№ 148
гр. София , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20201000502730 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 8323 от 05.12.2019г., постановено по гр.дело № 14861/2017г.
на Софийския градски съд, ГО, 13 състав, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, са
обявени за недействителни по отношение на „Алианц Банк България“ АД, по
искове, предявени против С. В. М. и И. С. М., следните разпоредителни сделки,
сключени между ответниците:
1. Договор за покупко-продажба на 1/4 идеална част от недвижим имот,
сключен на 21.11.2013г. с н.а. за покупко-продажба на идеална част от недвижим
имот № 34, том ІІІ, рег. № 8371, дело № 379/2013г. на нотариус В.В. с рег. № 268
НК (вписан в АВ с вх. № 58470/21.11.2013г., акт № 112, том СХL, дело №
45717/2013г.), с който С. В. М. е продал на своя съсобственик и дъщеря И. С. М.
собствената си 1/4 идеална част, придобита по наследство и представляваща
негова лична собственост от следния техен съсобствен недвижим имот, а именно:
апартаменнт № 57, намиращ се в гр. ***, СО, район „***“ на бул. „***” блок № 1,
във вход „Г“ /със стар адрес бул. „***“, блок № 11/, на V етаж, със застроена площ
95,63 кв.м, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения,
при съседи: стълбище, двор, бул. „***“, Н. И. С. и К. Н. М., заедно със зимнично
помещение, без посочени номер и площ съгласно доказателствения нотариален
акт, при съседи: коридор, бул. „***“, С. и З. М. и С. и П. М., заедно с 1,095% ид.
части от общите части на сградата и заедно с 1,095% ид. части от правото на
строеж върху имота, в който е построена жилищната сграда - държавна
собственост в м. „***“ по плана на гр. ***.
1
2. Договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 17.12.2013г.
с н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 83, том ІІІ, рег. № 9082, дело №
421/2013 г. на нотариус В.В. с рег. № 268 на НК (вписан в АВ с вх. №
64646/17.12.2013г., акт № 122, том СLVІІ, дело № 50789/2013г.), в частта, с която
С.М. се е разпоредил с припадащата му се 1/2 идеална част от недвижим имот,
притежаван заедно със съпругата му К. Н. П. в режим на СИО, а именно: 1/2
идеална част от гараж № 77, намиращ се в гр. ***, Столична община, район „***“,
ж. к. „*** 3“, блок №325, в сутерена на сградата, със застроена площ 22,68 кв.м,
при съседи: изток - пътека, запад - мазета, север - гараж № 76 и юг - гараж № 78 и
заедно с 0,10435% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху имота, в който е построена сградата - държавна земя, който гараж
съгласно актуална схема на самостоятелен обект в сграда, представлява: имот с
идентификатор 68134.4089.456.2.173, с адрес на имота: гр. ***. Столична община,
район „***“, ж. к. „*** 3“, блок №325, ет. -1, гараж № 77, с предназначение на
самостоятелен обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, с посочена в
документа площ: 22,68 кв.м, прилежащи части: 0,10435% ид. ч. от общите части
на сградата, стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в
сградата имоти с идентификатори: на същия етаж: 68134.4089.456.2.174 и
68134.4089.456.2.172, под обекта: няма, и над обекта: няма, като самостоятелния
обект се намира в сградата № 2, на девет етажа, разположена в ПИ с
идентификатор 68134.4089.456.
3. Договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 17.12.2013г.
с н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 81, том ІІІ, рег. № 9079, дело №
419/2013 г. на нотариус В.В. с рег. № 268 НК (вписан в АВ с вх. №
64637/17.12.2013 г., акт № 154, том СLVІІ, дело № 50838/2013г.) в частта, с която
С.М. се е разпоредил с припадащата му се 1/2 идеална част от недвижим имот,
притежаван заедно със съпругата му К. Н. П. в режим на СИО, а именно: 1/2
идеална част от гараж № 76, намиращ се в гр. ***, СО, район „***“, ж.к. „*** 3“,
блок №325, в сутерена на сградата, със застроена площ 22,68 кв.м, при съседи:
изток - пътека, запад - мазета, север - гараж № 75 и юг - гараж № 77 и заедно с
0,10435% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
имота, в който е построена сградата - държавна земя, който гараж съгласно
актуална схема на самостоятелен обект в сграда, представляващ: имот с
идентификатор 68134.4089.456.2.172, с адрес на имота: гр. ***. Столична община,
район „***“, ж. к. „*** 3“, блок №325, ет. -1, гараж № 76, с предназначение на
самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, с посочена в
документа площ: 22,68 кв.м, прилежащи части: 0,10435% ид. части от общите
части на сградата, стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в
сградата имоти с идентификатори: на същия етаж: 68134.4089.456.2.173 и 68134.
4089.456.2.171, под обекта: няма, и над обекта: няма, като самостоятелния обект се
намира в сградата № 2, на девет етажа, разположена в ПИ с идентификатор
68134.4089.456.
4. Договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 25.06.2014г.
с н.а.за покупко-продажба на недвижим имот № 170, том I, рег. № 3978, дело №
151 от 2014 г. на нотариус В.В. с рег. № 268 на НК (вписан в АВ с вх. №
31170/25.06.2014 г., акт № 106, том LXXIV, дело 23610/2014 г.), в частта, с която
С.М. се е разпоредил с припадащата му се 1/2 идеална част от следния недвижим
2
имот, притежаван в режим на СИО, а именно: апартамента № 3, намиращ се в гр.
***, Столична община, район „***“, ж.к. „***“ III , бл.325, вход 5, на трети етаж,
със застроена площ 142,94 кв.м, състоящ се от: три стаи, дневна, столова, с
кухненски бокс и обслужващи помещения, при съседи: изток - паркинг, запад -
улица, север - апартамент № 4 от вх. 4 и юг - апартамент № 4 от вх. 5, заедно с
избено помещение № 3, с полезна площ 8,94 кв.м, при съседи: изток - мазе № 4,
запад - ОВ помещение, север - мазе № 14 от съседен вход и юг - коридор, заедно с
0,8165% ид. части от общите части на сградата, заедно със съответните идеални
части от правото на строеж върху имота, в който е построена сградата - държавна
земя, който апартамент съгласно актуалната схема представлява имот с
идентификатор 68134.4089.456.2.67, с адрес на имота: гр. ***. СО, район „***“,
ж.к. „*** 3”, бл. 325, вх. 5, ет. 3, апартамент № 3, с предназначение на
самостоятелен обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в
документа площ: 142,94 кв.м, прилежащи части: избено помещение № 3, с площ
8,94 кв.м и 0,8165 % ид. части от общите части на сградата, стар идентификатор:
няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата имоти с ид.: на същия етаж:
68134.4089. 456.2.68 и 68134.4089.456.2.52, под обекта: 68134.4089.456.2.65 и над
обекта 68134.4089.456.2.69, като самостоятелният обект се намира в сграда № 2,
на десет етажа, разположена в ПИ с идентификатор 68134.4089.456 и С. В. М. и И.
С. М. са осъдени да платят на Алианц Банк България АД разноски по делото в
размер 5 013,82 лева.
Въззивни жалби срещу решението са подадени от С. В. М. и И. С. М., чрез
пълномощника адв. И. Р.. Жалбоподателите смятат, че решението е неправилно и
необосновано. Твърдят, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение,
тъй като не е предоставил възможност на приобретателя по оспорваните сделки
да представи доказателства, с които да докаже, че не е знаел за действителното
финансово състояние на съдоговорителя, както и за намерението му да увреди
кредитора. Сочат, че въз основа на представените доказателства, може да се
направи извод, че Алианц Банк България АД не е кредитор на ответника М., тъй
като сама се е поставила в неблагоприятно финансово положение,
неупражнявайки правата си и привилегиите във връзка със заложени в нейна
полза безналични ценни книжа. Поддържат, че от данните по делото се
установява, че ответникът М. по никакъв начин не е застрашил интереса на
кредитора, тъй като през целия период на образуваното против него изпълнително
производство е бил изряден платец и не го е увредил. Жалбоподателите искат да
бъде отменено решението и вместо това да бъде постановено друго, с което
предявените искове бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваеимя ищец „Алианц Банк България”
АД, чрез пълномощника адв. М. М., са постъпили отговори на въззивните жалби,
с които същите се оспорват, като неоснователни.
Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъдат разгледани по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
3
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първонистанционният съд е бил сезиран с искова молба от Алианц Банк
България АД, с която против С. В. М. и И. С. М. са предявени искове с правно
основание чл. 135 ЗЗД, да се обявят за относително недействителни по отношение
на банката четири разпоредителни сделки, с които М. е прехвърлил в полза на
дъщеря си И.М. идеални части от притежавани от него недвижими имоти.
В исковата молба се твърди, че на 02.07.2007г. между ищеца и първия
ответник е сключен договор за потребителски банков кредит № 24813, с който
банката е предоставила на М. банков кредит в размер 96 800 лева с краен срок на
погасяване до 25.06.2010г. Сочи се, че на 02.07.2007г., за обезпечаване на кредита,
в полза на банката е учреден особен залог с договор за учредяване на залог върху
безналични ценни книжа по реда на ЗОЗ, сключен между „Алианц Банк България“
АД, С.М. и УД „Бенчмарк Асет Мениджмънт“ АД върху 1000 броя акции,
емитирани от ИД „Бенчмарк Фонд 2“, за които на 14.02.2007г. била издадена
депозитарна разписка № 20947000С.
Твърди се, че тъй като на уговорения в договора за кредит падеж -
25.06.2010г., ответникът М. не погасил задълженията си, страните постигнали
съгласие за доброволна продажба на заложените акции и насочване на получената
от продажбата им цена за погасяване на падежиралото и непогасено задължение
по кредита, в резултат на което към 11.04.2011г. непогасената част от дълга била в
размер 155 867,22 лева.
Ищецът твърди, че поради неплащане на остатъчния размер от дълга,
поискал издаване на заповед за изпълнение и в негова полза била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен
лист от 08.06.2011г. по ч. гр. д. № 20008/2011 г. на CPC, II ГО, 5 състав, с които
ответникът С.М. бил осъден да плати на банката сумата 96 800 лева-главница по
договор за кредит от 02.07.2007г.; сумата 27 586,20 лева-текущи лихви за периода
от 03.07.2007г. до 24.06.2010г.; 15 704,19 лева-просрочени лихви за периода от
25.06.2010г. до 08.05.2011г.; 19 609,95 лева-наказателни лихви за периода от
25.06.2010г. до 08.05.2011г.; законна лихва върху главницата, считано от
09.05.2011г. до окончателното плащане; разноски за държавна такса и за
адвокатско възнаграждение.
Сочи, че по молба на банката и въз основа на издадения изпълнителен лист
по описа на ЧСИ У.Д. било образувано изп. дело № 20118580401246, по което на
08.08.2011г. на длъжника С.М. била връчена покана за доброволно изпълнение,
която той лично получил. Твърди, че длъжникът бил надлежно уведомен от ЧСИ,
че на 29.11.2013г. ще се пристъпи към опис и оценка на движими вещи, намиращи
се в жилището му в гр. ***, жк. „*** 3”, бл. 325, вх.5, ет.2, ап.3. Поддържа, че на
14.12.2015г., на ответницата И.М. било връчено съобщение за наложена възбрана
върху 1/4 ид. част от недвижим имот, собственост на С.М., намиращ се в с. ***.
Ищецът твърди също, че към момента изпълнително дело, образувано срещу
ответника М. е висящо, като според издадено от ЧСИ удостоверение остатъчният
дълг на С.М. към 08.11.2017г. е както следва: главница 96 800 лева; законна лихва
за периода от 09.05.2011г. до 08.11.2017г.- 64 216,13 лева; неолихваеми вземания-
57 194,81 лева и 9 068,87 лева такси по тарифата към ЗЧСИ.
4
В исковата молба се твърди, че непосредствено след получаване на поканата
за доброволно изпълнение ответникът М. се разпоредил с идеални части от
собствените си недвижими имоти в полза на дъщеря си И.М., като по този начин
намалил имуществото си, което служи на кредитора за удовлетворяване на
вземането му и уврежда банката. Поддържа се, че е налице знание на длъжника
за увреждащото действие на сделките, както и знание на приобритателя по
сделките за увреждащото им действие, предвид разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД,
според която знанието се предполага до доказване на противното, ако третото
лице е низходящ на длъжника.
Предвид всичко изложено ищецът твърди, че е кредитор на първия ответник,
въз основа на съществуващо парично вземане, възникнало по валидно сключен
между тях договор за кредит и издадени впоследствие в негова полза срещу
длъжника М. заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като с разпореждането с
идеални части от правото на собственост върху притежаваните, съвместно със
съпругата му в режим на СИО недвижими имоти, ответникът М. е намалил
имуществото си, служило на неговия кредитор за удовлетворяване на остатъчния
дълг, от което следва, че с извършените сделки, длъжникът е увредил кредитора
по см. на чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Поради това, банката иска да бъде обявена относителната недействителност
по отношение на нея на четири договора за покупко-продажба, с които
ответникът М. се е разпоредил в полза на дъщеря си с притежаваните от него
идеални части, както следва:
1. Договор за покупко-продажба на 1/4 идеална част от апартамент № 57 в
гр. ***, СО, Районн „***“, на бул. „***”, блок № 1, във вх. „Г“, на V етаж, с площ
95,63 кв.м., заедно със зимнично помещение, оформен с н.а. № 34, том III, рег. №
8371, дело № 379 от 2013 г. на нотариус с рег. № 268 на НК; 2. Договор за
продажба на недвижим имот, в частта, с която ответникът С.М. се е разпоредил с
припадащата му се 1/2 ид. част от недвижим имот, притежаван в режим на СИО, а
именно: гараж № 77 в гр. ***, СО, район „***“, ж.к. „***“ бл. №325, в сутерена на
сградата, с площ 22,68 кв.м., заедно с 0,10435% ид. ч. от общите части на сградата
и от правото на строеж, в който е построена, представляващ имот с ид.
68134.4089.456.2.173, оформен с н.а. № 83, том III, рег. № 9082, дело № 421/2013г.
на нотариус В. В.; 3. Договор за продажба на недвижим имот, в частта, с която
С.М. се е разпоредил с припадащата му се 1/2 идеална част от недвижим имот,
притежаван в режим на СИО, а именно: гараж № 76 в гр. ***, СО, район „***“,
ж.к. „*** 3“ бл. №325, в сутерена на сградата, с площ 22,68 кв.м, заедно с
0,10435% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота,
в който е построена сградата, представляващ имот с ид. 68134.4089.456.2.172,
оформен с н.а.№ 81, том III, рег. № 9079, дело № 419/2013 г. на нотариус В. В. и 4.
Договор за продажба на недвижим имот, в частта, с която М. се е разпоредил с
припадащата му се 1/2 идеална част от имот, притежаван в режим на СИО, а
именно: апартамент № 3 в гр.***, СО, район „***“, ж.к. „***“ III бл. №325, вх.5,
етаж 3, с площ 142,94 кв.м, заедно с избено помещение № 3, с площ 8,94 кв.м,
заедно с 0,8165% ид. части от общите части на сградата и заедно със съответните
ид.ч. от правото на строеж върху имота, в който е построена сградата,
представляващ имот с ид. 68134.4089. 456.2.67, който обект се намира в сградата
№ 2, на 10 етажа, в ПИ с ид. 68134.4089.456, оформен с н.а.№ 170, том I, рег.№
5
3978, дело № 151/2014г. на нотариус В.В., рег. № 268 НК.
В срока за отговор на исковата молба ответникът С.М. оспорва исковете,
като недопустими, излагайки съображения, че са преждевременно заведени.
Оспорва исковете и като неоснователни. Ответникът оспорва качеството кредитор
на ищоцовата банка, като твърди, че неупражнявайки правата си и привилегиите
във връзка с учредения в нейна полза особен залог върху безналични ценни книги,
сама се е поставила в неблагоприятно финансово положение. Поддържа, че по
никакъв начин с действията си не е увредил банката, тъй като от образуването на
воденото срещу него изпълнително производство до датата на подаване на
исковата молба, е плащал паричните си задължения по начина, поискан от
взискателя-чрез запор върху трудовото възнаграждение. Предвид изложеното
смята, че следва да бъде отхвърлен предявеният против него иск.
В срока за отговор на исковата молба ответницата И.М. оспорва редовността
на същата, като твърди, че не е платена дължимата държавна такса. Сочи също, че
е налице съществено разминаване между посочената в исковата молба цена на
предявените искове и размера на дълга, удостоверен от приложените
доказателства.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че на 02.07.2007г. между ТБ„Алианц България” АД и
С.М. е сключен договор за потребителски банков кредит № 24813, по силата на
който банката е предоставила на първия ответник кредит в размер 96 800 лева за
текущи нужди, със срок на погасяване до 25.06.2010г.
Не се спори, че на 02.07.2007г., в изпълнение на разпоредбата на чл. 9.1 от
договора за кредит, между „Алианц България” АД, С. В. М. и „Бенчмарк Асет
Мениджмънт” АД е сключен договор за учредяване на залог върху безналични
ценни книжа по реда на ЗОЗ, с който се обезпечават вземанията на банката и
залогодателят учредил особен залог по реда на ЗОЗ върху 1000 броя акции,
емитирани от ИД „Бенчмарк Фонд 2“, за които е издадена депозитарна разписка
№ 20947000С от 14.02.2007г.
С писмо с изх. № 01-2011-1829/28.04.2011г., издадено от Централен
депозитар АД и адресирано до ответника М., последният е уведомен, че във
връзка с вписания договор за особен залог, сключен между „Аланц Банк
България” АД и М. върху 1000 броя акции от емисия BG1100007068, следва в
срок от 5 работни дни да предостави в Централен депозитар АД документи, от
които да е видно, че са спазени разпоредбите на чл. 9 и чл. 27 от ЗОЗ, а именно,
доказателства, удостоверяващи, че е уведомил заложния кредитор за настъпилите
промени в собствеността, при извършени корпоративни действия от дружеството,
емитирало финансовите инструменти, предмет на особения залог.
На 09.05.2011г. С.М. е изпратил писмо до „Централен депозитар“ АД, с
което уведомява, че дружеството, емитирало финансовите инструменти, предмет
на залога е разгласило публично и оповестило извършените корпоративни
6
действия. Посочено е, че М. не е бил изрично информиран дали УД „Бенчмарк
Асет Мендижмънт” АД като страна по договора за учредяване на залог върху
безналични ценни книжа по реда на ЗОЗ от 02.07.2007 е уведомило ТБ „Алианц
България” АД относно направените промени.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че на
08.06.2011г. в полза на „Алианц Банк България” АД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 20008/2011г. на СРС, ІІ ГО, 54 състав, срещу
длъжника С.М. за сумата 96 800 лева – главница по договор за потребителски
кредит от 02.07.2007г.; сумата 27 586,20 лева - текущи лихви за периода от
03.07.2007г. до 24.06.2010г.; сумата 15 704,19 лева - просрочени лихви за периода
от 25.06.2010г. до 08.05.2011г.; сумата 19 609,95 лева - наказателна лихва за
периода от 25.06.2010г. до 08.05.2011г.; законна лихва върху главницата от
09.05.2011г. до окончателното плащане; сумата 3194,01 лева - държавна такса и
сумата 2047 лева - адвокатско възнаграждение, на основание извлечение от
счетоводна сметка по договора за потребителски кредит от 02.07.2007г.
Страните не спорят, че с молба от 25.07.2011г. банката е поискала да бъде
образувано изпълнително производство срещу длъжника и въз основа на тази
молба и представените към нея заповед за изпълнение и изпълнителен лист от
08.06.2011г., издадени по ч.гр.д. № 20008/2011г. на СРС, 54 състав, по описа на
ЧСИ У. Д. е образувано изп. дело № 20118580401246.
Видно от представеното копие от изп.дело № 1246/2012г. по описа на ЧСИ Д., на
08.08.2011г. на длъжника С.М. е връчена ПДИ с изх. № 15787/25.07.2011г.; с
призовка за принудително изпълнение с изх. № 34407 от 07.11.2013г., получена от
М. на 12.11.2013г., същият е уведомен, че на 29.11.2013г. ЧСИ ще пристъпи към
опис и оценка на движими вещи в жилището му в гр. ***, ж.к. „*** 3”, бл. 325,
вх.5, ет.2, ап.3.
На 21.11.2013г. с договор за покупко-продажба на идеална част от недвижим
имот, оформен с нот.акт № 34, том ІІІ, рег. № 8371, дело № 379/2013 г. на
нотариус В.В. с рег. № 268 на Нотариалната камара, вписан в АВп с вх. №
58470/21.11.2013г., акт № 112, том СХL, дело № 45717/2013г. ответникът С.М. е
продал на своя съсобственик и дъщеря И. С. М. собствената си 1/4 идеална част,
придобита по наследство и представляваща негова лична собственост от следния
съсобствен недвижим имот: апартамент № 57, намиращ в гр. ***, СО, район
„***“ на бул. „***” № 16, блок № 1, във вх. „Г“ (със стар адрес бул. „***” бл. 11)
на V етаж, със застроена площ 95,63 кв.м, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и
други сервизни помещения, при съседи: стълбище, двор, бул. „***“, Н. И. С. и К.
и Н. М., заедно със зимнично помещение, без посочени номер и площ, при
съседи: коридор, бул. „***“, С. и З. М. и С. и П. М., заедно с 1,095% ид. части от
общите части на сградата също толкова идеални части от правото на строеж върху
имота, в който е построена жилищната сграда-държавна собственост в м. „***“ по
пл. на гр. ***.за сумата 14 600 лева, която според посоченото в т. 1 от
нотариалния акт продавачът е заявил, че е получил изцяло от купувача преди
подписването на договора.
На 17.12.2013г. с договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен
7
с нот.акт № 83, том ІІІ, рег. № 9082, дело № 421/2013г. на нотариус В. В. с рег. №
268 на Нотариалната камара, вписан в АВп с вх. № 64646/17.12.2013 г., акт № 122,
том СLVІІ, дело № 50789/2013 г., С.М. и К. Н. П. са продали на дъщеря си И. С.
М. собствения си недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба по времето на
брака им и представляващ СИО, а именно: гараж № 77намиращ се в сутерена на
жилищен блок № 325 в ж.ж. *** 3, в гр. ***, СО, район „***“, със застроена площ
22,68 кв.м., при съседи: изток - пътека, запад - мазета, север - гараж № 76 и юг -
гараж № 78 и заедно с 0,10435% ид. части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху имота, в който е построена сградата - държавна земя,
който гараж съгласно актуална схема на самостоятелен обект в сграда,
представлява: имот с идентификатор 68134.4089.456.2.173, с адрес на имота: гр.
***. СО, район „***“, ж. к. „*** 3“, блок №325, ет. -1, гараж № 77, с
предназначение на самостоятелен обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, с
посочена в документа площ: 22,68 кв. м, прилежащи части: 0,10435% ид. части от
общите части на сградата, стар идентификатор: няма, при съседни обекти имоти с
ид.: на същия етаж: 68134.4089.456.2.174 и 68134.4089.456.2.172, под обекта:
няма, и над обекта: няма, като самостоятелния обект се намира в сградата № 2, на
девет етажа, разположена в ПИ с ид. 68134.4089.456 за сумата 11 900 лева, която
сума продавачите са заявили, че са получили от купувача изцяло, преди
подписването на договора.
На 17.12.2013г. с договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен
с нот.акт № 81, том ІІІ, рег. № 9079, дело № 419/2013 г. на нотариус В.В. с рег. №
268 на Нотариалната камара, вписан в АВп с вх. № 64637/17.12.2013г., акт № 154,
том СLVІІ, дело № 50838/2013г. С.М. и К. Н. П. са продали на дъщеря си И. С. М.
собствения си недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба по времето на
брака им и представляващ СИО: гараж № 76, намиращ се в сутерена на жилищен
блок № 325 в ж.к. *** 3, в гр. ***, СО, район „***“, със застроена площ 22,68
кв.м, при съседи: изток - пътека, запад - мазета, север - гараж № 75 и юг - гараж №
77 и заедно с 0,10435% ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху имота, в който е построена сградата - държавна земя, който гараж
съгласно актуална схема на самостоятелен обект в сграда, представлява: имот с
ид. 68134.4089.456.2.172, с адрес на имота: гр. ***. Столична община, район
„***“, ж.к. „*** 3“, бл. №325, ет. -1, гараж № 76, с предназначение на
самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, с посочена в
документа площ: 22,68 кв. м., прилежащи части: 0,10435% ид. части от общите
части на сградата, стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в
сградата имоти с ид.: на същия етаж: 68134.4089.456.2.173 и 68134.4089.456.2.171,
под обекта: няма и над обекта: няма, като самостоятелният обект се намира в
сградата № 2, на 9 етажа, разположена в ПИ с ид. 68134.4089.456 за сумата 11 900
лева, като сума продавачите са заявили, че са получили от купувача изцяло преди
подписването на договора.
На 25.06.2014г. с договор за продажба на недвижим имот, оформен с нот.акт
№ 170, том I, рег. № 3978, дело № 151 от 2014 г. на нотариус В.В. с рег. № 268 на
НК, вписан в АВп с вх. № 31170/25.06.2014 г., акт № 106, том LXXIV, дело
23610/2014г. С.М. и К. П. са продали на дъщеря си И.М. собствения си недвижим
имот, придобит чрез покупко-продажба по време на брака и представляващ СИО:
апартамент № 3, намиращ се в град София, Столична община, район „***“, ж.к.
8
„***“ III, блок №325, вход 5, на трети етаж, със застроена площ 142,94 кв.м,
състоящ се от: три стаи, дневна, столова, с кухненски бокс и обслужващи
помещения, при съседи: изток - паркинг, запад - улица, север - апартамент № 4 от
вх. 4 и юг - апартамент № 4 от вх. 5, заедно с избено помещение № 3 с полезна
площ 8,94 кв.м, при съседи: изток - мазе № 4, запад - ОВ помещение, север - мазе
№ 14 от съседен вход и юг - коридор, заедно с 0,8165% ид. части от общите части
на сградата и заедно със съответните ид. части от правото на строеж върху имота,
в който е построена сградата - държавна земя, който апартамент съгласно
актуалната схема представлява имот с ид. 68134. 4089.456.2.67, с адрес на имота:
гр. ***. СО, район „***“, ж.к. „***“ 3, блок №325, вход 5, етаж 3, апартамент № 3,
с предназначение на самостоятелен обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, с посочена в документа площ: 142,94 кв. м, прилежащи части: избено
помещение № 3, с площ 8,94 кв. м и 0,8165% ид. части от общите части на
сградата, стар идентификатор няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата
имоти с ид. на същия етаж: 68134.4089.456.2.68 и 68134.4089.456.2.52, под обекта:
68134.4089. 456.2.65 и над обекта 68134.4089.456.2.69, като самостоятелният
обект се намира в сградата № 2, на десет етажа, разположена в ПИ с ид.
68134.4089.456. за сумата 110 000 лева, която сума продавачите са заявили, че са
получили изцяло от купувача по банков път преди подписването на договора.
Установява се от представените по делото преводни нареждания, извършени
по сметка в „ЦКБ“ АД, че И.М. е превела на К. П. общо сумата 100 000 лева,
както следва: на 22.11.2013г. - сумата 18 750 лева, без да се посочено основание за
превода; на 27.11.2013г. е превела сумата 28 500 лева с посочено основание
„покупко-продажба на жилище; на 03.12.2013г. е превела сумата 27 250 лева с
посочено основание покупко-продажба имот; на 11.12.2013г. е превела сумата 15
550 лева, с основание – договор покупка имот и на 18.12.2013 г. е превела сумата
9 950 лева с основание –договор продажба имот.
Не се спори по делото, че ответницата И.М. е дъщеря на ответника С.М.
(удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, издадено на 05.03.2019г. от СО,
район „***“).
Установява се, от приложеното копие от изп.дело, че на 14.12.2015г.
длъжникът М. по изп.дело 1246/2011г. е уведомен от ЧСИ за наложена възбрана
върху 1/4 ид. част от неговия собствен недвижим имот-масивна вилна сграда на
два етажа в с. ***, район ***. Не се спори по делото, че съобщението за
наложената възбара, адресирано до длъжника е получено от дъщеря му И.М. на
14.12.2015г.
Според представените справки за събрани суми по изп. дело №1246/2011г.
по описа на ЧСИ У.Д. за периода от месец януари 2011г. до месец май 2018 г. по
изпълнителното дело е събрана сумата 14 190 лева.
Според удостоверение с изх.№ 59761 от 25.10.2017г., издадено от ЧСИ У.Д.
по изп. дело №1246/2011г., към 08.11.2017г. задължението на М. по изп.дело е в
общ размер 227 279,81 лева, от които 96 800 лева - главница; 64 216,13 лева -
законна лихва за периода от 09.05.2011г. до 08.11.2017 г. ; 57 194,81 лева -
неолихвяеми вземания и 9 068,87 лева – ТТР към ЗЧСИ.
Видно от отбелязването върху изпълнителния лист от 08.06.2011г. приложен
9
по изп. д. № 1246/2011г. по описа на ЧСИ Д., последното плащане на дълга е
постъпило на 24.10.2018г. и е в размер 734,24 лева.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав прави
следните изводи:
За да бъде уважен искът по чл.135 ал.1 от ЗЗД, следва да са осъществени
кумулативно следните елементи на сложния фактически състав: 1) да са налице
вземания на ищеца срещу единия ответник, от които ищецът извежда качеството
си на кредитор; 2) да е налице увреждащо кредитора действие, с което
обективно да се намалява имуществото на длъжника или да се затруднява
удовлетворяването на кредитора; 3) длъжникът и лицето, с което е договарял да са
знаели за увреждането, произтичащо от сделката, ако е възмездна.
Съвкупният анализ на обсъдените доказателства води до извод, че са налице
описаните предпоставки за възникване в полза на ищеца на потестативното право
по чл.135 ал.1 от ЗЗД.
Относно първия елемент от фактическия състав - качеството кредитор на
ищеца по иска:
В съдебната практика по чл.135 ЗЗД, вземането на кредитора винаги се е
характеризирало като съществуващо неудовлетворено вземане, за което не е
необходимо кредиторът да разполага с изпълнителен титул. В производството по
Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то
произтича от твърдените факти. (решение № 552/15.07.2010г. по гр.д.№ 171/2009г.
на ІV ГО на ВКС). Страната, която е поискала отмяната по чл.135 ЗЗД, има за
задача да установи само качеството си на кредитор, като материална
предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които
черпи правен интерес.(решение № 328/23.04.2010г. по гр.д.№ 879/09г. ІІІ ГО на
ВКС). Кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или
непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска
обявяването за недействителни спрямо него на увреждащите актове на длъжника е
предоставено при наличието на действително вземане – вземане, което може да не
е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено от
установяване на вземането със съдебно решение.(решение № 639/06.10.2010г. по
гр.д.№ 754/2009г. на ІV ГО на ВКС). Без значение е и от каква облигационна
връзка произтича вземането на кредитора спрямо длъжника, достатъчно е да е
налице вземане и нужда от неговото обезпечаване, обусловено от поведението на
длъжника – неизпълнение на задължението и отчуждаване на имущество, чрез
разпоредителна сделка, което имущество по принцип служи за обезпечаване на
всяко вземане, в случай на неизпълнение. Извод за несъществуване на вземането
може да се направи, само ако твърдяното вземане е отречено със сила на
пресъдено нещо. Само когато Павловият иск е съединен обективно с иска за
вземането, предмет на делото, наред с потестативното право са и
правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба на С.М., че по делото
липсват доказателства, установяващи качеството кредитор на ищеца Алинц Банк
България АД. Представените от ищеца доказателства са достатъчни, за да
обосноват качеството му на кредитор по отношение на ответника М..
10
Правоотношението, от което ищецът извежда качеството си на кредитор на
длъжника М., е сключеният на 02.07.2007г. договор за потребителски банков
кредит. Вземането на ищеца, произтичащо от този договор за кредит, е установено
и със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК от 08.06.2011г. и издадения изпълнителен лист от същата дата. Ето защо,
без съмнение може да се направи извод, че ищецът е кредитор на първия
ответник, с неудовлетворено вземане, като атакуваните от ищеца сделки са
извършени след възникване на вземането, доколкото договорът за кредит от
02.07.2007г. е сключен преди тях. Както се посочи, предпоставка за активната
материално-правна легитимация на ищеца-кредитор е съществуващо негово
неудовлетворено вземане, за което дори не е необходимо кредиторът да разполага
с изпълнителен титул. Както вече беше изтъкнато, съдът може да приеме, че
вземането не съществува само, ако е отречено с влязло в сила решение, каквито
доказателства не са представени в процеса. Увреждащата сделка се смята
несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и ако това
негово качество в последствие отпадне, непротивопоставимостта губи смисъла си.
(в този смисъл решение № 122 от 14.03.2011 г. по гр.д. № 1028/2010 г. на ВКС, ІV
ГО).
Относно втория елемент от фактическия състав:
Въззивният съд е на мнение, че процесните 4 договора за покупко-продажба
са увреждащи ищеца като кредитор. С извършените разпореждания на идеални
части от недвижими имоти, собственост на длъжника, имуществото му, служещо
за обезпечение на кредитора е намалено, поради което разпоредителните
действия увреждат кредитора, без значение дали вземането му е обезпечено с
друго имущество. С правните си действия длъжникът е затруднил
удовлетворяването на кредитора, тъй като го е лишил от възможността за
принудително изпълнение върху тези имоти.
Твърденията на ответника М., че банката разполага с други възможности за
удовлетворяване, от които не се е възползвала, както и твърдението, че
продължава добросъвестно да погасява задълженията си по изпълнителното дело,
съдът намира за ирелевантни в конкретния случай.
Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, всяко
отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за
удовлетворение на кредитора. Съдебната практика е непротиворечива в
становището си, че увреждащо е всяко действие, с което длъжникът се лишава от
свое имущество, намалява го или създава трудности за удовлетворение на
кредитора. За обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково
имущество (чл. 133 ЗЗД). Право на кредитора е да избере начина, по който да се
удовлетвори от длъжниковото имущество-дали с обезпеченото в негова полза
имущество на длъжника или с друго налично такова. Длъжникът не разполага с
възражение, че притежава и друго имущество извън разпореденото, тъй като не
разполага с възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имущества
да се насочи принудителното изпълнение. В случай, че длъжникът е
добросъвестен, то притежаваното друго имущество би му послужило за
доброволно изпълнение на дълга и в този случай обявената на основание чл. 135
ЗЗД относителна недействителност на разпоредителната сделка би изгубила
11
правно значение. При недобросъвестност на длъжника обаче, кредиторът може да
се удовлетвори по своя преценка и с оглед интересите си, чрез насочване на
принудителното изпълнение върху всяко от притежаваните от длъжника
имущества, за която именно цел на кредитора е предоставена възможността за
провеждане на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД. В този смисъл решение № 407 от
20.12.2014г., по гр.д. № 2301/2014г. на ІV ГО на ВКС.
Относно третия елемент от фактическия състав:
Доколкото ответникът М. е кредитополучател по договора за потребителски
банков кредит от 02.07.2007г., именно срещу него е издадена обсъдената заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 08.06.2011г. и
изпълнителния лист от 08.06.2011г., тъй като именно длъжникът М. е получил
ПДИ и призовка за принудително изпълнение по образуваното против него
изп.дело № 1246/2011г. и лично е бил страна по процесните договори за покупко-
продажба на недвижими имоти от 2013г., съдът приема, че към момента на
сключването на тези договори – 21.11.2013г.,17.12.2013г. и 25.06.2014г. същият е
знаел, не само че ищецът се явява негов кредитор по вземането по договора за
кредит, но и че с действията, с който намалява имуществото си, ще го увреди.
Тъй като увреждащите сделки са възмездни, то съгласно чл.135 ал.1, изр.2 от
ЗЗД е необходимо и лицето, с което длъжникът договаря също да е знаело за
увреждането. Това знание у третото лице се изразява, в знание, че длъжникът има
дългове и че с разпоредителната сделка длъжникът уврежда кредитора си.
Няма спор, че страните по атакуваните сделки, са баща и дъщеря, поради
което е приложима законовата оборима презумпция на чл. 135, ал. 2 ЗЗД за знание
за увреждането от ответницата И.М.-приобретател по сделките. Оборването на
презумпцията за знание е в доказателствена тежест на ответниците, както им е
указано и в определението на първоинстанционния съд от 29.10.2018г., поради
което следва да проведат пълно обратно доказване, че М. не знаела за
увреждането на ищеца.
По делото не са ангажирани никакви доказателства, за оборване на
презумпцията за знание на ответницата М.. Неоснователно е оплакването,
направено във въззивните жалби, че първоинстанционният съд е допуснал
процесуално нарушение, като не се е съобразил с представения от процесуалния
представител на ответниците болничен лист и е приключил делото въпреки
несъбирането на поисканите гласни доказателства. Съгласно разпоредбата на
чл.142,ал.2 ГПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат
да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Разбирането,
че обективна пречка за явяване в съдебното заседание следва да съществува
кумулативно и за страната, и за пълномощника й, може да се изведе от буквалното
тълкуване на законовата норма. В хипотезата, когато страната в процеса е
възложила защитата на своите права на адвокат, който при наличието на
възникнала пречка да представлява доверителя си в съдебно заседание
своевременно е уведомил съда за това и е заявил искане съдебната процедура
да протече с негово участие, процесуално задължение за съда е да гарантира
правото на справедлив процес и да отложи разглеждането на делото. В случая, с
определението си от 29.10.2018г. съставът на СГС е уважил доказателственото
12
искане на ответника М. и е допуснал до разпит един свидетел при режим на
довеждане за оборване презумпцията за знанието на ответника М. относно
увреждащото действие на оспорените сделки. И двамата ответници по делото са
представлявани от надлежно упълномощен процесуален представител - адв. Р.,
който в откритото съдебно заседание в първоинстанционното производство от
09.05.2019г. е заявил, че не води допуснатия свидетел, тъй като е налице пречка за
явяването му. Съдът е указал на ответника М., чрез процесуалния му
представител, че следващото съдебно заседание е последният срок за събиране на
това гласно доказателство. На 13.11.2019г., преди разглеждането на делото в
заседанието, насрочено за 14.11.2019г., адв. И. Р. е уведомил съда, че е с влошено
здравословно състояние, което не му позволява да се яви по делото и е представил
болничен лист, според който му е поставена диагноза неустановено увреждане на
нервни коренчета и плексуси и му е предписан домашен режим на лечение-на
легло. Адвокатът не е поискал изрично от съда отлагане на делото за друга дата,
нито е заявил желание делото да се разглежда с негово участие. Молба с подобно
съдържание не е отправяна и от ответниците по спора. В откритото съдебно
заседание на 14.11.2019г. съдът е докладвал молбата на адв. Р., приел е, че не са
налице пречки за даване ход на делото и доколкото е установил, че не е налице
изрично искане от страна на адвоката за отлагане на заседанието за друга дата, е
дал ход на устните състезания, като преди това е заличил допуснатия на
ответниците свидетел. Предвид изложеното и при наличието на обсъдените
обстоятелства САС намира, че съставът на СГС не е допуснал твърдяното от
жалбоподателите съществено процесуално нарушение. Отделно от това,въпреки
твърденията за допуснато от СГС процесуално нарушение, искания за събиране на
доказателства във въззивното производство за оборване презумпцията на чл. 135,
ал.2 ЗЗД, не са направени, нито от първия, нито от втория ответник. Съдът намира
за нужно да отбележи, че извън пряката родствена връзка между двамата
ответници извод за знанието на М. за дълговете на баща й и за увреждането на
кредитора му може да се направи въз основа на косвени доказателства-
представените и обсъдени 5 платежни нареждания, според които М. е превела
продажната цена по оспорваните сделки не по банкови сметки на баща си, които
към този момент са били запорирани по искане на взискателя Алианц Банк
България АД, а единствено по банкова сметка на майка си.
Налице е и последната предпоставка от фактическия състав на иска по чл.135
ал.1 от ЗЗД, поради което предявеният от „Алианц Банк България” АД против
С.М. и И.М. отменителен иск по чл.135 ЗЗД следва да бъде уважен.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, жалбоподателите
следва да бъдат осъдени да платят на Алианц Банк България АД разноски в
размер 4 929,60 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е
своевременно направеното от процесуалния представител на жалбоподателите
ответници възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
адвоката на въззиваемия ищец. На първо място, съдът съобрази, че процесуалните
действия, извършени от адвоката на въззиваемата страна се изразяват в подаване
на отговори на въззивните жалби и явяване в откритото съдебно заседание пред
13
САС, отчете и фактическата и правна сложност на спора, пренесен пред тази
съдебна инстанция, както и материалния интерес.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8323 от 05.12.2019г., постановено по гр.дело №
14861/2017г. на Софийския градски съд, ГО, 13 състав.
ОСЪЖДА С. В. М. и И. С. М. да платят на Алианц Банк България АД
разноски в размер 4 929,60 лева за заплатено адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14