РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Бургас , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Даниел Н. Марков
ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ
като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212100600455 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 260015 от 25.01..2021 г. постановен по НОХД №
5292/2019 . по описа на РС – Бургас, съдът е признал подсъдимия Д. Т. ПР.
род. на ******** в гр. К., обл. Бургас, с адрес на местоживеене *********,
област Бургас, ******, ******** гражданин, *******, завършил ****** клас,
*******, ******* ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 08.12.2018 год.
на републикански път III-5392, в участъка между гр. Камено и с. Кръстина,
общ. Камено, обл. Бургас, управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с експортни регистрационни
табели NK117 H, без съответното свидетелство за управление на МПС, в
едногодишния срок от наказанието му по административен ред с влязло в
сила на 22.11.2018 г. Наказателно постановление № 18-7779-
001004/13.11.2008 г., издадено от П.Д.Т., на длъжност началник РУП гр.
Камено, към ОД на МВР-Бургас, за такова деяние – управление на МПС, без
свидетелство за управление, поради което и на основание чл. 343В, ал. 2, вр. и
чл. 54, ал. 1 от НК, го е осъдил на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода,
1
която да изтърпи ефективно при първоначален „ОБЩ“ режим.
Недоволен от така постановената присъда е станал подсъдимият Д. Т.
П., който я обжалва пред настоящата инстанция, чрез упълномощения си
защитник – адв. Борислав Янков от АК - Бургас, който чрез бланкетна жалба
моли за отмяна на атакуваната присъда.
В съдебно заседание жалбоподателят Д. Т. П. се явява лично и с
упълномощеният защитник адв. Борислав Янков, който поддържа изцяло
въззивната жалба, в конкретика сочи за допуснато съществено процесуално
нарушение още от самото начало на досъдебното производство – при
повдигане на обвинението в диспозитива му е посочено наказателно
постановление, което не фигурира в кориците на делото. Според защитата в
диспозитива на постановлението е посочено, че наказателното постановление
е издадено през 2008 г., а не както е посочено в самото наказателно
постановление през 2018 г.. Според защитата тази грешка се повтаря в
обвинителния акт и в постановената присъда. Според защитата тази
фактическа грешка не е само на едно, място, а на няколко места и поради тази
причина става въпрос за допуснато съществено нарушение, което налага
делото да се върне на първата инстанция за нова решаване.
В последната си дума пред въззивния съд, подсъдимият П. се
присъединява към казаното от неговия защитник.
Представителят на ОП - Бургас настоява да се потвърди изцяло
постановената от РС - Бургас присъда, като в случая става въпрос за
допусната „техническа грешка“, а не за допусната „фактическа грешка“.
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от лице,
имащо право и интерес от обжалване. Разгледана по същество се преценя
като неоснователна.
Бургаският окръжен съд, след като се запозна с първоинстанционната
присъда, направените с жалбата оплаквания и искания, и събраните по делото
доказателства, намери следното:
На 08.12.2018 г. по републикански път III-5392, в участъка между гр.
Камено и с. Кръстина, общ. Камено, обл. Бургас, подсъдимият Д. Т. П., който
2
е неправоспособен водач на МПС, управлявал моторно превозно средство –
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с експортни
регистрационни табели NK117 H. По график, за времето от 07.30 ч. до 19.30
ч. на същата дата свидетелите С.И.Н. и И.Х.Д. – полицейски служители при
РУП – гр. Камено, били на работа, като извършвали обход в района между
село Кръстина и гр. Камено. Към 09:40 ч. на същата дата по републикански
път III-5392, в участъка между гр. Камено и с. Кръстина, общ. Камено, обл.
Бургас, спрели за извършване на полицейска проверка лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с експортни регистрационни табели NK117 H.
В хода на проверката установили, че водача на автомобил не притежава
СУМПС, а единствено документи за моторното превозно средство. След
извършена справка в масивите на МВР свидетелите установили, че водач а
МПС е подс. Д.Т. П. и че той не притежава СУМПС. Полицаите установили
също така, че по отношение на подс. П. има влязло в сила от 22.11.2018 г.
наказателно постановление № 18-7779-01004/13.11.2018 г. издадено от П.Д.Т.
