Р Е Ш Е Н И Е №283
16.06.2015г.
гр.Кюстендил
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски районен съд, гражданска
колегия
на седемнадесети март две хиляди и петнадесета
година
в публично заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
секретар: Г.М.,
като разгледа докладваното
от съдия
ДЖОНЕВА
Гр.д.№1366 по описа за 2014г. на РС-Кюстендил
и, за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по
исковата молба, подадена от „Финанс Инфо Асистанс” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София ул.„Врабча” №8, представлявано от управителя
Д. М., чрез пълномощника ю.к.И. У., срещу Р.И.С. с ЕГН ********** ***.
Предявен е иск с правно
основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК за признаване за установено
по отношение на ответника съществуването на вземане на ищцовото дружество
спрямо С., в качеството му на солидарно отговорен длъжник по споразумение с
нотариална заверка на подписите от 21.02.2013г., за изплащане на задължение по
договор за потребителски кредит с №81500КР-АА-8975/25.02.2010г., сключен между
„Централна кооперативна банка” АД, като кредитор, Г.Й.В., като кредитополучател и Р.И.С. и С.Г. Г., като поръчители,
вземането по който е било прехвърлено от кредитора на „Финанс Инфо Асистанс” ЕООД
с договор за цесия от 29.09.2012г., за следните суми: 17 792.40 лева, представляваща дължима главница; 1 359.00 лева /намалена в хода на
производството/, представляваща дължима договорна лихва за периода от
26.03.2012г. до 29.09.2012г.; 1 179.74
лева – лихва по споразумението, начислена за периода от 26.03.2013г. до
07.10.2013г.; 29.32 лева – лихва за
забава по споразумението за периода от 26.03.2013г. до 07.10.2013г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
08.10.2013г., до изплащане на вземането. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът е подал отговор
на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Както в отговора, така и в хода на
устните състезания и в писмената защита, ответната страна аргументира разбиране
за неоснователност на иска, привеждайки следните доводи в подкрепа на тезата
си: С., като поръчител не се е задължил валидно по договора за банков кредит,
поради лисата на сключен отделен договор за поръчителство; поръчителството, ако
е възникнало надлежно, е било прекратено, поради изтичане на срока по чл.147 от ГПК, доколкото по договора за кредит, предсрочната изискуемост настъпва
автоматично при забава от 60 дни, при което 6-месечният срок отдавна е изтекъл;
споразумението, на което ищецът се позовава, не е порадило правно действие, тъй
като фактическият състав за това не е завършен – то не е подписано от всички
страни, посочени в него; отделно от това – със споразумението С. не е поел
никакво конкрето задължение, тъй като задължения са поети само от длъжника;
споразумението е нищожно, поради липса на съгласие на С. да се задължава по
него, без и другия поръчител по договора за кредит – С. Г., да го е подписала.
Моли се отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Прави се възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от ищцовото
дружество.
РС-Кюстендил, след като се
запозна с доказателствата по делото и след като прецени същите поотделно и в
тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено
следното:
На 25.02.2010г. между „Централна
кооперативна банка” АД, от една страна, като заемодател, и Г.В. ***, от друга,
като заемател или кредитополучател, е бил сключен договор за потребителски
кредит с №.............., по силата на който банката е предоставила на В.
сумата от 19 000 лева, подлежаща на връщане съгласно погасителен план, с
краен срок на издължаване 26.02.2020г. Предвидено е било заплащане на договорна
възнаградителна лихва, а при забава – и на обезщетение за забавата в размер на
законната лихва, подлежащо на погасяване преди просрочените анюитетни вноски.
Изпълнението на
задълженията на кредитополучателя е било обезпечено с поръчителството на
ответника Р.И.С. ***, който е подписал договора за кредит, като поръчител и се
е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя. За дълга на
кредитополучателя е поръчителствало и лицето С. Г. Г. от гр.София.
В чл.10 ал.2 от договора е
било предвидено, че вземането на банката за издължаване на целия кредит става
предсрочно изискуемо, при възникване на просрочено плащане на задължение по
договора със забава над 60 дни, като в този случай, изискуемостта настъпва без
да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.
Сумата по кредита е била
усвоена изцяло на 26.02.2010г. Още първата погасителна вноска с падеж
26.03.2010г. е била заплатена от В. със забава над 60 дни – на 30.06.2010г.
Така, 6-месечен срок от датата на първото просрочие е изтекъл на 26.09.2010г.
Последвали са частични и
забавени плащания на задълженията от страна на В.. Към 29.09.2012г. дългът по
договора е бил следният: 17 792.40 лева – незаплатена главница и договорна
лихва – 1 108.20 лева /видно от заключение с вх.№4597/09.03.2015г. на
в.л.Ив.Д./ .
На 29.09.2012г. с договор
за цесия „Централна кооперативна банка” АД е прехвърлило на „Финанс Инфо
Асистанс” ЕООД вземания, сред които и това по договора с В., в размер цялото
общо на 19 151.45 лева, в това число: 17 792.40 лева главница и
1 359.05 лева лихва. Вземането е прехвърлено ведно с лихвите и
обезпеченията.
С писмо с
изх.№1138969/19.10.2012г. цедентът по договора и първоначален кредитор е
уведомил кредитополучателя за извършеното прехвърляне на вземането в полза на „Финанс
Инфо Асистанс” ЕООД. С писмо, връчено на 23.10.2012г. на Р.С., „ЦКБ” АД го е
уведомило за същия факт. В двете писма е посочен общият размер на дъга –
19 151.45 лева и крайният срок на погасяване – 26.02.2020г.
На 21.02.2013г. между „Финанс
Инфо Асистанс” ЕООД, от една страна, сочен като кредитор, Г.Й.В. и Р.И.С., от
друга, посочени като длъжник, е подписано споразумение, според което длъжникът
се съгласява, че към датата 25.03.2013г. дължи по договора за кредит сумата от
20 033.46 лева, а В. се задължава да погасява задължението на месечни
вноски, считано от 25.03.2013г. за срок от 60 месеца, съгласно погасителен план
- неразделна част от споразумението, при лихва в размер на 14.50 % годишно. В
споразумението, като длъжник фигурира и лицето С. Г. – другият поръчител по
банковия кредит, същата обаче не го е подписала. В споразумението е посочено,
че отговорността на Г. и С., като поръчители, ще бъде ангажирана в случай, че В.
не спазва задълженията си по споразумението. Предвидена е дължимостта на лихва
за забава при просрочие, както и, че при забава плащането на която и да е
вноска с повече от 14 дни, цялото задължение автоматично става предсрочно
изискуемо, без да е необходимо извършване на волеизявление до длъжника.
Подписите на сключилите
споразумението лица - „Финанс Инфо Асистанс” ЕООД, чрез пълномощник, Г.В. и Р.С.,
са нотариално заверени от нотариус Л.Х. с рег.№586 на НК, с район на действие –
РС-Кюстендил.
Според свидетелите Г.В. и
съпругата му – П.В., преди да подпише споразумението Р.С. поставил условие, че
ще подпише, ако и другият поръчител стори това. С. положил подпис, след като
получил уверение от пълномощника на дружеството, че С.Г. ще подпише
споразумението, но по-късно в гр.София.
Погасителен план към
споразумението не носи подписи на страните по него. Представеният по делото /в
приложеното ч.гр.д.№1759/2013г./ отразява плащания, посредством 60 месечни
вноски, с начална дата 25.03.2013г., дължима главница от 17 792.40 лева,
годишна лихва от 14.50 %, първите десет от които в размери от по 256.65 лева,
49 бр. – от по 517.16 лева и последна вноска от 517.42 лева.
След сключване на
споразуменито са извършени две плащания – на 29.03.2013г. – 215.00 лева и на
29.08.2013г. – 100.00 лева.
От заключение с
вх.№4597.09.03.2015г. на в.л.Ив.Д. се установява, че след заплащане на
горепосочените 315.00 лева в полза на ищцовото дружество, размерът на дължимата
главница е останал непроменен – 17 792.40 лева. Дължимата до 29.09.2012г.
лихва е останала също 1 108.20 лева, като от тази дата до 25.03.2013г., са
начислени още 882.01 лева. За времето от 26.03.2013г. /деня след падежа на
първата вноска/ до 07.10.2013г. договорната лихва по споразумението възлиза на
1 179.74 лева, а наказателната лихва за забава за същия период – на 29.32
лева. Вещото лице по искане на ответника е посочило, че шестмесечният срок от
изтичане на 60 дни от първото просрочие по договора за кредит към банката е
изтекъл на 26.09.2010г.
На 08.10.2013г. ищцовото
дружество е подало в РС-Кюстендил заявление за издаване на заповед за
изпълнение и на изпълнителен лист на основание чл.417 от ГПК срещу Г.В. и Р.С.
за сумите: главница 17 792.40 лева; договорна лихва – 2 241.06 лева
за времето от 26.03.2012г. до 25.03.2013г.; 1 179.74 лева - лихва по
споразумението от 26.03.2013г. до 07.10.2013г.; 29.32 лева - лихва за забава по
споразумението за същия период. Поискана е и законната лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането. Съдът с разпореждане от 08.10.2013г.
по образуваното ч.гр.д.№1759/2013г. е издал заповед за изпълнение за исканите
суми, присъждайки и търсената законната лихва от датата на подаване на
заявлението, както и разноски в размер на 424.85 лева за държавна такса и
437.43 лева – за 325.29 лева за
адвокатско възнаграждение. Срещу заповедта за изпълнение С. е подал възражение
в законоустановения срок, както и частна жалба. С определение от 23.07.2014г.
по гр.д.№413/2014г. по описа на КОС, въззивната инстанция е отменила
разпореждането за незабавно изпълнение по отношение на Р.С. и е обезсилила
издадения въз основа на същото изпълнителен лист. За да постанови този
резултат, съдът е приел, че споразумението от 21.02.2013г. не представлява
редовен от външна страна документ по смисъла на чл.417 т.3 от ГПК, а погасителният
план, като неподписан от страните, не може да се приеме, че съставлява
неразделна част от него.
Изложената фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства - заверени
преписи от обсъдените по-горе документи, материалите по ч.гр.д.№1759/2013г. по
описа на КРС, заключение на в.л.Ив.Д., показанията на свидетелите Г.В. и П.В..
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Искът е допустим, доколкото
е предявен в хипотезата на чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК и
предполага установяване съществуването на вземане, което е било предмет на
заповед за изпълнение. Исковата претенция е заявена в срока по чл.415 от ГПК
/по делото няма данни за датата, на която на заявителя е връчено съобщението за
възможността да предяви иск за установяване на вземането си, поради което, с
подаване на исковата молба на 05.08.2014г. срокът следва да се счита спазен/.
Ищецът претендира да се
установи със сила на пресъдено нещо, че ответникът му дължи определена парична
сума, като солидарен длъжник, наред с друго лице, по силата на поето задължение
за поръчителство, съгласно споразумение от 21.02.2013г., вземането по което е
станало предсрочно изискуемо. Общият размер на дълга, според ищеца, е 20 360.46
лева - незаплатена главница и дължими лихви, след намаляване размера на една от
претендираните лихви.
Преди да бъде разгледано
въпросното споразумение, от което ищецът претендира да черпи правата си, следва
да се отбележи, че Р.С. е имал качеството на поръчител за задължението за
връщане на получена в заем сума на лицето Г.В. по договор, сключен с „Централна
кооперативна банка” АД. Този извод се налага безусловно от буквалното тълкуване
на договора за потребителски кредит от 25.02.2010г., инкорпориращ и договора за
поръчителство, сключен между банката и С., който се е задължил да отговаря
солидарно с Г.В. за изпълнение на всичките му парични задължения, в т.ч.
главница, лихви и т.н., произтичащи от договора. Не може да се сподели
възражението на ответникиа, че задължението за поръчителство не било надлежно
поето от него, тъй като договорът за такова бил съпътстващ, а не последващ
договора за кредит. Не съществува законов запрет за паралелно уреждане на тези
отношения, още повече, че наличието на обезпечение на задължението често е
предпоставка за самото му възникване – не би бил предоставен кредит, ако не
бъде осигурено приемливо за кредитора обезпечение.
Съгласно чл.138 ал.1 изр.1 от ЗЗД
с договора за поръчителство, поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго
лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Разпоредбата на чл.141 ал.1 от ЗЗД
сочи, че поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник, от което следва,
че кредиторът може да поиска изпълнение на цялото задължение от когото и да е
от длъжниците /по арг. от чл. 122 ал.1 от ЗЗД/.
Установен по делото факт е
този, че като кредитополучател по договора за банков кредит В. е бил неизправна
страна. Ответникът се домогва да докаже, че поради забавата на длъжника цялото
вземане на банката по договора е станало автоматично предсрочно изискуемо и
поради непредявяването на иск в 6-месечен срок от настъпване на изискуемостта,
поръчителството се е прекратило. Това разбиране е неправилно.
Действително, договорът за
потребителски кредит съдържа клауза, според която вземането на банката за
издължаване на целия кредит става предсрочно изискуемо, при възникване на
просрочено плащане на задължение по договора със забава над 60 дни, като в този
случай, изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление
на страните. Установи се още, че такова просрочие е било налице още с първата
вноска по договора с падеж 26.03.2010г. Предсрочна изискуемост обаче не е
настъпила, тъй като независимо от начина, по който е уредено правото на
банката, за да се превърне целия кредит в предсрочно изискуем, освен забава на
длъжника, потребно е и кредиторът да упражни предоставеното му с договора право,
като уведоми за това длъжника. Дали и кога ще стане това зависи изцяло от
преценката на кредитора. В случая, „ЦКБ” АД въпреки множеството просрочия и
забави на плащания, не се е възползвала от това си право. Следователно
задължението на поръчителя не се е погасило преди цедиране на вземането /по
отношение на преклузивния срок по чл.147 от ЗЗД съдът ще изложи доводи и
по-долу/, като следва да се отбележи, че законът свързва прекратяването на
поръчителството с бездействие на кредитора в периода от време след падежа на
главното задължение, а не с този на отделните погасителни вноски.
Доказа се още, че вземането
на банката по договора за кредит, на 29.09.2012г. е било прехвърлено на ищеца „Финанс
Инфо Асистанс” ЕООД.
От представеното от ищеца писмо е видно, че на
23.10.2012г. С. е бил уведомен от цедента за прехвърлянето на вземането му на
друго лице – дружеството-ищец. Подобно уведомяване е било извършено и по
оношение на кредитополучателя. С посочените действия банката е изпълнила
задължението си по чл.99 ал.4 от ЗЗД.
Цедентът е прехвърлил
вземането си по договора за кредит, ведно с всички произтичащи от това вземане
права и задължения, с привилегии, обзпечения, лихви и други принадлежности. Вземането
към момента на прехвърлянето е включвало главница 17 792.40 лева и
договорна лихва от 26.03.2012г. до 29.09.2012г. – 1 108.20 лева. Според
приложението към договора за цесия, прехвърлената лихва е била в размер на
1 359.05 лева, но според вещото лице, действителният й размер е възлизал
на 1 108.20 лева. Тъй като банката е прехвърлила на ищеца всички свои
права по договора, то следователно, на дружеството е било прехвърлено и
правото, договорено в чл.10 ал.2 от договора за потребителски кредит, а именно
- вземането, ведно с лихвите и разноските да може да стане изцяло или частично
предсрочно изискуемо, в случай, че кредитополучателят просрочи плащане с повече
от 60 дни. Установи се по делото обаче, че новият кредитор е предоговорил
параметрите на задълженията и последиците от тяхното неизпълнение с
кредитополучателя и единия от поръчителите по договора за банков кредит, в лицето
на ответника, сключвайки процесното споразумение с нотариална заверка на
подписите от дата 21.02.2013г.
Ответникът възразява, че
споразумението не е породило действие, доколкото не е подписано от една от
страните по него – С.Г.. Тази теза – за незавършен фактически състав - не може
да се възприеме. Страни по споразумението са подписалите го лица и неговите
клаузи пораждат действие помежду им. Обстоятелството, че лице - трето за
договарящите се, не е подписало споразумението, означава единствено и само, че
то няма действие спрямо него.
С. възразява още, че
споразумението е нищожно, поради липса на съгласие от негова страна да подпише,
в случай, че и С.Г. не поеме задължение по него.
Според чл.26 ал.2 изр.1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при
които липсват съгласие, предписана от закона форма, основание, както и
привидните договори.
Нищожни, поради липса на
съгласие, са: 1) договорите, сключени от малолетни или от поставени под пълно
запрещение лица, т.е. от недееспособни субекти; 2) договорите, сключени от
дееспособни лица, в следствие на упражнено, спорямо тях или техни близки
насилие; 3) договорите, при които волеизявлението е направено на шега или е
дадено, като пример, както и 4) договорите, при които волеизвлението е
направено при мислена уговорка, че страната не желае правните последици и то
при положение, че тази уговорка е доведена до знанието на адресата на
волеизявлението.
Никоя от тези хипотези не
са установи да е налице.
Съдът счита, че подписвайки
споразумението от 21.02.2013г. С. е потвърдил пред новия кредитор ангажимента
си на поръчител за задълженията на В.; заявил е, че приема размера на дължимите
суми /там посочени/, както и е приел, че при забава плащането на вноска с
повече от 14 дни кредитът може да бъде обявен за изцяло предсрочно изискуем /и
тук важи казаното по-горе за нуждата от волеизявление за упражняване на това
право/. Дори да се приеме, че към споразумението няма обвързващ сключилите го
погасителен план /тъй като представения от ищеца не е подписан/, от клаузите на
същото става достатъчно ясно, че погасяването на дължимите суми ще се извършва
разсрочено, на месечни вноски, с дата на първия падеж – 25.03.2013г., с дължима
възнаградителна лихва от 14.50 % годишно и лихва за забава.
Горните, установими от
сключеното споразумение задължения, съотнесени към констатираните от вещото
лице факти, а именно, че за времето от месец март от месец октомври 2013г. са
извършени само две плащания, вместо договорените ежемесечни, водят до
категоричния извод, че от страна на длъжника са били допуснати просрочия с
повече от 14 дни.
Съгласно чл.9 от ЗЗД
страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
В процесния
случай страните по споразумението от 21.02.2013г. са се съгласили, че
кредиторът може да обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо. Съдебната
практика приема, че упражняване на правомощието на кредитора да направи кредита
предсрочно изискуем, може да стане и с подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и на изпълнителен лист за цялата сума. В конкретния
случай, ищцовото дружество е сторило именно това, тъй като е безспорно, че
такова право е било уговорено; към датата на подаване на заявлението –
08.10.2013г., предпоставките за упражняването му са били налице, като се има
предвид установения по делото факт, че длъжникът е преустановил погасяванията и
забавата е надхвърляла значително 14 дни. Заявлението на дружеството представлява
по естеството си именно упражняване на правомощието му по т.7 от споразумението
да направи целия остатък по кредита предсрочно изискуем.
Изхождайки от горното
разбиране, следва да се приеме, че не е осъществено бездействие на кредитора в
преклузивния шестмесечен срок по чл.147 от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба,
поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако
кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Съдът следи
служебно за спазването на тази норма. В конкретния случай се налага извод, че
този срок е спазен и липсва условието за прекратяване на поръчителството.
Отговорността на поръчителя произтича и се определя от предмета на главния
дълг, поради което уговорената отговорност на поръчителя следва да се тълкува с
настъпване на предсрочната изискуемост на главното задължение.
В контекста на изложеното,
съдът счита, че ответникът, съгласно чл.141 от ЗЗД, следва да отговаря, като
поръчител за неизпълнената част от задължението.
Поддържаният от ищеца
размер на по-голямата част от дължимите суми бе надлежно удостоверен в хода на
производство, чрез осъществяване на съответното главно и пълно доказване. От
заключението на вещото лице, което заключение не бе оспорено, се установява, че
главничната сума, която се дължи е именно исковата – 17 792.40 лева; че
начислената за времето от 26.03.2013г. до 07.10.2013г. лихва по споразумението
възлиза на търсената от дружеството сума – 1 179.74 лева, както и, че за
същия период по споразумението е била начислена лихва за забава в размер на
29.32 лева. Констатациите и изводите на експерта следва да бъдат кредитирани
изцяло, като обективни и правдиви, тъй като се основават на изчисления,
базирани на счетоводни записвания, в съответствие с доказателствата по делото,
поради което съдът ще признае наличие на горепосочените задължения в
установените от вещото лице размери. Върху главничната сума е дължима законната
лихва, считано от 08.10.2013г. – датата на подаване на заявлението в съда, до
изплащане на вземането.
Единственият компонент от
исковата претенция, по отношение на който не се удостовери да е дължим в
размера, поддържан от ищцовото дружество е договорната лихва за периода от 26.03.2012г.
до 29.09.2012г. Тази лихва се претендира в размер на 1 359 лева, а според
вещото лице възлиза на 1 108.20 лева. Отново по посочените по-горе
съображения, съдът счита, че изводът на вещото лице следва да се възприеме
изцяло и приема за доказан, като дължим, именно размерът, установен от
експерта, поради което в тази й част претенцията следва да се уважи частично за
сумата от 1 108.20 лева и отхвърли за разликата над нея до претендираните
1 359.00 лева. Последната сума съвпада с цедираната от първоначалния
кредитор, но нейната действителна дължимост не бе надлежно удостоверена в
процеса.
Съгласно т.13 на ТР
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС и предвид извършеното в хода на исковия процес
частично прекратяване на производството по делото в частта относно горната
договорна лихва, налице са предпоставки настоящият съд да обезсили отчасти заповедта за изпълнение, издадена по
ч.гр.д.№1759/2013г. Обезсилването следва да касае договорната лихва над
1 359.00 лева и начисляването й за времето от 30.09.2012г. до 25.02.2013г.
За отхвърлената част на иска обезсилване не се следва, предвид възприетата в
същото ТР теза.
По разноските:
Приетото разрешение по т.12
на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, налага съдът да се произнесе и по разноските,
включително присъдените със заповедта за изпълнение, като законна последица от
уважаването на установителния иск. Съответно на частичното установяване на
заявеното от кредитора вземане, съдът следва да замести произнасянето по
определяне на разноски в заповедта с определяне на разходи за заповедното и
исковото производство.
Дружеството е сторило
разноски в заповедното производство, както следва: за държавна такса 424.85
лева и за адвокатско възнаграждение за юрисконсулт – 437.43 лева, като за тези
суми е издадена и заповедта за изпълнение. Дължимата държавна такса, с оглед
действителния размер на цялото вземане, възлиза на 402.19 лева. Сумата за
възнаграждение на юрисконсулт не следва да търпи промяна, тъй като е определена значително под минималния размер,
предвиден в чл.7 ал.5 във вр. с ал.2 т.4 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/така е била и поискана/ в действалата към 08.10.2013г. редакция. Сумата,
която, с оглед дължимите суми, би се следвала е в размер на 651.10 лева.
С оглед посоченото, ответникът
ще бъде осъден да заплати разноски по заповедното производство, както следва:
402.19 лева –държавна такса и 437.43 лева – адвокатско възнаграждение за
юрисконсулт.
На основание чл.78 ал.1 и
ал.8 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски, съразмерно с
уважената част от исковата претенция.
Ищецът е сторил разноски по
настоящото дело, както следва: за държавна такса в размер на 424.85 лева, от
които, съразмерно с уважената част от иска му се следват 402.19 лева.
Дружеството е било представлявано от юрисконсулт и от адвокат, като по
отношение на последния липсват данни за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Претендира се плащане на такова за юрисконсулт и същото, на основание чл.7 ал.2
т.4 от Наредба №1/2004г., за уважената част от иска възлиза на 1 133.29
лева. Тази сума представлява минималният размер на възнаграждение по Наредбата,
с оглед цената на иска и въобще за този вид разноски въпросът за прекомерност
на заплатен адвокатски хонорар не може да стои. В този смисъл, възражението за
прекомерност на дължимото възнаграждение за юрисконсулт се явява неоснователно.
Ищецът е сторил и разноски
за вещо лице в размер на 80.00 лева, от които, съразмерно на уважената част от
иска, му се следва сумата от 75.73 лева.
Предвид изложеното, общият
размер на дължимите в исковото производство разноски от С., които следва да се
присъдят в полза на ищеца, възлизат на 1 611.21 лева.
Ответникът е направил
следните разноски: за адвокатско възнаграждение – 300.00 лева и за вещо лице –
20.00 лева, общо – 320.00 лева. На основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът дължи на
С. направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената и прекратена част от
иска, а именно: сумата от 17.07 лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Р.И.С. с ЕГН ********** ***, съществуването на вземане на „Финанс Инфо Асистанс” ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.София ул.„Врабча” №8, представлявано от
управителя Д. М., спрямо него, в качеството му на солидарно отговорен длъжник
по споразумение с нотариална заверка на подписите от 21.02.2013г., за изплащане
на задължение по договор за потребителски кредит с №............./25.02.2010г.,
сключен между „Централна кооперативна банка” АД, като кредитор, Г.Й.В., като кредитополучател и Р.И.С. и С. Г. Г, като поръчители,
вземането по който е било прехвърлено от кредитора на „Финанс Инфо Асистанс” ЕООД
с договор за цесия от 29.09.2012г., за което вземане е била издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№1759/2013г. по описа на РС-Кюстендил, за следните суми: 17 792.40 лева, представляваща
дължима главница; 1 108.20 лева,
представляваща дължима договорна лихва за периода от 26.03.2012г. до
29.09.2012г.; 1 179.74 лева – лихва
по споразумението, начислена за периода от 26.03.2013г. до 07.10.2013г.; 29.32 лева – лихва за забава по
споразумението за периода от 26.03.2013г. до 07.10.2013г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
08.10.2013г., до изплащане на вземането, като иска за признаване за установено
съществуването на вземане за договорна лихва за периода от 26.03.2012г. до
29.09.2012г. за разликата над 1 108.20 лева до претендираните
1 359.00 лева ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен.
ОБЕЗСИЛВА
издадената по
ч.гр.д.№1759/2013г. по описа на РС-Кюстендил заповед за изпълнение
№1097/08.10.2013г. в частта, разпореждаща Р.И.С. с ЕГН ********** *** да
заплати на „Финанс Инфо Асистанс” ЕООД договорна лихва в размер над
1 359.00 лева до 2 241.06 лева и за период от 30.09.2012г. до
25.03.2013г.
ОСЪЖДА Р.И.С., с посочени ЕГН и адрес, да заплати на „Финанс Инфо
Асистанс” ЕООД, с посочени ЕИК, седалище и адрес на управление, разноските,
дължими в производството по ч.гр.д.№1759/2013г. по описа на КРС, както следва: 402.19 лева (четиристотин и два лева и
деветнадесет стотинки) - държавна такса и 437.43
лева (четиристотин тридесет и седем лева и четиридесет и три стотинки) –
адвокатско възнаграждение за юрисконсулт.
ОСЪЖДА Р.И.С., с посочени ЕГН и адрес, да заплати на „Финанс Инфо
Асистанс” ЕООД, с посочени ЕИК, седалище и адрес на управление, сторените в исковото производство разноски в
общ размер на 1 611.21 лева
(хиляда шестстотин и единадесет лева и
двадесет и една стотинки), от които 402.19 лева за държавна такса, 75.73
лева за вещо лице и 1 133.29 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред ОС-Кюстендил в 2-седмичен срок от датата на
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: