Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260050/24.11.2020г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на единадесети октомври,
двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря Юлия
Калчева,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 374/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба,
подадена от пълномощника на К.А.К. *** срещу
решение № 515/14.04.2020 г. по гр.д.№ 1453/19 г. на Окръжен съд – Варна в
частта му, с която е отхвърлен иска по чл.2, ал.1,т.6 от ЗОДОВ срещу
Прокуратурата на РБ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 50000 лева. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на
закона, с молба за отмяна и за уважаване изцяло на иска.
Прокуратурата на
РБ изразява становище за правилност на решението.
Въззивната жалба е подадена в срок и от
надлежна страна и е процесуално допустима. В частта му, с която производството по иска за
имуществени вреди е прекратено, решението е влязло в сила.
След
като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност,
Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Предявен е иск с правно основание чл. 2,
ал.1,т.6 от ЗОДОВ за сумата от 50000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди в резултат от изпълнение на наложено
наказание „лишаване от свобода“ над определения срок - от К. А. К. ***, срещу Прокуратурата на Република България.
Твърденията са, че ищцата е надлежала наложеното й наказание „лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца“ и е прекарала в следствения арест
550 дни /една година, шест месеца и три дни/ повече от определеното с присъдата наказание, от което е претърпяла
неимуществени вреди – болки и страдания.
Оспорвайки иска, Прокуратурата на Република
България твъди, че не е пасивно легитимирана да отговоря за вреди, осъществени от
продължителен съдебен процес.
Не се спори между страните, установява се
от доказателствата по делото, че ДП 400/2014 г. е образувано за настъпила на
12.09.2014 г. от прободни наранявания смърт на М.
С. К., за
която е била задържана ищцата. С определение от 16.09.2014 г. по ЧНХД № 1134/2014 г. е взета постоянна мярка „задържане под
стража“ с оглед привличането й като обвиняема за престъпление по чл. 115 от НК.
Безспорно е, че на същата дата малолетното
дете на убития и на ищцата е настанено в Приют „Гаврош“, гр.Варна, а от
10.10.2014 г. – в семейството на майката на ищцата – св. Н. Б. К..
В образуваното НОХД № 416/2015 г. на
Окръжен съд – Варна малолетният син на ищцата Н.
М. К. е
участвал в качеството му на граждански ищец и частен обвинител и чрез назначен
от съда особен представител е претендирал обезщетение за нанесени вреди от
смъртта на баща му М. С. К., в размер на 100000 лева.
От доказателствата в наказателното дело е видно, че подсъдимата е била
преведена в Затвора в гр.Сливен. При извършено на 12.06.2015 г. медицинско
освидетелстване е установено „депресивно паническо разстройство“ и увреждане на
междупрешлените дискове на ниво Л5- С1.
След
отмяна на постановената присъда и двукратно връщане на делото от ВКС на РБ,
окончателно наложеното наказание „лишаване от свобода“ на ищцата е в размер на една година и шест месеца; присъдата е влязла в сила на 10.07.2018 г.
Безспорно
е по делото, че подсъдимата
е била с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ от 16.09.2014 г., до 16.09.2017 г., след което мярката е заменена с
„домашен арест“. В
рамките на наказателното производство пълномощниците й са правили многократни
искания за замяна на задържането под стража, които са оставени без уважение и
са потвърдени по реда на инстанционния контрол. Страните не спорят относно факта, че ищцата е прекарала в затвора с 550 дни повече, отколкото е срокът на определеното
й с присъдата наказание.
Показанията на свидетелите Ш. Р. Д. и Н. Б. К. установяват, че ищцата е
имала труден живот, тъй като била доведено дете в семейство, установило се да живее в РБългария. Първото й дете починало
при катастрофа. Била обект на домашно насилие от втория си съпруг, когото
умъртвила. След излизане от затвора била в лошо здравословно състояние, но преустановила
употребата на алкохол, поддържала добри
отношения със съседите и понастоящем живее със сина
си и се грижи за отглеждането му.
Назначената
комплексна съдебно-медицинска, психиатрична и психологична еспертиза установява,
че съдебният процес се е отразил негативно, но и отрезвяващо на психиката на
ищцата, която е поставила вече на първо място грижата за непълнолетното си дете.
Констатирано е наличие на хипертонична болест, дегенеративни изменения на
гръбначния стълб, недоразвитост на левия бъбрек, късогледство. Установено е
дисхармонично личностно развитие, непризнаване на авторитети и опозиционна
готовност – личностно разстройство от смесен тип, като тези заболявания са били
налични и преди извършване на деянието.
За да отхвърли претенцията за
неимуществени вреди, първоинстанционния съд е приел, че деликтът не е настъпил
в следствие от неправилно изпълнение на наказанието, а от продължителен съдебен
процес, през който подсъдимата е била с мярка „задържане под стража“. Прието е,
че макар да водят до ограничаване на права, задържането под стража и
изпълнението на наказание лишаване от свобода съществено се различават.
Направен е извод, че претенцията на ищцата за обезщетение следва да се търси на
друго основание, а не по чл.2, ал.1, т.6 от ЗОДОВ.
Настоящата инстанция не споделя този
извод на съда.
След изменението на ЗОДОВ с ДВ, бр.98/2012 г., отговорността за вреди от
незаконно търпени мерки за неотклонение "задържане под стража" и
"домашен арест" над наложеното с присъда наказание "лишаване от
свобода" е уредена в чл.2, ал.1, т.1,
пр. последно ЗОДОВ - държавата носи отговорност за дейността на
правозащитните органи при всички случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи. Съгласно чл. 5, § 1 от
Конвенцията, прогласяващ правото на свобода и сигурност, никой не
може да бъде лишен от свобода, освен по силата на постановена от съд присъда;
за неизпълнение на законно съдебно решение или с цел осигуряване на
изпълнението на задължение, предписано от закона; при законен арест или
лишаване от свобода с цел да се осигури явяване пред предвидената в закона
институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато
обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на
престъпление или укриване след извършване на престъпление; при лишаване от
свобода на непълнолетно лице въз основа на законно решение, за да се осигури
надзор с възпитателна цел или с цел да се осигури явяване пред предвидената в
закона институция; с цел да се предотврати разпространението на инфекциозни
болести, както и на душевноболни лица, алкохолици, наркомани или скитници,
както и при законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се
предотврати незаконното му влизане в страната или на лице, против което се
предприемат действия за неговото депортиране или екстрадиция. Извън посочените
хипотези, всеки друг случай на лишаване от свобода е в нарушение на човешкото
право на свобода и сигурност, поради което държавата дължи обезщетение за
причинените вреди от незаконното задържане над наложеното с присъда наказание в
съответствие с чл. 5, § 5 от
Конвенцията. Когато лицето е търпяло временни принудителни мерки
"задържане под стража" или "домашен арест" и това задържане
не е могло да бъде приспаднато по реда чл. 59 от НК,
то налице е деликт по чл. 2, ал. 1, т.
1, пр. последно ЗОДОВ - задържането е в нарушение на правото на
свобода и сигурност, прогласено в чл. 5, § 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,
съставена в Р. на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от
1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97
от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.).
Първоинстаннионният съд е определил неправилно квалификацията на иска по чл. 2,ал.1, т.6 ЗОДОВ и в нарушение на т.2 от ТР № 1/9.12.2013 г.
на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК не е определил сам вярната квалификация по
чл.2, ал.1.т.1 от ЗОДОВ.
Тъй като допуснатото нарушение на материалния закон и необосноваността на
решението не налагат повтаряне или извършване на нови процесуални действия, на
основание чл. 271 от ГПК,
обжалваното решение следва да бъде отменено, като правният спор между страните
следва да се разреши по същество от настоящата въззивна инстанция по делото.
При безспорна установеност относно твърдяните в исковата молба факти –
надлежаване на определеното с присъдата наказание „лишаване от свобода“ с 550
дни, довело до продължителна раздяла с непълнолетното дете на ищцата и влошено
здравословно състояние, съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът приема,
че обезщетението на неимуществените вреди следва да бъде в размер на 25000.00
лева. Този размер би компенсирал претърпените от нея болки и страдания, които
са във връзка с незаконното й пребиваване в местата за лишаване от свобода за
срок от една година, шест месеца и три дни.
За разликата до предявения размер от 50000 лева, искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 515/14.04.2020 г. по гр.д.№ 1453/19 г. на Окръжен съд –
Варна В ЧАСТТА му, с която е отхвърлен иска по чл.2, ал.1,т.6 от ЗОДОВ срещу
Прокуратурата на РБ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 50000.00 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2, ДА
ЗАПЛАТИ на К. А. К., ЕГН ********** ***, сумата от 25000.00 /двадесет и пет
хиляди/ лева - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от
изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода“ с присъда по НОХД №
416/2015 г., влязла в сила на 10.06.2018 г. – над определения срок, на
основание чл.2,ал.1,т.1 от ЗОДОВ.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА по чл.2, ал.1,т.1 от ЗОДОВ, предявен от К. А. К. против Прокуратурата
на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2, за разликата над 25000.00
лева, до 50000.00 лева.
В необжалваната му прекратителна част, решението е влязло в сила.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.