№ 230
гр. Търговище, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христина Ив. Сярова
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело №
20223530101658 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен установителен иск за съществуване на
вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба на „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД, ЕИК *********,
гр.София против Детска Градина „Приказка“ гр.Търговище, за установяване на вземане -
главница в размер на 400.87, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
31.10.2022 год. до окончателното й изплащане, за което вземане в полза на ищеца е издадена
Заповед № 629/01.11.2022г. по чл.410 от ГПК, с правно основание чл.422 във вр. чл.415 от
ГПК.
В молбата са изложени твърдения, че търговското дружеството ищец е доставило на
ответника плодове през м.септември 2019г., за което е подписан двустранен протокол и е
издадена фактура № **********/30.09.2019г. за сумата от 400.87лв. (с ДДС) и тъй като
между страните не е налице договор, то с посочената сума ответникът се е обогатил без
основание и за която сума ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д.№ 1406/ 2022г. по описа на РСТ, оспорена от длъжника, при което ищецът приема,
че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, претендира законната
лихва и разноските в заповедното и в настоящото производство. В съдебно заседание не се
явяват и не изпращат представител. Постъпила е молба управителя на дружеството, в която
се признава обстоятелството, че доставките на плодове през м. септември 2019г. са
извършени съобразно Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне
на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема
„Училищен плод и Схема „Училищно мляко“, приета с ПМС № 251/27.09.2016г., за което е
1
съставен и Договор за предоставяне на услуги, но в него не са посочени конкретните
количества и вид на плодовете; излага още, че доколкото ищецът е подал заявка за плащане
на посочените плодове пред ДФ „Земеделие“ гр.София, но последният не е възстановил
разходите по доставките на ищеца, то същият счита, че получаването на плодовете от
ответника е без основание. Сочи, че макар ищцовото дружество да е одобрен доставчик, вкл.
за извършените такива към ответника, одобрен е с Акт за одобрение изх.№ 01-2600/5426 от
16.10.2018г., изд. от Изп. Директор на ДФ „Земеделие“, то посоченият акт е „хартийка без
правна стойност“ тъй като в същия не са посочени уговорени цени, срок за плащане, както и
изричен текст, от който да е видно, че учебното заведение не заплаща получените продукти.
С оглед на изложеното, ищецът поддържа претенцията си за установяване съществуването
на вземане против ответника по издадената заповед за изпълнение.
В отговорът по чл.131 от ГПК предявеният иск се оспорва изцяло, като
неоснователен. Оспорва се и изложеното в исковата молба, като се сочи, че между страните
е сключен Договор за предоставяне на услуги за доставката на плодове и зеленчуци от
ищцовото дружество в учебното заведение по схемата „Училищен плод“, като в договора
ясно са посочени задълженията на ответника, сред които не е уговорено задължение за
плащане. В отговора ответникът излага подробни съображения за неоснователност на
претенцията, позовава се на Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за
предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения –
Схема „Училищен плод и Схема „Училищно мляко“, по които доставчика е следвало да
представя отчетните документи към ДФ „Земеделие“, от където е следвало доставеното
количество да бъде заплатено. Сочи се още, че самият ищец е изпратил на ответника
декларация от 30.09.2019г. в която заявява, че сумите, посочени във фактурите за доставени
плодове няма да бъдат предявявани за плащане от учебното заведение. С оглед на
изложеното, ответникът моли съда да отхвърли иска, като неоснователен. В условията на
евентуалност въвежда възражение за погасяване на вземането по давност, като излага, че се
касае до периодични доставки. Претендира разноски. В съдебно заседание възраженията се
поддържат от процесуалния представител на ответника.
Съдът, след преценка на представените и събрани доказателствата по делото и
като съобрази доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото, че ищецът е одобрен доставчик на плодове за
учебни заведение - училища и детски градини, която дейност е регулирана от Наредбата за
условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко
и млечни продукти в учебните заведения – Схема „Училищен плод и Схема „Училищно
мляко“, приета с ПМС № 251/27.09.2016г. (Наредбата), като видно от приложения Акт за
одобрение изх.№ 01-2600/5436 от 16.10.2018г., изд. от Изп. Директор на ДФ „Земеделие“,
ищецът е одобрен изпълнител по Схема „Училищен плод“ за доставяне на пресни плодове и
зеленчуци по см. на чл.9 от Наредбата, за срок до три години, като ответникът е посочен в
приложение под № 733 с 46 доставки за учебната 2018/2019г. Видно от приложеното писмо -
2
справка, изходящо от ДФЗ ищецът е депозирал заявление за одобрение за учебната
2019/2020 год., като са били издадени Акт за одобрение изх.№ 01-2600/7130 от 25.11.2019 г.
и Акт за одобрение изх.№ 2600/7132 от 25.11.2019 г., с които ищеца е бил одобрен
изпълнител по Схема „Училищен плод и Схема „Училищно мляко“, но ответникът не е бил
включен в тези актове за одобрение за учебната 2019/2020 учебна година, поради което и
ДФЗ не е извършвал плащания на доставки на плодове за м. септември 2019г. От Приемо-
предавателен протокол на продукти, приложен на лист 6 от делото се установява, че ищецът
е извършил към ответника 4 доставки на плодове през м.септември 2019 г., като
количествата са посочени в протокола, а стойността им е посочена в издадена от ищеца
фактура от 30.09.2019 год. (неподписана от страните) на стойност 400.87лв. с ДДС, като в
същата изрично е отразено, че сумата по фактурата ще се плати до размера, одобрен от ДФ
“Земеделие“ - Разплащателна агенция. От Договор за предоставяне на услуги № 20-П-Т от
30.03.2018г., сключен между страните се установява, че ищецът, като доставчик предлага, а
ответникът - като бенефициент приема изпълнението на дейности за реализиране на
доставки съгласно условията на Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за
предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения –
Схема „Училищен плод“ - чл.1, т.1, като доставчикът ще реализира дейността си за периода
от 15.09.2018г. до 31.05.2021г. и реализирането на дейностите включва предоставяне на
плодове и зеленчуци съгласно предварително одобрен график от ДФ “Земеделие“ -
Разплащателна агенция. В чл.2 от договора е уговорено, че същият влиза в сила от
получаване на одобрение от ДФ „Земеделие“ - Разплащателна агенция и е със срок на
действие до 31.05.2021г. В чл. 3 от същия са посочени задълженията на бенефициента, а
именно - да декларира вярно необходимите лични данни, като попълни декларация по чл.
10, т.1 от Наредбата - т.1, да приема и подписва ежемесечно изготвените отчетни документи
от доставчика след предварителен контрол - т.2, да оказва необходимото съдействие за
осъществяване на услугата, като видно от съдържанието на посочения договор, липсват
задължения за плащане от страна на учебното заведение.
По делото е представена и декларация (лист 19), подписана от управителя на
ищцовото дружество, в която същият декларира, че предоставените отчетни документи за
извършените доставки за периода от 17.09.2019 г. - 27.09.2019 г. ще се представят за
заявяване на сумите пред ДФ „Земеделие“, съгл. Наредбата за условията и реда за прилагане
на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните
заведения, в сила от 05.03.2019г. и сумите, посочени във фактурите, издавани от „Ню
Проджектс Консулт“ ЕООД няма да бъдат предявявани към учебното заведение за плащане.
Посочената декларация съдът кредитира като изходящ от ищеца частен документ,
установяващ неизгодни за него факти. От Придружително писмо вх. № 02-220-2600/2628 от
10.10.2019г. депозирано от ищеца в ДФ „Земеделие“, ведно с приложените към него
документи се установява, че ищецът е представил заявка за плащане за извършени доставки
по Схема „Училищен плод“ за периода 17.09.2019г.-30.09.2019г., в която под № 74
фигурира и ответната детска градина със сума от 201,78 лв. От представеното копие на
Определение № 5145/09.07.2020г., постановено по адм.д. № 2147/2020г. по описа на
3
Административен съд София-град се установява, че настоящият ищецът е депозирал жалба
срещу мълчалив отказ на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София за
произнасяне по подадени заявки за плащане по Схема „Училищен плод“, съгл. Акт за
одобрение изх.№ 01-2600/5436 от 16.10.2018г., като съдът е преценил, че жалбата е
просрочена, при което е оставил същата без разглеждане и е прекратил производството по
делото, от което следва, че поради процесуално бездействие ищецът не е успял валидно да
оспори мълчаливия отказ на адм. орган. Представени от ищеца са и други съдебни актове на
адм. съдилища, но същите са неотносими към спора и не следва да се обсъждат. От
приложеното към делото ч.гр.д. № 1406/2022г. по описа на РСТ се установява, че ищецът се
е снабдил със заповед по чл. 410 от ГПК за процесното вземане, оспорена от длъжника.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи: Предявен е установителен иск за съществуване на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1406/2022г. по описа на РСТ, за
сумата от 400.87лв. с ДДС, претендирана като обезщетение за неоснователно обогатяване
на ответника със стойността на получени доставки на плодове през м. септември 2019г. Не
се спори от страните, че посочените доставки са извършени на основание Наредба за
условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко
и млечни продукти в учебните заведения – Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно
мляко“, приета с ПМС № 251/27.09.2016г. от 02.04.2018г., съдържаща нормативната
регулация на посочените доставки за предоставяне на плодове и зеленчуци в учебните
заведения и определя правата и задълженията на участниците в посочените схеми. Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал.2 от Наредбата, схемите се прилагат за подобряване на
хранителните навици на децата и учениците в дългосрочен план чрез повишаване
консумацията на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти при спазване на здравните
изисквания; повишаване на информираността на децата, учениците и на техните родители,
както и на учителите за принципите за здравословно хранене, както и за подпомагане
реализацията на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в Европейския съюз, като
прилагането на схемите за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни
продукти в учебните заведения се финансира от Европейския фонд за гарантиране на
земеделието, както и от държавния бюджет - чл.2, ал.1 от Наредбата. Задълженията на
директорите на учебните заведения, участващи в схемите за предоставяне на плодове и
зеленчуци включват прилагане на съпътстващи мерки, като напр. тематични игри,
викторини и др., разходите за които не се възстановяват, а относно доставките на плодове и
зеленчуци имат следните задължения: организират приемането и проверката на продуктите,
които им се предоставят по схемите, чрез съставяне на приемателно-предавателен протокол
съгласно приложение № 1; осигуряват участието на учителите и служителите в прилагането
на схемите; уведомяват писмено съответните компетентни органи при констатирани
нарушения от страна на доставчика при доставката на продукти; организират участието на
учебното заведение в съпътстващите мерки от приложение № 6; осигуряват условия за
приемането, съхранението и раздаването на продуктите в съответствие с изискванията на
4
Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г.
относно хигиената на храните (OB, L 139 от 30 април 2004 г.), като се спазват условията за
съхранение, определени от производителя, в рамките на срока на трайност - чл.4, ал.5 от
Наредбата. В чл.8, ал.1 от Наредбата е разписано, че продуктите по схемите се предоставят
на децата, отговарящи на изискванията по посочената разпоредба. От посочената правна
регламентация следва, че учебните заведения и училищата имат единствено организационни
и съпътстващи задължения по приемането, проверката и отчитането на доставените плодове
и зеленчуци, както и задължения по разяснителни и съпътстващи дейности, но не и каквото
и да е задължение за плащане, а крайният получател, т.е бенефициери по тези схеми са
децата и учениците, които получават продукти по схемите – арг. от чл.8 и чл.12, ал.1 от
Наредбата.
Ищецът твърди, че ответникът се е обогатил без основание с получените плодове,
доколкото ЗФ „Земеделие“ е отказал да удовлетвори заявеното от ищеца плащане на
доставките в ответното детско заведение, а между ищеца и ответника липсва договор,
обуславящо правна квалификация по чл. 59, ал.1 от ЗЗД. За да се приеме, че е налице
хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД е необходимо наличието на следните основни елементи:
обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняването на друго лице свързано със
съответното обогатяване, липсата на правно основание за обогатяването и липсата на друга
правна възможност за защита на обеднелия. Формите, чрез които се реализира обогатяването
може да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез придобиване
на реални имуществени ползи за сметка на друго лице, или обогатяване чрез намаляване на
пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени, но са
били направени от друго лице. Единствено обогатяването без основание и то за чужда
сметка е релевантно към фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. До неоснователно обогатяване
може да се достигне в резултат на действия на обеднилото се лице, на действия на
обогатилото се лице, на действия на трето лице или на юридически събития. Обедняването
може да има различни форми на проявление, като ефективно намаляване на имуществото на
ищеца или пропускане на сигурно увеличаване на имуществото чрез придобиване на нова
имуществена облага, като тази имуществена облага е реализирана от друго лице. Между
посочените елементи от фактическия състав по чл. 59 ЗЗД – обогатяването и обедняването е
необходимо да съществува връзка, но тя не е причинна, т.е. обогатяването не е следствие на
обедняването и обратно, а те са последица на друг общ факт или факти, поради което е
необходимо да се прецени дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника
произтичат от един общ факт или от група общи факти. Тази преценка безспорно е свързана
с отчитане наличието или отсъствието на основание за имущественото разместване. Ищецът
обосновава извършената доставка с Акт за одобрение изх.№ 01-2600/5436 от 16.10.2018 г.,
изд. от Изп. Директор на ДФ „Земеделие“, издаден за срок до три години, но видно от
съдържанието на акта, същият касае одобрени доставки само за учебната 2018/2019 г., а в
последващите два акта за одобрение ответникът не е посочен, поради което следва да се
приеме, че доставките в периода 17.09.2019 г. - 27.02019 г. са лишени от основание и
доводите на ищеца в тази връзка са основателни. Неоснователни са твърденията на ищеца,
5
че посоченият Акт за одобрение е „хартийка без правна стойност“ тъй като в същия не са
посочени уговорени цени, срок за плащане, както и изричен текст, от който да е видно, че
учебното заведение не заплаща получените продукти, доколкото същият има характер на
индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК, издаден е от компетентен орган и в
изискуемата форма по образец, одобрен от изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“,
неоспорен от ищеца, а въпросите относно цени, срокове и плащания са детайлно разписани
в самата Наредба – чл.2, чл.17, ал.2, чл.19 и приложенията към нея. За да е основателен
предявеният иск, обаче, следва да са налице и другите елементи на фактическия състав, а
именно - на първо място обогатяване на ответника, респ. спестяване на разходи, която
предпоставка не е налице, по следните съображения: Видно от посочената по-горе правна
регламентация ответникът няма качеството на лице, задължено за плащане, доколкото
посочените доставки се финансират от Европейския фонд за гарантиране на земеделието,
както и от държавния бюджет, като плащанията се извършват от ДФЗ, а поради проявена от
ищеца процесуална пасивност, мълчаливият отказ на ДФЗ по заявката за плащане от ищеца,
не е оспорен. На следващо място - не е налице обогатяване на ответника, нито спестяване на
разходи и доколкото посочените доставени плодове не са преминали в неговия
патримониум, не са станали част от имуществото му като юридическо лице - чл. 29, ал.1 от
закона за предучилищно и училищно образование, защото ответното детско заведение има
задължения единствено относно приемането и проверката на продуктите, които се доставят
по схемите, чрез съставяне на приемателно-предавателен протокол съгласно приложение №
1 към Наредбата, както и задължения по съпътстващите дейности, вкл. и по раздаването на
продуктите на децата, или ответникът няма как да се обогати с получените плодове, тъй като
същите не се придобиват от него, а от посещаващите детското заведение деца, за които са
предназначени и които са бенефициерите по тези доставки - арг. и от чл. 1, чл.8 и чл. 12,
ал.1 от Наредбата, при което доводите на ищеца в тази връзка съдът приема за изцяло
неоснователни.
С оглед на изложените доводи съдът приема, че не е налице неоснователно
обогатяване на ответника със стойността на доставените от ищеца плодове в процесния
период, обуславящо неоснователност на предявения установителен иск. За пълнота следва
да се посочи още, че дори предявеният иск да беше основателен, то той би бил погасен по
давност, доколкото в случая се касае до периодични доставки, респ. периодични плащания,
като давностния срок за тях е тригодишен, на осн. чл. 111, б.в“ от ЗЗД и доколкото в
Наредбата е предвидена проверка на продуктите, то по арг. от чл. 303а, ал.4 от ТЗ,
давностният срок е започнал да тече с изтичането на 14-дневния срок от 27.09.2019 г.
(последната дата в приемо-предавателния протокол) или от 10.10.2019 г. и до датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК - 31.10.2022г. е изтекъл, съобр. чл. 111,б.“в“ от
ЗЗД.
По изложените съображения съдът счита, че предявения установителен иск за
съществуване на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
629 / 01.11.2022 г. по ч.гр.д. № № 1406/2022 г. по описа на РСТ за сумата от 400.87лв. (с
6
ДДС), претендирана като обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника, със
стойността на получени доставки на плодове през м. септември 2019г., е неоснователен и
следва да се отхвърли, на осн.чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59
от ЗЗД.
С оглед изхода от спора ответникът има право на разноски, които съобр.
представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 500лв. платено адвокатско
възнаграждение, които ищецът следва да му заплати, на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно,
тъй като същото е малко над минималния размер определен в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №
1/2004 год. на ВАдС , но изцяло съответства на правната и фактическа сложност на делото,
както и на извършените от адвоката на ответника процесуални действия по неговата защита.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ню Проджектс Консулт” ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление : гр.София, ж.к. “Изгрев“, ул.“Самоков“, № 28 „З“, ет.1,
представлявано от М. Д. Р., със съдебен адрес : гр.София, ул.“Лавеле“ № 11, ет.1, ап.3
против ДГ „Приказка“, ЕИК: *********, гр.Търговище, ул.“Запад“, представлявана от
Д.Л.Д., действаща чрез пълномощник адв. Н. С. от АК-Търговище установителен иск за
съществуване на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
629/ 01.11.2022 г. по ч.гр.д. №1406/2022г. по описа на РСТ, за сумата от 400.87лв. с ДДС,
претендирана като обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника със стойността
на получени доставки на плодове през м. септември 2019г., на осн.чл. 422, ал.1 във вр. с
чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Ню Проджектс Консулт” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление : гр.София, ж.к. „Изгрев“, ул.“Самоков“, № 28 „З“, ет.1, представлявано от М.
Д. Р., със съдебен адрес : гр.София, ул.“Лавеле“ № 11, ет.1, ап.3 да заплати на ДГ
„Приказка“, ЕИК: *********, гр.Търговище, ул.“Запад“, представлявана от Д.Л.Д.,
действаща чрез пълномощник адв. Н. С. от АК-Търговище, направените по делото разноски
в размер на 500 лв. – адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд – Търговище, на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7