Решение по дело №4311/2012 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2050                                                  15.01.2013 г.                                           гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски районен съд                                                    XXXVIII - ми граждански състав

На пети декември                                                            две хиляди и дванадесета година

в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                          Председател: Невена Ковачева

                                                                                                            

Секретар: Зинаида Монева

Като разгледа гражданско дело № 4311/2012 г. по описа на Бургаския районен съд,

докладвано от съдията Ковачева,

за да се произнесе, взе предвид следното:     

 

Производството е образувано по искова молба на И.С.Г., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Б, ж. к. „Славейков”, бл. 24, вх. 3, ет. 3, ап. 5, срещу М.Д.Д., ЕГН **********,***, за осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението на имот с бивш № 446, находящ се в м-ст „Острицата 1”, землището на с. Б, общ. Б, бивш имот-нива с площ от 500 кв. м. , в кв. 8, парцел 16, находящ се в местността „Денкова чешма” (идентична с местността „Острицата 1”), а по плана на новообразуваните имоти в землището на с. Б, попадащ върху новообразуван имот № 503.758 с площ 500 кв. м., да възстанови първоначалното състояние на оградата и да му присъди сторените съдебно-деловодни разноски.

Изложени са доводи, че ищецът упражнява фактическа власт върху имота от ноември 1989 г. Правото на ползване му било предоставено от Стоян Танов, обработвал и стопанисвал имота на правно основание, като сключили договор за ползване от 23.11.1994 г.

Имотът на ответницата бил отразен в плана на местността „Острицата 1” под № 446а, съседен на имота на ищеца.

В имот № 446, който Г. обработвал и владял непрекъснато и необезпокоявано до м. декември 2011 г., ищецът засадил трайни насаждения, като имотът бил ограден с бетонови колове и мрежа.

През м. декември 2011 г. ищецът разбрал за започнато принудително изпълнение срещу длъжника М.Д., като изпълнението било насочено срещу имот № 446, а не върху собствения на ответницата имот № 446а. След направена справка с ЧСИ Наско Г. се установило, че е допусната грешка при издаването на скица от Община Б, и съдебният изпълнител спрял продажбата на имота. В момента в Община Бургас била висяща процедура до изменение на Плановете на новообразуваните имоти

Впоследствие ответницата забранила на ищеца да влиза в имота, поставила катинари на входната врата, съборила съществуващите между двата имота огради и навлязла във владения от ищеца имот, което ищецът установил на 03.03.2012 г., когато посетил имота. Тези действия на ищцата били извършени в негово отсъствие по скрит начин. Д. продължила неправомерните си действия чрез упражняване на психическа принуда, заплахи и опит за физическа разправа.

Ответницата М.Д.Д. е оспорила предявения иск. Изложила е доводи, че искът е недопустим, тъй като е предявен след изтичане на преклузивния 6-месечен срок. При условията на евентуалност е  посочила, че искът е неоснователен. Оспорила е всички твърдения на ищеца за извършени от нея нарушения на владението му.

Не става ясно от изложеното в исковата молба кой имот ищецът претендира, че владее – не са посочени граници на имота, не става ясно дали имотът е ограден или коя част от него е оградена. Оспорва твърдението на ищеца, че върху имота има засадени лозе и овощни дръвчета.

На следващо място е посочила, че договорът на ищеца със Ст. Т. няма как да е сключен през 1989 г., тъй като номерът на парцела е променен чак през 1991 г., а в договора е отразен новият номер, или пък договорът е за ползване на имот с неуточнено местоположение и без ясно описани граници.

Изложено е, че описанието на имот № 446 в приложения от ищеца разписен лист напълно съвпада с границите на изградената от ответницата ограда още през 1990 г., която съществува и до днес и съответства на границите в удостоверение за ползване № 233, издаден на нейно име. Ищцата твърди, че в действащия към момента ПНИ имотът й от 500 кв. м. е обособен като НПИ 503.758, а къщата й е построена в останалата част от предоставения й имот за ползване, който попадал в част от НПИ 503.846.

Сочи, че искът е преждевременно предявен, предвид образувани пред Административен съд – Бургас производства относно административни актове, издадени по повод спорния имот. Затова счита, че производството следва да се прекрати.

По основателността на иска заявява, че същият е неоснователен. Оспорва всички твърдения на ищеца за извършени от нея нарушения на владението му, като сочи, че Г. е извършил неправомерни действия спрямо част от нейния имот. Оспорва твърденията му за упражняване от нейна страна на психическа принуда, заплахи и опит за физическа разправа.

Моли съда да отхвърли иска и й присъди съдебно-деловодни разноски.

Ищецът, в становището си по повод отговора на ответницата, оспорва твърденията й за собственост върху новообразуван имот 503.758 и на част от имот 503.846, върху който е построена къщата й, като излага подробни аргументи в подкрепа на становището си.

По допустимостта на предявения иск настоящият съдебен състав намира следното:

В практиката на ВКС (напр. решение № 726/2009 г. по гр. д. № 1414/2008 г., решение № 861/2008 г. по гр. д. № 3175/2007 г. и др.) е застъпено становището, че срокът по чл. 76 ЗС започва да тече от отнемане на владението. Определеният в закона шестмесечен срок от предявяване на иска е съобразен с предназначението на владелческите искове да дадат бърза и своевременна защита на нарушението и да предодвратят установяване на фактическа власт чрез извършване на самоуправни действия. Предполага се, че, ако владелецът или държателят упражнява трайна фактическа власт върху вещта, своевременно ще узнае за нарушението, още повече, че законът не изисква освен отнемането и владението да остане скрито. Не във всички случаи обаче е възможно отнемането да стане известно с оглед характеристиката на вещта и начинът на ползването й. При имоти, които са предназначени за обработване, като държателят не живее за постоянно там, какъвто е и разглежданият случай, срокът ще тече от момента, в който владелецът или държателят би имал възможност да разбере, че фактическата власт е отнета. Противно тълкуване би лишило владелеца от защита на отнетото по скрит начин владение. От друга страна, когато отнемането на владението не е станало с еднократно действие, а чрез поредица от действия с различен характер и интензитет – каквито са описани от ищеца в настоящото производство, срокът ще започне да тече от момента, в който окончателно е отблъснато владението. С оглед на изложеното следва да се приеме за неоснователно възражението на ответницата, че съдът е сезиран с владелческия иск след изтичане на шестмесечния преклузивен срок и същият е недопустим.

Не може да се приеме становището на ответника, че началният момент, който следва да се има предвид при преценка дали е изтекъл 6-месечния преклузивен срок, е началото на месец ноември 2011 г., когато съдебен изпълнител е описал имота и М.Д. е предложила на И.Г. да закупи имота, след което, след като й е отказал, тя го е предупредила да не влиза повече в тази част от имота й. Това обаче не доказва отнемане на владение, а е само действие, подготвящо същинското отнемане. Съобразно практиката на ВКС в проверката за допустимост на иск с правно основание чл. 76 ЗС съдът е длъжен да преценява допустимостта и с оглед на събраните доказателства. В случая ищецът е посочил при предявяване на иска, след изрично указание на съда, че на 03.03.2012 г. при посещението си на имота е установил, че на входната врата са поставени нови катинари и вериги, а съществуващата ограда между имота и този на М.Д. е съборена. Следва да се отчете като меродавен именно момента, в който владението е действително и окончателно отблъснато, като е от съществено значение времето, през което ищецът е установил нарушението на ответника. В случая от показанията на свидетелите Д. и Котева се установява, че М. е премахнала оградата средата на м. ноември 2011 г., но от показанията на свидетелите Крантев и Иванова е видно, че са последвали още действия от страна на Д. през месец януари 2012 г, когато отново е разрушила оградата и  сменила и катинарите, което ищецът е установил при посещението си в имота на 03.03.2012 г. С оглед изложеното съдът приема, че молбата с правно основание чл. 76 ЗС е депозирана в рамките на преклузивния 6-месечен срок на 22.05.2012 г., считано от началото на м. януари 2012 г.., поради което се явява допустима и съдът дължи произнасяне по съществото на спора.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.11.1989 г. е сключен договор между Ст. К. Т. и И.С.Г., по силата на който Т. е предоставил за ползване на Г. нива в местността „Денкова чешма” в землището на с. Б. с размер 500 кв. м., кв. 8, парцел 16, предоставен на Танов за ползване с удостоверение № 233/01.12.1986 г., издадено от Странджански районен съвет. Уговорено е Г. да се грижи за имота, да го поддържа и обработва редовно земята и трайните насаждения. Посочено е, че договорът е безсрочен.

Видно от удостоверение № 233/01.12.1986 г., издадено от Странджански районен съвет, на Ст. К. Т. е предоставено право за ползване на земя, представляваща ниво от 0,5 дка, находяща се в кв. 8, парцел 16 в землището на с. Б, м-ст „Денкова чешма”.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е посочило, че кадастраленият план на м. „Острицата” в землището на с. Б. от 1986 г. и изработения върху него регулационен план са одобрени със заповед № 12 от 3.01.1990 година. Друг план преди това е нямало. В този план парцел 16 в кв. 8 не съществува. В този смисъл новообразуван поземлен имот 503.758 от действащия ПНИ, с.о. „Острица” 1, землище с. Б, одобрен със заповед № РД-09-75 от 2005 г., не е идентичен с парцел 16 в кв. 8 по регулационния план, одобрен през 1990 г. В удостоверенията на страните по делото се цитират квартал и парцел, които не съществуват към онзи момент. Единственият план за местността с регулация е този от 1990 г. В удостоверението на ответницата от 1990 г., коригирано в писмо № 233, са записани граници : „от запад – път, от юг – Илия Г., от север – път и изток – Георгина Ламбова”, т.е. имотът граничи на две улици. Вещото лице е посочило, че по така описаните граници тази нива съответства на имот № 446, който в приложената скица № 1 от този план е очертан със зелен контур.

В разписните листи към кадастралните планове имотите, обозначени с планоснимачни номера, се подреждат последователно. Вещото лице е отбелязало, че в случая наистина има поправка на списъка. На първо място е записан имот № 446. Следва в разписния списък след вече изписан имот № 446 да се запише вторият имот с № 446А. Това не е направено по този ред, а е допълнена само буква „А” към имот № 446. Вещото лице счита, че това попълване е неправилно, тъй като в плана съществуват два имота – 446 и 446А.

В заповед № 640/1998 г. е посочено, че е одобрено попълването на нов имот № 446А, т.е. имот № 446, който е със зелен контур в първата скица на вещото лице, и е разделен на два имота, като № 446А е в северната част, според заповедта, а № 446 е на юг. Междинната граница в заповедта от 1998 г. и кадастралния план от 1990 г. не съвпадат. Не са на абсолютно едно и също място, като се съпоставят и двете скици, но през 1998 г. има актуализиране, според вещото лице е имало заснемане на място и най–вероятно границата е надчертана.

В плана на новообразуваните имоти, на скица № 3 от заключението на вещото лице, със жълт контур е отбелязан имот № 503.758, бивш № 446, който е с площ 500 кв. м., а другата част на имота с № 503.846, бившият № 446А, попада в новообразуван имот под № 846, очертан със сини линии на скица № 3, и е с квадратура от 1659 кв.м. Новообразуваните поземлени имоти с № 503.846 и № 503.758 са образувани с одобряването на плана на новообразуваните имоти със заповед № РД-09-75 от 28.02.2005 г. на областния управител на област Бургас. Към настоящия момент няма одобрено изменение на ПНИ за тези два новообразувани имота. Част от НИ № 503.846 съответства на имот пл. № 446а съобразно заповед № 640 от 2.06.1998 г., а НИ № 503.758 съответства на имот пл. № 446 по същата заповед. На място, обаче, при огледа вещото лице е констатирало, че границата между имотите в момента не съществува. Мрежата, която е трябвало да бъде граница между двата имота, е липсвала. Имало е само топ ръждясала оградна мрежа, която е била долу на земята.

Вещото лице е посочило, че местността „Денкова чешма” е част от зоната с общо наименование с.о. „Острица” 1.

Настоящият съдебен състав напълно кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото е пълно и компетентно дадено. Вещото лице е отговорило всеобхватно на всички зададени му въпроси, включително и на тези от съдебно заседание.

Разпитани по делото са свидетелите Ст.К. Т, П. П. К, Ст. Е. И, В. Д. К, М. В. Д., Н. Н. П.

Свидетелят Танов е посочил, че познава И.Г. от 40 години. Мястото, за което става въпрос в делото, го получил той през 1986 г., след като подал молба и бил одобрен от Съвета. Служителка от съвета – Т, му се обадила и дошла, заедно с техничка, за да му покажат мястото, което ще му дадат. То било една „гола” поляна, само в южната страна била построена барака. Техниците измерили с ролетка мястото и сложили колчета. Парцелът бил 500 кв.м.  През 1987 г. Танов заградил мястото с циментови колове и бодлива тел от всички страни, като имало само една вратичка в долния край. През м. април 1987 г. засял около пет реда лозе по дължина на мястото, като тръгнал от запад на изток, а в долния край на южната страна засял около 20 дървета, след като момче от с. Житарово изорало мястото. Танов сочи, че е работил мястото 4-5 години, след което се разболял и нямал възможност повече да работи. Поради това е предоставил мястото на И., защото били приятели и колеги, за да го работи той, но няма спомен точно коя година е станало това. Сключили са договор, че той ще обработва мястото. След 1991 г. Танов забелязал в документа, с който му е предоставено мястото, че няма отбелязани граници на имота с други собственици. Затова отишъл в Поземлената комисия и там казали, че има сбъркан парцел и от № 17 го поправили на № 16. Танов обаче не си платил мястото, което получил, тъй като имало голяма опашка.

Свидетелят Крантев е посочил, че познава И.Г., тъй като са съседи в м. „Острица”, като граничи с него на север. Имотът на Крантев е № 440. Познава и семейството му и това на М.Д.. По повод на делото е разбрал, че има спорове между тях и М. има претенции към него. От 15 г., откакто работи своя имот, К. знае, че имотът на север от неговия, се работи от И.. Свидетелят е посочил, че отношенията между семейството на М. и И. са били прекрасни до миналата година. М. е идвала от време на време в имота на баща си. Имотът на баща й се намирал през едно място от това на Крантев. В имота на баща й имало построена къща.

Свидетелят е посочил, че М. не може да работи в имота на И., защото той е заграден и от 15 г. е бил заграден, откакто той е там – от 1998 г., и И. го обработва. Имотът на И. е бил винаги ограден от всички страни, а М. махнала мрежата, с която бил ограден имотът. Откакто К. е там, И. е засадил един ред лозе и няколко овошки. Той си обирал плодовете постоянно и никой друг не е работил този двор. Семейството на М. никога не е ползвало мястото. Двете места, на семейството на М. и на И., били заградени поотделно с телена мрежа.

Крантев е посочил, че е присъствал два пъти, когато М. е събаряла оградата на И.. На два пъти идвала и полицията, когато това се случи. М. съборила оградата през м. януари и през месец юни - юли 2012 г. На два пъти рязала катинарите и слагала свои катинари в присъствие на Крантев. Същият не е виждал И. да присъства, когато М. е събаряла оградата и подменяла катинарите.

Свидетелката Иванова е посочила, че със страните по делото са съседи на вилата в м. „Острицата 1” в с. Б. Нейната вила се намирала срещу вратата на М. през улицата, но не си спомня точно коя година е дошло семейството на М.. Първо е дошъл бащата на М. – Д. С, който събрал камъните от двора и почистил мястото. Той казал, че имат място, малко по-надолу от това място, което почиствал тогава, а това го взел за дъщеря си М.. Мястото на И. било оградено с циментови колове и с бодлива тел и свидетелката знае, че било на друг човек, който го е дал на И. да го обработва. В този имот, който обработвал И., имало засадени трайни насаждения. Свидетелката не е виждала никого от семейството на М. или самата тя да работи имота, който стопанисва И.. Никога М. не е казвала на свидетелката, че този имот е нейн, нито нейните родителите са говорили за това.

Свидетелката Д. е посочила, че майка на М.. През 1990 г. съпругът й взел място в м. „Острицата” с удостоверение от Общината на името на дъщеря й М., защото те имали място на тяхно име там още от 1978 г. След като взели удостоверението през 1990 г., заградили цялото място, което било повече от декар. Границите били посочени в удостоверението. Първо направили колове от цимент, но след това сложили друга ограда с метални ленти и мрежа. Били сонда, прекарали ток и след това започнали да строим къща през 1993 г. След като построили къщата, взели животни и си направили кокошарник с навес. Цялото място, което заградили, започнали да го ползват. Когато са отишли първоначално да оградят мястото, нямало друга ограда. До 1998 г. го ползвали и никой не е идвал да ги притеснява. През 1998 г. дошъл Г. и казал, че част от мястото е негово. Д. пуснала жалба в Общината, след което дошла техничка и му казала да загради мястото. Г. заградил само частта, където било чисто, не където бил кокошарника с кучето и насажденията.

През 2011 г., началото на м. ноември, разбрали, че съдебен изпълнител е обявил за публична продан имота на М.. Тогава свидетелката решила да отиде лично да говори с И. и да му предложи да купи мястото. Той не пожелал да купи мястото, като казал, че е само ползвател. На следващия ден го предупредили, че мястото е тяхно и не трябва да влиза вече там. След като отказал да купи мястото, М. сложила ограда и сменила катинарите.

Свидетелката К. е посочила, че знае, че М. има място в м. „Острицата” и къща. Откакто я познава, знае, че има място там. Ходила е многократно там по покана на М. и е виждала, че има къща, селскостопански постройки и насадено място, като цялото е оградено с ограда и с колове, Знае, че са предлагали през м. ноември 2011 г. на семейството на И. да им продадат мястото. След това М. разградила мрежата, която била между двата имота. Тя на няколко пъти сменяла катинарите и предупреждавала И. да не влиза в имота й, но той ги махал. Свидетелката е виждала И. и знае, че живее в отсрещната къща до имота на М..

Разпитана по делото е свидетелката Петровска, която е посочила, че са били комшии с М. в м. „Острицата”, където и те имали място. Когато са взели мястото, били сонда, а през 1993г. построили сградата. Оградиха цялото място, което ползвали, с циментови колове и метални ленти. Майката на М. се оплакала на Петровска, че имат комшия И., който непрекъснато ги тормози, заградил това място, което било на дъщеря й. Свидетелката ходила на мястото средата на м. ноември 2011 г. и тогава междинната ограда между двата имота я нямало.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 76 ЗС.

В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде установено, от една страна, че ищецът е имал качеството на владелец/държател на имота към момента на твърдяното отнемане и че са извършени от ответника твърдяните нарушения – че е отнел имота чрез насилие и по скрит начин към посочения в исковата молба и уточнението към нея момент. При делата по чл. 75 и чл. 76 ЗС съдът проверява само факта на владението и на нарушението, т.е. не и въпросите, свързани с правото на собственост (Решение № 3530/1981 г., I г. о. ВС).

За да разполага владелецът със защита, е без значение дали владението е добросъвестно, или не, дали е правомерно установено, или не (в този смисъл Решение № 685 от 24.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1365/2008 г., I г. о., ГК). Достатъчно е наличието на самия факт на упражняване на фактическа власт от страна на владелеца, за да се ползва последният със защита срещу всяко неправомерно посегателство, включително от страна на лице, претендиращо да има право да владее в качеството си на собственик или титуляр на ограничено вещно право. В случая е доказано от свидетелските показания на всички разпитани по делото свидетели, че Г. е бил държател на процесния имот. Свидетелят Т, чиито показания съдът изцяло кредитира като пълни, непротиворечиви и подкрепени от останалите доказателства по делото, е посочил, че мястото, за което става въпрос в делото, го получил той през 1986 г. от Съвета. Две служителки са му показали мястото, измерили с ролетка и сложили колчета. Парцелът бил 500 кв.м.  През 1987 г. Т. заградил мястото с циментови колове и бодлива тел от всички страни, засял лозе и дръвчета. Работил мястото 4-5 години, след което се разболял и нямал възможност повече да работи. Поради това  предоставил мястото на И., за да го работи той, и сключили договор. Следователно Г. е упражнявал фактическата власт на правно основание – на основание договор за ползване, сключен с Т. От заключението на вещото лице и изготвените от него скици се установява, че това място отговаря именно на процесния парцел № 503.758, бивш № 446, който е с площ 500 кв. м. Новообразуваните поземлени имоти с № 503.846 и № 503.758 са образувани с одобряването на плана на новообразуваните имоти със заповед № РД-09-75 от 28.02.2005 г. на областния управител на област Бургас. Ищецът е бил държател на имота, упражнявал е фактическа власт върху него, без да има намерение да свои вещта. Единствено е ползвал земята, обработвайки я и извличайки плодове от нея. Тези обстоятелства се установяват от свидетелските показания на К. и И. Свидетелката Д. също е посочила, че Г. и бил ползвател на имота, поради което са му предложили да закупи същия предвид предстоящата публична продан.

Следователно е установена фактическата власт на ищеца по отношение на имота към момента на извършване на твърдяното нарушение и следователно е защитима срещу насилствени действия или скрито отнемане.

Чл. 76 ЗС създава фактически състав на едно конкретно противоправно поведение, като законът изисква владението не просто да е нарушено, а да е отнето, т.е. владелецът да е лишен от възможността да упражнява фактическа власт и това отнемане да е станало чрез насилие или по скрит начин. Терминът „насилие” се тълкува разширително и се приема, че проявните му форми могат да бъдат физически и психически и да се изразяват в употреба на сила или заплашване, а скритият начин изисква владелецът да е поставен в неизвестност за отнетото му владение, нарушението да е осъществено в такова време или по такъв начин, че да не е могло да му бъде известно веднага, да прави трудно възприемането му от владелеца или държателя, например като е използвано тяхно отсъствие (Решение № 1168 от 22.IV.1974 г. по гр. д. № 543/74 г., I г. о., Определение № 98 от 6.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5037/2008 г., IV г. о., ГК, Решение № 340 от 28.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5754/2007 г., IV г. о., ГК, Решение № 685 от 24.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1365/2008 г., I г. о., ГК). Отново със свидетелски показания е доказано, че М. неколкократно е премахвала оградата между двата имота и е слагала нови катинари, като И. не е присъствал на тези нейни действия. На 03.03.2012 г. ищецът е установил обстоятелството, че в имота не може да влезе, че оградата била премахната, катинарите сменени. За скрития начин на отнемане на имота навежда факта, че това е станало през зимата, когато имота, ползван като вилен, не е бил посещаван от ищеца. Имотът е бил ограден и белезите на отнето по скрит начин владение са обективирани със смяна на катинара на портата, в която насока са свидетелските показания. Отнемането в случая е извършено по начин, който разкрива признаците и на двата вида нарушение – имотът е завладян в отсъствие на владелеца чрез разрушаване на оградата посредством употреба на физическа сила.

Поради това настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е основателен.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично заявеното искане, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски в размер на общо 155 лева. Ответникът следва да бъде осъден да доплати по сметка на БРС държавната такса за разглеждане на предявения иск в размер на 26,10 лева на основание чл. 77 ГПК.

По изложените съображения Бургаският районен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 76 ЗС М.Д.Д., ЕГН **********,*** да предаде на И.С.Г., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Б, ж. к. „Славейков”, бл. 24, вх. 3, ет. 3, ап. 5 фактическото владение върху недвижим имот, находящ се в с. о. „Острицата 1”, землището на с. Б, общ. Б, представляващ нива с площ от 500 кв. м., попадащ върху новообразуван имот № 503.758, нарушено му от ответника М.Д.Д., чрез действия, изразяващи се в ограничаване на достъпа до имота чрез премахване на съществуваща ограда и поставяне на нови катинари през м. януари 2012 г.

ОСЪЖДА М.Д.Д., ЕГН **********,*** да заплати на И.С.Г., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Б, ж. к. „Славейков”, бл. 24, вх. 3, ет. 3, ап. 5, сумата от 155 лева (сто петдесет и пет лева), представляващи сторени от ищеца по делото съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА М.Д.Д., ЕГН **********,*** да доплати по сметка на БРС държавна такса за разглеждане на иска в размер на 26,10 лева (двадесет и шест лева и десет стотинки).

 

Решението относно предаването на имота подлежи на предварително изпълнение и не може да бъде спряно.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски окръжен съд.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Невена Ковачева

                                                        Вярно с оригинала: З.М.