– началник на РУ – на МВР гр. Камено, за управление на МПС без
съответното свидетелство за управление. Наказателното постановление № 18-
7779-01004/13.11.2018 г. било връчено лично на подсъдимия П. на 14.11.2018
г. и влязло в сила на 22.11.2018 г. Било поискано съдействие от св. Т.П. -
служител в сектор „Пътен контрол“ при РУ на МВР – гр. Камено, като за
констатираното нарушение на подс. Д. П. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение.
Възприетите от въззивната инстанция фактически положения /описани
по-горе/ напълно съответстват на направените от първоинстанционния съд
фактически констатации. Първостепенният съд е извел фактическите си
изводи въз основа на една законосъобразна и правилна интерпретация на
доказателствата по делото, без да са били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, като при оценка на доказателствените материали
не са били допуснати логически грешки.
Във връзка с допуснатата техническа грешка в изписването на
годината на издаване на наказателно постановление № 18-7779-
01004/13.11.2018 г, където вместо 2018 г. е посочено 2008 г., въззивната
инстанция намира, че това процесуално нарушение в конкретния случай не
може да се определи като съществено, тъй като е ясно за страните по делото,
3
в коя година е извършено нарушението и коя година е съставено
наказателното постановление, и следва де се приеме, че не са накърнени
правата на подсъдимия с тази очевидна допусната грешка при посочване на
годината на съставяне на наказателното постановление, още повече, че по
делото е налично и заверено копие на оригинала на самото наказателно
постановление от дата 13.11.2018 г.
Предвид гореизложеното неоснователно се явява оплакването на
защитата на подсъдимия, че на досъдебното и на съдебното производство е
допуснато съществено процесуално нарушение на правата на подсъдимия.
Въззивният съд се солидаризира с изводите на първата инстанция и
досежно обективната съставомерност на стореното от подсъдимия П.. За
съставомерността на визирания престъпен състав се изисква да са налице
обективните признаци: деецът да е санкциониран с влязло в сила наказателно
постановление за управление на МПС без свидетелство за управление и
преди изтичането на едногодишния срок от наказанието му по този
административен ред, да управлява МПС, за което не му е издадено
съответното свидетелство за управление. От обективна страна по делото
безспорно се установява, че на подсъдимия не е издадено СУМПС, както и, че
с наказателно постановление № 18-7779-01004/13.11.2018 г. на началника на
РУ на МВР – гр. Камено, влязло в сила на 22.11.2018 г. той е бил
санкциониран по административен ред за това, че управлява МПС без да
притежава съответното СУМПС.
Районният съд е дал правилна оценка и на субективната страна на
престъплението, като обосновано е приел, че същото е извършено при форма
на вината при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като
подсъдимия П. е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние,
предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал настъпването
им. Субективно подсъдимият е съзнавал, че управлява МПС без да притежава
валидно издадено свидетелство за управление на такова, че извършва това
деяние в едногодишен срок от наказанието му по административен ред за
управление на МПС без свидетелство за управление.
Липсва основание за ревизия на проверявания съдебен акт и в частта
му, относно наложените на подсъдимия Д. Т. П. наказания – лишаване от
4
свобода за срок от една година и глоба в размер на 500 лева. Съдът правилно
е отчел смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и е наложил
справедливо наказание за съответното деяние.
Въззивната инстанция споделя изцяло и доводите на районния съд, че
в конкретния случай не са налице предпоставките за приложението на чл. 66,
ал. 1 от НК. Относно първоначалния режим, при който подсъдимия П. следва
да изтърпи наложеното му за процесното престъпление, наказание една
година лишаване от свобода, напълно в съответствие на чл. 57, ал. 1, т. 3 от
ЗИНС районният съд е определил „Общ“ режим.
С оглед изхода на делото, правилно в съответствие с процесуалния
закон /разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК/, първоинстанционния съд е
възложил направените по делото разноски в тежест на подсъдимия Д. Т. П..
При цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт съдът не
констатира пропуски и грешки, водещи до изменение или отмяната му.
По изложените съображения и в съответствие с чл. 338 от НПК
Бургаския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 260015/25.01.2021 г. на Районен съд –
Бургас, постановена по НОХД № 5291/2019 год.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
За изготвяне на решението да се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5