Р Е Ш Е Н И Е № 44
гр. Сливен, 16.03.2021
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и втори февруари
през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Галя Георгиева
и с участието на прокурора като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 488 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл.172 ал.5 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалбата на Г.И.К. против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-0804-000771 от 31.08.2020 г., издадена от Началник Сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР-Сливен, с която по отношение на Г.И.К. е наложена ПАМ по
чл. 171, т. 2а, буква „а” от ЗДвП - Прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от шест месеца до една година, считано от 10.24 часа на 31.08.2020 г., а
именно за 190 дни.
В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в противоречие със
закона, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснована. В
заповедта липсвали мотиви защо е наложена за предвидения максимален срок от
една година. Този срок се определял от административния орган при условията на
оперативна самостоятелност и следвало да изложи мотиви. По описаният АУАН
нямало връчено НП, тъй като било образувано досъдебно производство по описа на
РУ МВР - Сливен. Това производство било прекратено. Твърди, че
административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 от АПК, като не
е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Моли съда да отмени
обжалваната заповед.
В с.з. оспорващата
чрез пълномощника си адв. Н.П. *** поддържа жалбата.
Претендира за направените по делото разноски.
Административният
орган в писмено становище счита жалбата за неоснователна. Заявява, че към
момента на издаване на административния акт са били налице условията за
приложение на чл.171 т.2а от ЗДвП. Моли съда да остави без уважение подадената
жалба. Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение
претендирано от оспорващата.
От събраните
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
На 31.08.2020 г. в
09:10 часа в гр.Сливен на ул.Банско шосе, в двора на СПП водача Д. М. Б. управлявал
лек автомобил Ауди А4 с peг. № ***, собственост на Г.И.К.
с ЕГН:**********, съгласно Договор номер 6354. При проверката извършена от
служители на МВР се установило, че водача е лишен от право да управлява МПС по
административен ред и при извършената на Б. проверка с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 с фабричен номер ARJF0012 за употреба
на наркотични вещества, уреда отчел наличие на м. в слюнката на водача в 10:24 ч.
на 31.08.2020 г. - проба 124. На водача е издаден талон за изследване номер
0043743, в който той написал, че не приема показаното на техническото средство
и иска да даде кръв за изследване. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510 с фабр.
номер № ARDM 0202, като уреда отчита 0 промила алкохол. Лицето е дал кръвна
проба за анализ. Образувано е ДП-978/20 с дозн. К.
Установено е, че водачът управлява в срока на ЗППАМ № 20-0804-000580/20 - връчена
му на 24.08.2020 г. по чл.171 т.1 б.“б“.
За констатираните
нарушения на чл.150а ал. 1 и чл.5, ал. 3, т.1 пр.второ от ЗДвП е съставен АУАН серия
GA № 234118/31.08.2020 г. връчен на
нарушителя без възражения.
Въз основа на
съставения АУАН на собственика на автомобила Г.И.К. с ЕГН:********** е издадена
процесната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0804-000771 от 31.08.2020 г., издадена от Началник
Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Сливен, с която по отношение на Г.И.К. е
наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, буква „а” от ЗДвП - Прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една година, считано от 10.24
часа на 31.08.2020 г., а именно за 190 дни, относно МПС Ауди А4 с peг. № ***. ЗППАМ е
получена от жалбоподателката на 20.11.2020 г..
Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000580 от 26.06.2020
г., на Началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР - Сливен, с която по
отношение на Д. Б., на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена ПАМ -
временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца, е издадена относно констатираното с АУАН №
GA194367/26.06.2020 г. нарушение
извършено на 26.06.2020 г. в 22:00 ч. в гр. Сливен, на чл. 5, ал.3, т.1
пр.2 от ЗДвП. Тази заповедта е връчена
на адресата на 24.08.2020 г. С жалба
изпратена чрез куриер на 05.09.2020 г., с вх.№ 343000-8627/08.09.2020 г. Д. М.
Б. е оспорил заповедта пред Административен съд Сливен, за което е образувано адм.дело
№ 337/2020 г. по описа на АдмС Сливен.
Видно от
приобщените по делото доказателства за извършеното от Д. Б. деяние, посочено в АУАН
№ GA194367/26.06.2020 г., било образувано досъдебно производство № 768/2020 г.
по описа на РУ – МВР - Сливен, вх.№ 2868/2020 г. по описа на Районна
прокуратура - гр.Сливен, започнато на 27.06.2020 г. По образуваното
производство била изготвена съдебна химикотоксикологична
експертиза от ВМА – София, която установила, че при изследването кръв и урина,
предоставени от Д. Б. не са установени н. в. или техни аналози. В резултат на
това с Постановление от 31.08.2020 г., вх.№ 2868/20 от 01.09.2020 г.на РП –
гр.Сливен по ДП № 768/2020 г. по описа на РУ – МВР – Сливен, вх. № 2868/2020 г.
по описа на РП - гр.Сливен било прекратено наказателното производство.
С Решение №
289/22.12.2020 г. по адм.дело № 337/2020 г. по описа на АдмС
Сливен, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0804-000580 от 26.06.2020 г., на Началник сектор "Пътна полиция"
към ОДМВР – Сливен е отменена.
