№ 375
гр. Велико Търново,19.10.2021г.
Административен съд – гр. Велико
Търново, V–ти състав, в закрито съдебно заседание на
деветнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: М.
Данаилова
като
разгледа докладваното от съдия Данаилова
адм. д. № 497/2021г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.
Образувано
е по молба вх. № 4452/12.10.2021г. на Н.А.Н. с постоянен адрес ***, п. 4, чрез *** Г.Б. ***,
със служебен адрес гр. ***и ет. 4.
В искането за изложени съображения, че уговорения размер на адвокатското
възнаграждение от 840лв. е с включен ДДС. Адвокатското дружество е регистрирано
по ЗДДС и за него произтича задължение да начисли 20% ДДС. Това изцяло
съответствало на разпоредбата на § 2а от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Електронният сайт на НАП осигурявал достъп до
публичния регистър за справка на лицата, които са регистрирани по ЗДДС и съдът
е следвало да извърши служебна справка, че адвокатското дружество е
регистрирано по ЗДДС. На следващо място, обстоятелството че е регистриран
адвокат от Адвокатска колегия Пловдив намира относимо към размера на
възнаграждението. Изборът на адвокат бил свободен и не можели да се намалят
разноските поради избора му. Моли да се измени решението в частта му за
разноските, като вместо присъдените 350лв. се осъди ТП на НОЕ да заплати сумата
от 840лв., представляваща сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
В срока за изразяване на становище ТП на
НОИ Велико Търново, чрез ЮК М.В., заема становище вх. № 4575/18.10.2021г. за неоснователност на молбата. Фактическата и
правна сложност на делото не предполага размер по-голям от минималния определен
в Наредбата. Изборът на жалбоподателят да възложи своята процесуална защита на
адвокатско дружество със седалище в гр. Пловдив е негов личен. Този избор не
следва да се отразява върху размера на присъдените разноски, които се определя
по обективни критерии.
Молбата е подадена в предвидения в
чл. 248, ал. 1 ГПК срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Производството по
делото е било образувано по жалба на Н.А.Н. с постоянен адрес ***, п. 4, чрез *** М.И.Д. ***,
със служебен адрес гр. ***и ет. 4 против Решение № 1012-04-100#3/20.07.2021г.
на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му
против Разпореждане № 041-00-6109-3/04.06.2021г. на оправомощено лице за
ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Велико Търново.
С Решение № 306 от
06.10.2021г. по АХД № 497/21г., съдът е отменил Решение № 1012-04-100#3/20.07.2021г. на Директора на
ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане
№ 041-00-6109-3/04.06.2021г. на оправомощено лице за ръководител на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Велико Търново и върнал делото като преписка на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Велико Търново за ново произнасяне
по направеното пред него искане по Заявление вх. № 041-00-6109 от 05.08.2020 г.
на Н.А.Н., съобразно даденото в мотивите на настоящото съдебно решение
тълкуване по прилагане на закона. ТП на НОИ – Велико Търново е осъден да заплати на Н.А.Н., ЕГН: **********,*** разноски по делото в размер на 350,00 лв. (триста и
петдесет) лева.
Мотиви за това са изходът на делото и своевременното
искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Основателно съдът е намерил възражението
на ответника за прекомерност на платените 840лв. по банкова сметка *** (л. 114
от делото), съгласно договор за правна защита и съдействие 22.07.2021г. (л. 7
от делото). За процесуално представителство по административни дела по КСО са
предвидени 350лв. за адвокатско възнаграждение съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Липсва
удостоверяване на факта, че дружеството е регистрирано по ЗДДС, както и не е
представена фактура, от която да е видно, че ДДС е начислено върху определена
данъчна основа. Неотносимо към размер е счетено обстоятелството, че е ангажиран
адвокат от АК Пловдив. Пречка за това не съществува, но не следва по-високите
разноски да бъдат възлагани на ответника.
Въз основа на така
установеното съдът прави следните правни изводи:
Молбата е допустима,
като подадена в срока по чл. 248, ал. 1
от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК от страна депозирала списък за
разноски, в чиято полза е постановен съдебния акт и на която съгласно чл. 143
от АПК се дължат сторените по делото разноски, т. е. подадена е от надлежна
страна в преклузивния срок по чл.
248, ал. 1 ГПК.
Искането за присъждане
на разноски е заявено преди приключва с произнасяне в закрито заседание. В този срок следва са представени и
доказателствата за извършването на претендираните разноски.
На основание § 2 а от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (ДВ - бр. 84 от 2016 г.) за нерегистрираните по Закона за данъка върху
добавената стойност (ЗДДС) адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без
включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се
счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие 22.07.2021г. (л.
7 от делото) и банкова сметка *** (л. 114 от делото). От справка в електронния сайт на
НАП се установява, че Адвокатско дружество „Дерменджиев, Петров и Б.“*** е
регистрирано по ЗДДС, поради което размерът на
присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде увеличено с дължимия данък
добавена стойност.
Съгласно определение №
10087/05.10.2021 г. на ВАС постановено по адм. д. № 9065/2021 г., І о. съдът
не е длъжен да изследва дали адвокатът или адвокатското дружество е регистриран
или нерегистриран по ЗДДС, респ. дали включеният данък подлежи на приспадане
като данъчен кредит, тъй като относно ДДС отношенията са с републиканския
бюджет по ЗДДС, а клиентът и адвоката са в частноправни отношения при
определяне, респ. заплащането на разноските.
Разпоредбата на § 2 от
Наредба № 1 гласи, че за регистрираните дължимият данък върху добавената
стойност се начислява върху възнагражденията по Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. За процесуално представителство по административни
дела по КСО са предвидени 350лв. за адвокатско възнаграждение съгласно чл. 8,
ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
За основателно съдът е намерил възражението на ответника за прекомерност на
платените 840лв. по банкова сметка ***. В настоящия случай фактическата и правна сложност
на делото не предполага размер по-голям от минималния определен в Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ -
бр. 84 от 2016 г.). Проведено е само едно съдебно заседание. Дължим е
минималния определен в Наредба № 1 размер от 350 лв., увеличени с 20% ДДС - 70лв.
или общо 420 лв.
Действително
изборът на жалбоподателят да възложи своята процесуална защита на адвокатско
дружество със седалище в гр. Пловдив е личен и свободен. Този избор обаче не
следва да се отразява върху дължимите от ТП на НОИ разноски, които се определят по
обективни критерии. Дължим е минималния определен в Наредба № 1 размер от 350
лв., увеличени с 20% ДДС, към който не следва да се добавят разходи за
процесуално представителство от адвокатски кантори от други съдебни райони. При
уважено възражение за прекомерност, възнаграждението в по-висок размер следва
да остане за сметка на лицето, което го е направило.
С оглед на изложените
съображения подадено искане за изменение на влязлото в сила съдебно определение
в частта за присъдените разноски следва да бъде уважено, като размерът на
присъденото адвокатско възнаграждение бъде увеличен от 350 лв. на 420 лв.
Предвид горното и на
основание чл.
248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК Административен съд Велико Търново,
пети състав
О П Р Е
Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ Решение №
306 от 06.10.2021г. по АХД № 497/21г., в частта за
разноските, като УВЕЛИЧАВА размера
на разноските за адвокатско възнаграждение, които ТП на НОИ – Велико Търново е осъден да заплати на Н.А.Н. с постоянен адрес ***50 (триста и петдесет) лв. на 420 (четиристотин и двадесет лева) лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: