Мотиви към присъда N 35/14.04.2014 година по нохд N 1569/2013г. по описа на ПОС.
Пловдивска окръжна прокуратура е обвинила
подсъдимия И.Д.Г. за извършено престъпление
по чл.343 ал.3 пр.1
б.”б” вр. ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 от НК, за това, че на 21.10.2012 г. в
землището на село Певците, обл. Пловдив, на път РDV 1074 при км. 0 + 600 м. в пияно състояние (с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 3,33 на хиляда) при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил „Ауди 80” с рег. № ****** е нарушил правилата
за движение - чл.20 ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”, като по
непредпазливост е причинил смъртта на Н.С.Г., ЕГН **********, настъпила на
28.10.2012г. в гр.Пловдив.
Подсъдимият И.Г. не
се признава за виновен и не дава обяснения пред
съда относно фактите по обвинението. Прочетени са му обясненията дадени от него
в досъдебното производство.
Защитникът на подсъдимия пледира за признаването му за
невинен и за оправдаването му по това обвинение.
Прокурорът поддържа обвинението.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства
приема за доказана следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.Г. е на 38 години, българин, български гражданин, със средно
образование, вдовец, не
работи по трудов договор, не е осъждан /реабитиран по право/,
живее в *****. Подс. И.Г. притежава свидетелство за управление на
МПС, за категория „С”. До датата на извършеното ПТП същият няма наказания за
нарушения по ЗДвП /л.112/3 от ДП/. Като на основание чл.343б ал.1 от НК с
присъда на РС Карлово е бил лишаван от правоуправление за четири месеца, за
която присъда е бил реабилитиран по право /л.181 от ДП/. Подс. И.Г. е бил женен
за Н.С.Г., която не е притежавала свидетелство за управление на МПС /л.112 от
ДП/. Подс.И.Г. често учел бившата си съпруга да управлява семейния им
автомобил, като й давал да го управлява в негово присъствие и в присъствие на
сина им свидетелят Д.Г..
Към 21.10.2012г. И. и Н. Г. притежавали лек автомобил марка
„Ауди 80” с регистрационен номер ****. Автомобилът бил собственост на св.А.П.,
който го продал на св.П.Г., без да спазва изискуемата се по закон писмена форма
с нотариална заверка на подписите. След което автомобила бил продаден по същия
неформален начин на подс.И.Г.. Автомобилът бил технически изправен и добре
поддържан и от двамата свидетели П. и Г., преди да го предадат на подс.И.Г..
Автомобилът последно бил преминал годишен технически преглед на 23.07.2012г. и
бил технически изправен /л.144 от ДП/.
На 21.10.2012г. И. ***, където живеели и се занимавали с
обичайните си дела, като до обед подс.И.Г. консумирал алкохол в доста големи
количества. Около 12,00 часа подс.И.Г. решил отново да дава уроци на жена си по
шофиране, съзнавайки, че е употребил значително количество алкохол. Пострадалата
Н. Г. се качила в лекия автомобил „Ауди 80” с рег. № ***** на шофьорското
място, а съпругът й седнал до нея на предната седалка и двамата потеглили с
колата да излизат от селото в посока север към главния път София-Бургас. На
едно кръстовище в селото те били засечени в спряло положение от идващия срещу
тях с личния си автомобил кмет на селото св.Б.Б.. Той знаел, че Н. Г. е
неправоспособна за управление на МПС и спрял и отправил забележка на подсъдимия
и съпругата му, че това не е учебно поле, ако искат да отидат на поляната и там
да карат колкото искат. Подс.И.Г. казал „няма проблеми” и така се разминали.
След 5-10 минути св.Б. тръгнал по обратния път от селото към главния път
София-Бургас и от там към гр.Сопот, за да вземе машинно масло, за земеделските
машини, които по това време извършвали сеитба на земеделски култури. Времето
било слънчево и сухо с нормална видимост, нямало влага по пътя и по земята,
което било и условие в този ден да се извършва сеене. Придвижвайки се с лекия
си автомобил св.Б. от селото излязъл на второстепенен общински път PDV 1074, който след около 800 метра стигал до главния път,
като преди него на около 25-30 метра минавала и подбалканската ж.п. линия
София-Бургас. На излизане от селото имало остър завой, а след това на около
200-250 метра имало лек завой надясно, след това пътя до ж.п. прелеза и до
главния път бил прав и без завои. Асфалтът на този път бил напукан и с малки
дупки, които обаче не създавали опасност за движението на автомобилите.
Преди да
премине ж.п. прелеза и да се включи в главния път св.Б. отново видял подс.И.Г.