Горната фактическа
обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по
делото писмени доказателства.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е
допустима - подадена е в срока по чл.149 ал.3 във вр.
с ал.1 от АПК от лице участвало в производството по издаване на
административния акт и имащо правен интерес от оспорването, като непосредствен
адресат от акта.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Принудителните
административни мерки по чл. 171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните
нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си
действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на
основание чл. 2, ал.1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП
е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата
на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни
лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН
имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и
официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр.
с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред
длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него
действия, поради което на основание чл. 193, ал.1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за
установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху
жалбоподателя. По делото не се установи, фактическа обстановка различна от
посочената в АУАН серия GA № 234118/31.08.2020 г..
Заповедта за
прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите
реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК. В заглавието изрично е посочено, че се отнася до
прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а б.а“ от ЗДвП. Оспореният акт е мотивиран,
посочени са фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето
му и изразяващи се в допускане от страна на жалбоподателката на управлението на
собственото и МПС от страна на Д. М. Б., водач с отнето по реда на чл. 171, т. 1 ЗДвП СУМПС.
Заповедта е издадена от компетентен орган определен със Заповед №
343з-86/20.01.2017 г. на Директора на ОДМВР Сливен.
Съгласно чл. 171,
т.2а б.“а“ от ЗДвП, принудителната административна мярка „Прекратяване
регистрацията на пътно превозно средство" се налага на собственик, който
управлява моторно превозно средство а) без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;
В конкретния
случай, видно от фактическото описание на административното нарушение, че
административният орган е приел наличието на хипотеза посочена в чл.171 т.2а
б.“а“ предложение последно на законовата разпоредба. Деянието извършено от
водач на МПС собственост на друго лице е квалифицирано като нарушение на чл.
150а ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 150а,
ал. 1 от ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. От събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установява, че на 31.08.2020 г. Д. М. Б. е управлявал МПС,
като свидетелството му за управление е било отнето със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0804-000580 от 26.06.2020 г., на
Началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – Сливен издадена на основание
чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП. Административният орган е приел, че водача е
осъществил състав на нарушение на чл. 150а ал. 1 от ЗДвП, съответно, че е
осъществена една от хипотезите на чл. 171, т. 2а б. "а" от ЗДвП.
Действително ЗПАМ
№ 20-0804-000580 от 26.06.2020 г., на Началник сектор "Пътна полиция"
към ОДМВР – Сливен е издадена със срок до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца, във връзка с констатираното с АУАН №
GA194367/26.06.2020 г. нарушение. Въпросът за тази отговорност е решен с Постановление от 31.08.2020 г., вх.№ 2868/20
от 01.09.2020 г. на РП – гр.Сливен, с което ДП № 768/2020 г. по описа на РУ – МВР –
Сливен, вх. № 2868/2020 г. по описа на РП - гр.Сливен е прекратено. Този акт на
РП Сливен е заведен в деловодството на същата на 01.09.2020 г. и е подлежал на
обжалване в седмодневен срок от съобщаването. В този смисъл към 31.08.2020 г.
въпросът за отговорността на Д. М. Б. не е бил разрешен, респективно не е
изтекъл срока на ЗПАМ № 20-0804-000580 от 26.06.2020 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, материалната законосъобразност на акта се
преценява към момента на неговото издаване. Към 31.08.2020 г. – датата на
издаване на съставения акт, Д. М. Б. е управлявал МПС след като СУМПС му е било
отнето на основание чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП. Последващата
отмяна на мярката наложена на това основание не може да повлияе на
законосъобразността на процесната ЗПАМ, тъй като към момента на издаването и,
водача е бил с отнето СУМПС. Констатираното нарушение е основание за налагане
на мярката при условията на обвързана компетентност.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установяват материалноправната
предпоставка за издаването на заповед за прилага на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. В този смисъл оспорената заповед е
издадена при наличие на фактическо и правно основание за това.
Наложената ПАМ е в
изпълнение на целите по чл. 1, ал. 2 и чл. 171 ЗДвП – да се опазят живота и
здравето на участниците в движението по пътищата и да се преустанови
установеното административно нарушение. Мярката е приложена спрямо собственик
на МПС, което е управлявано от водач без да притежава СУМПС. А управлението на
МПС при тези обстоятелства винаги създава висок риск за общественото здраве.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателката, че срокът за
налагане на ПАМ е необоснован. Определеният срок от 190 дни е близък до
минималния и в този смисъл е съразмерен на нарушението във връзка с което е
наложена ПАМ.
Предвид
гореизложеното се налага извод за неоснователност на жалбата. Процесният административен акт е издаден от компетентен
орган, надлежно овластен, в съответствие с чл. 172,
ал. 1 ЗДвП. Правилно е приложен материалният закон. Не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е целта на
закона.
Искането за разноски на оспорващата, с оглед
изхода на правния спор е неоснователно. Искане за присъждане на разноски ответника
по оспорването не е правил.
Ръководен от изложените съображения и на
основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.К.,*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000771 от 31.08.2020 г., издадена от Началник Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: