№ 36396
гр. София, 11.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110102266 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от М.
М. А., ЕГН **********, гр. *** против Военна академия „***, представлявана
от нейния началник – ***, иск с правно основание чл. 128 т.2, вр. чл.242, ал.1
КТ, с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца дължими
трудови възнаграждения по трудов договор № 696 от дата 18.02.2022 г., а
именно 32 % за работа в МО, порционни пари (неделими, в пълен месечен
размер), средства за представително облекло (пропорционално на
отработеното време), ведно със законната лихва.
Твърди се, че на дата 18.02.2022 г. ищецът сключил трудов договор с
Военната академия „***“ като гост – преподавател на длъжност „доцент“ за
времето от дата 28.02.2022 г. до 31.07.2022 г. на основание – решение от
заседание на Академичния съвет, с протокол № 2/25.01/2022 г., като съгласно
този договор (т.2.4.) следва да му се изплаща установеното основно трудово
месечно възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с
постоянен характер, а именно:
-за работа в МО – в размер на 32% от ОМВ;
-порционни пари;
-средства за представително облекло (годишно, пропорционално на
отработеното време);
Изтъква, че към горепосоченото възнаграждение се прибавя и такова за
образователна и научна степен „доктор“ на основание чл. 14а, ал. 2 от Закона
за развитие на академичния състав на Р. България (ЗРАСРБ).
Твърди, че са му били изплатени само тези по основно трудово месечно
възнаграждение и за образователна и научна степен „доктор“ на дата
03.02.2023г., като повече от половин година след приключване на договорните
отношения, и след изрични указания на министъра на отбраната, в резултат на
допълнителна проверка от Инспектората на Министерството на отбраната, не
1
е изплатено нито едно от допълнителните възнаграждения, като посоченото
неофициално основание за неизплащането е, че има служебно
правоотношение с Министерството на отбраната. Поддържа, че изпълнението
на предметния договор, през по – голяма част от неговото времетраене е било
съпътствано от проверка на Инспектората на МО. Твърди, че от констатациите
на проверката се установява, че договорените допълнителни възнаграждения
следва да бъдат изплатени, за което ищецът ще бъде надлежно уведомен,
което обстоятелство не се е случило. Заявява, че след извършената
допълнителна проверка от Инспектората на МО за изпълнение на утвърдените
от Министъра на отбраната констатации от предишната проверка му е
изпратено писмо с рег. № 22-10-58/03.01.2023 г., че средствата не се изплащат,
тъй като липсвала вътрешна уредба как да стане това. Твърди, че задачата е
била в процес на изпълнение, като е имало нужда от прецизиране, допълване и
синхронизиране, което налагало да се свика работна група, както и техническо
време за нейното изпълнение. Счита, че впоследствие е свикана такава
работна група, тъй като били обнародвани 3 броя наредби в Държавен
вестник, бр. 47 и бр. 48 от 2023 г., информацията за които е поместена в писмо
от Директора на дирекция „Правно – нормативна дейност в отбраната“ в МО
до постоянния секретар на отбраната, с рег. № 21-40-6/07.06.2023 г., касаещи
условията и реда за изплащане на пътни пари, порционни пари и такива за
представително облекло на служители в системата на МО при наличие на
повече от едно правоотношение, които влизат в сила от дата – 01.06.2023 г.
Ищецът твърди, че във връзка с това обстоятелство, на дата 19.06.2023 г. със
заявление до началника на Военна академия „***“ поискал неуредените
финансови задължения по трудов договор № 696/18.02.2022 г. между него и
Академията да бъдат уредени, като основанието за това е, че посочените
специални наредби влизат в сила от дата – 01.06.2023 г. т.е. по време на
изпълнение на процесния трудов договор през 2022 г. същите не са действали,
а дължимостта им е точно регламентирана в него. Изтъква, че съгласно
Договора са дължими и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен
характер за работа в МО в размер на 32 %, които също не са изплатени.
Поддържа, че отговор от страна на Академията във вид на изплащане на
дължимите средства или на аргументиран отказ, до този момент липсва.
С оглед на изложеното се моли ответникът да бъде осъден да заплати
допълнителни трудови възнаграждения в размер на 32% за работа в МО,
порционни пари, средства за представително облекло, ведно със законната
лихва за просроченост по банкова сметка с IBAN BG***.
С уточнителна молба от 19.03.2024г. ищецът уточнява размера на
предявените претенции, а именно
- допълнително възнаграждение в размер на 32% за клас прослужено
време за работа в МО: за 5 месеца и 1 работен ден, съобразно изработеното
време и основното трудово месечно възнаграждение от 329 лв. (5x329 + 1/20
от 329 = 1661.45 лв.) - 531.66 лв.;
2
- порционни пари: за 5 месеца и 1 работен ден, съобразно Наредба №
Н- 22/ 14.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на порционни пари в
МО, СППМО и БА и годишната министерска заповед, в размер на 200лв. на
месечна база (5.200 + 1/20 от 200) - 1020.00 лв.;
- средства за представително облекло: за 5 месеца и 1 работен ден на
1/4 работно време, съгласно Наредба № Н-16/19.11.2019 г. за условията и реда
за изплащане на пари за представително облекло на цивилните служители от
МО, СППМО и БА и годишната министерска заповед, пропорционално на
реално отработеното време на годишна база от 350.00 лв. (1/4 от 5 + 1/20 м.) -
36.82 лв.
С уточнителна молба от 20.06.2024г. ищецът уточнил размера на
предявените претенция по чл. 86, ал.1 ЗЗД, като начален момент за
претендиране на мораторната лихва - 01.08.2022 г. и краен момент -
подаването на исковата молба в съда - 10.01.2024 г. Конкретизира всяка една
забава, както следва:
- за неизплатени 32% за работа в МО 531.66 лв., мораторна лихва в
размер на 90.81 лв.;
- за неизплатени порционни пари 1020.00 лв., мораторна лихва в
размер на 174.22 лв.;
- за неизплатени средства за представително облекло 36.82 лв.,
мораторна лихва в размер на 6.29 лв. или сумарно: мораторна лихва 271.32 лв.
(двеста седемдесет и един лв. и 32 ст.) за периода 01.08.2022 г. - 10.01.2024 г.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
делото, в който заявява, че предявените искове са неоснователни и недоказани.
Твърди, че в рамките на процесния период ищецът е назначен по служебно
правоотношение на длъжност – държавен експерт в дирекция „Политика по
въоръженията“ на МО по Закона за държавния служител. Твърди, че ищецът е
подал молба от дата 29.01.2021 г. до началника на Военна академия „***“, с
искане да бъде назначен на постоянен щат на академична длъжност „доцент“.
Посочва, че с друго заявление – от дата 19.02.2021 г. е направил искане да
бъде назначен, като гост – преподавател, на 4 часа, на длъжност „доцент“,
съгласно чл. 52 от ЗВО и чл. 94 от ПРАСВА. Изтъква, че с Протокол № 2 от
дата 25.01.2022 г. от заседание на Академичния съвет на Академията е взето
решение ищецът да бъде назначен, като гост – преподавател на академична
длъжност „доцент“ в катедра „Политики, стратегии и отбранително
планиране“ на факултет „Национална сигурност и отбрана“, а на дата
18.02.2022 г. е сключен трудов договор № 696 между Военната Академия и
ищецът, като гост – преподавател на длъжност „доцент“ в катедра „Политики,
стратегии и отбранително планиране“ на факултет „Национална сигурност и
отбрана“ (ФНСО), с работно време от 2 часа на ден за срок от 28.02.2022 г. до
31.07.2022 г. Заявява, че в рамките на процесния период ищецът притежава
образователна и научна степен „доктор“ по специалността „Организация и
управление извън сферата на материалното производство“, присъдена от
3
Академия „***“ през 2016 г. за защитен дисертационен труд на тема „Развитие
на системата за отбранителна аквизиция“. Заявява, че притежава още и
диплома с № 033 от дата 02.07.2020 г., издадена от Висше училище по
сигурност и икономика – гр. *** за присъдена академична длъжност „доцент“
в областта на висшето образование „Сигурност и отбрана“ по професионално
направление и „Национална сигурност“, „Стратегическо управление,
управление на проекти и аквизиция на националната сигурност“. Изтъква, че в
своето Заявление за назначаване в Академията от дата – 12.05.2021 г. ищецът е
посочил, че има сключен договор с № 243 от дата 06.07.2020 г. за длъжност
„доцент“ с ВУСИ – гр. ***, който е отразен в Регистъра на научните
длъжности и дисертации в Националния център за информация и
документация – „НАЦИД“. Също така ищецът бил посочил, че по този
договор е в безсрочен неплатен отпуск, за което към свое заявление от дата
12.05.2021 г. до началника на Академията е представил подписана от него
декларация, затова, че по договор № 243 от дата 06.07.2020 г. с ВУСИ – гр. ***
е в постоянен неплатен отпуск.
Заявява, че поради обстоятелството, че ищецът е държавен експерт в
ДПВ в МО е било невъзможно въвеждането на информация за сключения
договор в Автоматизираната система за управление на човешките ресурси –
АСУ на ЧР, както и във финансовата програма за формиране на работната
заплата. Сочи, че от Академията е поискано съдействие и становище от
дирекция „Управление на човешките ресурси в отбраната“ в МО, относно
правото му да получи финансови средства за представително облекло и
порционни пари по трудовия договор с военната Академия предвид, че и
двете правоотношения са в рамките на МО и структурите на пряко
подчинение на Министъра на отбраната (СППМО), каквато е и Военната
академия. Твърди, че от приложената справка с рег. № СИ-29-2471 от дата
24.03.2023 г. е видно, че на ищецът ежемесечно е изплатено основно месечно
възнаграждение в размер на 329,00 лева, както е изплатено обезщетение за
неизползван отпуск по чл. 224 от КТ в общ размер на 81,00 лева и
допълнително възнаграждение за научна степен „доктор“ в общ размер на
490,59 лева. Посочва, че организацията на работната заплата се регламентира
във вътрешни правила за работната заплата, които са вътрешен нормативен
акт на предприятието. Сочи, че при оценката на работното място се отчитат
сложността, отговорността и тежестта на труда и параметрите на работната
среда – чл. 4 от НСОРЗ. Изтъква, че разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата с колективен трудов
договор дава правното основание да се изплащат допълнителни трудови
възнаграждения и извън изрично уредените в закона. Твърди, че към датата на
сключване на трудовия договор, на служителите от Военна академия не са
били запознати с обстоятелството, че ищецът е назначен по Закона за
държавния служител в Министерството на отбраната, като след подписването
на договора, назначаването на ищеца е отразено в АСУ на ЧР и при въвеждане
на ЕГН на лицето, системата е извела съобщение, че същият е служител в
4
Министерство на отбраната, което не позволява извършване на действия
свързани с промяна на неговото правоотношение. Заявява, че със Заповед на
Министъра на отбраната № ОХ – 73/25.01.2022 г. месечният размер на
порционните пари на цивилните служители от МО, СППМО и БА за 2022 г. е
определен в размер на 120,00 лева. Посочва, че размерът на пътните пари при
отиване и връщане от платен годишен отпуск за 2022 г. е регламентиран с МЗ
№ ОХ – 1078 от дата 26.11.2021 г. Твърди, че във връзка с правото на ищеца да
получи финансови средства за представително облекло, порционни и пътни
пари и по силата на сключения трудов договор с Военна академия „***“, т.е.
едновременно и по двете правоотношения в МО и в структурата на пряко
подчинение на Министъра на отбраната е отправено запитване до директора
на дирекция „Финанси“ в МО, който е изразил становище, че „дирекцията не
е специализирана администрация и тълкуването на нормативните актове,
изразени от дирекцията нямат задължителна юридическа сила и не обвързват
адресатите или други трети лица“. Посочено е още, че по отношение на
порционните пари същите се изплащат ежемесечно, съгласно Наредба № Н-
22/2018 г. за условията и реда за изплащане на порционни пари в МО,
структурите на пряко подчинение на Министъра на отбраната и Българската
армия. Изтъква, че видно от приложения по делото доклад на Инспектората на
Министерство на отбраната с рег. № 22-15-58 от дата 30.06.2022 г. става ясно,
че на ищеца със служебното му правоотношение с Министерство на
отбраната, са изплатени финансови средства за представителна облекло за
2022 г., в пълен размер; порционните пари – ежемесечно, съгласно Наредба №
Н-22/14.08.2018 г. и пътни пари, които са начислени и изплатени на служителя
във ведомостта за м. март 2022 г., при ползване на платен годишен отпуск.
Посочва, че след извършен анализ на фактическата обстановка в тези три
наредби – МО прави изменения за служителите, които имат повече от едно
правоотношение в рамките на МО, структурите на пряко подчинение на
Министъра на отбраната и Българската армия. Сочи, че промените са
публикувани в бр. 47, на ДВ от дата – 30.06.2023 г. Заявява, че са разширени
случаите, в които се дължи възстановяване на получените средства за
представително облекло при прекратяване на трудовото правоотношение.
Счита, че съществен е момента на конкретизиране на претенцията на ищеца,
като твърди, че предмета на делото е установен на дата – 20.06.2024 г., с молба
от ищеца с вх. № 204577/20.06.2024 г. към съда, за уточняване размера на
иска, като до този момент ищцовата претенция е неясна по размер,
следователно не е изискуема. Заявява, че към дата – 20.06.2024 г. Наредба № Н
– 16/2019 г., Наредба № Н – 7/2013 г. и Наредба № Н – 22/2018 г. изрично
регламентират пари за представително облекло на цивилните служители на
МО, структурите на пряко подчинение на Министъра на отбраната, както и
Българската банка да се изплащат само по основното трудово
правоотношение. Твърди, че тези наредби нямат ретроактивно действие, но
счита, че се касае за заварено правоотношение, въпреки прекратеното трудово
правоотношение. Ответникът твърди, че иска не е доказан по размер и моли
5
съда да се позове на чл. 162 от ГПК и да го определи чрез заключение на вещо
лице. Моли съда да отхвърли така предявения иск като недоказан по
основание и размер.
Съдът намира представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства за допустими, относими и необходими, поради
което същите следва да бъдат приети по делото.
Следва да се допусне изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза с
ВЛ ***, която след запознаване с доказателствата при ответната страна, да
отговори на въпросите – 1. начислено ли е възнаграждение на ищеца за
посочените месеци - от 28.02.2022 г. до 31.07.2022 г. докато е заемал
длъжността „доцент“ в „***“. 2.налице ли е изплащане и на каква сума,
3.какъв е размерът на неизплатеното възнаграждение за допълнително
трудово възнаграждение в размер на 32% за работа в МО, порционни пари,
средства за представително облекло в периода от 28.02.2022 г. до 31.07.2022г.
докато е заемал длъжността преподавател., 4.да посочи размерът на
мораторната лихва върху всяко едно неизплатено възнаграждение
(допълнително трудово възнаграждение в размер на 32% за работа в МО,
порционни пари, средства за представително облекло) за периода 01.08.2022 г.
- 10.01.2024 г., при депозит от бюджета на съда в размер 400 лева.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява,
че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят
по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
Воден от гореизложеното, съдът на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 23.10.2024 г. от
11:20 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като на страните се
връчи препис от настоящото разпореждане, а на ищеца - и от писмения
отговор и доказателствата към него, като съдът им указва в едноседмичен
срок от получаване на препис от настоящото разпореждане да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото.
В СЛУЧАЙ ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат допускането на гласни доказателствени
средства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения
доклад е констатирал, че не сочат доказателства, респ. че не са уточнени
обстоятелствата, за които тези доказателствени средства са поискани, те
губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се
6
дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ПРИЕМА за разглеждане предявеният от М. М. А., ЕГН **********, гр.
*** срещу Военна академия „***, представлявана от нейния началник – ***,
иск с правно основание чл. 128 т.2, вр. чл.242, ал.1 КТ.
ДОПУСКА на основание чл. 312, ал. 1, т. 4 ГПК всички приложени към
исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени
средства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза и назначава
за ВЛ ***, която след запознаване с доказателствата по делото, да отговори на
въпросите –
1. начислено ли е възнаграждение на ищеца за посочените месеци - от
28.02.2022 г. до 31.07.2022 г. докато е заемал длъжността „доцент“ в „***“.
2.налице ли е изплащане и на каква сума;
3.какъв е размерът на неизплатеното възнаграждение за допълнително
трудово възнаграждение в размер на 32% за работа в МО, порционни пари,
средства за представително облекло в периода от 28.02.2022 г. до 31.07.2022г.
докато е заемал длъжността преподавател;
4.да посочи размерът на мораторната лихва върху всяко едно
неизплатено възнаграждение (допълнително трудово възнаграждение в
размер на 32% за работа в МО, порционни пари, средства за представително
облекло) за периода 01.08.2022 г. - 10.01.2024 г., при депозит от бюджета на
съда в размер 400 лева.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Обстоятелства от които произтичат претендираните права и възражения:
Фактическите твърдения на страните по делото са изложени в
обстоятелствената част на определението.
Правна квалификация на предявената претенция:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 128 т.2, вр. чл.242, КТ.
Разпределяне на доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти:
По исковете по чл. 128 т.2, вр. чл.242, КТ в тежест на ищеца е да
докаже, че предявените искове като основание и размер, т.е. той следва да
докаже съществувалото трудово правоотношение между него и ответника за
сочения период от време и размерът на дължащото му се допълнително
трудово възнаграждение, средства за представително облекло и порционни
пари през претендирания период.
В тежест на ответника е да докаже, че при спазване на трудовото
законодателство е заплатил на ищеца сумите, претендирани по обективно
съединените искове; респ. че е извършил надлежно плащане.
По исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
7
възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното задължение да е
срочно/.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на
правния спор, предмет на делото!
В СЛУЧАЙ ЧЕ ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение, в рамките на съдебно производство или извън него.
Процедурата по медиация е неформална и поверителна; ръководи се от
медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо лице, специално
обучено да подпомага спорещите страни и да способства за постигане на
оптимално решение на спорните въпроси.
НАПЪТСТВА на основание чл.140, ал.3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото
и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства
процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им.
При приключване на делото със спогодба, половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца, на основание чл.78, ал.9 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8