и жена му Н., като този път местата им били разменени, като подсъдимият седял
на шофьорското място, а съпругата му на седалката до него. Автомобилът им бил
на 50 метра от главния път обърнат на юг към село Певците. Преди разминаването
им подс.И.Г. рязко потеглил с автомобила си на юг по поска към селото,
свидетелят Б. дори си помислил, че трябва да се е случило нещо лошо, та да се
налага автомобила толкова рязко и бързо да тръгва обратно към селото, но не се
спрял, а продължил към гр.Сопот. При движението си обратно към село Певците
подс. И.Г. успял да развие бързо висока скорост от около 87 км/ч. Малко преди
първия лек завой наляво към селото подс.И.Г. загубил контрола над колата си и
тя рязко завила наляво преди завоя, пресякла насрещната пътна лента и навлязла
в поляната покрай пътя, която поляна обаче не била толкова равна, за да позволи
безпрепятственото управление на автомобила по нея със скорост от 87 км/ч. Пък и
предвид, факта че местността била подпланинска котловина, поляната била осеяна
и с неголеми камъни, което още повече затруднявало възможността да се
контролира колата на такъв терен. Първо автомобилът се блъснал челно в неравност
от терена. В резултат на това автомобилът започнал да се преобръща, след която
отново паднала на гумите си и така се спрял на поляната на около 20-30 метра от
мястото, от което напуснал пътното платно. Пострадалата Н. Г. била без поставен
предпазен колан и поради това понесла значителни травми от катастрофата. От
челния удар Н. Г. блъснала главата си в предното обзорно стъкло на автомобила,
като от удара й се счупили лицеви кости на черепа и част от горните ребра. От
този удар на предното стъкло настъпило счупване на стъклото тип „слънчоглед”.
От сблъска с неравностите по пътя и преобръщането на автомобила същият бил със
смачкана предница, деформиран таван и смачкване в областта на задния ляв фар.
При преобръщането на автомобила пострадалата Н. Г. била притисната върху
купето, след това се отворила предната врата до шофьора и в резултат от действащите
инерционни сили пострадалата била изхвърлена извън автомобила на няколко метра.
В резултат на това й били причинени телесни увреждания изразени в напречни
счупвания по основата на черепа, счупване на дясната лопатка и тежки фрактури в
областта на таза.
Първите
къщи на селото се намирали на около 200 метра от мястото на което спрял
автомобилът, като неговото преобръщане било чуто от местните жители като силен
гръм. Към мястото тръгнали множество хора от близката махала, като първи на
мястото стигнали свидетелите Й.С. и Е.М.. Тези двама свидетели видели Н.Г. да
лежи на 5-6 метра извън колата по лице на земята от дясната страна на колата,
лицето й било в кръв, като от ушите й текло кръв. Подс.И.Г. бил намерен да лежи
в безсъзнание проснат на двете предни седалки като краката му били от към
шофьорското място, а тялото било върху седалката до шофьора вече освободена от
изхвърчалата навън негова съпруга, през стоящата отворена предна дясна врата. Двамата
свидетели изтеглили подс.И.Г. навън през отворената дясна предна врата и го
сложили до жена му. След десетина минути подсъдимият дошъл в съзнание и
започнал да пита и търси жена си.
По-късно на местопроизшествието дошъл изпратения автопатрул
в състав полицейските служители Т.М. и П.Л.. Тези двама свидетели установили
подсъдимия И.Г. седнал до съпругата му, която стояла на земята. Подсъдимият бил
в неадекватно състояние, което отчасти се дължало на шока от случилото се, а
отчасти се дължало на неговото пияно състояние, което било ясно доловено от
свидетелите М. и Л., защото последния силно им миришел на алкохол. На въпроса
на свидетелите кой е карал катастрофиралата кола подс.Г. развил пред св.М. две
версии, че колата е карана от жена му или от сина му, а пред св.Л. били
изразени три версии, че колата е карана от жена му, от сина му или от самия
него. С цел проверка на една от версиите на подс.Г., а именно че сина му е
карал колата последния бил повикан по мобилния си телефон да се яви на
местопроизшествието. След като сина на подсъдимия Д.Г. дошъл на мястото от
кафене в гр.Сопот, където бил по това време, той отрекъл пред полицаите и пред
св.Б.Б. да е карал колата. На място дошла линейка на Центъра за спешна
медицинска помощ Пловдив, филиал Карлово, в чийто състав бил и св.Н.И.,
фелдшер. Същият установил лежащата в безсъзнание на земята Н.Г., оказал й първа
помощ, качил я на линейката и я отвел веднага в УМБАЛ „Свети Г.”***. Този
свидетел преценил, че подс.И.Г. е пиян защото залитал и имал външен вид на пиян
човек. Подс.И.Г. не се нуждаел от спешна медицинска помощ на място и бил
отведен за преглед и за вземане на кръв до болницата в гр.Карлово. В ЦСМП
Карлово прегледали И.Г. и не установили по него травматични увреждания, а
установили че е превъзбуден и мирише на алкохол /л.226 от ДП/. От подс.И.Г.
била взета и кръвна проба за съдържание на алкохол в кръвта с протокол за
медицинско изследване /л.82 от ДП/.
По-късно подсъдимият бил върнат от полицейските
служители на местопрестъплението, където бил извършен оглед /л.13-20 от ДП/.
Изготвен бил фотоалбум на местопроизшествието. Взета била водна обтривка,
/приложена като веществено доказателство на л.17 от ДП/ от засъхнало петно с
червен цвят от ръкохватката на предна дясна врата от вътрешната страна.
Автомобилът „Ауди 80” с рег. № ***** с протокола за оглед бил оставен за
отговорно пазене на подсъдимия, за което същият се подписал на протокола за
оглед /л.16 от ДП/. Впоследствие обаче подс.И.Г. продал автомобила на св.М.А. ***,
който от своя страна откарал автомобила в гр.Сливен където същия бил разглобен
за вторични суровини и рециклиране от неустановени по делото лица /л.154 от
ДП/.
Въпреки лечението на пострадалата Н.Г. в УМБАЛ „С. Г.”***
същата починала след седем дни на 28.10.2012 година. Видно от съдебномедицинска
експертиза на труп /л.51-57 от ДП/ на Н.Г. от това пътнотранспортно
произшествие били причинени следните телесни увреждания: малко мозъчно
вклиняване; кръвоизливи под и над твърдата мозъчна обвивка; множество
точковидни кръвоизливи в мозъчния паренхим; контузия на мозъка; счупване на
костите на черепната основа; тежък мозъчен отток; наличие на кръв в гръдната
кухина; контузия и отток на белия дроб; счупване на ребра двустранно; счупване
на дясна ключица; счупване на дясна горна челюст; счупване на тазови кости;
кръвонасядания по меките черепни покривки; кръвонасядания и охлузвания по
лицето; охлузване по гръдния кош; охлузване по дясното рамо; охлузвания по
двата долни крайника. Според експертизата смъртта на Н.Г. се дължи на парализа
на важни за живота мозъчни центрове /на дишането и на сърдечната дейност/ в
резултат на тежката черепно-мозъчна травма.
Видно от съдебномедицинска експертиза по писмени данни
/л.60-64 от ДП/ на Н.Г. гореописаните телесни повреди по нейното тяло са
причинени по механизъм на удар или притискане с или върху твърд, тъп предмет и
е възможно да са получени така, както се съобщава в наличната по дознанието
документация, а именно при настъпилото ПТП. Описаните травматични увреждания се
намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. От разпитите на
свидетелите и медицинската документация за състоянието на Г. непосредствено
след инцидента се установява, че още в самото начало пострадалата се е намирала
в тежко общо състояние с нарушени жизнени показатели, което е причина за
приемането й в болнично отделение и прилагането на активни реанимационни
мероприятия. Signorini и колектив /1999/ създават
скала, предсказваща преживяемостта на пострадали с черепно-мозъчни травми в
зависимост от тяхната възраст, скала на Глазгоу, ISS-скала,
наличие на зенична реакция и на скенографски данни за мозъчен хематом.
Базирайки се на медицинската документация се установяват следните
характеристики за състоянието на Г.: възраст -35г., Глазгоу скала – 3т., ISS-скала – 43, наличие на зенична реакция само на лява
папила и наличие на мозъчен хематом. Общ брой на точките по скалата 173, което
от своя страна отговаря на много ниска вероятност за оцеляване – около 0,30.
Въз основа на горните сведения експерта
прави извода, че най-вероятно настъпилата смърт на Г. е била неизбежна,
независимо от извършените медицински мероприятия в пълен обем.
Видно от тройната съдебно-автотехническа експертиза
/л.67-75 от ДП/ скоростта на автомобила „Ауди 80” преди произшествието е била
87 км/ч. Като най-вероятен, от техническа гледна, точка механизъм на това
пътнотранспортно произшествие експертите приемат следното. Водача И.Д. е
управлявал лекия автомобил по платното за движение на път PDV 1074 в посока от север на юг. В един момент, без да има
техническа причина за това водача е отклонил автомобила на ляво и така е
напуснал платното за движение от ляво, след което се е преобърнал и се е спрял
на мястото както това е отразено в протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума.
Основна причина за настъпилото произшествие е че водача на лекия автомобил е
отклонил автомобила на ляво и така е напуснал платното за движение. В тази
пътна ситуация след като се е насочил на ляво водачът е нямал техническа
възможност да установи автомобила преди да напусне платното за движение.
Водачът е имал техническа възможност да избегне произшествието, ако не бе
отклонил автомобила на ляво, а е продължавал да се движи по платното за
движение направо.
Тройната комплексна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза /л.210-221 от ДП/ прави следните изводи. Според тази експертиза
причината за смъртта на Н.Г. е тежката черепно-мозъчна травма. Но несъмнена
роля за настъпването на смъртния изход най-вероятно има и мастната емболия, която
е резултат от масивна мекотъканна травма. При аутопсията са иззети части от бял
дроб, които не са изследвани микроскопски, но резултатът би потвърдил наличието
на мастни капки в кръвното русло на белия дроб. В тази експертиза се изследват
механичните сили действащи при това ПТП, повредите по автомобила и телесните
повреди по намиращите се в колата И. и Н. Г., за да се стигне до извода, че по
време на произшествието на предна дясна седалка е била Н.Г., а И.Г. е бил на
предна лява седалка, на мястото на шофьора. Когато автомобилът е напуснал пътя
се е реализирал челен удар с неравност от терена. Тогава е получена травмата на
Г. в областта на лицето, главата, счупване на горните ребра, възможно и
ставните ямки на таза. Започнало преобръщане, в някой момент от който, предната
дясна врата се отворила и сила насочена надясно спрямо купето, може центробежна
е принудила Г. да изпадне извън автомобила през отворената врата. Тялото не е
било фиксирано с предпазен колан, доказателство за което е липсата на следи от
него. Тя е била притисната от автомобила върху земната повърхност. Същата сила
е била причина Г. да се наклони надясно, но краката му са останали на шофьорското място.
Видно от двете химически експертизи /л.81 и 86 от ДП/ към
момента на инцидента подс.И.Г. е имал
концентрация на етилов алкохол в кръвта си от 3,33 на хиляда, а Н.Г. е
нямал наличе на алкохол в кръвта си.
Видно от комплексната психиатрична и психологична експертиза
/л.98-105 от ДП/ подс.И.Г. не се води на учет в Центъра за психично здраве –
Пловдив. Същият не страда от психично заболяване. Към момента на
освидетелстването не е установено наличие на психично заболяване. По време на
психиатричното и психологично изследване И.Г. съобщава за прегледи при невролог
по повод на невротични оплаквания, но не представя документи. Невротичните
състояния не са психични заболявания и при тях няма загуба на съзнание или
памет. Към момента на инцидента И.Г. е бил във физиологичната фаза на обикновено
алкохолно опиване – тежката степен /обективирано от приложената ХЕ – 3,33
промила в кръвта/. Г. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си.
Видно от комплексната тройна съдебномедицинска, психиатрична
и психологична експертиза /л.193-203 от ДП/ у подс.И.Г. към момента на
освидетелстването му не е установено психично заболяване. По отношение на
соматичното му състояние се установява, че през 2007г. е лекуван по повод
увреждане на междупрешленни дискове в поясен дял с радикулопатия, поясна
спондилоза, радикоулопатия вдясно, резудуална пареза на тибиалис вдясно, старо
счупване на поясни прешлени L3-L4-L5, а през 2009г. е лекуван по повод остро
възпаление на задстомашната жлеза. След излекуване и спазване на стриктен,
хигиено-диетичен режим, не се очакват рецидиви. При Г. се установява увреждане
на междупрешлените дискове или т.нар. дископатия, която има постоянен характер
с дълготрайни ремисии и непредвидими обостряния. Острият панкреатит, от който
страда в редки случаи обичайно се провокира от диетична грешка – злоупотреба с
мазни храни или алкохол, като самия той предизвиква такива състояния при
неспазване на подходящ хранителен режим. Тези заболявания не са довели до
здравословен недостатък или порок, който да не позволява наказателно
преследване спрямо подс.И.Г.. Анализът от материалите по делото и впечатленията
от общото здравословно /психическо и физическо/ състояние на подекспертния Г.
показва, че той е в добро здравословно състояние и то му позволява да се
запознава с факти и обстоятелства, да дава обяснения, да прави бележки, да
участва в следствени действия, т.е. той може пълноценно да участва в процеса на
досъдебното и съдебното производство. Здравословното състояние на Г. му е
позволявало да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. И.Г. не страда от психично заболяване.
Видно от допълнителната комплексна съдебномедицинска и
психиатрична експертиза /л.170-172 от СП/ у подс.И.Г. не могат да се открият
сигурни данни за заболяване от епилепсия или подобно заболяване. И.Г. не страда
от психично заболяване и не се води на диспансерен учет в ЦПЗ Пловдив. Преди
инцидента по никакъв повод не е търсил квалифицирана психиатрична помощ. И.Д.Г.
е психично здрав и към момента на инкриминираното деяние подс.И.Г. е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си. Няма пречка да участва в наказателния процес. Непосредствено след момента
на деянието 21.10.2012г. подс.И.Г. не е бил в състояние на загуба на паметта,
следствие от евентуално заболяване и е могъл да дава смислени обяснения на
останалите лица на местопроизшествието в това състояние. /По-скоро е бил в
състояние на алкохолно опиянение, поради приемането на „200-300 грама” рано
сутринта с кафето.
Видно от съдебно-почерковата експертиза /л.126-128 от СП/ подписа
положен на протокола за оглед на местопроизшествие от 21.10.2012г. на втората
страница на лист 16 от досъдебното производство на четвъртия ред, след графата
разпореждане с ПТС е изпълнен от подс.И.Г.. Подсъдимият е положил и подписа си
страница втора от лист 82 от протокола за медицинско изследване след освидетелстван.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
доказана от свидетелските показания на свидетелите Д.Г., Й.С., Б.Б., Е.М., А.П.,
П.Г., М.А., Т.М., П.Л., Н.И., Дона С., М.Б., М.Д., М.П., Т.И., А.Т., Т. К., Д.А..
Фактическата обстановка се доказва и от приетите експертизи: съдебномедицинска
експертиза на труп /л.51-57 от ДП/, допълнителна съдебномедицинска експертиза
по писмени данни /л.60-64 от ДП/, тройна съдебно-автотехническа експертиза
/л.67-75 от ДП/, комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза
/л.210-221 от ДП/, химически експертизи /л.81 и 86 от ДП/, комплексна
психиатрична и психологична експертиза /л.98-105 от ДП/, комплексната тройна
съдебномедицинска, психиатрична и психологична експертиза /л.193-203 от ДП/,
допълнителната комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза
/л.170-172 от СП/, съдебно-почерковата експертиза /л.126-128 от СП/. Фактическата
обстановка се доказва и от приложените писмени доказателства: протокола за
оглед на местопроизшествие с фотоалбум и приложено веществено доказателство
тампон /л.13-20 от ДП/, акт за установено административно нарушение /л.21 от
ДП/, протоколи за медицинско изследване /л.82 и л.87 от ДП/, карта за
медицински преглед /л.110, л.226-227 от ДП/, писмо и справка от МВР Пловдив
сектор „ПП” /л.112-114 от ДП/, извлечение от акт за смърт и удостоверение за
наследници /л.116-117 от ДП/, писмо от РУП Карлово /л.119-120 от ДП и л.77-91
от СП/, протокол за доброволно предаване и медицински документи /л.121-139 от
ДП/, свидетелство за управление на МПС, контролен талон, застраховка гражданско
отговорност, свидетелство за регистрация на МПС, удостоверение за техническа
изправност на ППС /л.140-145 от ДП/, справки за съдимост и характеристична
справка /л.179-182 от ДП/, препис от журнал за вземане на кръвни проби на ЦСМП
Пловдив, филиал Карлово /л.230-231 от ДП и 104-106 от СП/, извлечение от
страници на лабораторна книга за завеждане на постъпили проби при МБАЛ
„Пловдив” АД /л.93-101 от СП/, писма и удостоверение от РУП Карлово / л.148,
167-168 от СП/.
Горните
събрани доказателства по един безсъмнен и непротиворечив начин описват приетата
от съда за установена фактическа обстановка. Показанията на разпитаните
свидетели в общи линии са безпротиворечиви и описват една и съща фактическа
обстановка. Единствено в показанията на св.Д.Г. се забелязва трайна тенденция
да твърди неистини, което е разбираемо с оглед на факта, че той е син на
подсъдимия и по всякакъв начин се стреми да облекчи положението му. В
показанията си на л.48 и л.49 от СП този свидетел твърди, че е разговарял само
с полицайката Т.М., която само му е казала да стои до колата и с друг не е
разговарял по никакви други теми. Това се опровергава категорично от
показанията на св.Б.. По късно при очната си ставка със св.Б. /л.66 от СП/ този
свидетел Д.Г. твърди, че не си спомня дали е казвал определени реплики на св.Б..
Не са верни и показанията на този свидетел, че по време на инцидента е имало
множество дупки по пътя и малки и големи. Като съдът не приема за достоверни и
показанията на св.Т. К. /л.139 от СП/, че положението на пътя е много лошо и
има дупки. Видно от протокола за оглед на ПТП и най-вече от приложения по
делото фотоалбум /снимки 1 и 2/ точно на мястото на пътя, от където автомобила го
е напуснал, към момента на деянието е нямало никакви дупки, а само напуквания
на асфалта. Поради което няма как да се прехвърли отговорността за
транспортното произшествие на големи дупки по пътното платно, които да са
нарушили възможността на водача да контролира автомобила си. Този извод се
подкрепя и от показанията на голяма група обективни и безпристрастни свидетели.
Свидетелката М. /л.54 от СП/ твърди, че по пътя е имало неравности /дупки/, но
не може да си спомни къде са били те. Св.П.Л. /л.58 от СП/ твърди, че по пътя
преди напускането на автомобила от него има напуквания на асфалта, а не дупки. Според
св.Б. /л.63 от СП/, който като кмет на
селото би трябвало да има добра представа за пътя, който е общински, по този
път е имало язви или образуващи се дупки, които не са били дълбоки, а са били
около 25-30 мм. или 3-4 см. Според св.М.Б. /л.133 от СП/, който като местен
полицай също добре познава пътя, той е поддържан път, по скоро с кръпки на
асфалта, отколкото с дупки, но дори и да има дупки пътя не създава опасност за
ПТП. Поради тези доказателства съдът приема, че пътя от ж.п. прелеза до селото
макар и с малки дупки не е създавал опасност за шофьорите, а що се отнася до пътния
участък, от който автомобила управляван от подсъдимия е напуснал пътя, същият е
бил без дупки, а само с напуквания на асфалта. Не е достоверно и показанието на
св.Д.Г., че подписа за освидетелстван на гърба на лист 82 от протокола за
вземане на кръв не е на баща му, защото е много голям подписа. Видно от
изготвената почеркова експертиза, това е подписа на подс.Г., а видно от
обясненията на вещото лице /л.133 от СП/ именно пияното състояние на лицето
полагащо подписа си води до неговия необичайно голям размер.
Съдът
приема за достоверни показанията на свидетелите Т.М. и П.Л. относно казаното от
подс.Г., кой е карал автомобила пред тях на местопроизшествието, които те са
дали в досъдебното производството на листи 43 и 191 от ДП за М. и л.44 от ДП за
Л.. Които показания са приобщени към доказателствата по делото по реда на
чл.281 от НПК и свидетелите са подкрепили тези дадени от тях показания като
достоверни. И съдът се съгласява, че това са достоверните показания, защото те
са дадени непосредствено след случилото се, при което е нормално спомена на
тези свидетели тогава да е бил по-ясен и точен, отколкото е към момента на
разглеждане на делото пред съда. В тези показания става ясно че пред св.М.
подс.Г. казва, че колата е карана от жена му или от сина му, а пред св.Л.
твърди, че колата е карана от жена му, от сина му или от самия него.
В прочетените по реда на чл.279 от НПК обяснения на подс.И.Г.
дадени на л.24 от ДП липсват описани факти от деня на пътнотранспортното
произшествие. Заявлението на подсъдимия, че нищо не може да си спомни за случая
е опровергано от приетата допълнителната комплексна съдебномедицинска и
психиатрична експертиза /л.170-172 от СП/.
Според тази експертиза подс.И.Г. непосредствено след момента на деянието
21.10.2012г. не е бил в състояние на загуба на паметта, следствие от евентуално
заболяване и е могъл да дава смислени обяснения на останалите лица на
местопроизшествието в това състояние. Недостоверни са и обясненията, които
подс.И.Г. е решил да даде в хода на съдебния процес. Първото му обяснение е на
л.48 от СП, че подписът за освидетелстван на л.82 от ДП в протокола за
медицинско изследване не е положен от него. Второто му обяснение е дадено на
л.67 от СП, а именно че подписа на протокола за огледа на местопроизшествието
на л.16 от ДП не е положен от него. И двете обяснения на подс.Г. са опровергани
от приетата съдебно-почеркова експертиза /л.126-128 от СП/.
Неоснователно е възражението на защитата на подсъдимия И.Г.,
че е недоказано, че именно подс.Г. е управлявал колата, а не съпругата му Н.Г..
Въпросът кой управлява автомобила преди удара е категорично решен от приетата
комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза /л.210-221 от ДП/.
Тази експертиза напълно обосновано и несъмнено сочи, че водач на колата е бил
подс.И.Г., а до него на предна дясна седалка е била седнала, без поставен
предпазен колан съпругата му Н.Г.. За да стигнат до този извод експертите са
преценили, че именно предното обзорно стъкло е със счупване тип „слънчоглед”
характерно за удар на лицето стоящо на предната седалка в това стъкло с глава.
Доколкото това характерно счупване е в крайната дясна половина на предното
стъкло, то несъмнено този удар е бил от главата на седящия до шофьора пътник.
Подобно нараняване на главата – охлузване на кожата в дясна лицева половина,
кръвонасядане на клепачите, голям хематом под меките черепни обвивки теменно и
вдясно, счупване на лицеви кости вдясно – скулна кост, горна челюст, носни
кости, кръв в синусите е налично само за пострадалата Н.Г. /л.219 от ДП/, което
ясно говори, че именно тя е била на предна дясна седалка до шофьора, а не подс.И.Г.,
който няма никакви подобни телесни повреди от този сблъсък, за което може и да
го е предпазил поставен от него обезопасителен колан, макар за това да няма
сигурни доказателства, защото намерилите в безсъзнание подс.Г. свидетели С. и М.,
твърдят, че в суматохата не са обърнали внимание дали същия е бил с поставен
обезопасителен колан. Освен това позициите на телата на подс.Г. и пострадалата Г.,
непосредствено след ударите ясно говорят, за това че подс.Г. е водачът на
автомобила. Подс.И.Г. е бил проснат на двете предни седалки с крака на
шофьорската седалка и тяло на седалката до шофьора, а пострадалата е била
изхвърлена през самоотворилата се предна дясна врата на няколко метра извън
колата отдясно. Вещите лица са категорични, че не е възможно телата да са си
разменили местата в колата при въртенето, защото липсва място между тях, така
че те да успеят да се разминат, без да се сблъскат и да си препречат пътя за
разминаване /л.137 от СП/.
Неоснователно
е възражението на защитата на подсъдимия И.Г., че е възможно причината за
настъпилото ПТП да е някаква техническа повреда на автомобила, която да е
причинила неговото внезапно завиване на ляво. Автомобилът е бил технически
изправен, като е бил минал годишен технически преглед само три месеца преди
деянието. От показанията на предишните собственици на колата свидетелите А.П. и
П.Г. е видно, че автомобилът е бил напълно технически изправен до предаването
му на подс.И.Г. и специално е полагана грижа за предната ходова част, като св.П.
е сменял онези части от предното окачване, които се нуждаели от смяна /л.53 от
СП/. Видно от събраните по делото доказателства макар и пътя да е бил с малки
дупки, те не са представлявали реална опасност за автомобилите, а още по малко
са били от такъв характер, че да доведат до рязка смяна на посоката на движение
на автомобилите по пътя. Като следва да се има предвид, че по пътния участък
непосредствено преди резкия завой на автомобила на ляво, няма никакви дупки, а
само напуквания на асфалта. Тоест както самото МПС, така и пътя не са
предразполагали към тази немотивирана и рязка смяна на посоката на движение на
колата. Следва да се има предвид, че подс.И.Г. след инцидента не е казвал на
никого, от присъстващите по време на огледа лица, че е възникнала някаква
техническа повреда в колата или е имало препятствие на пътя, което да е довело
до резкия завой. За една друга причина обаче за този рязък и немотивиран от
нищо завой още на местопроизшествието са разбрали голяма част от присъстващите
лица – свидетелите М., Л. и И.. Според същите подс.И.Г. е бил явно пиян,
миришел е силно на алкохол и е залитал. Ето защо съдът приема за доказано, че
загубата на контрол върху автомобила от подсъдимия се дължи на неговото пияно
състояние, което твърде силно с оглед на високата концентрация на алкохол се е
отразило на неговата възможност да мисли достатъчно бързо и да реагира бързо и
адекватно на пътната обстановка, особено при движение със скорост близка до
максимално разрешената по закон.
Неоснователно е възражението на
защитата на подсъдимия И.Г., че по делото не е доказано по надлежния ред
пияното състояние на подсъдимия към момента на деянието, защото е опорочена
процедурата по установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Видно от
писмо на РУП Карлово / л.148 от СП/
подс. И.Г. не е бил изпробван за алкохол с техническа средство на
местопрестъплението. Установяването на алкохол в кръвта на подс.Г. е протекло
изцяло по пътя на кръвната проба. При това е спазено изискването на чл.7 от Наредба № 30 от 27.06.2001
г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства, като на подсъдимия е взета кръвна проба
за алкохол в ЦСМП Пловдив, филиал Карлово, за което е съставен протокол за
медицинско изследване по образец, съгласно приложение №2 към чл.10 от Наредба
№30. Спазено е изискването на чл.8 от Наредба №30, като самоличността на
лицето, от което е взета кървна проба е доказана от документите за самоличност
на подсъдимия, които са установени още на местопроизшествието от присъстващите
полицейски служители. Св.П.Л. /л.57 от СП/ лично е отвел подс.И.Г. *** да му
вземат кръвна проба. Видно от съдебно-почерковата експертиза подс.Г. лично се е
подписал за освидетелстван на този протокол. Факта, че първото име на
подсъдимия в този протокол е объркано от И. на П. е техническа грешка и не може
да обори факта, че именно от подс.И.Г. са взети тези кръвни проби. Спазено е
изискването на чл.10 от Наредба №30, като при освидетелстването фелдшера М.Д. е
описла поведението, общото психично и соматично състояние на лицето,
поведенческите реакции, степента на съзнанието, ориентацията, паметта, както и
абстинентните прояви, когато има такива. Всички факти за това какво количество
алкохол подсъдимият е пил – 500 грама ракия, употребявал ли е лекарства и какви точно – ривотрил и бизогам са дадени
лично от подс.Г. на св.Д. /л.134 от СП/. Всички тези факти са отразени по
горепосочения образец съгласно приложение №2 към чл.10 от Наредба №30 /л.82 от
ДП/. Спазено е изискването на чл.9 от Наредба №30 като при явяването на водача
за медицинско изследване в амбулаторния журнал на лечебното заведение е вписана
датата и часът на явяване /21.10.2012г., 13,30 часа/, номерът и датата на
издаване на талона за медицинско изследване, не е написан, защото такъв не е
издаван, като в тази графа е отбелязано, че се касае до ПТП, часът на вземане
на пробата кръв – 13,40 ч., посочено е името на лицето приело пробата – св.Л. /л.230-231 от ДП и 104-106 от СП/. Като в този журнал е
отбелязано правилно първото име на подс.И.Г., което още веднъж сочи, че
грешката относно първото име в протокола за медицинско изследване е чисто
техническа. Спазването на изискванията на чл.13 от Наредба №30 е установено от показанията на св.М.Д.. Пробите
от кръв са били поставени в чисти шишенца, напълнени до горе с 10 куб. см. кръв
във всяко, без да остава въздух, като предварително в шишенцата е поставен
препарата нафлорин, за да не
се съсири кръвта. Шишенцата са затворени с гумени запушалки, облепени с
лейкопласт, на който е написано името на лицето, от което е взета проба, ЕГН и
дата и час на вземане на пробата, след което тапичките са и били парафинирани. Св.Д. /л.133-134 от СП/ сочи, че
дезинфекцията на мястото, от което е взета кръвна проба се е извършило с
риванол, а не със сублимат, което е нарушение на чл.12 ал.1 от Наредба №30, но
съдебната практика приема, че и дезинфекция с друг препарат различен от тези
изброени в чл.12 ал.2 от Наредбата е допустимо така и решение № 388 от 07.01.2014 г. на ВКС по н. д. №
1255/2013 г., II н. о., НК. Относно спазването на чл.14 от
Наредба №30, а именно пробите от кръв да се съхраняват от момента на
вземането до изпращането им в лабораторията при температура + 4 °С, това изискване е спазено, видно
от показанията на св.П. /л.134 от СП/, като пробите са
съхранявани в хладилник в РУП Карлово. Вярно е че този полицейски служител
занесъл пробите за изследване в МБАЛ „Пловдив” не си спомня дали това е станало
с хладилна чанта или не, което е оправдано с оглед на факта, че той инцидентно
е вършил тази дейност. Факта, че РУП Карлово не притежава хладилна чанта, видно
от писмо и удостоверение от РУП Карлово /л.167-168 от СП/, това не е безспорно
доказателство, че такава не се е ползвала, защото по силата на чл.15 от
Наредбата хладилните чанти, може да са собственост на лечебното заведение, а не
на полицейското управление. Така или иначе кръвните проби са били доставени с автомобил своевременно
от Карлово в Пловдив, спазен е 72 часовия срок по чл.15 от Наредбата и видно от
протокола за химическа експертиза /л.81 от СП/ и копието от лабораторната книга
за постъпване на кръвни проби от 22.10.2012г. /л.100 от СП/ кръвта е била годна
за анализ и законосъобразно етикирана, както се посочи по-горе, което изключва
и вероятността за злоумишлено влияние върху пробата. Следва да се посочи, че
пияното състояние на подсъдимия по делото е доказано и от показанията на
свидетелите Т.М., П.Л., Н.И. и М.Д., които ясно са посочили и признаците на
това - мирис на алкохол, неадекватно поведение непосредствено след деянието,
залитане и съобщаване на св.Д. за изпити 500 гр. ракия. При това положение
пияното състояние на дееца е безспорно доказано по това дело.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Подсъдимият И.Г. е годен субект на престъплението,
в което е обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в състояние на
вменяемост.
От ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият И.Г. е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.343 ал.3 пр.1 б.”б” вр. ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 от НК, защото на
21.10.2012 г. в землището на село Певците, област Пловдив, на път РDV 1074 при км. 0 + 600 м. в пияно състояние (с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 3,33 на хиляда)
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Ауди 80” с рег. № ****
е нарушил правилата за движение - чл.20 ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”, като по
непредпазливост е причинил смъртта на Н.С.Г., ЕГН **********, настъпила на
28.10.2012г. в гр.Пловдив. Причината за пътнотранспортното произшествие е загубата
на контрол върху автомобила от подсъдимия, което както се доказа по това дело се
дължи на пияното състояние на дееца И.Г., което твърде силно, с оглед на
високата концентрация на алкохол, се е отразило на неговата възможност да мисли
достатъчно бързо и да реагира бързо и адекватно на пътната обстановка, особено
при движение със скорост близка до максимално разрешената по закон. Престъплението е извършено в пияно състояние, защото концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимия надхвърля 0,50 промила – 3,33 промила, съобразно
т.4 от ПВС №1/1983г.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА подс. И.Г. е
извършил престъплението при форма на вината съзнавана непредпазливост.
Подсъдимият е съзнавал, че нарушава ЗДвП и управлява МПС в пияно състояние.
Същият е съзнавал, че при високата скорост, която е развил за краткия участък
от 500-600 метра, ще му се наложи да реагира бързо и адекватно на
непосредствено предстоящите два завоя преди селото, един по-лек и следващия
остър завой, но се е надявал и смятал, че ПТП няма да настъпи, защото той ще
успее да овладее автомобила си. Тази субективна увереност на подсъдимия обаче е
била обективно необоснована, защото при тази скорост и тежката степен алкохолно
опиване, в което се е намирал същият не е могъл да контролира непрекъснато
автомобила си. Така поради надценяването на своите възможности да управлява МПС
и подценявайки пияното си състояние подсъдимият е причинил по непредпазливост
ПТП, от което е последвала смърт за едно лице.
При индивидуализацията на наказанието на подс. И.Г. съдът взе предвид следните смекчаващи отговорността обстоятелства – липса
на минали осъждания, добри характеристични данни и полагане грижа за
членовете на неговото семейство и най-вече за непълнолетния му син. Подс.И.Г. е
единственото лице в семейния си кръг, което няма редовен източник на доходи,
защото е безработен, но има данни, че помага на семейството си с полагане на
земеделски труд. Отегчаващи отговорността обстоятелства – твърде голямото пренебрежение на под.Г. към правилата за движение по
пътищата, при все че е наказван за управление на МПС в пияно състояние, макар и
реабилитиран по право, подсъдимия пие до степен на тежко алкохолно опиянение и
кара автомобил и предоставя на неправоспособната му съпруга също да управлява автомобила по пътищата отворени
за общо ползване. Степента на обществена опасност на деянието и
дееца е висока, защото макар да се касае до ПТП извършено
по непредпазливост, като форма на вината, то това е престъпление е причинено от
пияното състояние на дееца, което определено е оказало решаваща роля за неадекватното
поведение на пътя на подсъдимия като подобно управление на МПС е поставяло в
сериозна опасност живота и здравето и на всички останали участници в
движението, които биха могли да се намират близо до неговия автомобил. Налице е
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, без да са налице
изключителни или многобройни такива. Ето защо наказанието лишаване от свобода
на основание чл.54 от НК следва да се индивидуализира между минимума и средата
на предвиденото, а именно пет години лишаване от свобода. С оглед размера на
наложеното наказание лишаване от свобода нормата на чл.66 от НК е неприложима и
наказанието следва да се изтърпи ефективно при общ първоначален режим в
затворническо общежитие от открит тип, на основание чл.61 т.3 във вр. с чл.59
ал.1 от ЗИНЗС. На
основание чл.59 ал.2 от НК съдът следва да приспадне от така наложеното на
подсъдимия И.Г. наказание пет години лишаване от свобода и времето от
21.10.2012г. до 22.10.2012г., през което време е бил задържан по реда на ЗМВР.
Следва да се наложи и предвиденото комулативно наказание в чл.343г от НК - лишаване от право да се управлява МПС по чл.37 ал.1 т.7 от НК. С оглед степента на обществена опасност на
деянието и дееца, то следва да се определи наказание осем години лишаване от право да се управлява МПС.
Вещественото доказателство –
марлен тампон с червено-кафяво вещество следва да остане прикрепен към
досъдебното производство, както е към настоящия момент, което не налага вземане
на специални мерки за отделно съхраняване на това веществено доказателство
извън материалите по делото.
Подс. И.Г. следва на основание чл.189 ал.3 от НПК да плати направените
разноски по досъдебното и съдебното производство в полза на ОД на МВР – Пловдив
1494,40 лв /хиляда четиристотин деветдесет и четири лева и четиридесет
стотинки/ – за разноски в досъдебното производство и да заплати 797,47 лв
/седемстотин деветдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки/ - разноски
по делото в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС.
Мотивиран така съдът се произнесе с присъдата си.
Председател: