че
предварително и безвъзмездно му е предоставен стандартен европейски формуляр с
необходимата преддоговорна информация, както и че разбира и приема клаузите на
договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и
желае договорът да бъде сключен. Съгласно Общите условия, при които е подписан
договора, заемополучателят се е задължил да върне заема, ведно с договорната лихва,
която е в размер на 589,60 лв., на 48 равни седмични погасителни вноски, в
размер на 72,70 лв., като първата погасителна вноска е платима на 30.12.2016 г.
Така страните са договорили общ размер на плащанията по заема 3 489,60 лв. На основание попълнен и
подписан от Заемополучателя формуляр - Искане за допълнителни услуги, на
20.12.2016 г. между „Микро Кредит" АД и Д.В.Б. е сключен Договор за допълнителни услуги към заем
CrediHome № 1162-00014432, съгласно конто „Микро Кредит" АД се е
задължил да предостави на Заемополучателят „пакет от допълнителни услуги“ описани подробно в Приложение № 1 към
договора, което е предоставено на заемополучателя при сключване на договора.
Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване на договора клиентът
дължи заплащане на пакета цена за допълнителни услуги в размер на 835,20 лв., като му е предоставена
възможността да я заплати на 48 бр. равни седмични вноски, всяка в размер на
17,40 лв., при първа погасителна вноска, платима на 30.12.2016 г.
На основание сключения договор за допълнителни услуги „Микро
Кредит" АД, в качеството си на застрахователен посредник, предоставя на
заемополучателя финансиране и разсрочване на
сключена с посредничеството на „Микро Кредит" АД застраховка Защита „Пакет Премиум"
към застрахователна компания „УНИКА Живот" АД, ЕИК *********, конкретните
условия по която са посочени в индивидуална застрахователна полица,
предоставена на заемополучателя и подписана от от него. Съгласно сключения Договор
за допълнителни услуги заемателят се е задължил да върне на Заемодателя
платената от страна на „Микро Кредит" АД застрахователна премия, в срок от
48 седмици, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на
погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 47,85 лв., платими
считано от 30.12.2016 г., или обща сума за застрахователна премия - 2296,80 лева, която покрива следните
застрахователни рискове: смърт вследствие на злополука, трайна пълна
неработоспособност над 50% вследствие на злополука и временна неработоспособност
вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП. Съгласно чл. 4 от Договора
за допълнителни услуги и чл. 28 от Общите условия към договора за заем
допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за отпускане на заем, а
същите се предоставят на Заемополучателят само при изразено негово писмено
искане с попълване на формуляр Искане за допълнителни услуги и след сключване
на договор за допълнителни услуги. С оглед забава на ответника се сочи, че е
начислена и лихва за забава. Изтъква се, че срокът на договора е изтекъл на
24.11.2017 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно
изискуем. С оглед липсата на плащане
в срок е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение за горепосочените суми, което е уважено. Препис от заповедта
е връчен на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което е обусловило и
правния интерес от предявяване на исковете, предмет на настоящото производство.
Направено е искане, претенциите да бъдат уважени, както са предявени.
Претендирани са и разноски.
Към исковата молба са приложени всички горецитирани
документи.
Ответникът Д.В.Б. е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК в законоустановения срок, чрез
особен представител адв. Г.М., с
който оспорва предявените искове като неоснователни и недопустими. Възразява
се, че ищецът не е легитимиран да
предяви исковете, предмет на настоящото производство, тъй като в договора за
заем не е предвидена възможност за прехвърляне на вземанията, както и предвид
обстоятелството, че в Приложението към договор за цесия е описано само
задължението по договор за заем, но не и това по договор за допълнителен пакет
услуги. Твърди още, че не е налице уведомление за извършеното прехвърляне на вземането
на длъжника, което е абсолютно
основание за валидност на цесията. Възразява изрично, че връчването на
уведомление на особен представител не произвежда действие, като цитира практика
в тази насока – Определение № 567/18.09.2018г. по т.д.№ 3153/2017г. на ВКС - II т.о.
Оспорва се начина на формиране на претендираните суми, като
се сочи, че липсват данни за заплащане от кредитора на застрахователна премия
по сключена застраховка „Защита“, както и усвояването на предоставените
средства в заем по посочения в исковата молба начин. Направено е възражение за недействителност на
договора за заем, защото е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, ал. 1, т.10 и чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК, с произтичащите от това последици, като посочва
изрично в какво се изразяват нарушенията на законовите разпоредби. В тази
връзка изтъква, че при недействителност на договора, искът следва да се
отхвърли изцяло, тъй като нито главницата, нито останалите вземания се дължат
на договорно основание. Моли предявеният иск да се отхвърли изцяло като
неоснователен и недоказан.
Към делото са приложено ч.гр.д.
№ 10783/2018 г. по описа на ПдРС – XXI гр.с.,
както и изпратено Писмо с изх.№ 59880219/19.08.2019г. писмо от ЗК „Уника живот“,
в уверение, че има сключена застрахователна полица с Д.В.Б. с начало 20.12.2016г. и край 21.11.2017г., но не са
подадени претенции за настъпило застрахователно събитие и не са изплащани
застрахователни обезщетения. Приета е
допуснатата в хода на производството ССЕ, изпълнена от в.л. М. М. Съгласно
заключението на експерта, направени са констатации, че сумата в размер от
1 433,76 лв. е преведена по банковата сметка на ответника, посочена в
договора. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че не са му представени
от ищцовото дружество документи, удостоверяващи погасяването на задължения в
размер на 1 466,24 лв. по Договор за заем № 1162-00011735. Посочва, че
съгласно клаузите на договора договорната лихва е в общ размер от 589,60 лв.
Падежът на първата погасителна вноска е 30.12.2016 г., а на последната
погасителна вноска е 24.11.2017 г. В
таблица № 1 са отразени включените в
седмичната вноска по договора за заем суми, както следва- главница и договорна
лихва, като техният размер се променя, като с първите вноски се погасява по –
голям размер от главница и по – малък размер от договорната лихва, а в
последващите вноски размерът на главницата се увеличава, като намалява размерът
на погасяваната договорна лихва. Отразени са договорените размери на седмичните
погасителни вноски по договора за допълнителни услуги и по сключената
застрахователна полица. Вещото лице е установило, че ответникът е извършил само
едно плащане на 24.01.2017 г. в размер на 140 лв., като с него е погасена
главница по договора за заем в размер на 50,02 лв. и договорна лихва в размер
на 22,68 лв. по първата погасителна вноска, както и сумата от 47,85 лв. –
погасена застраховка и 17,40 лв.- погасена услуга по пакет, както и договорна
лихва по втората погасителна вноска в размер от 2,05 лв. След така извършеното
плащане се сочи, че неизплатената
главница по договора за заем е в размер на 2849,98 лв. и договорна лихва в
размер на 564,87 лв. По договора за
допълнителни услуги се установява, че се дължи сума в размер на 817,80 лв. за предоставените допълнителни услуги и
2 248,95 лв. за застрахователната премия за периода от 06.01.2017 г. до
24.11.2017 г. Установено е, че
обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода от 07.01.2017 г.
до 28.06.2018 г. върху главницата по договора за заем е в размер на 290,52 лв.,
а по договора за допълнителни услуги върху дължимите главници за същия период е
в размер на 321,13 лв.
ПдОС
– V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Районният съд, с атакуваното
решение, за да признае за установено по отношение на дружеството, че Д.В.Б.
дължи гореописаните суми, излага основни съображения, че без уважение следва да
се остави оплакването на ответника за липса на надлежно уведомяване за
прехвърляне на вземането от кредитора по сключения от него договор за паричен
заем. Позовава се на Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на
ВКС, І т. о. Мотивира,
че изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99, ал.3, пр.1 от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,
ал.4 от
ЗЗД. Като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по
този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл.235,
ал.3 от
ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника. Позовава се
на Решение №
137 / 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, според което - предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор
да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване
не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД.
На следващо място, Районният
съд посочва, че неоснователно е възражението, че ответникът не е бил уведомен
за извършената цесия по надлежния начин. Аргументира, че с исковата молба е
връчено уведомителното писмо за извършената цесия, което изхожда от цедента,
действащ чрез пълномощник цесионера, и същото е достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, чрез назначения особен представител, поради
което съставлява надлежно съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 3 пр. 1 от ЗЗД и
тя е породила действие за длъжника, представляван от особен представител, на
основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Налага се извод, че вземането е валидно
прехвърлено на ищцовото дружество с договор за цесия, поради което ищецът е
активно легитимиран да предяви настоящия иск. Получаването на уведомлението е
факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и
поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото. Позовава се на
постановените от ВКС на основание чл. 290 от ГПК Решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II т. о. и Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о./.
Районният съд е посочил
изрично, че не споделя тезата, че не е налице валидно уведомяване на
ответника за извършената цесия, поради това, че книжата по делото и уведомлението за съответната цесия са връчени
на неговия особен представител, а не лично на длъжника. Назначаването
на особен представител на ответника е било вследствие на неуспешни усилия същата да бъде издирена, както на
известните й адреси, така и по месторабота. Фигурата на особения представител
по чл. 47, ал. 6 от ГПК, се припокрива с тази на упълномощения процесуален
представител относно получаване на книжа
по делото, както и връчване на препис от
решението и т.н. И в двата случая, представителят има право да извършва всички
съдопроизводствени действия, с изключения на тези, свързани с разпореждане с
предмета на делото, за които се изисква изрично упълномощаване - чл. 34, ал. 3
от ГПК, респ. чл. 29, ал. 5 от ГПК, за особения представител. Районният съд
посочва, че не споделя разбирането, че връчването на уведомлението за цесия на
особения представител по делото, представлява приемане на материалноправно изявление, равняващо се на
разпореждане с предмета на делото, тъй като това би означавало кредиторът да бъде поставен в ситуация да не може да предяви правата по
договора за цесия по съдебен ред, поради неуспешното издирване на длъжника и
невъзможността за лично връчване на уведомлението за цесията.
В трайната съдебна практика също така било
прието, че действието по уведомяването
на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора
за цесия, а целта е длъжникът да знае на
кого да плати. В тази връзка длъжникът има интерес да оспорва уведомяването за
цесията тогава, когато е платил на
ненадлежен кредитор.
Във връзка с тези правни
аргументи е и първото основно възражение
на адв. М., назначена за особен представител на ответника, пред първата
инстанция, респ. сега жалбоподател, и респ. въззиваема страна по жалбата на
дружеството. По-конкретно, продължават да се поддържат доводите за липса на валидно уведомяване на ответника за извършената цесия, поради това, че книжата по делото и уведомлението
за съответната цесия са били връчени, в качеството й на назначен особен представител на страната, а не и
лично на длъжника.
Въззивната инстанция
намира, че възражението е основателно.
За да произведе
действие извършената цесия, на осн. чл.99 ал.4 от ГПК, е необходимо уведомлението
за нея да е достигнало до длъжника. Връчването на особен представител не би
могло да се приравни нито на връчване лично на длъжника /поради невъзможността
му да доведе до знанието на длъжника цесията/, нито на връчване на упълномощен
от него адвокат /поради връзката на доверие, която се предполага по силата на договорно
основание между длъжник и пълномощник/. Представителната власт на назначения с
акт на съда, особен представител спрямо отсъстващата страна е ограничена на
осн. чл.29 ал.5 във вр.с чл. 34 ал.5 от ГПК и той не притежава пасивна
представителна власт да приема волеизявления свързани с промяна на
материалноправното отношение. С договора за цесия се променя една от страните –
кредитора. Освен това, изискването за съобщаване на цесията на длъжника има и още
една функция – цесионерът да е сигурен, че вземането не е цедирано на трето
лице, доколкото е възможно един кредитор да е прехвърлил вземането си по
отношение на длъжника на няколко други лица, като конкуренцията между правата
на новите кредитори се урежда с правилото, че титуляр на вземането е
цесионерът, за който е съобщено най –напред на длъжника. В този случай,
назначеният особен представител няма как да направи възражение в тази насока,
защото няма знание за останали осъществени цесии. Съобщаването не е елемент от
фактическия състав, тъй като правата по цесията преминават върху цесионера с
постигане на съгласие между страните /договорът за цесия е консенсуален,
неформален и каузален/, но уведомяването има значение, за да може цесията да породи
действие, както за длъжника, така и за третите за договора лица, респективно в
тази връзка е и необходимост за целите на правната сигурност, с оглед на
императивния характер на разпоредбата на
чл.99 ал.4 от ЗЗД.
В този смисъл е и съдебната
практика – Определение № 567/18.09.2018г. на ВКС по т.д.№ 3153/2017г., II т.о., с което не е допуснато касационно обжалване на Решение
№ 74/27.07.2017г. на Апелативен съд - Бургас по в.т.д.№ 154/2017г.; Решение №
65/15.01.2020г. на Окръжен съд –Пловдив, IX гр.с.,
по възз.гр.д.№ 1221/2019г., с което е потвърдено Решение № 1134/22.03.2019г. на
Районен съд –Пловдив, IX гр.с. по
гр.д.№ 3495/2018г.; както и влязло в сила Решение № 4136/03.12.2018г. на
Районен съд –Пловдив, III гр.с., по гр.д.№ 3853/2018г.
В конкретния случай по
делото, не е налице валидно съобщаване на извършената цесия на длъжника, поради
което и ищецът не е доказал качеството си на кредитор. След като не е изпълнена
една от предпоставките - ищецът да докаже, че е кредитор на основание
валидно прехвърляне на процесните
вземания чрез цесия /за да се приеме, че са възникнали в негова полза/, то тази
недоказаност съставлява самостоятелно основание за отхвърляне на всички заведени
искове като неоснователни и е безпредметно
обсъждането на другите въведени от
страните възражения и оплаквания, направени както с въззивната жалба, така и с
насрещната въззивна жалба по делото.
Обжалваното
решение се явява незаконосъобразно в частта, с която е признато за установено,
че длъжникът Б. дължи на дружеството гореописаните суми, поради което и в тази
част ще бъде отменено и вместо него ще се постанови друго, с което ще се отхвърлят исковете като
неоснователни.
В останалата
част, с която исковете вече са отхвърлени на друго основание, решението подлежи
на потвърждаване като правилен краен правен резултат.
Разноски.
Съобразно
изхода на спора по делото, решението ще бъде отменено и в частта, с която Д.В.Б. е
осъден да заплати на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД разноски, съразмерно
на уважените претенции в общ размер на 366,20 лв., от които сумата от 316,53 лв. – разноски по
съразмерност по гр.д. № 17722 / 2018 г.
по описа на ПдРС и сумата от 49,67 лв. по ч.гр.д. № 10783 по описа
за 2018 г. на РС- Пловдив.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд
– V възз. гр.с.
Р Е
Ш И :
Отменя Решение
№ 4238/07.11.2019г. на Районен съд – Пловдив, V гр.с., по гр.д.№ 17722/2018г., в частта, с която е признато за
установено, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК-
*********, сумата от 1 383,74 лв. – неизплатена главница по Договор за заем
CrediHome №: 1162-00014432 от 20.12.2016г.,
сумата от 268,81 лв. –
договорна възнаградителна лихва за периода от 30.12.2016 г. до 24.11.2017 г. и
сумата от 165,78 лв. – обезщетение
за забава върху главницата в размер на 1433,76 лв. за периода 07.01.2017 г. до
28.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК – 29.06.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10783 по описа за 2018 г. на ПдРС.
като вместо това постановява –
Отхвърля
предявените от „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК- *********, против Д.В.Б., ЕГН **********, искове сумата от 1
383,74 лв. – неизплатена главница по
Договор за заем CrediHome №: 1162-00014432 от 20.12.2016г., сумата от 268,81 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от
30.12.2016 г. до 24.11.2017 г. и сумата от 165,78
лв. – обезщетение за забава върху главницата в размер на 1433,76 лв. за
периода 07.01.2017 г. до 28.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК – 29.06.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10783 / 2018 г. на ПдРС -
XXI гр.с.
Отменя Решение № 4238/07.11.2019г. на Районен съд – Пловдив, V гр.с., по гр.д.№ 17722/2018г., в частта, с която Д.В.Б., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК- *********,
разноски, съразмерно
на уважените претенции в общ размер на 366,20 лв., от които сумата от 316,53 лв. – разноски по
съразмерност по гр.д. № 17722 / 2018 г.
по описа на ПРС и сумата от 49,67 лв. по ч.гр.д. № 10783 по описа за 2018
г. на РС- Пловдив.
Потвърждава Решение № 4238/07.11.2019г. на Районен съд – Пловдив, V гр.с., по гр.д.№ 17722/2018г. в останалата част, с която са отхвърлени
предявените
от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК- *********, против Д.В.Б., ЕГН - **********, искове за признаване на
установено в отношенията между страните дължимостта на сумата над
1383,74 лв. до пълния претендиран размер от 2 849,98 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за
заем CrediHome №: 1162-00014432 от 20.12.2016г.; за сумата над 268,81 лв. до пълния претендиран размер от 564,87
лв., представляваща договорна лихва по договор за заем за периода от 06.01.2017
г. до 24.11.2017 г., за сумата от 817,80 лв., представляваща сума за допълнителни услуги по договор
за допълнителни услуги за периода от 06.01.2017 г. до 24.11.2017 г., за сумата от 2 248,95 лв.,
представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода от 06.01.2017 г. до 24.11.2017 г.
и сумата от 165,78 лв., представляваща
лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 07.01.2017 г.
до 28.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК – 29.06.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10783/ 2018 г. на ПдРС – XXI гр.с.
Решението е окончателно.
Председател :
Членове :